Р
Е Ш Е
Н И Е № 510
гр.
Пловдив, 19.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ-ми гр. състав, в закрито съдебно заседание на 19.04.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
БОРИС ИЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдията Ст. Михова гр.д.№
685 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба , подадена
от „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** – длъжник по изп. дело
№ 27/2019г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова с рег. № 829 с район на
действие ОС Пловдив против разпореждане от 25.02.2019г., с което ЧСИ намалява
възнаграждението за процесуално представителство на адв. Т.Б. до размера на
сумата от 1170 лева и оставя без уважение възражението за намаляване размера на
платеното адвокатско възнаграждение от взискателя до законоустановения минимум съгласно
НМРАВ.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на разпореждането в частта, с която се оставя без
уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя под размера от 1170 лева.Моли се за отмяна на
разпореждането на ЧСИ и определяне размера на адвокатското възнаграждение в
законоустановения минимум съгласно НМРАВ.
Ответната страна по жалбата – „МИЛТЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, взискател в изпълнителното производство, в писмено
становище счита, че жалбата е неоснователна.Моли същата да бъде отхвърлена с
присъждане на сторените по делото разноски.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.Доколкото е
налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК и именно то
е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.В този смисъл т. 2
на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., съгласно която на обжалване
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в
който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За образуване на изпълнително дело
минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1
от Наредбата/, като за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
В случая изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата в общ
размер на 8741,65 лева. Изчислен по реда
на Наредбата с оглед материалния интерес, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 583,54 лева.С
обжалваното разпореждане ЧСИ е намалил размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от 1600 лв. на 1170 лв., който размер според съда на този етап
от изпълнителното производство не може да се приеме за прекомерен.При
положение, че изпълнителният процес е все още висящ, не може да се предвиди
действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като не е ясно какви
действия още ще са необходими за пълното удовлетворяване на взискателя и
прекратяване на изпълнителното производство.Същевременно възнаграждението се дължи не само за извършване на действия
по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат.В случая такива несъмнено са
налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го
представлява, като
същият още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискал и
предприемането на действия по принудително събиране на вземането – възбрана
върху недвижим имот, запор на банкова сметка ***, като към молбата е приложил и
писмени доказателства и справки, удостоверяващи собствеността на
длъжника.Взискателят в случая не е упълномощил съдебния изпълнител с
правомощията на чл. 18 ЗЧСИ, поради което пълномощникът му е следвало и е
посочил способи на изпълнение, като именно чрез запора на банковата сметка на
длъжника, част от дължимата сума е постъпила по изпълнителното дело. Без правно значение за размера на
възнаграждението е обстоятелството,че между страните има висящи и други изпълнителни дела, тъй като
взискателят и с оглед недобросъвестното поведение на длъжника, има право
за вземането си по всеки изпълнителен титул да образува отделно изпълнително производство.
Предвид гореизложеното жалбата се
намира за неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на правния спор
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева.
По изложените съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:*** – длъжник по изп. дело № 27/2019г.
по описа на ЧСИ Зорница Добринова
с рег. № 829 с район на действие ОС Пловдив, против разпореждане на съдебния
изпълнител от 25.02.2019г., с което е
отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до
законоустановения минимум по НМРАВ.
ОСЪЖДА „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в
размер на 300 лева– разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: