РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Свиленград, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200300 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2023/1000-
812/НП от 22.05.2023 година на и.д. Заместник Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, с което на М. С. /M.S. / ,роден на
**********година в Турция , за нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за
митниците /ЗМ/ , на основание чл.234а,ал.1 е наложено административно
наказание “ГЛОБА ” в размер на 11 817,24лева, На основание Решение от
04.03.2020г. на съда на ЕС по делото С-655/2018 във връзка с чл.234а,ал.3 вр
с чл.233,ал.6 от ЗМ не се присъжда равностойността на липсващите стоки-
предмет на нарушението и не се отнема в полза на държавата товарен
автомобил-влекач с рег.№ ********** и полуремарке с рег.№ ********
,използвани от М. С. /M.S. / като превозно средство при преминаване на
държавната граница .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление в частта в
която е наложена глоба е останал жалбоподателят,поради което обжалва
същото в законоустановения срок,като моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи ,че от една
страна жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение,като се
излагат съображения в насока,че същият не бил адм.наказателно отговорно
лице,т.к. липсвал субективния елемент на твърдяното нарушение и
респективно ако имало извършено нарушение,то било осъществено от
фирмата изпращач на товара,а не и от шофьора. По изложените доводи моли
1
съда да отмени НП ,с което му се налага глоба като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание чрез процесуалният си представител подържа
жалбата.
Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Заместник Директор
на Териториална дирекция Митница Бургас изпраща представител ,който
оспорва жалба и счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно.
Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 03.03.2023г.около 09:15 часа на Митнически пункт /МП/ “Капитан
Андреево”,на трасе „Изходящи товарни автомобили“, на път от Република
Франция за Република Турция, пристигнал товарен автомобил с влекач с рег.
№ ************ и полуремарке с рег.№ ******** на транспортна фирма ,
като МПС било управлявано от жалбоподателя-турски гражданин.
За превозваните стоки шофьорът представил транзитна митническа
декларация Т1 с МРН № 23RS021091C6BNEGEC6/01.03.2023г.,пътна
товарителница,както и фактура №2023-22040-0005 от 24.02.2023г. ,с които
декларирал превозваната от него стока.
С посочената транзитна митническа декларация били декларирани
165бр.колета с тегло 20 430кг.,които били описани подробно в приложената
проформа фактура към декларацията като -120 броя метални палети с размери
1200х1000х330см. и 45броя метални палети с размери 1600х1200х370см
,общо 165 бр.колети.
Товарния автомобил бил претеглен и регистриран на ел. везна ,при което
митническия служител св. К. Г. Д. констатирал несъответствие между
теглото отчетено на везната с контролен лист и теглото на декларираната
стока по представените документи.
Превозното средство било насочено за пролъчване с рентгенова
апартурата, който контрол завършил със заключение за физически контрол
на стоката при което товарния автомобил насочен към гаража на трасе
„Входящи товарни автомобили“ за извършване на физически контрол на
товарното помещение.
На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническият служител св. Л. К. К.
извършил митническа проверка на товарното помещение на превозното
средство,като констатирал,че митническата пломба на товарното помещение
била в ненарушена цялост .
При проверката било констатирано, че декларираната стока по транзитна
2
митническа декларация Т1 с МРН № 23RS021091C6BNEGEC6/01.03.2023г.
пътна товарителница и фактура №2023-22040-0005 от 24.02.2023г. са
налични 63 броя метални палети с размери 1200х1000х330см. и 45броя
метални палети с размери 1600х1200х370см ,а 57 броя метални палети с
размери 1200х1000х330см. липсвали в товарното помещение.
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена
митническа проверка № 7286/03.03.2023г.,който протокол бил подписан от
двамата митнически служители и от жалбоподателя.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, е било поискано лично обяснение от
водача-жалбоподател,в което същият собственоръчно вписал,че от Франция
взел стоката,не знаел какъв е товара и когато се обадил във фабриката поели
отговорност за товара.
За обезпечаване на евентуални вземания с разписка за задържане
№23002334 от 03.03.2023г. била задържана сумата в размер на 6000евро от
водача.
Поради горното и на основание чл.230 от Закона за митниците, на
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №BG3032023/1000/М-621 от 03.03.2023г., за нарушение
разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя в деня на съставянето му на
дата, като съдържанието му е било преведено от турски език на E. Д. –на
разбираем за лицето език - турски.
В законоустановеният срок не е постъпило писмено възражение по акта.
Извън срока е постъпило възражение от жалбоподателя,чрез
пълномощника му –адв.П.,в който излага сходни възражения с тази по
постъпилата срещу НП жалба.
Със становище, изготвено от комисия назначена със заповед на
Директора на АМ Бургас е определена стойността на предмета на
нарушението в размер на 11 817,24лева на основание пар.1,т.38 от ЗМ.
