Решение по дело №1241/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1176
Дата: 22 октомври 2023 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20233100501241
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1176
гр. Варна, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело ***233100501241 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. А. Г. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 740/06.03.2023 г., допълнено с
Решение № 1436/28.04.2023 г., постановени по гр. дело № 33/2022 г. по описа
на РС-Варна, с което въззивникът И. А. Г. е осъден да заплати на В. Г. В. от
гр. Варна, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 27 870 лева (двадесет и седем
хиляди осемстотин и седемдесет лева), представляваща невъзстановена част
от претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на виновни
противоправни деяния на ответника, изразяващи се в получаване чрез
въвеждане в заблуждение на сумите от: 14400 (четиринадесет хиляди и
четиристотин) лв. - 40% от 18000 евро, дадени на 02.02.2017 г. като депозит за
закупуване на Гаражи № 8 и № 11, находящи се на партерен етаж в сграда с
адрес гр. Варна, ул. „Б.О.“ ***; 8000 (осем хиляди) лв. - 40% от 9000 евро,
дадени на 28.03.2017 г. като депозит за закупуване на Гараж № 12, находящ се
на партерен етаж в сграда с адрес гр. Варна, ул. „Б.О.“ ***; 2000 (две хиляди)
лв., дадени на 23.08.2017 г. като депозит за апартамент с площ 72.70 кв.м.,
находящ се на шести етаж в сграда с адрес гр. Варна, ул. „Б.Т.“ ***; 1100
(хиляда и сто) лв. - общо дадени през 2017 г. за прекарване на трифазен ток на
адрес гр. Варна, ул. „Б.О.“ ***; 2370 (две хиляди триста и седемдесет) лв.,
дадени на 15.08.2017 г. като цена за електро инструменти, за които деяния е
1
налице влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 3090/2020 г. на ВРС за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Безспорно е, че с влязла в сила присъда по НОХД №
3090/2020 г. по описа на РС-Варна въззивникът И. Г. е признат за виновен за
извършено престъпление по отношение на В. В.. В нарушение на
процесуалните правила не са обсъдени от първоинстанционния съд писмени
доказателства по делото – Запис на заповед, с който въззивникът (ответник по
иска) се е задължил към трето лице за тези суми, което лице е управител и
представляващ на дружествата, за които въззивникът е работил и в чиято
полза е сключвал договорите. Според подписаната декларация, неразделно
свързана с издадения запис на заповед, И. Г. се е задължил да изплати
процесните суми на Л.К.С., управител и представляващ различните търговски
дружества, от чието име са продавани процесните имоти и чийто служител е
бил Г.. Въззивникът счита, че е налице приемане на задължението от страна
на Л.С. да построи и да предаде процесните обекти или да върне посочените
суми. С издадените от И. Г. документи, ищецът В. В. е бил запознат и не се е
противопоставил, а напротив – приел е суми от С., които са били заплатени от
Г., поради което счита, че ищецът се е съгласил с това. Въз основа на
изложеното, въззивникът счита иска за неоснователен. Като не е обсъдил
горните доказателства и не е установил в пълнота фактическата обстановка
по делото, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на причинени
имуществени вреди да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, писмен отговор на жалбата не е
подаден.
В съдебно заседание въззивникът И. А. Г., редовно уведомен, не се
явява, не се представлява, не изразява становище.
В съдебно заседание въззаваемият В. Г. В., редовно уведомен, не се
явява, не се представлява. В писмето становище оспорва жалбата, счита
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на допустимостта на обжалваното
решение, въззивният съд констатира, че същото е процесуално недопустимо,
като постановено по иск, който не е родово подсъден на районния съд като
първа инстанция. Съображенията за това са следните:
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова
подсъдност е на районния съд (чл. 103 от ГПК), а окръжният съд като първа
инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона
дела (чл. 104 от ГПК). Последиците от нарушаването на правилата за
родовата подсъдност са различни в зависимост от това кой съд е допуснал
2
нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е
родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и
нарушението не може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на
обезсилване (арг. от чл. 270, ал. 3 от ГПК). Ако окръжният съд е разгледал
спор, родово подсъден на районен съд, решението му не може да бъде
обезсилено само на това основание (чл. 270, ал. 4 от ГПК).
От приложеното по делото н. о. х. д. № 3090/2020 г. по описа на ВРС се
установява, че с Присъда № 260002/03.02.2022 г. И. А. Г. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че в периода от неустановена дата на месец ноември 2016
г. до 11.06.2018 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у В. Г. В.
заблуждение, че ще му бъдат продадени недвижими имоти във и към строящи
се сгради или такива в предстоящ строеж в гр. Варна, изчерпателно посочени
в присъдата по местонахождение, характеристики и цена, с което му
причинил имотна вреда в размер на сумата от 48 670 лева.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Силата на пресъдено нещо на
присъдата обхваща и размера на причинените от престъпното деяние
имуществени вреди, когато те са елемент от фактическия състав на
престъплението.
Видно от влязлата в сила присъда, извършеното от ответника (сега
въззивник) престъпление е осъществено в условията на продължавано
престъпление. То се характеризира с извършването на две или повече деяния,
обединени в сложно престъпно единство, които се третират като едно
престъпление. Поради това, че отделните деяния не се третират като
самостоятелни престъпления, а като едно, то и стойността на причинените с
извършването им вреди се пресмята като обща сума, която в настоящия
случай е 48 670 лева, от които ищецът претендира заплащане на сумата от 27
870 лева, съставляващи невъзстановената част от причинените му от
ответника с престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда,
имуществени вреди /искът по чл. 45 ЗЗД не е заявен като частичен/.
Касае се за граждански спор с цена на иска над 25 000 лева, поради
което родово компетентен да разгледа спора като първа инстанция е окръжен
съд, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК.
С оглед изложеното обжалваното решение е процесуално недопустимо
и следва да бъде обезсилено, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото решение делото следва да се
докладва на Председателя на Гражданското отделение на Окръжен съд –
Варна за преценка и образуване в ново гражданско дело и определяне на
съдия -докладчик.
Съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция следва да се
3
присъдят при разрешаване на спора по същество.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 740 от 06.03.2023 г. и Решение №
1436/28.04.2023 г., с което е допълнено на основание чл. 250 от ГПК Решение
№ 740 от 06.03.2023 г., постановени по гр. д. № 33/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл. 270, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на
Председателя на Гражданското отделение на Окръжен съд – Варна за
преценка и образуване в ново гражданско дело и определяне на докладчик.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4