РЕШЕНИЕ№72
гр. Пазарджик,04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Ели Каменова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 45 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 865 от 15.11.2019г., постановено по гражданско дело № 466/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера, е признато за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., ул. „Х. Г. Д." № 37, представлявано от: М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д.- заедно от всеки двама членове на УС, че Е.Й.Я., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сума в размер на 1110,49 лв.(хиляда сто и десет лева и четиридесет и девет стотинки) съгласно Дебитно известие №********** от 12.02.2019г. и Дебитно известие №**********/12.02.2019г. за обект с ИТН 3176314 - къща в с. К., ул. 16-та №3.
Осъдено е „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД да заплати на Е.Й.Я. разноски в размер на 750 лв.
С определение № 652 от 10.12.2019 г. по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от дружеството – ищец „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, чрез юрисконсулт К.Н., в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се излага, че съдът неправилно е достигнал до извод, че поради недоказване вината на клиента и липсата на ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕА ЕАД не е осъществен фактическият състав за едностранно коригиране на сметката на клиента. Твърди, че още с отговора на исковата молба дружеството е посочило, че сумата не е допълнително начислена по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), каквито твърдения е въвел ищеца, а представлява сума за редовно използвана електрическа енергия. Сочи, че процесното количество ел. енергия е реално доставено до обекта на ищеца.
Излага аргументи, че ищецът не е изпълнил задължението си съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС - да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия. Сочи, че по делото е безспорно установено, че процесните общи количества ел. енергия в размер на 6 582 kWh са доставени до имота на ищеца и са правилно остойностени съобразно действащите цени на КЕВР за съответния период по дневна и нощна тарифа съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Сочи още, че за доставената ел. енергия в обекта за потребление, собственост на ищеца, са издадени процесните дебитни известия на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
Поддържа, че на основание чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът следва да довнесе сумата от 1 110,49 лв. съобразно реалното му потребление, отразено в дебитните известия.
Отделно от това излага, че дори да се възприеме тезата, че процесните количества ел. енергия се дължат въз основа на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), съдът следва да се съобрази с практиката на ВКС според която, за да се извърши корекция на сметка на клиент, не е задължително да е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и да е предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърдението, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Предвид изложеното намира, че претендираната сума в размер на 1 110, 49 лв. за доставената електрическа енергия в обекта на потребление, собственост на ищеца, е основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Прави искане за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции и прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Въззиваемата страна Е.Й.Я. чрез адв. М.Ч. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който намира подадената жалба за изцяло неоснователна.
В отговора се излагат подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд за основателност на претенцията. Акцентира върху това, че дружеството не е доказало начисленото количество ел. енергия да е било реално доставено, измерено и консумирано от ищцата по заявените от нея като битов потребител две тарифи за измерване – дневна и нощна; ищцата като битов потребител не е давала съгласие пред ответника за промяна на предназначението на обекта си в стопански, поради което не е изразявала желание за тарифиране и фактуриране на ел. енергията й по трета тарифа, което се извършва за стопански потребители. Сочи, че ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС не съдържат изрична уредба на процедурата, реда и начините на уведомяване на потребителя при извършване на едностранна корекция на сметката му, както и това, че ПИКЕЕ са изцяло отменени от ВАС.
На следващо място посочва, че процесните дебитни известия не са издадени в сроковете както по чл. 34 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС, така и в законоустановените срокове по чл. 115, ал. 2, чл. 116, ал. 4 от ЗДДС.
Акцентира също върху това, че не са спазени процедурата и сроковете за извършване на техническите проверки и предаването на електромера за експертиза в Българския институт по метрология, регламентирани в чл. 47 ПИККЕ. Сочи, че липсват категорични доказателства за вината на ищцата за извършване на твърдяната манипулация върху тарифния превключвател, за да се ангажира отговорността й по чл. 82 от ЗЗД, като отделно от това сочи, че липсват категорични и неоспорими доказателства, че върху електромерите и намиращите се в тях тарифни превключватели е извършена манипулация.
Сочи, че съгласно заключенията на БИМ електромерите са били технически неизправни средства за търговско измерване, които не са съответствали с техническите и метрологични изисквания за точност през процесния период от време, поради неточното измерване и регистриране на ел. енергията по съответните тарифи, поради което няма как показанията им да са достоверни и да пораждат валидни задължения за заплащане на сумите.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба и с отговора не се представят доказателства, не се правят доказателствени искания.
В срока за обжалване на решението е постъпила частна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Определение № 652 от 10.12.2019 г., с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.
В частната жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, съдът неправилно е приел, че тъй като търсената защита касае три отделни иска, то адвокатското възнаграждение се дължи по всеки един от тях. Намира, че по конкретното дело в действителност са предявени три обективно и кумулативно съединени искове на обща стойност в размер на 1110,49 лв., но адвокатското възнаграждение следва да се оредели при формиране на обща цена, за която минимално определеното адвокатско възнаграждение възлиза на 310 лв.
Сочи и се позовава на практика на ВКС, съгласно която в хипотеза на обективно съединяване на искове, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Отделно това счита, че делото е с ниска правна и фактическа сложност и се отличава с минимален обем на процесуални действия.
Предвид на изложеното моли за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА във връзка с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в законоустановения размер от 310 лв.
Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
В срока за отговор на частната жалба е депозиран такъв от страна на Е.Й.Я. чрез адв. Ч., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, като излага подробни доводи в подкрепа на атакуваното определение. Намира, че доколкото предявените с една искова молба три обективно кумулативно съединени искове са уважени изцяло, то и определеното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. отговаря на законоустановените размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли за потвърждаване на обжалваното определение като законосъобразно и обосновано и претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. с искане същото да бъде евентуално редуцирано до минималния размер от 50 лв.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, разгледано по същество е неправилно.
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, предявени от Е.Й.Я.
срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС).
Ищцата твърди в исковата си молба, че е битов клиент
на ответното дружество и се снабдява от него с ел. енергия за свой наследствен
жилищен обект – къща в с. К., ул. „16-та“ № 4, общ. Брацигово. Твърди, че през м. февруари 2019г. е получила по пощата
Дебитно известие №**********/12.02.2019г. към ф-ра №**********/16.02.2017г;
ф-ра №**********/16.03.2017г. и №**********/16.04.2017 г. с което едностранно е
коригирана сметката за изминал период от време 29.01.2017 г. - 06.04.2017 г. и
е начислена за доплащане сумата от 415,12 лв., като са вписани и просрочени
стари задължения от 585,60 лв. или общо по този документ -1000,72 лв. за
заплащане и посочен срок за плащане до 22.02.2019 г. Получила е още и Дебитно
известие №**********/12.02.2019 г. към ф-ра №**********/09.05.2017г.. с което
едностранно й е коригирана сметката за изминал период от време 07.04.2017г.
-04.05.2017г. и й е начислена за заплащане сумата от 109,77 лв., като е посочен
срок за плащане до 22.02.2019 г.
Сочи, че
едностранно й е коригирана сметката за изминал период от време, обхващащ
времето 29.01.2017 г. - 06.04.2017 г., като й
е начислена сумата за заплащане от общо 524,89 лв., като освен това не й
било ясно и на какво основание са начислени „просрочени стари задължения" в размер от 585,60 лв.
Намира, че
цялата сума, представляваща исковата й претенция от общо 1 110,49 лв., е
недължима на ответника ЕВН ЕС, поради липса на валидно правно основание за
начисляването и претендирането й. Счита, че липсват правни основания за
извършване на едностранна корекция на сметката й от страна на ответното дружество.
Поддържа, че процесната сума не остойностява реално
доставена в имота на ищцата ползвана и измерена ел. енергия от технически
изправно и правилно монтирано средство за търговско измерване. Излага аргумент,
че дружество следва да следи за техническата изправност на собствените си вещи
и да носи отговорност за последиците от неизправността им поради дефекти или от
неправилният им монтаж. Излага, че ако е налице неправилна работа на
електромера, то същото е резултат от негов производствен дефект, неизправност,
или повреда, а не от неправомерно въздействие.
Акцентира върху това, че с решения на ВАС са отменени
ПИКЕЕ, като едностранната корекция на сметката е извършена след отмяна на
всички разпоредби на ПИКЕЕ, поради което
коригирането на сметката е извършено без наличието на правно основание за това.
На следващо място поддържа, че е налице несъответствие
на ОУ на ЕВН ЕР и О ЕВН ЕС със Закона за енергетиката – чл. 98а,ал.2 т.6 и чл.
104а ал.2 т.5 от ЗЕ, където липсва изрично уредена специална процедура за
уведомяване на клиентите в случаите на едностранна корекция на сметката им.
Сочи също така сочи, че периодът, за който е била
начислена допълнителната ел. енергия, е определен незаконосъобразно и напълно
произволно предвид отмяната на ПИКЕЕ, като намира за недопустимо в настоящия
случай корекционният период да е в размер на 96 дни - обхващащ времето
29.01.2017 г. - 04.05.2017 г., като сочи, че съгласно
чл. 48, ал. 1 от отменените ПИКЕЕ преизчисляването на неизмереното количество
ел.енергия се извършва за период не до-дълъг от 90 дни“. Намира, че процесната
сума, в размер на 1110,49 лв. е начислена без валидно правно основание и като
такава се явява недължима от ищцата Е.Й.Я..
Иска от съда да признае за установено, че по отношение
на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д." № 37, че Е.Й.Я., ЕГН **********,
не му дължи сумата в размер на 1110,49 лв. съгласно Дебитно известие
№********** от 12.02.2019г. и Дебитно известие №**********/12.02.2019г. за
обект с ИТН 3176314 - къща в с. К., ул. 16-та №3. Ангажират доказателства и претендират
разноски.За подкрепа на твърденията си в исковата молба ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който оспорва по основание и по размер предявените искове. Излага, че сумите
в посочените от ищцата дебитни известия са за редовно използвана ел. енергия и
мрежови услуги в обекта на клиента, която е била измерена от средство за
търговско измерване, като оспорва твърдението сумите да са допълнително
начислени по редна ПИКЕЕ.
Излага твърдения, че по отношение на дебитно известие с №
**********/30.01.2019 г. за сумата в размер на 585,60 лв., на 21.12.2016 г. на
основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на
средствата за търговско измерване (СТИ), служители на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД са посетили сградата, в която се намира имотът на клиента и са
извършили проверка на електромер № *********, монтиран да измерва доставяната
електрическа енергия в имота му. Служителите на ЕВН ЕР са подменили собствения
на дружеството електромер с друг, тъй като е била налице необходимост предходния
електромер да бъде предаден за метрологична експертиза. Поддържа, че
електромерът е бил демонтиран в присъствието на представител на ищеца, поставен
е в безшевен чувал и е бил запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален
номер, като всички действия по проверката на СТИ, описана по-горе са закрепени
в съответно съставения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване. Проверката е извършена в присъствието на
представител на ищеца, който е разписал констативния протокол и по този начин
изцяло е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, като същият е
получил и копие от протокола. Сочи, че демонтираният електромер е бил предаден
на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален
отдел - гр. П. (БИМ) за извършване на метрологична експертиза по реда на глава
пета от Закона за измерванията, като резултатите от проверката са били
обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 560/19.06.2018 г. на БИМ, където в т. 5 е записано, че: "Променена
е тарифната таблица по часови зони.По време на проверката електромерът отчита
енергия, както следва:-от 9.00 ч. до 15.00 ч. електромерът отчита на дневна
тарифа Т2. от 15.00 ч. до 17.00 ч. електромерът не отчита електроенергия на
нито една от двете тарифи Т1 и Т2.“
Ответното дружество твърди, че доколкото в паметта на
електромера са били запаметени реалните количества електрическа енергия
използвана от клиента, както и на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС е издадено
дебитно известие на клиента с номер **********/30.01.2019 г., към фактури с
№**********/16.09.2016 г.,№ **********/16.10.2016 г„ № ********** /16.11.2016
г., № **********/14.12.2016 г., според които на база платените от него суми за
същите периоди следва да довнесе 585,60 лв., съобразно реалното му потребление,
отразено в горепосоченото дебитно известие. Излага, че от справката за отчетените, но
нефактурирани количества ел. енергия за периода от 25.09.2016 г. до 21.12.2016
г. клиентът е потребил, но не е заплатил общо 3 467 kWh електрическа енергия на
стойност 585,60 лв. с ДДС.
Сочи, че при изпълнено задължение от страна на дружеството да
снабди обекта на ищцата с електрическа енергия, за нея са възникнали
задълженията съгласно чл. 42 от ОУ на ЕР ЮГ и чл. 43, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР да
заплати изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови
услуги в определените срокове в Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД. Предвид изложеното счита, че претендираната сума е
основателно начислена и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Твърди, че в изпълнение на своето задължение на краен снабдител,
произтичащо от чл. 98а от ЗЕ във вр. с чл.7, т.1 от Общите условия на ЕВН ЕС,
ответното дружество било доставило в обекта на ищеца за периода от 25.09.2016
г. до 21.12.2016 г. количество електрическа енергия за сумата от 585,60 лв., за
което на основание чл, 115, ал.1 от ЗДДС е издадено дебитно известие с номер
**********/30.01.2019 г. Поддържа, че в настоящия случай с оглед
нефактурираните количества ел. енергия за периода от 25.09.2016 г. до
21.12.2016 г. се е увеличила данъчната основа, поради което съобразно
разпоредбата на чл. 115, ал. 3, предл. 1-во от ЗДДС е издадено дебитно
известие. Сочи, че клиентът е следвало
да довнесе сумата от 585,60 лв., тъй като останалата част е платена
съобразно фактури с № **********/16.09.2016 г., № **********/16.10.2016 г„ №
**********/16.11.2016 г., № **********/14.12.2016 г.
По отношение на дебитно известие с № **********/12.02.2019 г. за
сумата в размер на 109.77 лв. и дебитно известие с № **********/12.02.2019 г.
за сумата в размер на 415,12 лв., ответното дружество сочи, че на 04.05.2017 г.
на основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на
средствата за търговско измерване (СТИ), служители на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД са посетили сградата, в която се намира имотът на клиента и са извършили
проверка на електромер № *********, монтиран да измерва доставяната
електрическа енергия в имота му. Служителите на ЕВН ЕР са подменили собствения
на дружеството електромер с друг, тъй като е била налице необходимост
предходния електромер да бъде предаден за метрологична експертиза, като демонтираният
електромер е бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза по
реда на глава пета от Закона за измерванията. Резултатите от тази проверка били
обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 897/08.10.2018 г. на БИМ, където в т. 5. е записано „Техническо
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп е
записано, че е променена тарифната таблица по часови зони с посочване на съответните
промени, като при сравняване на отчетените стойности се констатира разлика от 3 115 kWh между
сумарната и първа и втора тарифи.
Ответното дружество твърди, че електромерът е отчел с 3 115 kWh
по-малко от реално консумираната енергия, като в случая - вследствие на
описаната софтуерна манипулация е била променената тарифна таблица,
електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната електроенергия. Предвид
изложеното и на основание обстоятелството, че в паметта на електромера са били
запаметени реалните количества електрическа енергия използвана от клиента,
както и на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС са издадени дебитни известия на
клиента с номер **********/12.02.2019 г. и **********/12.02.2019 г., към
фактури с № **********/09.05.2017 г., № **********/16.02.2017 г„ №
**********/16.03.2017 г. и № **********/16.04.2017 г., според които на база
платените от него суми за същите периоди следва да довнесе общо по двете
дебитни известия 524,89 лв., съобразно реалното му потребление, отразено в
горепосочените дебитни известия. Сочи, че видно от приложената по делото
справка за отчетените, но нефактурирани количества ел. енергия за периода от
29.01.2017 г. до 04.05.2017 г. клиентът е потребил, но не е заплатил общо 3 115
kWh електрическа енергия на стойност 524,89 лв. с ДДС. Излага същите подробни
съображения за дължимост на посочените в дебитното известие суми, с които е
аргументирал и дължимостта на сумата по предходното дебитно известие с№
**********/30.01.2019 г.
Молят за отхвърляне на иска изцяло като неоснователен. Претендират
разноски и ангажира доказателства.
След получаване на отговора на ответника заедно
с приложените писмени доказателства, с допълнителна молба ищцата е изложила
становище относно начислената сума в размер на 585,60 лв. съгласно дебитно
известие № **********/30.01.2019 г., сочейки, че същата е недължима поради
липса на валидно правно основание за начисляването й. Също така е оспорила
начислените количества електрическа енергия по трите дебитни известия да се
измерени по дневна и нощна тарифа, респективно да са консумирани от нея и да се
преминали през електромера, оспорва периода, за който са отнесени тези
количества, оспорва обстоятелството, че е налице манипулация върху софтуера на
електромера.
В първото по делото заседание ищцата е изложила допълнително във връзка с отговора на ответника, че Общите
условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ не са обвързващи по отношение на
ищцата на основание чл. 98а, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката, доколкото не
са били публикувани в местен ежедневник.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между
страните, че ответното дружество доставя
електрическа енергия до обект на ищцата, находящ се в с. К., ул. „16-та“ № 4.
От приетия по делото констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 331207/21.12.2016
г. се установява, че на посочената дата служители на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД са извършили проверка на средството за търговско
измерване – електромер № ********* на адрес: с. К., ул. „16-та“ № 4. В
протокола е посочено, че електромерът е демонтиран за служебна експертиза, като
е отразено, че на проверката и демонтажът е присъствал представител на
собственика на обекта – Ина Николова Я., положила подпис на протокола.
Видно от представения от ответното
дружество констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 560/19.06.2018 г. от БИМ – ГД "Мерки и измервателни
уреди"– РО – П. на представения за изследване електромер няма наличие на
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок. Има наличие на
необходими обозначения на табелката на електромера. Има наличие на пломби
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Не се
установява да са налице следи от нерегламентирана намеса. Отразено е, че е
променена тарифната таблица по часови зони, като е посочено, че от 09:00 ч. до
15:00 ч. електромерът отчита на дневна тарифа Т2, а от 15:00 ч. до 17:00 ч.
електромерът не отчита на нито една от двете тарифи Т1 и Т2. В заключение се
твърди, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите
изисквания.
