Р Е Ш Е Н И Е №
260089/6.11.2020 г.
гр. Ямбол, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.
ПАНАЙОТОВА
при секретаря М. П., като разгледа докладваното
от съдията АНД № 796 по описа на
ЯРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалбата на Р.В.К. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 20-0813-001249/28.07.2020г.,
издадено от Началника на сектор „ПП” към ОД на МВР – Ямбол, с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е
постановено отнемане на 10 к.т., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна
и съдържа искане за отмяна на НП. Искането се обосновава с общи доводи за
противоречие на оспорения акт с материалния и с процесуалния закон, без да се
навеждат конкретни оплаквания.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник адвокат, който
пледира за отмяна на НП на процесуално основание, като счита, че при съставяне
на акта и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процедурата
по установяване на нарушението и налагане на наказанието. В тази връзка навежда
оплакване за несъответствие между фактите в акта и в НП, касаещи часа на
извършване на нарушението, както и за извършена в АУАН поправка на показанията
на техническото средство. По тези съображения претендира за отмяна на НП и за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
основателността на жалбата.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.07.2020г.
свидетелите Е. и Г. – служители в сектор „ПП” при ОД на МВР - Ямбол, се намирали в гр. Ямбол на
кръстовището на обходен път „Север“ с ул. „Ормана“, където изпълнявали
служебните си задължения по КАТ. Около 10:05 часа спрели за проверка движещ се
по обходния път лек автомобил „БМВ Х 5”, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя. В
хода на проверката полицаите се усъмнили, че водачът е употребил алкохол (същият
бил нервен и със зачервени очи) и в 10:13 часа на същата дата му извършили и
проверка за употреба на такъв с техническо средство алкотест „Дрегер 7510”, с №
ARDN 0093. Уредът отчел наличие на алкохол
в издишания от водача въздух от 0,97 на хиляда. Затова, св. Е. му съставил АУАН
серия GА, № 268657 от 16.07.2020г. за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в който погрешно изписал като час на
извършването му 10:15 часа вместо 10:05 часа.
След въвеждане на
данните в талбета и разпечатване на акта св. Е. установил, че вместо 0,97 на
хиляда погрешно е въвел алкохолна концентрациа от 0,93 на хиляда, поради което
собственоръчно нанесъл поправка в разпечатаните екземпляри като изписал
отчетената от техническото средство алкохолна концентрация от 0,97 на хиляда.
След това полицаите подписали акта, предоставили го за подпис на жалбоподателя
и му връчили екземпляр от него.
Жалбоподателят подписал
съставения му акт без възражения, а на полицаите съобщил, че е пил узо.
В последователност, св.
Е. издал на жалбоподателя и талон за медицинско изследване № 001332, в който
жалбоподателят посочил, че не приема показанията на техническото средство. След
това се явил на указаното в талона място и дал кръв за изследване. От
приложения към АНП протокол № 210/20.07.2020г. на НТЛ при ОД на МВР – Ямбол е
видно, че към момента на извършване на изследването – 20.07.2020г., в иззетата
от жалбоподателя кръвна проба е установена концентрация на алкохол от 0,84 на
хиляда.
Впоследствие - на 28.07.2020г.,
при идентично на посоченото в акта юридическо описание на нарушението, срещу
жалбоподателя е издадено обжалваното НП, в което АНО посочил точния час на
извършване на нарушението – 10:05 часа. Останалите факти в НП са идентични с
тези, отразени в акта.
Видно от
съдържащата се в АНП справка за проверени МПС от 28.07.2020г., за времето от
10:00 до 10:30 часа на 16.07.2020г. на жалбоподателя, като водач на МПС с рег.
№ ***, е извършена само една проверка
от служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Ямбол - в 10:05 часа на
16.07.2020г. на кръстовището на Обходен път Север с ул. „Ормана“.
От съдържащата се в
АНП справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач
на МПС от 2001г., притежава СУМПС № *********/07.12.2015г. за кат. В, АМ и В1,
и към момента на извършване на деянието е наказван шестнайсет пъти по
административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – единайсет
пъти с влезли в сила НП и пет пъти с налагане на глоба с фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Е. и Г., както и от писмените доказателства по делото, които са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и поради това се кредитират изцяло от съда. По същество, изложените фактически констатации не се оспорват и от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът правни следните правни изводи:
Жалбата е
допустима - подадена
е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва
един неблагоприятен за него акт.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и реда при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон.
Липсва основание за отмяна на НП и поради това, че АНО е
посочил реалния час на извършване на нарушението - 10:05 часа, а в АУАН е
отразен час на извършването му 10:15 часа. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН АНО е оправомощен да проверява изцяло
съставения АУАН, да преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо и да извършва разследване на спорните обстоятелства. Т.е.,
безспорно, АНО не само може, но е и длъжен при необходимост да приеме нови
фактически положения, да събира доказателства и да преквалифицира нарушението.
В конкретния случай, съобразявайки часа на извършване на проверката с
техническото средство – в 10:13 часа на 16.07.2020г., АНО правилно е преценил,
че посочения в акта час на извършване на деянието 10:15 часа е неточен. В последователност,
съобразно правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, е направил справка за
проверени МПС, и след като е установил, че водачът е бил спрян за проверка в
10:05 часа, законосъобразно е отразил в НП реалния час на извършването му.
Доколкото посочения в НП час съответства на действителното фактическо положение
и не е от естество да внесе съмнение относно твърдяното деяние и вмененото
нарушение, оплакването за нарушено право на защита не може да бъде споделено. Нещо
повече, действията на АНО са изцяло съобразени както с чл.52, ал.4 от ЗАНН,
така и с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че НП се издава
и когато е допусната нередовност в акта, след като, както е в случая, е безспорно установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Обстоятелството, че
преди подписването и връчването на акта актосъставителят извършил поправка по
отношение показанията на техническото средство също не представлява основание
за отмяна на НП, защото не създава неяснота относно твърдяното деяние и
вмененото нарушение. ЗАНН не предвижда специален ред за извършване на поправка
в АУАН, вкл. и в случаи като настоящия – поради обективна невъзможност за
редактиране на акта след въвеждане на данните в таблета. Поради това и с оглед
субсидиарната неприложимост на други процесуални норми в производството по глава
трета, раздел II от ЗАНН, доводите
на защитата за процедиране не по установения от закона ред също се явяват
неоснователни.
От
материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по безспорен начин
налага извод за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Доказателствата са категорични, че на 16.07.2020 г. около 10:05
часа в гр. Ямбол, по обходен път „Север“, до кръстовището с ул. „Ормана“,
същият е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП – лек
автомобил „БМВ Х 5”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда,
включително, а именно – 0,84 на хиляда, установено по надлежния ред, с
химичедско изследване на иззета от него кръв, обективирано в протокол №
210/20.07.2020г. на НТЛ при ОД на МВР – Ямбол. По време на съдебното следствие
безспорно се установи както авторството на деянието, така и фактът, че размерът
на алкохолната концентрация в кръвта на жалбоподателя е над 0,8 на хиляда, тъй
като проверката и изследването са извършени съобразно разпоредбите на Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози. Или, от обективна страна нарушението е доказано по
безспорен начин.
От субективна
страна жалбоподателят е извършил деянието с евентуален умисъл, тъй като ясно е
съзнавал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици, и макар да не ги е целял пряко,
е допускал тяхното настъпване, тъй като е знаел, че е употребил алкохол
(съобщил на полицаите, че е пил узо), но въпреки това е предприел управление на
автомобила.
Предвид изложеното,
съдът намери, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, който го е задължавал да не предприема управление на МПС
след употреба на алкохол, и е осъществил административнонаказателния състав на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
За извършеното от жалбоподателя нарушение – управление на МПС с
концентрация на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда, включително, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба в размер 1000 лева и кумулативно с
това – наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Тъй като наказанията са с
фиксирани размери, няма основание за ревизирането им. Броят на отнетите за
нарушението 10 контролни точки е съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от
Наредба № ІЗ-2539/17.12.2012г. и няма основание за изменяване или отмяна на НП
в тази му част.
С оглед на изложеното, и тъй
като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се
установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата
отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. Съответно,
този изход на делото обуславя негативно произнасяне и по искането му за
разноски.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0813-001249/28.07.2020г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ямбол, с което
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и Наредба № Із-2539/2012г. на МВР, на Р.В.К.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на
1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
(дванадесет) месеца, и е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки, за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Р.В.К., с посочени по-горе
данни, за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 (триста)
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: