Р Е Ш
Е Н И Е
№ 71
гр. Брезник, 05.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 01.07.2020г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 162 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от “Топлофикация - Перник” АД срещу К.С.В. за
установяване, че дължи цената на ползвана топлинна енергия в жилище,
находящо се в гр. П. **************** за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
на стойност 1 656.53лв., както и 122.78лв. – лихви за забава от
09.07.2017г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
до изплащане на вземането. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на
дружеството по ч. гр. д. № 07524/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, като същата е връчена на ответницата по реда на чл. 47,
ал. 1 ГПК/чрез залепване на уведомление на адреса в гр. П./.
Ответникът в указания срок не е подал отговор
по исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. Х.У. ***. В
открито съдебно заседание, особения представител оспорва вземанията по
основание и размер при твърдението, че ответника не е собственик, нито
ползвател на процесния имот, както и, че до същия от страна на ищеца не е
доставена топлинна енергия в твърдяното количество и качество. Моли иска да бъде
отхвърлен.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду
им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответникът, удостоверени в Заповед № 5617 от 31.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 07524/2018 г. по описа на Районен съд – Перник,
ГО, VII-ми, състав. Съдът, като съобрази, че заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК- чрез залепване на уведомление на адресите
на ответника и установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
Уважаването на
предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на
облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съдържанието
на това правоотношение се определя от законовите норми и от публично известни и
одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи, като източник на
права и задължения между страните, съгласно чл.
150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по
силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо
изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и
влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо
лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Наред с
това, по делото не се твърди и не се доказва ответника да е предложил на
ищцовото дружество специални условия по реда и в срока по чл.
150, ал. 3 ГПК. Ето защо, процесните Общи условия са влезли в сила след
публикацията си и изтичане на 30-дневния срок от този момент и са от естество
да обвържат ответника, при доказани права на последния върху имота.
Особения
представител- адв. У., изрично оспорва съществуването през исковия период на
облигационноправна обвързаност между ответника и ищцовото дружество с
твърдението, че не е бил собственик, нито ползвател на процесния имот.
Съдът, с проекто –
доклада по делото по чл.
140, ал. 3 ГПК, обективиран в определението от 21.01.2020 г. и обявен за
окончателен такъв с оглед липсата на възражения от страните, съдът изрично е
указал на ищеца, че не сочи доказателства относно съществуването през
релевантния период на облигационно правоотношение с насрещната страна, а
именно, че ответникът има
качество на собственик или титуляр на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител на топлинна енергия.
Въпреки това, от
страна на ищцовото дружество не са ангажирани никакви доказателства, от които
да се направи извод за наличието на облигационноправна обвързаност между
страните през процесния период, обоснована с притежавани от ответника вещни
права върху имота. От приложения по делото отговор от Община Перник, Дирекция
„местни данъци и такси“ от 15.06.2020г., се установява, че за посочения адрес: гр.
П., ул. „***************, в информационния
масив на дирекция МДТ не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Ето защо,
съдът намира, че исковите претенции са останали недоказани по своето основание
и следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен
състав намира, че безпредметно да се коментира приетите експертизи по делото.
По
разноските:
При този изход на спора –
неоснователност на предявените искове, право на разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК има само ответника, поначало той не направил такива, както в
заповедното производство така и в исковото, така, че такива не му се дължат.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК ***********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република срещу
К.С.В., ЕГН:**********, с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:*** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че дължи цената на ползвана топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. П., ул. „****************** за периода
01.05.2017г. до 30.04.2018г. на стойност 1 656.53лв., както и 122.78лв. –
лихви за забава от 09.07.2017г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 07524/2018г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е
издадена Заповед № 5617 от 31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.
410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 07524/2018 г. по описа на Пернишкият районен съд да се върне на
съответния състав на ПРС, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: