Р
Е Ш Е Н И Е
№1217 08.06.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На единадесети май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
при секретар: Марина Димова
като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 6299/ 2017г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково и е по молбата на В.Х.К., ЕГН **********, гр.Бургас против „Медицински център II-Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас и адрес на управление ж.к.’Славейков” до 9то ОДЗ, представлявано от А. Бошев. Твърди се, че на датата 16.06.2014г. по обед, ищцата завела внучето си на преглед при личния му лекар в Медицински център II- гр.Бургас, ж.к.Славейков, чийто кабинет се намира на втория етаж на сградата. Излага се, че сградата е собствена на ответното дружество и стопанисвана от него. Сочи се още, че достъпът на пациенти с детски колички до лекарите, чийто кабинети се намират на втори етаж, е възможен само чрез употребата на асансьора на сградата. След приключване на прегледа при лекаря при опит на ищцата да слезе с количката чрез асансьора и при отваряне на вратата на асансьора, тя пропаднала в асансьорната шахта, а детето с количката паднала върху нея. Оказало се, че кабината на асансьора не е била на втория етаж, а на първия. Твърди се, че заключващият механизъм е бил повреден тъй като е бил отключен при липсата на асансьорната кабинка на етажа. От падането ищцата твърди, че е получила тежки травми – ударила е тежко главата и гърба си, загубила е съзнание, последица от травмата е изпадането на ищцата в кома. Сочи се, че е била приета в състояние на безсъзнание в реанимацията на УМБАЛ Бургас, с наранен гръб с остатъчни белези по него и с влошаване на нейни предходни заболявания на гръбначния стълб. Заради тези травми ищцата ежедневно изпитва силни болки и приема болкоуспокояващи медикаменти, а като резултат на тежката черепно-мозъчна травма, която е претърпяла, получила дълготрайни увреждания на здравето, които продължават във времето и досега. Навежда се наличието на амнезия за случилото се, обърканост и дезориентираност в болницата след приема, без спомени за случилото се. Изпитан огромен страх за живота и здравето на повереното й дете. Навежда се, че след падането започнала да получава епизоди на пълна дезориентация като често се случва да забравя къде се намира, без повод и конкретна причина.
Това е принудило ищцата да ограничи рязко излизанията си и въобще социалните си контакти, а загубата на памет и дезориентация довели и до затруднения да разпознава нейни познати и близки. Сочи се, че тази загуба на памет е затруднила изключително придвижването й безопасно в сумрак и тъмнина и в резултат на това изпитва ежедневни затруднения и ограничения в местата за излизане, винаги е с придружител в тъмната част на денонощието. Проблемите с паметта й пречат да изпълнявам качествено трудовите си задължения, което се отразило и на издръжката в семейството й. Падането е довело до нейната непълноцененост в домакинството и на работното й място. За всички нейни здравословни проблеми е предписана е поддържаща терапия, с ежемесечни разходи за лечение на по 80 лв. като от инцидента до подаване на исковата молба е направила разходи за лечение в размер на 2 720 лева, които са пряка последица от претърпяната травма на 16.06.2014г. Излага се, че ответното дружество в качеството му както на собственик на асансьора, така и на възложител на дейностите по обезопасяването му, следва да носи отговорност за причинените на ищцата вреди, с оглед на което се търси решение, с което „Медицински център II-Бургас" да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от В. в резултат на инцидента имуществени вреди в размер на 2 720 лева - разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение за неимуществени вреди - търпените от В. болки, стрес, уплах и страдания в размер на 15 000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на вредите 16.06.2014г. до датата на подаване на исковата молба, и законовата такава от сезиране на съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски и се ангажират доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорват исковете като неоснователни като недоказани. Претенцията за лихва се възразява като погасена по давност – тригодишна такава. Оспорва се исковата молба като се твърди, че в ответното лечебно заведение няма асансьор, а ползваното от хората с увреждания съоръжение не било асансьор, а платформа - подемник за хора с увреждания, което е обозначено изрично със съответния знак. Няма спор, че „Медицински център II - Бургас" ЕООД е собственик на този платформен подемник, но се излага, че предвид техническите му параметри - хидравличен, с товароподемност до 300 кг, височина на повдигане 2,80 м /т.е. по-малка от 3 метра/, две обслужващи нива /етаж първи и етаж втори/, скорост - 0,15 м/сек. /т.