АНО е приел,че съгласно чл. 17, § 1от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според АНО превозвачът
бил отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоките от
момента на приемането за превоз до този на доставянето ѝ, както и за
забавата при доставянето . Съгласно легалната дефиниция на чл. 5, т. 40, б.
„б“, от Регламент № 952/2013г. на ЕП и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, „превозвач“ означавало, във връзка с
напускането лицето, което извежда стоките или което поема отговорност за
превозването на стоките извън митническа територия на Съюза.
Констатирал е ,че съобразно представените пред митническите органи
транзитни документи не било отбелязано в клетка 18 забележки ,относно
товаренето на стоките.
Приел е още,че съгласно чл. 233 § 3 от Регламент № 952/2013г. на ЕП и
3
на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се
придвижват под режим външен транзит, също така е отговорен за
представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото
митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките,
предприети от митническите органи за тяхното идентифициране.
АНО е приел,че във връзка констатиране на извършеното нарушение, МП
Капитан Андреево било получило статут на получаващо митническо
учреждение по транзитната операция,тъй като в конкретния случай
транзитната операция е била обработена в системата за транзит и
приключена с несъответствие в това МУ, съгласно разпоредбата на
чл.37,пар.5 от Допълнение I от Конвенцията за общ транзитен
режим“Транзитната операция можело да завърши в МУ,различно от
предвиденото в транзитната декларация.Това МУ ставало получаващо МУ“.
При издаване на обжалваното НП , АНО е взел предвид решението на
СЕС по дело С -655/2018 и дело С -393/2019.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/
№BG2023/1000-812/НП от 22.05.2023 година на и.д. Заместник Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас, с което на М. С. /M.S. / ,роден на
**********година в Турция , за нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за
митниците /ЗМ/ , на основание чл.234а,ал.1 е наложено административно
наказание “ГЛОБА ” в размер на 11 817,24лева., На основание Решение от
04.03.2020г. на съда на ЕС по делото С-655/2018 във връзка с чл.234а,ал.3 вр
с чл.233,ал.6 от ЗМ не се присъжда равностойността на липсващите стоки-
предмет на нарушението и не се отнема в полза на държавата товарен
автомобил-влекач с рег.№ ************ и полуремарке с рег.№ ********
,използвани от М. С. /M.S. / като превозно средство при преминаване на
държавната граница .
Същото е редовно връчено на съдебният адрес посочен от пълномощника
на жалбоподателя на 29.05.2023година, видно от приложеното в АНП
Известие за доставяне.
Видно от приложените по преписката Заповед №435/08.02.2023г. и
Заповед № ЗАМ – 1447/32 – 264887 от 09.08.2022 година на Директора на
Агенция „Митници” се доказва материалната компетентност на АНО. С
цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция
„Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на
Директора ,Зам.Директора на ТД при Агенция „Митници”.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели –Л. К. К. и К. Г. Д. . Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
4
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Л. К. К. и К. Г. Д. , които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
митнически служители при Агенция Митници, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя.
Свидетелите Л. К. К. и К. Г. Д. , възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите
отразени в АУАН .
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, както и тези на чужд език,ведно с превод на български език и
становището относно стойността на стоката предмет на обжалваното
НП/неоспорени от страните по делото/, приложени в АНП, последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.282, чл. 283 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Съдът приема, че е спазена административната процедура по съставяне
на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
5
Самото нарушение Съдът е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на нарушителя (неоспорен от
жалбоподателя факт) и в присъствие на свидетели, установили нарушението.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя .
В Решение от 21.12.2016 по дело C‑547/15 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен съд,
Унгария) с акт от 29 септември 2015 година, постъпил в Съда на 20 октомври
2015 година, в рамките на производство по дело се приема , че отговорността
на превозвача, предвидена в чл. 96, § 2 от Митническия кодекс, се основава
на фактическото владение на стоките и знанието, че те са поставени под
митническия режим на външен транзит в Общността. Тази разпоредба
задължава превозвача, който е приел стоките, като е знаел, че са поставени
под такъв режим, в качеството им на фактически държател на тези стоки, да
ги представи в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при
спазване на мерките за идентифициране, приети от митническите органи.
Превозът на стоките, поставени под митнически надзор, се извършва под
отговорността на превозвача, който има задължението да предаде стоките в
получаващата Митница. Събраните в хода на производството гласни
доказателства (показанията на свидетелите К.К.К., К.Ф.К. ,П.Н.П. и М.А.С.),
както и писмените такива, биха установили по несъмнен начин, извършването
на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически
режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ, която от обективна страна предвижда неизпълнение на условията
и срокове по транзита и в резултат на това неизпълнение отклоняване на
6
стоката от режим транзит. Отклоняването на стоки на които е даден
митнически режим е съществено нарушение на правилното функциониране
на режима транзит. Разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, е императивна за
всяко лице, което отклони стоките, на които са дадени митнически режим или
митническо направление, като не изпълни установените в нормативните
актове или определените от митническите органи условия и срокове.
За пълнота на настоящото изложение във връзка с отправеното
възражение от страна на жалбоподателя,че неправилно е била ангажирана
отговорността на работника,а не на превозвача: съгласно чл. 8 от Конвенция
ЧМР, превозвачът е бил длъжен да провери точността на данните в
Товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им. Т.е.
превозвачът носи отговорност за броя на колетите и брутото тегло на стоките,
натоварени в товарния автомобил. В случая шофьорът -жалбоподател не е
превозвач, а представител на същия, който физически представя стоката за
проверка на митническите органи и за него също важи цитираното
задължение за проверка. Т.е. като водач на товарен автомобил съгласно чл. 8,
ал. 1 от Конвенция CMR и Митническа конвенция относно международния
превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, шофьорът носи отговорност
за броя на колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния
автомобил, който управлява. След като жалбоподателят не е направил
възражение за наличието на разлика между декларираното и наличното
количество стока (колети, пакети), респ. теглото им, не е освободен от
отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на внесената
в страната стока и за съответствието й с отразеното в документите, които я
придружават, тъй като според Конвенция CMR се презюмира, че щом като
превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговаря за
фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако
вписаното в тях не съответства на фактическите данни.Още повече, че
разликата в настоящия случай не е няколко килограма, а разликата е в размер
на около 7тона тегло, въпреки това, жалбоподателят не е уведомил
митническите служители за разликата в по-малко в теглото. Т.е. в контекста
на изложеното и съобразно конкретно установеното по делото, Съдът намира,
че жалбоподателя-водач следва да бъде държано отговорно относно верността
и точността на данните в придружаващите стоката документи, доколкото
безспорно доказан е обективният факт на количественото разминаване –
несъответствието в теглото на стоката, вписани и фактически наличните в
автомобила.
Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е
определена от митническите органи в размер на сумата 11817.24лв. - общо за
цялото количество отклонени стоки, според представеното Становище, в
което е материализирано това заключение. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от Комисия от митнически служители, в състав
трима членове, специално назначена със съответните Заповеди. Последната
не се оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други
7
доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи
друга различна стойност, Съдът възприема същата.
Деянието е съставомерно от обективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задължениеята си във връзка с
митническия режим, включително и задължението да не отклонява стоките
поставени под митнически режим, или ако не са му били известни, следвало е
да ги знае, в който случай незнанието не изключва виновността.
Следователно жалбоподателя е съзнавал и противоправния характер на
деянието си, като от волева страна е целял настъпването на
общественоопасните последици. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод освен този, че напълно
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя
Изводите на Съда не могат да се променят предвид факта, че пломбата
не е била нарушена преди извършване на процесната митническа проверка,
предвид изложеното по-горе в настоящото изложение.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът дължи
правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По убеждение
на решаващия Съдебен състав, процесното административно – митническо
нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не би могло да се квалифицира като такъв. За конкретния
случай, не се установиха фактически обстоятелства, който да обуславят
значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Допълнителен аргумент би се извел и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, свързани с действащия митнически режим,
който поради важността си е обект на засилена правна защита с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване
на стриктен контрол за движението на паричните/стоковите потоци в и извън
Общността, част от която е Република България, като всяко нарушение
съществено накърнява целите и принципите на ЗМ, респ. европейското
законодателство с приложимите Регламенти.
Съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание е определено
при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ, съставът на която е осъществил.
Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер. Така
наложеното наказание Съдът намери за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и
законосъобразно в санкционната си част, поради което следва да бъде
потвърдено,като в останалите му части същото не е обжалвано и е влязло в
законна сила.Дори и да се приеме,че се обжалва НП и в останалите му
части,то следва да се приеме ,че за жалбоподателя не е налице правен интерес
8
и в тази му част производството е недопустимо.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя не се претендират такива.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с
чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка
с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на
делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 80лева .
Доколкото преди изменението на чл. 63Д от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от
АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочената сума да се присъди именно в полза на
Агенция „Митници”.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия
си състав .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №BG2023/1000-812/НП от 22.05.2023 година на и.д.
Заместник Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта с
което на М. С. /M.S. / ,роден на **********година в Турция , за нарушение на
чл.234а, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ , на основание чл.234а,ал.1 е
наложено административно наказание “ГЛОБА ” в размер на 11 817,24лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. С. /M.S. / ,роден на **********година в
Турция ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.
„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 80лв., представляваща направените
разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 300/2023година
по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
9
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10