№ 11017
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20211110170381 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Ищецът "Профи кредит България "ЕООД Твърди, че на 04.06.2019г. между страните
е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена сума в
размер на 1450,00лева срещу задължението на ответника да я върне при условията ,
предвидени в договора, а именно за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски от
86,14лева, с годишен процент на разходите 45,04%, годишен лихвен процент 38,30%, лихвен
процент на ден 0,11%, общо задължения за периода в размер на 2067,17лева.
Предвидена е цена за избран и закупен допълнителен пакет услуги в размер на
1794,48лева и размер на вноската по него от 74,77лева. С включване цената на
допълнителния пакет дължимата сума по кредита е 3861,65лева с месечна вноска от
160,91лева, дата на погасяване-25-то число на месеца. Неразделна част от договора са
общите условия, които ответникът декларирал, че приема и няма забележки по тях. Поради
неизпълнение на задълженията по договора , същият е обявен за предсрочно изискуем на
11.08.2020г., за което е информиран ответника, като е изпратено писмо с обратна разписка
на адреса за връчване на книжа, посочен от ответника, но същия не е намерен на адреса.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК размерът на погасеното
задължение е 210,76лева, а неизплатената част от кредита е в размер на 3820,02лева.
Поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като съобразно указаното в
разпореждане, постановено по ч. гр. д. 51140/2020 г. по описа на Софийски районен съд, е
1
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, относно вземанията на заявителя
срещу длъжника М. К. Г., в общ размер на 3820.02 лв., от които главница в размер на
1388.54 лв., договорно възнаграждение в размер на 471.96 лв., възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1708.60 лв., лихва за забава в размер на 182.52 лв.
С разпореждане по същото дело е отхвърлено заявлението за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1708.60 лева и е указана възможността за
предявяване на осъдителен иск за посочената сума.
В тази връзка са предявени искове за установяване вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД срещу длъжника М. К. Г., за сумата от 1388.54 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30037239659, ведно със
законната лихва от 21.10.2020г. до окончателното плащане, сумата от 471,96лева
възнаградителна лихва за периода от 25.07.2019г. до 11.08.2020г., 182,52лева лихва за забава
за периода от 26.07.2019г. до 11.08.2020г., 68,40лева законна лихва за периода от
11.08.2020г. до 19.10.2020г.
Предявен е иск за осъждане на длъжника по ДПК № 30037239659 М. К. Г. да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1708.60 лв.
Ответникът М. К. Г., не представя писмен отговор. В заповедното производство
представя възражение по чл.414 от ГПК, в което заявява че не дължи процесните суми
поради временна неработоспособност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено по установителните искове от фактическа и правна
страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че между ответника и
"Профи кредит България "ЕООД е сключен договор за потребителски кредит с посочените в
исковата молба параметри. Предоставена е сума в размер на 1450,00лева срещу
задължението на ответника да я върне при условията, предвидени в договора. Установява се,
че сумата е усвоена, след което длъжникът в изпълнение на договора е заплатил сума в
размер на 210,76лева, с което е погасено част от задължението по договора в размер на
172,02лева, а сумата от 8,74лева е отишла за погасяване на лихвите по кредита.
Не се установява ответницата да е извършвала други плащания по договора , поради
което следва да се приеме за установено , че след приспадане на платената сума е останало
задължение в размер на размер на 1388.54 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на
471.96 лв., лихва за забава в размер на 182.52 лв., законна лихва в размер на 68.40 лв., по
сключения Договор за потребителски кредит №30037239659.
Предвид изложеното предявените установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По осъдителния иск съдът приема следното:
2
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не
се установява конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено
допълнителното възнаграждение в размер на 1708,60лева. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
по смисъла на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл посоченото допълнително възнаграждение се явява нищожно поради
противоречие с императивна правна норма, поради което се явява недължимо.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е част от договора за
кредит, но е обособено отделно от него и по този начин е заобиколено ограничението на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга реално не представлява
услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е
предвидена неясна възможност да получи улеснена процедура, като отпускането на следващ
кредит и условията по него става "по съгласие на страните"- т. е. кредиторът може да откаже
да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в
тази хипотеза. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава нищо. За това тази клауза е
нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на
страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит-
приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски,
възможност за смяна на падежа. Затова възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се
включат в ГПР.
По тези съображения вземането по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не съществува и не се дължи. Предвид изложеното осъдителния иск за
заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете. По установителните
искове е заплатена държавна такса в размер на 84,45лева в исковото и заповедното
производство или 4% от цената на исковете. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 50,00лева в
заповедното и 100,00лева в исковото производство или общ размер от .
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по отхвърлената
част от исковете, но не са ангажирани доказателства да са направени такива.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Профи кредит България "ЕООД с
ЕИК ********* срещу М. К. Г. с ЕГН********** с правно основание чл.124, ал.1 във връзка
с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.
99 от ЗЗД, че М. К. Г. с ЕГН********** дължи на "Профи кредит България "ЕООД с ЕИК
********* сумата от 1388.54 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 30037239659, ведно със законната лихва от 21.10.2020г. до
окончателното плащане, сумата от 471,96лева възнаградителна лихва за периода от
25.07.2019г. до 11.08.2020г., 182,52лева лихва за забава за периода от 26.07.2019г. до
11.08.2020г., 68,40лева законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 19.10.2020г., за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело№ 51140/2020г.
ОСЪЖДА М. К. Г. с ЕГН********** да заплати на "Профи кредит България "ЕООД
с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 234,45лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Профи кредит България "ЕООД с ЕИК ********* срещу
М. К. Г. с ЕГН********** осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1708.60 лв. към
Договор за потребителски кредит № 30037239659.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4