Въз основа на констатациите от
съставения протокол ответникът "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД е
извършил корекция на сметката на абоната за минал период от 25.09.2016 г. до 21.12.2016
г., като за същия период е начислил допълнително сума в размер 585,55 лв.,
което се установява от приетите по делото уведомление до ищцата за коригиране
на сметката за електроенергия, изготвено на 08.02.2019 г., справка за
коригиране на сметка за електроенергия и дебитно известие № 11205211097/30.01.2019
г. към фактури № **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., №
**********/30.011.2016 г., № **********/31.12.2016 г. В уведомлението до ищцата
е отразено, че е констатирано от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че
електромер № ********* е с манипулирана тарифна таблица.
От приложения по делото констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 347505/04.05.2017
г. се установява, че на посочената дата служители на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД са извършили проверка на средството за търговско
измерване – електромер № ********* на посочения по-горе адрес, като в протокола
е посочено, че електромерът е демонтиран за служебна експертиза и е отразено, че
на проверката и демонтажът е присъствал представител на собственика на обекта –
ищцата Е.Й.Я., положила подпис на протокола.
От представения от ответното дружество констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 897/08.10.2018
г. от БИМ – ГД "Мерки и измервателни уреди"– РО – П. се установява,
че на представения за изследване електромер няма наличие на механични дефекти
на кутията, на клемите, на клемния блок. Има наличие на необходими обозначения
на табелката на електромера. Има наличие на пломби против неправомерен достъп
до вътрешната конструкция на електромера. Не се установява да са налице следи
от нерегламентирана намеса. Отразено е, че е променена тарифната таблица по
часови зони, като е посочено, че от 09:00 ч. до 15:00 ч. електромерът отчита на
дневна тарифа Т2, а след 15:00 ч. електромерът не отчита на нито една от двете
тарифи Т1 и Т2. Констатирано е, че софтуерът на автоматизираната измервателна
станция отчита по три тарифи за активна електроенергия: 1.8.0 (сумарна тарифа),
1.8.1 (първа тарифа) и 1.8.2 (втора тарифа). Сочи се, че при сравняване на
стойностите на тарифите се констатира разлика от 3115 kWh между сумарната и
първата и втората тарифи в резултат на което се твърди, че електромерът е отчел
3115 kWh по-малко от реално консумираната енергия. В заключение се твърди, че
електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания.
От приложените по делото уведомление до
ищцата за коригиране на сметката за електроенергия, изготвено на 13.02.2019 г.,
справка за коригиране на сметка за електроенергия и дебитно известие №
**********/12.02.2019 г. към фактура №11669636649/16.02.2017 г., **********/16.03.2017
г., **********/16.04.2017 г. за отчетен период от 29.01.2017г. до 06.04.2017г.
за сума в размер на 415,12 лв. и дебитно известие № **********/12.02.2019 г.
към фактура № **********/09.05.2017 г. за отчетен период от 07.06.2017 . до 04.05.2017
г. за сума в размер на 109,77 лв., се установява, че въз основа на
констатациите от съставения протокол ответникът "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД е извършил корекция на сметката на абоната за минал
период от 29.01.2017 г. до 04.05.2017 г., като за същия период е начислил
допълнително сума общо в размер 524,90 лв. В уведомлението до ищцата е
отразено, че е констатирано от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че
електромер № ********* е с грешна схема на измерване.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са изслушани и приети съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа
експертиза, заключенията по които, се кредитират и от настоящата инстанция, доколкото
същите са депозирани безпристрастно и обективно и отговарят изчерпателно на
поставените задачи.
От заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че електромер с фабричен номер
********* попада в групата на еднофазни електромери, с периодичност на
последваща проверка 6 години, като върху електромера има изискуемите знаци за
премината първоначална проверка - 01.2011 година и годен до 01.2017 г. и
последваща проверка с дата 01.2016г и
годен до 03.2022 г. Посочено е, че реалното количество електрическа енергия,
употребена от ищеца, може да се изчисли на база оперативната памет на електромера,
която пази данните до 10 години след отчитането им, като електромерът отчита
консумираната електроенергия за битови потребители по I-ва /нощна/ тарифа и II-ра /дневна/ тарифа и ОБЩА тарифа, която е сбор от
всички тарифи, по които е отчитал за периода и представлява реално
консумираното количество електроенергия от абоната. Установено е, че отразените
количества електрическа енергия в Дебитно известие с № **********/30.01.2019 г.
за процесния период съответстват като консумираната ел. енергия от 3467 kWh,
разпределена процентно на дневна и нощна тарифа. Посочено е, че точността на
процесния електромер не се влияе от констатираната от БИМ манипулация, отразена
в Констативния протокол „променена е тарифната таблица по часови зони“, тъй
като влияела на тарифния превключвател, който е настроен за битови потребители
на две тарифи и превключва в точно определен час – нощна от 22,00 до 06,00 часа
и дневна от 06,00 до 22,00 часа. След въздействието върху „тарифния
превключвател“ електромерът е започнал да отчита консумираната ел. енергия в
трета тарифа, която видно от заключението е отчитала в продължение на 17 часа
на денонощие. Експертът е установил, че може да се определи началния момент на
неточно отчитане на средството за търговско измерване от товаровия профил на
оперативната памет на процесния електромер, като сочи за начален момент датата
25.09.2016 г.
По отношение на електромер с фабричен
номер *********, вещото лице е посочило, че същият отново попада в групата на
еднофазовите електромери и е с периодичност на проверката 6 години, като върху
електромера има изискуемите знаци за премината първоначална проверка. Първоначалната
дата на проверката е 12.2011 г. и годен до 01.2017 г. и последваща проверка
01.2016 г. и годен до 06.2022 г. Посочено е, че реалното количество
електрическа енергия, употребена от ищеца, може да се изчисли на база
оперативната памет на електромера, която пази данните до 10 години след
отчитането им, като електромерът отчита консумираната електроенергия за битови
потребители по I-ва /нощна/ тарифа и II-ра /дневна/ тарифа и ОБЩА тарифа, която
е сбор от всички тарифи, по които е отчитал за периода и представлява реално
консумираното количество електроенергия от абоната. Установено е, че
доначислената ел. енергия съответства на посоченото в дебитно известие №
**********/12.02.2019 г. в размер на 3 115 kWh, разпределена по дневна и нощна
тарифа. След въздействието върху „тарифния превключвател“ електромерът е започнал
да отчита консумираната ел. енергия в трета тарифа. Началният момент на неточно
отчитане на средството за търговско измерване е 28.01.2017 г. и се определя от
месечните и дневни самоотчети на оперативната памет на електромера.
При разпита в съдебно заседание пред
първата инстанция вещото лице уточнява, че не е извършвала оглед на самите
електромери, но съгласно протоколите на БИМ за двата електромера, има въздействие
върху тарифната таблица, като за осъществяване на такова въздействие върху
електромера не е нужно да се разпломбира електромера, т.е. пряк достъп до
електромера не е нужен. Вещото лице е категорично, че при самия монтаж не може
да съществува такъв дефект. Сочи, че за процесните периоди, за които са
начислени тези количества ел. енергия, тази енергия е доставена реално, защото
е отчетена в общата енергия и БИМ установява, че няма въздействие върху
измервателната система на електромера.
От заключението на изслушаната съдебно -
икономическа експертиза, приета и неоспорена в съдебно заседание, се
установява, че начислената служебно електрическа енергия по дебитно известие с
№ **********/30.01.2019 г. за периода 25.09.2016 г. – 21.12.2016 г. на стойност
585,60 лв. е остойностена по крайни цени на електрическата енергия /дневна и
нощна/ съгласно Решение № Ц - № 19/30.06.2016 г. на КЕВР за цената на ел.
енергията на ЕВН – Битови потребители. Установява се, че начислената служебно
електрическа енергия по дебитно известие с № **********/12.02.2019 г. за
периода 29.01.2017 г. – 06.04.2017 г. на стойност 415,12 лв. е остойностена по
крайни цени на електрическата енергия /дневна и нощна/ съгласно Решение № Ц - №
19/30.06.2016 г. на КЕВР за цената на ел. енергията на ЕВН – Битови потребители,
както и начислената служебно електрическа енергия по дебитно известие с №
**********/12.02.2019 г. за периода 07.04.2017 г. – 04.05.2017 на стойност
109,77 лв. също е остойностена по крайни
цени на електрическата енергия /дневна и нощна/ съгласно Решение № Ц - № 7/07.04.2014
г. на КЕВР за цената на ел. енергията на ЕВН – Битови потребители.
С обжалваното решение съдът е уважил
исковете за недължимост на процесните суми, като е приел, че ответното
дружество не е доказало едновременно наличие на изискуемите от закона
предпоставки, даващи му право да извършва едностранна корекция на сметката на ищцата при липса на предвиден ред за уведомяване на клиента и
при липса на законово основание за извършване на едностранна корекция на
сметката. Освен това съдът е изложил мотиви и че ответното дружество не е
установило по делото виновно поведение на ищцата, изразяващо се във въздействие
върху средството за техническо измерване, поради което е приел и че начислените
процесни суми не се дължими.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до
следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска доколкото и към настоящия момент вземанията по процесните дебитни
известия не са платени. Тежестта да установи наличието на законово основание за
дължимост на посочената сума се носи от ответника, който трябва да проведе
пълно и главно доказване в тази насока, а ищецът следва да докаже възраженията
си срещу дължимостта на вземането.
Съгласно
чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като според ал. 3 на
посочената разпоредба общите условия трябва
да са публикувани най-малко в един Ц. и един местен всекидневник и същите се считат за влезли в сила без изрично
писмено приемане. По делото са ангажирани доказателства от страна на ответното
дружество, че условията са публикувани в един Ц. и един местен всекидневник - вестниците
"Дневник" от 27.05.2008 г. и "Марица" от 26.08.2008 г.,
като неоснователно се явява възражението на ищцата, че общите условия не я
обвързват. Няма данни ищцата да е възразила в срок против тези
условия и да се ползва от специални такива, поради което договорът се счита
сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят/клиентът бъде присъединен към електроразпределителната мрежа и
започне да потребява ел. енергия от същата. Освен това волеизявленията на
страните да бъдат обвързани от договор за продажба на електрическа енергия в
случая са обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
ел. енергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и
приемане на престацията без възражения от страна на клиента, доколкото ищцата
признава изрично, че доколкото ответното дружество е краен снабдител, същата се
снабдява от него с ел. енергия за свой наследствен жилищен обект - къща в с. К., ул. „16-та“ № 4. Също така
признава, че като клиент на ответника е регистрирана с клиентски номер
**********, а обектът на потребление е заведен с ИТН 3176314, както и че за
исковия период редовно и своевременно е заплащала месечните си фактури за ел.
енергия, издавани от ответното дружество. Предвид изложеното дотук следва изводът, че ищцата има качеството на битов потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, както и че имотът, находящ се в
с. К., ул. „16-та“ № 3, който се обслужва от процесните електромери, е бил
присъединен към електрическата мрежа, поради което на основание чл. 98а ЗЕ
ищцата е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия.
Както се посочи по-горе източник на
облигационно правоотношение между страните е договорът за продажба /доставка/, като въпреки специфичния предмет
– продажба на електрическа енергия в Закона за енергетиката липсват разпоредби,
които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. Точно обратното, разпоредбата
на чл. 123 ЗЕ предвижда санкция - временно преустановяване на снабдяването на
крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Освен това
предвидените в Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС)
задължения на клиента - да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия /чл.
11, т. 1 от ОУ/ и да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение /чл. 18, ал. 1 от ОУ/ са израз на общите
правила по чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, регламентиращи задължението
на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Именно от правилото
на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка или поради манипулиране на електромера е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. В тази насока
настоящият състав на въззивната инстанция споделя практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г.,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4160/2018 г. и Решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016
г., че и при липса на специална правна уредба, предвид отмяната на ПИКЕЕ с
решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г. в сила от 14.02.2017
г. и № 3879/2017 г. в сила от 23.11.2018 г., изводът за дължимост на сумите
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи плащане на
цената за доставената стока, както и от общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдът намира за неоснователно възражението на
въззиваемата страна, че цитираната практика на ВКС е неотносима към процесния
казус, доколкото се отнася до случаи, при които по делата е било безспорно
установено противоправно поведение от страна на купувача. В случая релевантен
за настоящото дело е принципният извод на върховната инстанция, изведен в
посочените решения, че когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата. Разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД не предвижда договорна отговорност,
обусловена от виновно поведение на купувача, за да е необходимо доказването на
такова поведение от страна на ищцата, а предвижда задължение за заплащане на цената
на продадената /доставена/ електрическа енергия, което задължение е намерило
израз в общите условия, при които са сключени договорите за продажба на
електрическа енергия.
Както е посочено в горецитираните
решения / Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г.,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4160/2018 г./ съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни за защита на добросъвестните крайни потребители. В тази
насока доставчикът на електроенергия не може да бъде лишен от правото да получи
цената на реално потребената електроенергия, като следва да докаже по правилата
на общия исков процес какво е реалното количество електроенергия за точно
определен период, което е доставил до обекта на потребителя.
По делото се установи безспорно от
ангажираните писмени доказателства и от заключенията по изготвените експертизи,
че за периода от 25.09.2016 г. до 21.12.2016 г. в обекта
на ищцата в с. К., ул. „16-та“ № 4 са реално доставени и потребени 3 467 kWh
електроенергия на стойност 585,60 лв., а за периода от 29.01.2017 г. до
04.05.2017 г. в същия обект са реално доставени и потребени 3 115 kWh
електроенергия на обща стойност 524,89 лв., които не са били своевременно
фактурирани и заплатени. Установи се също, че посочените количества са били
правилно остойностени по крайни цени на електрическата енергия за дневна и
нощна тарифа, по които тарифи се начисляват и фактурират стойностите за битови
потребители, поради което за ищцата е възникнало задължение да заплати доставената
до обекта и потребена електроенергия за процесните периоди. За възникването на
това задължение е без значение обстоятелството, че за посочените периоди ищцата
е заплащала своевременно задълженията си по ежемесечно издаваните фактури от
страна на ответното дружество, доколкото същата дължи заплащане и на разликата
между фактурираните и действително дължимите цени за доставка, възлизаща в общ
размер на 1100,49 лв. Поради по-късното отчитане и съответно остойностяване на
реалното количество доставена електроенергия до обекта на ищцата, ответното
дружество в изпълнение на задължението си по чл. 115, ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗДДС,
е издало процесните дебитни известия.
Предвид изложеното неоснователни се
явяват възраженията на ищцата за недължимост на процесните суми поради липсата
на валидно правно основание за извършване на едностранната корекция, дължаща се
на отмяната на всички разпоредби на ПИКЕЕ. От една страна ответникът не
претендира дължимост на сумите на основание чл. 48-51 от ПИКЕЕ, като изрично е
посочил още с отговора на исковата молба, че ги претендира на основание реално
доставена и потребена електроенергия от страна на ищцата, като е провел и
доказване именно в тази насока. От друга страна, както беше посочено по-горе с
цитираните решения на ВКС, които настоящият съдебен състав напълно споделя, при
липса на специална правна уредба, уреждаща едностранната корекция на сметки за
изминал период, изводът за дължимост на сумите следва да се изведе от общото
правило на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД и в условията на състезателно съдебно
производство, гарантиращо равнопоставеност на страните.
В аспект на гореизложеното, следва да се
приеме, че за процесните периоди установените количества електроенергия са
реално доставени до обекта на ищцата, което аргументира за решаващия състав
извода, че по правоотношението, възникнало от договора за продажба /доставка/
на електрическа енергия, ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е изпълнило задълженията си и в тежест на ищцата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в цялост. В съответствие с разпределената му
доказателствена тежест ответното дружество е доказало наличието на законово
основание за дължимост на посочените суми, като при така установеното предявените
отрицателни установителни искове на въззивницата Е.Й.Я. се явяват неоснователни.
Като е достигнал до различни правни изводи
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено, а предявените искове по чл. 124 от ГПК отхвърлени.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция,
съдът следва да се произнесе по отговорността за разноските и в първоинстанционното
производство, поради което постановеното
от районния съд Определение № 652 от 10.12.2019 г. по реда на чл. 248 от ГПК
следва да бъде отменено, а разноските присъдени по следния начин:
Право на разноски пред двете инстанции на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК има въззивното дружество, което пред първата инстанция е сторило
разноски, за които е представило доказателства, в размер на 619 лв. за внесени
депозити по назначените СИЕ и СТЕ, а пред въззивната инстанция е сторило
разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ на въззивното дружество следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, определено от съда в общ размер на 300 лв.
(по 150 лв. за инстанция), като при определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение съдът взе предвид, че делото не се отличава с особена правна и
фактическа сложност. Предвид отмяната на първоинстанционното определение по чл.
248 от ГПК, производството по частната жалба приключва и приложение намира
нормата на чл. 81 от ГПК, поради което в полза на въззивното дружество следва
да се присъдят сторените от него разноски за заплатена държавна такса в размер
на 15 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50
лв. Предвид изложеното въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника общо сумата от 1009 лв., представляваща сторени по делото разноски
пред двете инстанции.
С оглед размера на исковата претенция, на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, Окръжен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 865 от 15.11.2019 г. и Определение №
652 от 10.12.2019 г., постановени по гр. д. № 466/2019 г. по описа на Районен
съд – Пещера, вместо които постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Й.Я., ЕГН ********** с адрес
*** против "ЕВН България Електроснабдяване" EАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Х. Д." № 37, представлявано
от: М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д. - заедно от всеки двама членове на УС, искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
че Е.Й.Я., ЕГН **********, не дължи сума
в размер на 1110,49 лв. (хиляда сто и десет лева и четиридесет и девет
стотинки) съгласно Дебитно известие № ********** от 12.02.2019г. и Дебитно
известие № **********/12.02.2019 г. за обект с ИТН 3176314 - къща в с. К., ул. „16-та“
№ 3.
ОСЪЖДА Е.Й.Я., ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на "ЕВН България
Електроснабдяване" EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. "Х. Д." № 37, представлявано от: М.М.М.-Д., Ж.П.С. и Р.Д.
- заедно от всеки двама членове на УС, сумата от 1009 лв. (хиляда и девет лева),
представляваща сторени по делото разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.