РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Силистра , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Кремена Ив. Краева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20213400500121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. С. против Решение № 260066
от 31.12.2020 г. по гр.д.№ 527/2019 г. на Районен съд Дулово, с което е
допусната делба на четири ниви в землището на с. Правда, общ. Дулово, с
идентификатори и площ както следва: нива ид. 57995.40.28 и площ 9,979 дка;
нива ид. 57995.50.15 и площ 12,354 дка; нива ид. 57995.22.13 и площ 22,324
дка; и нива ид. 57995.30.3 и площ 10,010 дка. Делбата им е допусната между
съсобствениците при квоти както следва: С. М. Ш. – 2/12 ид.части; С.М.Ф.–
2/12 ид.ч.; С. М. С. – 4/12 ид.ч.; М.Е.Н. – 1/12 ид.ч.; В. М.Н. – 1/12 ид.ч.;
Д.М.Н. – 1/12 ид.ч.; и Б.М. Н. – 1/12 ид.ч. Преди да се произнесе по иска за
делбата, районният съд е отхвърлил насрещния установителен иск на
жалбоподателя, с който, след уточнението в първото съдебно заседание пред
районния съд, претендира да е придобил по давност 45/55 идеални части от
собствеността върху процесните ниви.
За да постанови обжалвания акт, Дуловският районен съд е приел, че не
са събрани доказателства ищецът по установителния иск и настоящ
жалбоподател да е довел до знанието на другите наследници на своя баща, че
1
свои 45/55 ид.части от общата делбена маса, поради което не е настъпил
ефектът на придобивната давност. Приел е, че е налице съсобственост между
наследниците, установил е техния кръг и принадлежността на всеки
наследник по право на заместване. Съобразил е чл. 5 и сл. от Закона за
наследството, за да определи квотите на съделителите.
Недоволен от решението, което счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, е останал жалбоподателят, който моли за
неговата отмяна, за отхвърляне на иска за делба и за уважаване на насрещния
му установителен иск за собственост на „45 дка ид.части от процесните“
ниви. Навежда чрез своя процесуален представител същите доводи, с които е
обосновал насрещния си иск и отговора на исковата молба, което означава, че
иска от въззивния съд да подложи същите на самостоятелна преценка с оглед
на събраните доказателства. Изтъква, че точно това не е сторено в цялост от
първоинстанционния съд, който е пропуснал да обсъди част от събраните
доказателствени средства, визирайки споразумителния протокол на л. 69 от
първоинстанционното дело – нарушение, което, според страната, прави
обжалвания акт необоснован.
Въззиваемите не депозират отговори на въззивната жалба.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа въззивната жалба; настоява споразумителният протокол да бъде
обсъден съвкупно с показанията на разпитаните свидетели. Обръща
внимание, че същият е спазван стриктно и доверителят му е изплащал на
другите наследници рента само за пет декара. Така, според адвокат Н.,
доверителят му е манифестирал владение върху останалата част от земята
повече от 20 години.
Процесуалният представител на въззиваемия С.Ш. адвокат Г.А. счита
първоинстанционното решение за правилно. Оспорва жалбата. Обръща
внимание, че споразумителният протокол няма дата и най-вероятно е
подписан преди възстановяването на земеделската земя от Общинската
служба по земеделие и гори (ОСЗГ), поради което не е налице субективният
елемент за своене на имотите. Също така протоколът се отнася за 43 декара, а
наследството включва земи с повече площ. Претендира разноски в размер на
600 лева за адвокатско представителство.
Съобразявайки наведените в жалбата оплаквания и изтъкнатите
основания на исковите претенции, както и събраните пред районния съд
доказателства, Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната
жалба срещу него е неоснователна.
От удостоверенията за наследници на л. 50-55 от първоинстанционното
2
дело се установява, че страните по съдебния спор са наследници по закон –
преки и по право на заместване – на М. А. С., починал на 28.08.1978 г.
