Р Е Ш Е Н И Е
№128
гр. Велико Търново,15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Таня Катрева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10116 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по реда
на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторката Я.А.
***, чрез ***П. ***, е обжалвала като неправилно решение №66 от 7.04.2022
година, постановено по АНД №102/2022 година по описа на Горнооряховският
районен съд.
Според оплакванията в касационната жалба решението на съда е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона - чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Поддържа се, че съдът неправилно е преценил субекта на отговорността в
конкретният случай и неправилно е приел доказцаността на
нарушението. По отношение на неправилно определения субект на нарушението се
правят оплаквания, които са в смисъл, че касаторката
е упражнила правото си по чл.189, ал.5 от ЗДВП, като е представила и копие от
договора за предоставяне на правото на ползване на автомобила. В ЗЗД не се
съдържа форма за действителността на
договор за наем на автомобил, респ. на договор за ползването на такъв, като
според касаторката с аргумент от чл.188, ал.1,
изречение второ от ЗДвП не следва да носи отговорност. В случая неправилно не е
анулиран съставения електронен фиш и не е издаден нов на лицето, посочено в
декларацията. Неправилно, на база на ВДС, представляващи черно-бели офотографии, е прието
че именно процесното МПС е предмета, с който е
извършено нарушението. В представеното по делото писмено становище на ***П. се
поддържа и формалната незаконосъобразност на електронния фиш, която не е
преценена правилно от съда, което е форма на нарушаването на закона.
Претендират се разноски за две инстанции.
Ответникът по касация ОДМВР – Велико Търново, в писмено становище
оспорва касационната жалба, прокурорът дава заключение за правилност на
обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неосновлателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразен електронен фиш К, №3017376 на ОДМВР – Велико Търново, с
който на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП във връзка с чл.189, ал.4 от с.з.
е наложена глоба в размер от 300 лева.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа
страна, че на 5.09.2019 година в 22,10 часа на територията на община Лясковец,
па път I -4/София – варна/ при километър 153+343 в посока към град Варна със
стационарна видеорадарна система е заснет лек
автомобил „Тойота Селика 2000“ с регистрационен номер
***, движещ се в посока към град Варна със скорост от 94 км/час при въведено
ограничение за този участък с пътен знак В26 от 60 км/ч.
Съдът приема, че от приобщената справка за регистрацията на автомобила
се установява, че касаторката е собственик на МПС,
като в законният срок е представила декларация с данни на друго лице,
управляващо автомобила по време на констатираното нарушение, без обаче да
представи препис от СУПС на това лице, каквото е законовото изискване.
От правна страна съдът констатира, че са спазени процесуалните правила
за издаването на електронния фиш с оглед одобрения образец на този документ от
МВР, като формално той съдържа всички реквизити. Съдът е приел, че изискването
за представяне на СУМПС представлява гаранция срещу произволното деклариране на
друг водач, който няма отношение към уговорка за предоставяне на ползване на
съответния автомобил. В случай, че не осигури копие от свидетелството за управление,
собственикът на автомобила носи риска да бъде санкциониран според разпоредбата
на чл.188, ал.1 от ЗДвП. В слеучая касаторкета е представила договр
за ползването на автомобила от 1.08.2019 година, но изпълнението му не се
доказва, като тя е могла да се сдобие с данните от СУМПС, които не са били
посочени в декларацията. ИЗвън това съдът е приел и
правилно прилагане на санкционната норма, като е посочил, че поведението на касаторката се вписва в състава на чл.182, ал.2, т.4 от ЗАНН, а не е налице основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Всъщност
съпричастността на касаторката към извършеното
нарушение се установява от ВДС, както и от данните от паметта на техническото
средство, възпроизведени на хартиен носител, които идентифицират вида, марката
и регистрационния номер на автомобила, както и скоростта на движението му на
конкретния участък от пътя. Ограничението на скоростта, което е нарушено, се
доказва от приетата като доказателство схема на вертикалната сигнализация и
хоризонтална маркировка на процесния участък от пътя,
установяващи, че мястото, на което е заснет автомобила, попада в зоната на
действие на ограничителния знак В26.
Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно.
Основното касационно оплакване е за неправилното прилагане на нормата
на чл.188 от ЗДвП и неправилното тълкуване на нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Оплакването е неоснователно.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш
по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя
в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“.
В процесният случай електронният фиш правилно е
връчен на касаторката, която според справката за
регистрацията на МПС, е собственик на това МПС. Второто изречение на нормата
има процесуален характер и изпълнението на посоченото в него процесуално
задължение е условие за прилагането на третото изречение. Правилно и законосъобразно
при това положение районният съд е приел, че не може да приложи хипотезата на
чл.189 ,ал.5, изречение последно на ЗДвП, след като задължителната процесуална
предпоставка за представянето на чл.189, ал.5, изречение второ от ЗДвП не е
изпълнена. Както правилно е изтъкнал и районният съд, функцията на
представянето на препис СУМПС е да се гарантира произволното деклариране на
водачи, които нямат никакво отношение към съответното МПС, като от друга страна
по този начин се установява добросъвестността на предаващия МПС за ползване
водач на лице, което също е правоспособен водач.
Следва решението да бъде оставено в сила.
Разноски за ответника не се следват, тъй тато той не е представляван и не
е поискал присъждането им.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен
състав