е. много ниска скорост/, подемникът не представлява съоръжение с повишена опасност. Платформата представлява „Пристройка на платформен подемник за хора с увреждания към „Медицински център II", изпълнението на който е било възложено, след проведена надлежна процедура за избор на изпълнител. Съоръжението се излага, че е било в рамките на гаранционен срок, изпълнен изцяло в съответствие с изискванията на закона, със съответното осигуряване, обезопасяване и защити, разрешен за ползване при проверка, обективирана и звършена преди процесната дата – на датата 12.02.2014 г., при която е констатирано, че подемникът е в добро техническо състояние и работи нормално. Искът се оспорва като се твърди, че не се доказват действия или бездействия, довели до неизпълнение на задължения за ответника по осъществяване на надзор върху вещта и оттам липсва противоправно поведение на Центъра. Оспорват се исковете досежно вида на сочените вреди като се твърди, че дори и да има падане, то не би могло да причини тези увреждания. Оспорват се и исковете за имуществени вреди. Излага се, че болките и страданията са последица от предишни травми на ищцата и не са в причинна връзка с нейното падане. Навежда се и съпричиняване тъй като ищцата с поведението си обективно е създала предпоставки и/или възможност за процесния инцидент, респективно и за настъпване на увреждането каквото тя твърди, че е претърпяла от този инцидент. При тези съображения се оспорват исковете и по размер, и по основание. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Исковете са с правно основание по чл.49 от ЗЗД и такъв с правно основание по чл. 50 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор, че ответникът е собственик на сграда, находяща се в гр.Бургас, ж.к.‘Славейков“ до девето ОДЗ и в която сграда се намират и лекарски кабинети. Няма спор и се установява и от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като дадени от лица без заинтересованост от изхода на спора – тези на свидетелката Н. С. и тези на свидетелката М., че лекарят – педиатър, който е лекар на внучката на ищцата, преглежда на втория етаж от сградата. Не се спори и се установява отново от показанията на свидетелите, че в тази сграда има един асансьор, който се намира срещу входа на сградата. Отделно от това от показанията на свидетелите С. се установява, че ходейки месец преди инцидента свидетелката С. за консултация на дъщеря си установила, че асансьорът се отваря ръчно с ръка, а преди това се отварял автоматично или като извикаш асансьора вратата бавно се отваряла напред чрез механизъм. По описание на свидетелката при влизане в асансьора трябва да се натисне копчето за съответния етаж и да се държи докато се движи докато стигне до определения етаж. Според нея няма възможност и място за оставяне на бебешките колички на първия етаж и изкачване на стъпалата до втория т.е без да се ползва асансьора, няма и рампа, която да позволява да се стигне до кабинета чрез стъпалата.
Според показанията на свидетелката И. асансьорът е предвиден за трудно подвижни хора, за което имало и обозначение. От нейните показания се установява още, че обичайно майките с колички оставяли количките долу, на първия етаж и пеша с децата се качват догоре. Споделя и че на това съоръжение – подемник според свидетелката И. – имало знак за ползването му от хора с инвалидни колички, но няма изрична забрана за ползването му от останалите посетители на сградата.
Не се спори и това се установява както от показанията на горепосочените свидетели – И., М. и С., така и от представените печатни материали от журналистически репортажи, че на датата 16.06.2014г. при посещение при лекар, в сградата на Медицински център II около обед в периода от 12.30 до към 14.30 часа, ищцата В. при опита си да слезе от втория на първия етаж, с количката, с която придвижвала внука си, отишла до вратата на асансьора. Отворила вратата и вкарала количката в подемника, гледайки в посока към манипулацонната, където стояла свидетелката М. – виж показанията й л.157 от делото), след което врата се затворила и от там, подемната шахта, се чули викове за помощ. Свидетелката М. отишла до врата и се опитала да отвори, но било заключено. Казала на ищцата да се успокои и че ще извика техници. След това свидетелката М. видяла медицинската сестра от кабинета на детето и й казала за случилото се, а тя пък се обадила на дъщерята на В. – свидетелката С. От този момент насетне били уведомени полиция, пожарна, спешен медицински екип. С помощта на резервна дръжка – дръжка за аварийно отваряне – била отворена вратата на асансьорното съоръжение, която била заключена, като след това била открита върху тавана на подемника и ищцата В. с количката и детето. Според свидетелката И., таванът на подемника бил на разстояние 50 -60 см. от ръба на тавана на етажа, В. била легнала, под количката, в която била детето, което било с чанта върху главата си.
Извадили я като по показания на свидетелката С., която гледала репортаж по телевизията за инцидента, докторът от екипа, който посетил инцидента, казал, че В. е в кома, а по данни на сестрата, която уведомила свидетелката С. за случилото се, при изваждането В. била и без сърдечна дейност. Последвала реанимация, след това лечение в едно отделение, преместване в друго като през целия период е била трудно контактна.
Състоянието на ищцата се установява освен от показанията на свидетеля С., и от медицинската документация и заключение на вещото лице по СМЕ. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира и на база на събраната медицинска документация и освидетелстване, от случилото се на 16.6.2014 год. падане в асансьорна шахта, В. е получила контузия на главата със сътресение на мозъка, счупване на 1 ребрена дъга в дясно. Контузията на главата със сътресение на мозъка са съпроводени с главоболие, световъртеж, които в рамките на 6 месеца е следвало да отзвучат като според вещото лице не е задължително да окажат влияние върху ориентацията и паметта на пострадалата В., но събраните гласни доказателства, както и епикриза на НО от 07.04.2016г. установяват обратното. Според свидетелските показания на свидетелите С. и св. В., след инцидента В. е била със загуба на памет, не познавала близки приятели, роднини, губела се в района, в който живее и към настоящия момент се губи в райони, различни от нейния. След инцидента според показанията на свидетелите, изгубила възможността да провежда елементарни разговори като била уплашена, стресната, шокирана и с лоша памет. От епикризата на НО – л.11 от делото е видно, че близо две години след инцидента тя постъпва за лечение в неврологично отделение, с оплаквания за чести пристъпи със загуба на съзнание, последвани от главоболие, гадене и повръщане, притъмняване пред очите, стомашен дискомфорт и и колабиране. Направена е и и компютърна томография на мозъка, при която не се установява нарушение на мозъчния паренхим. Изписано й е лечение, със стабилизирано състояние.
Ищцата е била с ЕР на ТЕЛК още от 16.04.2013г. т.е преди инцидента, от което се установява, че е с астигматизъм и късогледство, Хашимото, световъртеж, слабост в леви крайници, болки във врата или към момента на оценката е била с намалена зрителна острота, Хашимото и дискова херния.
В. е била на преглед от Комисия при ТЕЛК и на 13.04.2016г. т.е почти две години след инцидента и три след първия ТЕЛК, от който преглед се установява, че психичният й статус след инцидента е спокоен, леко потисната, контактна, ориентирана, апсихотична, мисловно подредена с множество невровегетативни оплаквания, неспокоен сън, нарушена концентрация, афективна лабилност, хипомнезия в степен отслабена годност на мозъчната активност.
От изслушано и прието заключение на вещо лице по СТЕ, което е изпълнено въз основа на книжата по делото и одобрен инвестиционен проект за строеж ‚Пристройка на платформен подемник за хора с увреждания към МЦ II Бургас, УПИ III в кв. 22“ се установява следното: тази пристройка, която е изградена към сградата на центъра, е шахта с височина от 5.15 м и буферна зона с височина от 60 см. плюс буферна зона с височина 60 см под нивото на първия етаж с предназначение за вертикално движение на съоръжение за комуникационен достъп до фоайетата на нивата на първи и втори етаж, а от тях и до всички кабинети на медицинския център. Монтираното в шахтата съоръжение е подемна платформа с изградена върху нея кабина за пътници. Според вещото лице, което е изпълнило заключението си съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУТ и на Наредба № 4, процесният платформен подемник не следва да се счита предназначен само за хора с увреждания в инвалидни колички и с придружител, тъй като поставените знаци на вратите на шахтата в първи и втори етажи показват, че съоръжението е изпълнено съгласно специфичните нормативни изисквания за движение на хора. Вещото лице е категорично, че знаците са указателни, а не са забранителни.
При оглед на процесния строеж към датата на изпълнение на задачата, експертизата е заключила следното състояние: двете врати на шахтата на първи и втори етажи са плътни без остъкляване; над дръжките им е залепен надпис с много едри букви „НЕ РАБОТИ“; в средата на вратите е залепено следното съобщение: „Използването на платформения подемник за хора с увреждания, монтиран в Медицински център II - Бургас - ЕООД, е забранено в изпълнение на Заповед № ЮБ-049 /19.09.2014 г. на Началника на РО ИДТН Южна България!!!“ и не работи към датата на огледа. Според вещото лице в договора от 12.08.2010 г. между възложителя и изпълнителя в чл. 1, ал. 1 са предвидени „Врати - автоматични“ (лист 66 от делото). При прегледа на одобрения инвестиционен проект за изграждане на платформения подемник в Дирекция „ЦАУ Освобождение“ към Община Бургас експертизата установява, че са предвидени два режима на управление на подемника. Единият е за ръчно управление и е предназначен за сервизни цели. Другият режим е за автоматично управление - при нормална експлоатация на съоръжението. При този режим вратите на шахтата се отварят и затварят автоматично и са блокирани против нерегламентирано отваряне с ел. насрещник. Вещото лице не може да каже защо асансьорът е преминал към ръчен режим на отваряне, но според вещото лице, явно в момента на инцидента вратата на шахтата на втори етаж или не е била добре затворена, или е била затворена, но незаключена, след като ищцата е могла и я отвори. Вещото лице е категорично, че това съоръжение съгласно архитектурната документация е повдигателна платформа, с преодоляване на височина от 2.80 м, с две спирки на първи и на втори етаж и е предназначена за осигуряване на вертикален комуникационен достъп за хора до всички кабинети на медицинския център т.е е съоръжение за превоз на хора, а не само средство за достъп на хора с увреждания до по- горен етаж, което е с режим на управление – „автоматичен“ и ръчен при сервиз – това е заключение въз основа на техническия паспорт и параметри за застрояване на съоръжението.
Разпитан е и свидетеля К., който сочи, че около половин година преди инцидента, е бил с възложена задача да препрограмира контролера на асансьора, който е свързан с отварянето на вратите. Свидетелят споделя, че едни забавяния в отварянето на вратата са били махнати от него, защото много бавно се отваряла вратата като преди тази поръчка, вратата на асансьора се е отваряла автоматично след натискане на копчето, и напред. След тази намеса това копче се натискало веднъж, за да се разреши вратата да се отвори ръчно. Причината за промяна на този режим според свидетеля е било възникването на проблем при автоматите на отваряне, което наложило преминаване в ръчен режим.
При тези данни факти, които се установиха на база на събраните доказателства по делото, съдът установи следното от правна страна:
Искът, който е предявен от ищцата към ответника за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание деликт – вреди от вещи, собствени на ответника, е доказан по основание и следва да бъде уважен. Доказаха се всички елементи на непозволеното увреждане, които да ангажират отговорността на ответника като собственик на асансьорно съоръжение. Доказа се по делото, че към датата на инцидента 16.06.2014г. това съоръжение е служило за превоз на хора – пътници и достъп до първи и втори етаж на сградата, в която са разположени лекарски кабинети, което съоръжение е било в неизрядно техническо състояние т.е извън предвидения режим на отваряне по техническа документация, което състояние е последица от бездействието на собственика на вещта. Установи се, че вратата на това съоръжение е била отворена в момент, в който е следвало да бъде заключена – кабинката не е била в асаньорната шахта на съответния етаж, а под него - и така е позволила достъп на пациент – ищцата – до необезопасено, празно пространство, което е довело до пропадане на ищцата в асансьорната шахта. Това пропадане е причинило загуба на съзнание в краткосрочен период след падането и влошаване на паметта в дългосрочен такъв, придружена с преживян и все още преживяван стрес, паника, уплаха, както и чести загуба на съзнание, главоболие, гадене и главозамайване години след случилото се, както и затрудняване в говора и загуба на памет относно хора, места и случки, както и разсеяност и дезориентация.
Не е налице съпричиняване от страна на ищцата към вредоносния резултат, с оглед нейното правомерно, съобразено с обичайните за ползването на съоръжението правила, още повече, че към момента на инцидента за ищцата не е съществувала забрана или предупредителна табела за използване на това съоръжение.
За да определи размерът на вредите, неимуществените такива, съдът взема в предвид най-вече изживяното чувство на страх и уплаха за живота и здравето на повереното й невръстно дете, с което е паднала в асансьорната шахта, а също така страх и уплаха за нейния живот и здраве. Взема в предвид влошеното й здравословно състояние след инцидента – чести кризи на главоболие и световъртеж, както и загубата на памет и чувството й за безпомощност и неориентиране в пространството. Това са внезапни промени в живота на ищцата, които са дали и дават отражение в ежедневното и съществуване и битие и коренно изменят отношението й към нея и околния свят, поставяйки в непрекъснати моменти на страх и несигурност. Това фактическо състояние дава основание на настоящия състав, съобразявайки правилото на чл.52 от ЗЗД, да обезщети пострадалата с целия размер на иска – 15 000 лева. Здравето - физическо и психическо такова – е основна човешка ценност, която позволява на всеки индивид да живее самостоятелно и независимо от грижата на други същества – хора около него, което пък е благо за обществото, което следва да се брани и защитава. Поведение, с което се поставя в опасност живота и здравето на определен кръг хора, е укоримо и следва да бъде санкционирано чрез ангажиране на имуществената отговорност на деликвента, с цел да се репатрира поне парично, нарушението на хармоничното съществуване на пострадалата и да се въздейства възпитателно върху обществото.
Относно искът за имуществени вреди, които се претендират като разходи за закупуване на лекарства съдът намира, че искът и по основание, и по размер е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Не се ангажираха доказателства, от които да се установи, че предписаните и нужни за лечение лекарства, посочени в медицинската документация и в заключението на вещото лице, са закупени. Това дава мотив на състава да отхвърли иска изцяло.
Обезщетението за забава върху претенцията за обезщетение за неимуществени вреди се дължи от датата на увреждането – чл.84, ал.3 от ЗЗД и следва да бъде присъдена в размер на законовата лихва. Същото обаче е погасено с кратката, тригодишна давност и с оглед направеното възражение. Датата на възникване на увреждането е 16.06.2014г. т.е давността за лихва изтича на 16.06.2017г., а исковата молба, с която се търси лихвата, е депозирана в съда на 23.08.2017г. или извън срока по чл.111, ал.1, б.б от ЗЗД.
Ответната страна съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК носи тежестта за сторените от ищцата разноски по делото съобразно уважената част от исковите претенции или общо сумата от 2 038 лева, която е сбор от сторените разноски за възнаграждение на адвокат от 1 500 лева, 200 лева за платено възнаграждение на вещо лице и 708 лева за държавна такса.
Ответната страна има
право на разноски в размер на 303 лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Медицински център
II-Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас и адрес на управление
ж.к.’Славейков” до 9то ОДЗ, представлявано от А. Бошев на основание чл.45 във вр. с чл.50 от ЗЗД да
заплати на В.Х.К., ЕГН **********,***
сумата от 15 000 (петнадесет хиляди
лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от случил се на
16.06.2014г. в гр.Бургас, в сградата на Медицински център II гр.Бургас,
ж.к.‘Славейков‘ до 9то ОДЗ инцидент – пропадане на В.К. в асансьорна шахта, в
резултат на което В. е изживяла силен страх
и уплах за своите и на внука си здраве и живот, чести кризи на главоболие
и световъртеж, както и загубата на памет и чувството за безпомощност и
неориентиране в пространството ведно със законовата лихва от датата на подаване
на исковата молба – 23.08.2017г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
върху главницата в размер на законовата такава за периода от 16.06.2014г. до
23.08.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.К., ЕГН **********,*** против „Медицински център II-Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас и адрес на управление ж.к.’Славейков” до 9то ОДЗ, представлявано от А. Бошев иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 720 лева – обезщетение за претърпени разходи - имуществени вреди за закупуване на лекарства по повод на случил се на 16.06.2014г. в гр.Бургас, в сградата на Медицински център II гр.Бургас, ж.к.‘Славейков‘ до 9то ОДЗ инцидент – пропадане на В.К. в асансьорна шахта ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Медицински център
II-Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас и адрес на управление
ж.к.’Славейков” до 9то ОДЗ, представлявано от А. Бошев да заплати на В.Х.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 2 038
лева (две хиляди тридесет и осем лева) на основание чл.78, ал.1 от ГПК за
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********,***
да заплати на Медицински център II-Бургас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Бургас и адрес на управление ж.к.’Славейков” до 9то ОДЗ, представлявано от А.
Бошев сумата от 303 лева (триста и
три лева) на основание чл.78, ал.3 от ГПК за съдебно-деловодни разноски.
Решението е обжалваемо пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Светлана Рачева-Янева
Вярно
с оригинала:
И.Г.