На неустановена дата между жалбоподателя, двете му сестри и съпругата
на М. С. е сключен споразумителен протокол. В него те декларират, че се
споразумяват да поделят наследството на „баща ни“, изразено в 43 декара
земеделска земя по Протокол № 241 на ОбПК, гр. Дулово, по следния начин:
1) на съпругата А. С. (поч. 1998) – „-“, т.е. нищо; 2) на Ю., а в
удостоверението за наследници - И. Мустафа Селим (поч. 2008) – 5 декара; 3)
на Ф.М.Н. (поч. 2016) – 5 декара; 4) на С. М. С. – 33 декара.
Споразумителният протокол е сключен в кметството на с. Правда, общ.
Дулово, носи подписа на още едно лице, което не е уточнено в документа
какво качество има; върху този подпис е поставен неразчитаем печат – л.69.
Документът не е оспорен. Свидетелят Н. Д.заявява, че е бил кмет на
селото през 1991-1995 г. Не е бил носител на втори кметски мандат. По време
на неговото кметуване е заверявал множество такива споразумителни
протоколи. Потвърждава, че подписът и почеркът в процесния документ са
негови. Дава сведение, че до края на мандата му план за земеразделяне не е
бил приет. Това е станало в началото на следващия кметски мандат – 1996-
1997 г. – при покойния И. Г.. Въз основа на тези показания, които следва да се
ценят като достоверни, Силистренският окръжен съд приема, че процесният
споразумителен протокол е подписан от посочените в него лица най-късно в
края на 1995 г.
С две решения с един и същи номер № 18, едното от 26.06.1997 г., а
другото от 23.10.1997 г., по преписка № 18241/06.03.1993 г. на Общинската
служба по земеделие и гори в гр. Дулово, на наследниците на М. С. са
възстановени земеделските земи, които са предмет на иска делба. По-
конкретно: с решението на ОСЗГ от 23.10.1997 г. се възстановяват по плана за
земеразделяне – нива 22,318 дка; нива 10,008 дка; нива 9,976 дка, дотук тези
ниви са в предмета на делото и правят общо 42,302 дка; плюс лозе 0,698 дка,
за което не се иска поделянето му. С решението на ОСЗГ от 26.06.1997 г. е
възстановена в съществуващи или възстановими стари реални граници нива с
площ 12,350 дка. Реституцията на имотите черпи основание от Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).
В практиката на ВКС – Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр.д. №
481/2017 г., I г.о. – се приема, че за да настъпи ефектът на придобивната
давност, владението върху имота следва да бъде явно. Необходимо е
владелецът да извършва такива фактически действия, които да изразяват
намерението му за своене и да могат да станат достояние на собственика.
Освен това, когато се осъществява владение върху идеалната част на
съсобственик, следва да се имат предвид разясненията на ТР № 1 от 6.08.2012
г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Независимо от това дали
съсобствеността произтича от наследяване или от друг юридически факт,
3
презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците.
Ако обаче се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
съсобственикът трябва да докаже при спор, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си – в случая до размера на 45/55 ид.ч.
Съществуват обаче хипотези, в които не се изисква демонстриране на
завладяването. Така, според практиката на ВКС, намерила израз в Решение №
549 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г., Второ г.о. и Решение № 144 от
11.01.2018 г. по гр.д. № 4736/2016 г., I г.о., когато владението на
наследствените имоти е предадено на един от сънаследниците или
съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици
(например на основание сключен между тях писмен договор за доброволна
делба, който обаче не е нотариално заверен и поради това няма вещно-
прехвърлително действие), за да започне да тече в полза на този наследник
или собственик придобивна давност за целия имот, не е необходимо той
допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на
намерението си да свои имота. Очевидно, позовавайки се на споразумителния
протокол, жалбоподателят С.С. има предвид именно тази хипотеза, която е
изключение от правилото, че е необходимо допълнително да демонстрира
собственическите си намерения за 45/55 ид.ч. от наследствените ниви. Според
въззивния съд обаче, тази практика не намира приложение в настоящия
случай, който има свои особености. Тези особености водят до извода, че е
налице изключение на изключението, т.е трябва да се съобразява общото
правило за необходимост от демонстрация на завладяването.
В процесния казус трябва да се има предвид, че решенията на ОСЗГ
имат конститутивно действие, което означава, че от датата на тяхното
постановяване възниква правото на собственост за наследниците на М.С.
върху възстановените имоти; следователно от този момент между тях
възниква съсобствеността. Както се вижда, споразумителният протокол е
съставен преди решенията на ОСЗГ, а това е от съществено значение, защото
според практиката на ВКС – Решение №23/4.03.2014 г. по гр.д. № 4105/2013
г., ВКС, І г.о. – към която настоящият съдебен състав на ОС Силистра се
придържа, владението може да се осъществява само върху конкретен имот,
поради което съгласие за разпределение на имоти по площ (както е в
споразумителния протокол) не обуславя установяване на фактическа власт по
съгласие с другите съсобственици. Когато между сънаследниците е
постигнато съгласие за разпределяне на наследствените ниви общо по площ,
преди правото на собственост върху тях да е възстановено с плана за
земеразделяне, е необходимо последващо съгласие и демонстрация на
намерение за своене след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,
за да се приеме, че е налице намерение възстановените в реални граници
имоти да се владеят от отделните наследници за себе си. По давност може да
се придобие право на собственост само върху конкретен имот,
4
индивидуализиран по местонахождение, граници и площ. Такава
конкретизация, към момента когато е съставен споразумителният протокол
между сънаследниците, няма. Нещо повече: той дори няма за предмет цялата
площ на земите (55,350 дка), на които общият им наследодател е имал право
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Но дори наследствените ниви да се
изчерпваха с 43-те дка от споразумителния протокол, по отношение на тези
имоти е следвало да е налице явно, необезпокоявано и непрекъснато владение
повече от 10 години, както и демонстрация на намерение за своене от страна
на жалбоподателя и противопоставяне на това негово намерение на
останалите наследници. Само ако преди възстановяването на собствеността е
било постигнато съгласие за разделяне на процесните съсобствени ниви на
реално обособени имоти, можеше да се приеме, че от момента на
възстановяването им всеки от наследниците държи съответния реално
обособен имот изключително и само за себе си, т.е. владее и идеалните части
на останалите наследници, включени в този имот; респективно не владее
своите идеални части от реално обособените имоти, които се владеят от
другите наследници. Разпределянето на общо притежаваните имоти само по
площ, за която е постигнато съгласие, че се полага на съответното коляно в
наследяването – 5 дка за едната сестра, 5 дка за другата и 33 дка за
жалбоподателя, не съдържа воля досежно владението на самостоятелно
обособените имоти вследствие на възстановяването и определянето на
реалните им граници, тъй като преди произнасянето на ОСЗГ по подадените
заявления не съществува яснота по конкретните имоти, за които исканията ще
бъдат приети за основателни и е възможно за част от тях да бъде постановен
отказ от възстановяване. И доколкото при предхождащото възстановяването
договаряне не е налице предварителен отказ от права, при който част от
наследниците да заявят, че няма да претендират дял от другите имоти, ако за
тях бъде постановен отказ, подобно поделяне не би могло да се възприеме
като неформална делба и да постави начало на давностно владение. В случая
абсолютно неясно е какво се е случило по отношение на нивата от 12,350 дка,
която очевидно не е включена в споразумителния протокол; но тази неяснота
е само допълнителен аргумент към заключението, че облеченото в частния
диспозитивен документ съгласие на съсобствениците за разделяне на част от
наследството, не е годно да служи като основание за придобиването му по
давност от жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното необходимо е да се прецени дали и с какви
действия жалбоподателят е демонстрирал промяната в намерението си спрямо
идеалните части от сънаследените земи, които надхвърлят неговата част от
наследството, а именно 11/33 ид.ч (= 4/12 ид.ч.), до претендираните 27/33
ид.ч. (= 45/55 ид.ч.).
Твърденията на С. М. С., че от 2016 г. насетне е сключвал договори за
наем за част от съсобствените земеделски земи с „Биликорект“ ЕООД се
доказва от свидетелските показания на Б. О. и приетите писмени
5
доказателства – договори за наем, л. 70-73. По правилото за наследяване в чл.
5, ал. 1 от Закона за наследството, жалбоподателят има право на 4/12 ид.ч. от
наследствените ниви, което е повече от 25% съобразно изискването на чл. 4а,
ал. 2 от ЗСПЗЗ. Това означава, че С.С. и преди изменението на разпоредбата с
ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г, и след тази дата е имал право
самостоятелно, без необходимост от упълномощаване или съгласуване с
останалите съсобственици, да сключва договори за наем за общата земя както
за срок до една година, така и за по дълъг срок. Отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността. Договорът за наем е облигационен, а сключването му
представлява действие на управление с общата вещ. Управителните действия
не са такива, с които се отричат правата на останалите съсобственици – в този
смисъл са Решение № 8/18.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о. и
Решение № 192 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 763/2016 г., I г.о. Затова е без
значение за придобивната давност каква точно част от общите земеделски
земи е отдавал под наем жалбоподателят, нито е от значение дали и колко
точно е давал на останалите съсобственици от получените от него наемни
плащания.
Същото се отнася за периода от 1998 г. до 2016 г. Свидетелят М. М.–
тогавашен касиер на местната кооперация, разказва, че кооперацията е
обработвала земята за С.. Той и сестрите му са си плащали за обработката на
земите. Сестрите работили по пет декара. По едно време „малката сестра“ се
отказала да обработва земята и я оставила на Сами да я обработва.
Кооперацията не е плащала рента, а собствениците на земята са плащали на
кооперацията разходите за обработката и. Всеки си е обработвал каквото
̀
иска, „единият пшеница сееше, С. тикви работеше“. Според въззивния съд с
използването на общата вещ лично само от някои от съсобствениците, или на
по-голяма част от полагащата им се според правата в съсобствеността, не се
отричат правата на останалите съсобственици, доколкото в тези случаи е
предвидена възможността последните да искат обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС. Затова ползването на по-голяма част от вещта и недаването на
обезщетение, ако не е поискано такова, не е доказателство за демонстрация на
промяна в отношението към чуждите идеални части спрямо техните
собственици.
Не представлява такова доказателство и протоколът за въвод във
владение на л. 102 от първоинстанционното дело, където е записано, че в
присъствието на жалбоподателя, се въвеждат във владение „Н-ци на М. А. С..
Съкращението означава наследници – в множествено число. Самият въводът е
по отношение „на имотите, описани в решения № № 18 от 26.06.97“, а това е
само нивата от 12,350 дка.
Крайният извод на въззивния съд е, че насрещният установителен иск на
жалбоподателя е неоснователен и като го е отхвърли, Дуловският районен съд
6
е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
В частта за допускането на делбата не са въведени никакви други
основания срещу правилността на решението, извън обуславящото значение
на насрещния иск, и затова на основание чл. 269 ГПК съдът следва да
потвърди решението на първата инстанция и в тази част; следователно –
изцяло.
Жалбоподателят дължи на въззиваемия С.М. Ш. 600 лева разноски за
адвокат, които въззивният съд не смята за прекомерни, тъй като делото не е
без правна сложност, а наведените доводи от адв. Г.А. са действително тези,
които съдът съобрази в правния си анализ, за да отхвърли въззивната жалба.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260066 от 31.12.2020 г. по гр.д.№
527/2019 г. на Районен съд Дулово.
ОСЪЖДА С. М. С. да плати 600 лева (шестстотин лева) на С. М. Ш. за
сторените разноски по в.гр.д. № 121/2021 г.на СсОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7