Решение по дело №2286/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 848
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 6 април 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20194430202286
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

11.12.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 14 ноември

ХІІІ наказателен състав

година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2286 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 35-0000231 от 24.09.2019 г. на ***–град Плевен,  с което на основание чл. 53 и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на ***глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.  

         За ответната страна по жалбата ***– Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление № 35-0000231 от 24.09.2019 г. е издадено от ***– Плевен, в качеството на административно наказващ орган въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 № 267907 от 20.08.2019 г., от който е видно, че:

         На 20.08.2019 г. около 10:00 часа в гр. ***посока гр. ***/до ***/, като водач на товарен автомобил ***от категория *** с рег. № ***извършва превоз на товари за собствена сметка /минерал бетон/ видно от табела поставена на предно обзорно стъкло, като допуска  следното нарушение:

         -***управлява товарен автомобил с четири броя оси с две управляеми оси с надвишено общо максимално тегло от 32000 кг. Видно от кантарна бележка от 20.08.2019 г. № ***общото тегло на автомобила е 46520 кг., претоварване 14520 кг. Представя ксерокопие на квитанция за платени пътни такси издадено от ***№ ***от 29.07.2019 г.

Съдът счита, че два от основните реквизити на НП са установени чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, а именно точно ясно и конкретно описание на нарушението и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези, под онази административно-наказателна норма, която е нарушена.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съгласно чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от ***.

Въпросната разпоредба е обща и указателна.

Допустимите размери, маса и натоварване на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета са конкретизирани именно в Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Именно в чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба № 11, посочена като конкретно нарушена, е указано, че допустимата максимална маса на моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси е 32 тона.

От описанието на нарушението в АУАН, което се оспорва от жалбоподателя е описано какво точно е ППС-то, управлявано от жалбоподателя и по-конкретно, че същото е с четири оси с две управляеми оси, което определя, че допустимата му маса е 32 тона. 

Безспорно се установява от представената по делото кантарна бележка, че масата на автомобила, управляван от жалбоподателя в момента на проверката е била 46520 кг, т.е. надвишаваща с 14520 кг максимално допустимата по закон.

С оглед на събраните доказателства съдът намира, че е осъществен състав на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП забранява движението на ППС-та с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от ***.

Административно –наказателната разпоредба на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП също препраща към норми за размери, маса или натоварване на ос, установени от ***, и движение на тези автомобили при установен за това ред.

Посочената за нарушена разпоредба и административно-наказателната разпоредба са бланкетни и следва да бъдат допълнени със съответните законови текстове, регламентиращи както допустимата максимална маса на съответното пътно превозно средство, така и установения за това ред.

В акта за нарушение е посочен чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, където е регламентирана допустимата максимална маса на моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, не повече от 32t.

Освен изложеното, по републиканската мрежа е допустимо движение на тежки или извънгабаритни ППС-та, след съответното разрешение, реда за издаване на което е регламентирано в посочената Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Съдът счита, че както в АУАН-а, така и в атакуваното НП в достатъчна степен са индивидуализирани времето, мястото и начинът на извършване на нарушението, посочена е нарушената правна норма и е индивидуализиран извършителят.

В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че изискванията, заложени в ЗАНН целят предоставяне на минимални гаранции за защита на правата на санкционираното лице като по-слаба по правило страна в административно-наказателното производство, поради което и преценката дали има допуснато нарушение и дали то е съществено следва да бъде извършена на базата на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило и за какво бива санкционирано.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочената в АУАН-а и НП-то разпоредба.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите ***и ***, които са очевидци на нарушението, установили са претоварването на процесното ППС, с оглед представената от жалбоподателя в хода на проверката кантарна бележка № ***, а и последният в не е възразил относно извършеното от него нарушение, като изрично в графа възражения собственоръчно е записал „нямам възражения“.

 Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

Ето защо, съдът счита, че наведените възражения от страна на жалбоподателя в жалбата, че е било нарушено правото му на защита, очевидно не се основават на действително неразбиране, а единствено целят обосноваване на извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формални основания.

           Съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал.1, т. 6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, за това че на 20.08.2019 г. около 10:00 часа в гр. ***посока гр. ***/до ***/, като водач на товарен автомобил ***от категория *** с рег. № ***извършва превоз на товари за собствена сметка /минерал бетон/ видно от табела поставена на предно обзорно стъкло, като допуска  следното нарушение:

         -***управлява товарен автомобил с четири броя оси с две управляеми оси с надвишено общо максимално тегло от 32000 кг. Видно от кантарна бележка от 20.08.2019 г. № ***общото тегло на автомобила е 46520 кг., претоварване 14520 кг. Представя ксерокопие на квитанция за платени пътни такси издадено от ***№ ***от 29.07.2019 г.

Съдът счита, че процесното административно нарушение не следва да се определи и като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Жалбоподателят не сочи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават такъв извод, а и от приобщените по делото доказателства не се установяват такива.

В съответствие със задължението на съда при преценка на законосъобразността на НП и в частност при преценката за правилното приложение на материалния закон да извърши проверка за наличието на предпоставките за квалифицирането на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, който се прилага на основание чл.11 от ЗАНН, съдът намира, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като общото претоварване е било над десет тона, което значително надвишава приетото за минимално претоварване, за да се приеме, че съставът на нарушение е осъществен формално. Надвишаването на нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС повишава рисковете за повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, включително създава опасност за останалите участници в движението.

За извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена към средата на предвидената в нормата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДП глоба от 500 до 3000 лв.

Съдът счита, че размерът на наложената глоба на жалбоподателя в размер на 1500 лв. се явява прекомерен, тъй като не е съобразен с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като не са отчетени в НП смекчаващите отговорността обстоятелства, че се касае за първо нарушение на жалбоподателя от този вид, че управляваният товарен автомобил е служебен и жалбоподателят е осъществявал възложеният му превоз по трудов договор, освен това липсват доказателства за получаваните доходи, които да обосновават такъв размер на санкцията. 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че размерът на наложената санкция е необосновано завишен и следва да бъде намален  до законовия минимум от 500лв., тъй като и по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000231 от 24.09.2019 г. на ***–град Плевен,  с което на основание чл. 53 и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на ***с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА от 1500 (хиляда и петстотин) лв. на 500 (петстотин) лева.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: