№ 49
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Константин Д. И. Въззивно
гражданско дело № 20223100502255 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:38 часа се явиха:
Въззивницата Б. Й. Б. – А.А, редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. М. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият Б. И. А., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.
Ю. Й., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Й.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 4125/04.11.2022 г.
АДВ. Г.: Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба. Нямам
искания по доказателствата. Представям списък с разноски.
АДВ. Й.: Оспорваме жалбата, считаме я за неоснователна. Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски.
1
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските и
доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните, отсъствието на направени доказателствени
искания и като намери, че делото е попълнено с необходимите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Г.: Моля да уважите въззивната жалба. Считам, че макар и да съществува
съдебна практика относно вида на спора по отношение на семейното жилище, доколкото е
въведен този спор след претенция по чл.56 от СК, този спор е по инициатива на моята
доверителка да ползва семейното жилище. Не считам, че е налице дори и косвени изявления
и конклудентни действия, които да се третират като направено искане от страна на
въззиваемата страна за предоставяне на ползването. Цитирано е съдебно решение в което се
казва, че след въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на
насрещната страна относно начина на разпределяне или на кого да остане съставляват
правен довод. Да, съставляват правен довод само по отношение на основателността на
искането на моята доверителка. Доводите относно основателността на нейното искане не
могат да бъдат третирани според мен, като искане от страна на въззиваемата страна за
предоставяне на това ползване. Изрично чл.56 е посочил, че се предоставя на единия от тях,
ако той е поискал това. Няма направено такова искане и не може да се извлече и от
изявленията. Единствените изявления са, че той живее и заплаща кредита за закупуването
обезпечено с ипотека и, че не възпрепятствал ползването на доверителката ми. Считам, че
това не са изявления, които да говорят, че той иска да ползва това жилище. Моля да уважите
въззивната жалба и ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ.Й.: Моля да потвърдите решението на Районен съд – Варна по следните
съображения: въпросът за ползване на семейното жилище представлява спорна съдебна
администрация. Съдът е длъжен при всички случаи да се произнесе с решение по този
въпрос. Идентичен е случаят с родителските права. По настоящото дело сме направили
искане да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за възлагане на имота, като от своя
страна недвусмислено сме заявили, че желаем да ползваме апартамента. Освен това
доверителят ми живее в имота, няма друго жилище и плаща ипотека за него. Синът на
страните също живее при баща си. Поради тези причини съдът е възложил жилището на Б.
2
И.. Житейската логика също води до този извод. Не е логично този апартамент да стои
празен, а И. и синът му да живеят на квартира и същевременно да плащат ипотека на този
апартамент. И то само защото ищцата по делото, ако си дойде от Англия би желала да живее
в това жилище. Същата ако реши да се пренесе трайно да живее в България има възможност
да поиска промяна на режима на ползване на жилището съобразно разпоредбата на чл.56,
ал6 от СК. В подкрепа на горното са и две решения на ВКС, ІV ГО - № 511/16.01.2013г. по
гр.д.№ 1364/2011г. и № 96/14.03.2016г. Ето защо, намирам, че решението на районния съд е
правилно, законосъобразно и моля да го потвърдите. Моля да бъдат присъдени разноски. По
отношение възражението на ищеца по делото за прекомерност, бих желал да кажа, че аз съм
от Адвокатска колегия – Разград и имам пътни разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б. А.: Придържам се към това, което каза моят адвокат.
АДВ. Г.: По отношение на твърденията, че се ползва и от сина на страните, това е
безспорно, но да се твърди, че сина живее при баща си, доколкото става въпрос за
пълнолетно лице и не е изследвано желанието дали той желае да живее с баща си или в това
същото жилище да живее с майка си, считам че да се ползва като аргумент е несъстоятелно.
Не говорим за ползването на детето, а за ползването на страните. Да се твърди, че синът
желае да живее с баща си, а не с майка си, такова доказване не е проведено в настоящото
производство.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б. А.: Синът ми живееше с майка си в Англия преди да дойде
при мен.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3