Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16956/2015 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД.
Ищцата А.Н.П.,
ЕГН: **********, чрез адв. П.К.,***, офис 10, твърди, че на 25.08.2015 г. около
07,50 часа в гр. София, по бул. „А.Й.“ при управление на л.а. „Нисан 100НХ“ с
рег. № ********водачът М.С.К. нарушила правилата за движение по пътищата, като
навлязла в платното за насрещно движение и реализирала ПТП с движещия се в
насрещното платно л.а. „Фиат Мултипла“ с рег. № ********, управляван от А.Н.П.,
в резултат на което на ищцата са нанесени телесни увреждания.
По случая е
образувано ДП № 58/2015 г. по описа на РС – Военна полиция, сл.д. № 106/2015 г.
по описа на ВОП – София.
Ищцата сочи, че
относно л.а., причинил катастрофата, има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно полица № 22114002669077
със срок на действие от 30.10.2014 г. до
29.10.2015 г.
Ищцата зявява, че
в резултат от ПТП-то е получила множество увреждания: счупване на тялото на I поясен
прешлен; счупване на VII ребро вляво; излив в левия
ребрено диафрагмен купол; контузии на гръден кош и корема; множество
кръвонасядания по двете хълбочни области и дясното коляно. В резултат на
уврежданията пострадалата твърди, че е търпяла силни болки и множество
страдания, като възстановяването й продължава и към момента на завеждане на
исковата молба.
В тази връзка ищцата
предявява настоящите искове срещу З. „Л.и.“ АД с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.,
представляващ частичен иск от сумата в размер на 90 000 лв., както и за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 253, 88
лв., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 25.08.2015
г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира направените разноски по
делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът З. „Л.и.“
АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.
Оспорва да е
налице виновно поведение от страна на водача К..
Оспорва механизма
на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП-то и всички твърдени телесни
увреждания.
Релевира доводи
за наличие на съпричинаване на ищцата поради извършено нарушение на чл. 137А от ЗДвП.
Счита, че така предявеният размер
за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с
характера и степента на увреждане и не кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в чл.52
от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва иска за
присъждане на законна лихва, както и началната дата, от която се претендира.
Предвид
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждание.
По делото е
привлечено като трето лице помагач на
страната на ответника водачът на л.а. „Нисан 100НХ“ с рег. № ********М.С.К.,
която не взема становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
съответно в размер на 253, 88 лв. и 70 000 лв., предявен като частичен иск
от сумата в размер на 90 000 лв., ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането – 25.08.2015 г., до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не
се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин настъпването на ПТП от 25.08.2015 г. в гр. София, по бул. „А.Й.“, когато
между л.а. „Нисан 100НХ“ с рег. № ********, управляван от М.С.К., и л.а. „Фиат
Мултипла“ с рег. № ********, управляван от А.Н.П., се реализира сблъсък, в
резултат на което на ищцата са нанесени телесни увреждания.
Между страните не
се спори за наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно
процесния автомобил съгласно полица № 22114002669077 със срок на действие
от 30.10.2014 г. до 29.10.2015 г.
Спорът се свежда
до наличието на твърдените от ищцата телесни увреждания и причинно-следствена
връзка с ПТП-то, механизма на ПТП, вината на водача на л.а. К., размера на
исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот, и
наличието на съпричиняване.
В хода на делото
е изслушано заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от
което става ясно, че на 25.08.2015 г. при движение на л.а. „Нисан 100НХ“ с рег.
№ ********, управляван от М.С.К.,***, водачът губи контрол върху управлението,
автомобилът навлиза в лентата за насрещно движение, където в момента се движи
л.а. „Фиат Мултипла“ с рег. № ******** с водач А.П., при което се реализира ПТП
между двете превозни средства. Според вещото лице инж. Ст. А. скоростта на
движение на л.а. „Нисан 100НХ“ е била не по-ниска от 94км/ч при максимално
разрешена скорост – 50 км/ч . Причината за настъпване на ПТП-то е загуба на
контрол върху управлението на автомобила от страна на М.К. поради движение с
превишена скорост, съчетано с дупки и неравности по пътната настилка. Вещото
лице сочи, че ако водачът на л.а. „Нисан 100НХ“ се е движел с максимално
разрешената скорост за пътния участък, ПТП-то не би настъпило. Използването на
предпазен колан и активирането на въздушните възглавници е предпаило
пострадалата от по-тежки травматични увреждания. Вещото лице твърди, че на
процесния автомобил е възможно да се задействат въздушните възглавници дори и
да не е поставен предпазния колан, но сочи, че предпазният колан е бил поставен
по време на произшествието. Инж. А. сочи, че няма данни за неизправности по
автомобилите, свързани с настъпване на ПТП-то. Твърди, че л.а. „Фиат Мултипла“
е оборудван с предпазни колани за всички места за пътници.
От назначената и неоспорена от
страните по делото СМЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че в резултат на ПТП от 25.08.2015 г. ищцата А.П. е получила кръвонасядания на
гръдния кош, корема, двете хълбочни области и охлузване на дясното коляно,
счупване на 7-мо ребро в ляво, минимален хемоторакс в ляво, счупване на 1-ви
поясен прешлен. Вещото лице д-р Юл. Й. твърди, че кръвонасяданията и
охлузванията отзвучават за период от около 10 дни, зарастването на ребро е до 1
месец, а минималният хемоторакс се е резорбирал за срок от около 20 дни.
Възстановяването след счупване на първи лумбален прешлен е за период от шест до
девет месеца. Счупването на 1-ви поясен прешлен е наложило носенето на коресет
за период от около 6 месеца. При преглед, извършен на пострадалата, не са
установени невъзстановени увреди от процесното ПТП, като оплкаванията, които
има ищцата, са във връзка с претърпяно оперативно лечение по повод дискова
херния на ниво 4-5ти поясен прешлен. Вещото лице сочи, че приложените към
делото фактури и касови бонове са за извършено лечение и са в пряка връзка с
претърпяното от ищцата ПТП.
По искане на ищата
и с оглед доказване на претърпениете неимуществени вреди по делото е разпитан един свидетел при режим на довеждане.
Свидетелят В.М.Д.–
приятелка на ищцата, твърди, че повреме на инцидента била извън България и
научила за ПТП-то от съпруга на пострадалата. Една седмица по-късно се видяла с
ищцата в дома й, тя била в тежко състояние, лежала, била трудно подвижна и
можела да става само с помощ, дишала трудно, когато е в напълно легнало
положение. Оплаквала се от болки в гърба и сучпеното ребро. Имала нужда от
чужда помощ около 3 месеца. Не можела да се грижи нито за себе си, нито за
семейството си. Носила корсет около три месеца. Към настоящия момент все още
имала оплаквания и болки.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от А.П. вследствие настъпилото на 25.08.2015 г. ПТП, са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В хода
на настоящото производство не бяха ангажирани доказателтва от страна на
ответника, които да оборят презумпцията за вина на деликвента. Съгласно чл.226,
ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи,
съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В
настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи
от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 25.08.2015 г. в гр.
София са причинени телесни увреждания на ищцата. От показанията на изслушания
свидетел се установява, че ищцата е претърпяла болки и страдания, била е в
затруднение да се самообслужва и придвижва, към настоящия момент все още
изпитва болки в резултат на получените увреди.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях,
възрастта на ищцата,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2015
г. намира, че че исковете са доказани по
основание и по размер
В хода на
производството не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на възраженията на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Напротив, от
изслушаните заключения по назначените съдебни експертизи и събраните писмени
доказателства стана ясно, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан,
като именно той я е предпазил от по-тежки увреждания. В заключението си вещото
лице инж. А. посочва като изключителна причина за настъпване на процесното ПТП
загуба на котрол над управляваното МПС от страна на водача М.К., което се дължи
на движвение с превишена скорост по път с неравности и дупки.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу
застрахователя. Следователно, намира, че сумата от по 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, следва да бъде присъдена заедно със
законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 25.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По отношение на претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът приема, че
същата е основателна и доказана до претендирания размер – 253, 88 лв. Видно от
представените доказателства и заключението по назначената СМЕ разходите са
направени през периода на лечение и възстановяване
и са в пряка връзка с травматичните увреждания, получени
вследствие претърпения пътен инцидент.
С оглед изхода на спора и тъй
като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответното дружество на
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС
сума в размер на 3 160, 15
лв. – държавна такса и разноски за депозити.
На следващо място ответникът З. „Л.И.” АД следва да бъде
осъден за заплати на адв.П.К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сума в размер на 3 165, 14
лв. – адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.П., ЕГН: **********, сумата от 70 253. 88 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП,
станало на 25.08.2015 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 25.08.2015 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК ******** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 3 160, 15
лв. – представляваща държавна такса и
разноски за депозити по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата З. „Л.И.“ АД с ЕИК ******** ЗАПЛАТИ на адвокат П.К., с адрес: ***,
офис 10 адвокатско възнаграждение в размер на 3 165, 14. с начислен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: