№ 209
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501863 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК.
С Решение № 2073/09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 8733/2023
г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 23-ти състав, на
основание чл.432 от КЗ, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на Л. Д. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, кв. „***“, улица „***“ №
*, чрез адвокат Л. Г., сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 15.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен като неоснователен искът за остатъка до пълния предявен размер
от 50 000 лв. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, е осъден да заплати на адвокат
Л. Г. от АК - Перник, с адрес за кореспонденция: град София, улица
„Пиротска“ 51, адвокатско възнаграждение, в размер на 1 130 лв. Ищцата Л.
Д. В., е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото, в размер на 1
100 лв. (след компенсация).
Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която
предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
приетия от съда справедлив размер на дължимото обезщетение в размер от 20
000 лева до 40 000 лева, съобразно уточнение в молба с вх. №
28262/01.11.2024 г., е депозирана въззивна жалба от ищцата Л. Д. В., чрез
адвокат Л. Г.. Релевира се възражение за неправилност на решението в
1
обжалваната част, с твърдението, че определеният от първоинстанционния съд
размер на застрахователното обезщетение не отговаря на критериите за
справедливост. Не се правят доказателствени искания. Излагат съображения,
че в хода на съдопроизводството се установило при условията на пълно и
главно доказване, че същата е получила тежки травматични увреждания -
контузия на гръден кош, счупване на 2-ро до 7-мо леви ребра, пневмоторакс
(събиране на въздух) в лявата гръдна половина, контузия на левия бял дроб,
плеврален излив в ляво - 350 - 400 мл, контузия на корема. В хода на
лечението ищцата е получила сраствания на тъканите в белите дробове, което
представлява значително усложнение и то е необратимо, като затруднява
обема на поемания кислород, респ. затруднява дишането, което от своя страна
води и до бърза уморяемост при физически натоварвания и до намалена
физическа активност. След изписване от болницата ищцата е била на постелен
режим за дълъг период от време, приемала е обезболяващи, имала е и
продължава да има дихателни затруднения. В мотивите на постановения акт
не са изложени съображения за обективните критерии за установени факти,
които имат значение съгласно задължителното за всички съдилища ППВС
№4/68 г. Не е обсъден характерът и тежестта на полученото в хода на
съдопроизводството усложнение - плеврални сраствания, които затрудняват
дихателната функция на увредената и факта, че тези сраствания са
необратими. Не са обсъдени социално - битовите ограничения, които са факт,
поради недопускането на разпит на свидетел, от чиито показания да се
установи спецификата на проведеното лечение - в това число - постелният
режим след изписването, затрудненията при придвижване, зависимостта й от
чужди грижи, невъзможността да се самообслужва, нарушенията в съня,
отраженията върху психиката й от преживения стрес. В мотивите на
решението неправилно е прието, че ищцата е напълно възстановена, като не е
обсъдено обстоятелствата, че плевралните сраствания, които затрудняват
дихателната функция на ищцата, са необратимо усложнение, което е
пожизнено и е пряка последица с траен характер. Счита, че възражението за
съпричиняване, поради липса на поставен предпазен колан е неоснователно и
недоказано. Не се е установило наличието му да намали обема на травмите,
предвид конкретния механизъм на ПТП.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо
него да постанови друго, с което да приеме за доказан изцяло по основание и
размер предявения иск за сумата от 40 000 лв. Претендира адвокатско
възнаграждение за осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ за
пред двете инстанции, съгл. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, чрез адв. Я. Д., с
който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, като моли съда да го потвърди. От събраните по делото
доказателства пред първоинстанционния съд се установява, че ищцата не е
била с правилно поставен колан. Вещите лица по приетата комплексна
автотехническа и медицинска експертиза в заключението посочват, че с оглед
характера, вида, степента и местоположението на травматичните увреди на
ищцата, мястото на което е била по време на ПТП, механизма на
произшествието, може да се приеме, че ищцата не е била с предпазен колан,
като допълват, че ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан по
2
време на ПТП би могло да получи травматични увреждания в по-малка
степен. По отношение на направеното от въззивника възражение, че съдът не
е взел предвид това, че ищцата не се е възстановила напълно след
претърпяното ПТП и дори няма как да се възстанови, поради настъпили
страствания на тъканите в белите дробове, то моля да вземете предвид, че това
твърдение е неправилно, същото не се доказа и не беше потвърдено от вещото
лице изготвило заключението по медицинските въпроси на експертизата.
Вещото лице посочва, че е възможно да настъпят такива страствания , но не е
категорично, че в настоящия случай се е стигнало до такъв тип усложнение,
дори пояснява, че с оглед на това, че лечението на пострадалата не е
оперативно, то няма конкретни обективни данни за настъпване на
последиците, които се описват от въззивницата.
Иска се постановяване на решение от страна на въззивния съд, с
което да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прави
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран от ищцата Л. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, улица,, „***“ № *,чрез адвокат Л. Г. от
АК - Перник, с адрес за кореспонденция: град София, улица „Пиротска“ 51
срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с иск по чл. 432 от КЗ, за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата Л. Д. В., чрез адвокат Л. Г., твърди, че на 11.03.2023 г., около
07:15 ч., на АМ Хемус, на около 4.5000 м. преди град София, пострадала при
тежко ПТП като пътник на предната седалка в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ********, управляван от водача С. К. А.,
с ЕГН **********, който нарушил правилата за движение по пътищата, като
самокатастрофирал и се преобръщал по таван в дясно в отводнителен канал,
ударил се в крайпътно дърво, спирайки се в предпазна мрежа. В резултат на
преобръщането на автомобила и поради навлизане на части от интериора на
купето навътре, ищцата е пострадала и е приета по спешност в УМБАЛ
„Света Анна“ с работна диагноза контузия на глава. След съответните
изследвания се установило, че е получила счупване (фрактури) на ребра вляво
от второ до седмо с изразена дислокация на фрагментите на второ и четвърто
ребро - множество средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК. В
резултат на счупванията е получила и тежко усложнение пневмоторакс, което
е затруднявало дишането й за дълъг период от време, включително и към
момента. Настанена е за лечение в Клиника по неврохирургия на същата
болница, където е останала за лечение за периода от 11.01.2023 г. до 20.01.2023
г. След като е изписана за домашно лечение е търпяла значителни по своя
интензитет болки и страдания (неимуществени вреди), като първоначално е
била на постелен режим. През този период от време не е могла да се
самообслужва и е била зависима от чужди грижи на своите близки.
3
Впоследствие е започнала да се придвижва в домашни условия с чужда
помощ, като трудно се е изправяла и лягала. Всяко движение й е причинявало
болка, поради счупването на ребрата и дислокацията на някой от тях. Сънят й
бил е нарушен за дълъг период от време, като буквално не е можела да лежи
неподвижно, нито да се движи поради счупванията на ребрата. Това, в
съчетание с интензитета на болките и затрудненото дишане, е създавало и
значителен дискомфорт, което й се отразява крайно неблагоприятно не само
върху физическото здраве, но и върху емоционалното й състояние. От
контузията на главата изпитва замаяност, главоболие и световъртеж. Изпитва
и стрес от случилото се. Сочи, че увреждащото МПС притежава задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ в ЗД „ Бул Инс“ АД, съгласно полица
№ BG /02/122001393121, която е валидна до 13.05.2023 г. и е с покритие към
деня на ПТП. Образувано е досъдебно производство № 11004/23 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 2330/23 г. на СРИ. Изтъква, че е уведомила с писмена
застрахователна претенция ответното дружество като застраховател на
увреждащото МПС по задължителна застраховка „гражданска отговорност“
по реда на чл. 380 и сл. от КЗ, с искане за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и по случая е образувана щета №
**********. До момента дружеството не е изпълнило задължението си да й
изплати застрахователно обезщетение за търпените и търпими болки и
страдания. Предвид изложеното, ищцата намира, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, като сочи, че справедливият размер
на обезщетението за причинените й болки и страдания е в размер на 50 000 лв.
Претендира и законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до
окончателното изплащане.
В срока по чл.372 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, е подал
писмен отговор, чрез адв. М. Г., с който оспорва предявените обективно
съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за
забава, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, относно лек автомобил
„Фолксваген Голф“, per. № ******** към датата на ПТП - 11.01.2023 г. и не
възразява това обстоятелство да се отдели като безспорно. Не оспорва и
участниците в ПТП и неговото настъпване, за което е съставен КП за ПТП с
пострадали лица peг. № 21/11.01.2023 г. Оспорва механизма на ПТП, като
счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпването му. Оспорва наличието на
пряка причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, сочени в
исковата молба, доколкото до този момент по делото няма нито едно
доказателство в тази насока. Оспорва иска за неимуществени вреди и по
размер. Намира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди за
посочените в ИМ увреждания е завишено. При условията на евентуалност
твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, поради това, че е пътувала без правилно поставен предпазен колан.
По делото не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение се
установява, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от
процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за
4
изготвянето на СМЕ и съдът не я е обсъждал отделно, тъй като за целта са
необходими специални знания.
По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза. От заключението се установява, че в резултат
на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
КОНТУЗИЯ на ГРЪДНИЯ КОШ; СЧУПВАНЕ от II-ро до VII-мо ЛЕВИ
РЕБРА; ПНЕВМОТОРАКС /събиране на въздух/ в ЛЯВАТА ГРЪДНА
ПОЛОВИНА; КОНТУЗИЯ на ЛЕВИЯ БЯЛ ДРОБ; ПЛЕВРАЛЕН ИЗЛИВ в
ЛЯВО - 350 - 400 мл; КОНТУЗИЯ на КОРЕМА. Травматичните увреждания
на ищцата се дължат на действието на твърди тъпи предмети с известна
кинетична енергия, по механизъм притискане между такива, като не може да
се изключи удар с или върху такива и могат да се получат при ПТП като
пасажер. Счупването на ребрата е довело до трайно затруднение в движението
на снагата за около 2-3 месеца. Контузията на левия бял дроб, пневмотораксът
с компресия върху белодробния паренхим, са причинили разстройство на
здравето опасно за живота. Ищцата е имала затруднение в дишането за около
2 месеца, заради болките в гръдния кош, контузията и притискането на левия
бял дроб от навлезлия въздух и излива в плевралното пространство на гръдния
кош. Често след такива травматични увреждания със счупване на ребра,
навлизане на въздух в плевралното пространство и излив в същото,
притискане и контузия на белия дроб, настъпват последици от травмата -
сраствания на тъканите. Срастванията в областта на белите дробове и
прилежащите им тъкани водят до намаляване обема на дихателния капацитет
на пострадалата в бъдеще. Ищцата е била в отпуск по болест 70 дни, като през
това време е имала затруднения в ежедневните си дейности, особено
непосредствено след изписването от болницата - трудно ставане и лягане,
болки при движения, самообслужване, излизане от дома, пазаруване. С оглед
характера, вида, степента и местоположението на травматичните увреди на
ищцата, мястото, на което е била по време на ПТП, механизма на
произшествието, може да се приеме, че не е била с предпазен колан. Ако
ищцата е била с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП, би
могла да получи травматични увреждания в по-малка степен и обем.
Експертизата е установила следния механизъм на процесното ПТП:
На 11.01.2023 г., около 07:15 ч., лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
peг. № ********, се движил по АМ „Хемус“, в посока от с. Яна към гр. София,
със скорост от порядъка на 102 км/ч., пътната настилка е била мокра. На около
4,500 м. преди София водачът на автомобила, поради неправилно боравене с
органите за управление (рязко завъртане на волана в дясно), същият е загубил
напречната си устойчивост, започнал е да се движи с едновременно търкаляне
и плъзгане на колелата, напуснал е пътното платно, преминал е
отводнителната канавка, което е предизвикало обръщане на автомобила.
Автомобилът е продължил да се движи напред и вдясно, достигнал е до
крайпътно дърво, което е пречупил, достигнал е до оградата, след което е
преустановил движението си на мястото. При това сложно движение
пътничката е изпаднала от него. Вещото лице е посочило, че причините за
настъпването на произшествието са субективните действия на водача на лек
автомобил „Фолксваген“ с органите за управление, довели до загуба на
напречна устойчивост и отклоняване на същия в дясно.
От разпита на вещите лица в проведеното по делото публично
5
съдебно заседание на 15.03.2024 г., се установява, че по делото има данни, че
пострадалата е изпаднала от колата. В протокола за оглед е записано, че
дървото е счупено не ниско долу, а на височина 1,20 м. от земната повърхност.
При това завъртане с дясната страна към дървото, при контакти с дървото и
дясната страна на автомобила могат да се получат малко по-тежки травми,
защото тогава ще има директен удар в нея, а изпадането й от колата е довело
до констатираните травми. Вещото лице д-р Д. е заявила, че когато настъпят
срастванията, те не могат да бъдат махнати след това. Ищцата има и
пневмоторакс, тя има и контузия на бял дроб, има и плеврален излив, и всичко
това води до постепенно, бавно с времето могат да се развият сраствания.
Обикновено при такива случаи се получават едни сраствания. Има излив.
Щом има излив винаги след това постепенно, бавно настъпват срастванията,
пневмоторакса не толкова, изливът и контузията на белия дроб, което означава
кръвонасядане на белия дроб.
Вещите лица са приели, че ищцата е била без колан и е получила тези
увреждания. Във връзка с начина, по който колата се е обръщала - минала е
през една канавка, след това се е обърнала, после се е ударила в дърво, ако
ищцата е била с колан, е щяла да си удари и главата. Ищцата е спяла (по нейни
данни), когато е станал ударът. Ако е била будна, е е щяла да посегне да се
защити по някакъв начин. Но в един момент, ако е била с колан и когато
започва да се обръща колата, тя се е събудила, но е добре, че е изпаднала.
Главата е свободна и коланът нямало да предпази главата от удар. Получават
се травми при изпадането, като зависи върху какво и как е паднала.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи,
че към датата на ПТП – 11.01.2023 г. гражданската отговорност на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ********, е покрита
от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл.477, ал.1 КЗ
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл. 477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
6
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая, автомобилът, собственост на М. Р. А., е управляван от С.
К. А. - обстоятелство, което е удостоверено в съставения констативен
протокол.
През време на действието на застрахователния договор – на
11.01.2023 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП са
действията на водача С. К. А., който е следвало да съобрази скоростта си със
собствените му възможности и хлъзгавата пътна настилка. Доколкото не е
оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, следва
да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската
отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен
между страните е само въпросът относно обема на отговорността на
застрахователя във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди,
както и възражението на ответника за съпричиняване.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е
трайната и непротиворечива съдебна практика - Решение № 97 от 29.06.2016 г.
по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, II ГО; Решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. №
453/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2013 г. на ВКС, ГК, II ТО и редица други.
Следва да се отбележи също така, че за наличието на принос от
страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при
своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с
Решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО,
Решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение
№ 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е
релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред
7
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано
чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, с
конкретно посочено съдържание на приноса на увреденото лице.
При извършване на преценка за наличието на принос от страна на
пострадалия, съдът е обвързан от заявените от ответника фактически
обстоятелства. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ поддържа своевременно заявеното
с писмения отговор на исковата молба възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, изразяващо се в това, че същата не е използвала предпазен
колан.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на
ответника е да докаже възражението си за съпричиняване. Вещите лица,
изготвили приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, са приели, че с оглед характера, вида, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищцата, мястото, на което е
била по време на ПТП, механизмът на произшествието, пострадалата не е била
с предпазен колан. От разпита на вещите лица в проведеното по делото
публично съдебно заседание на 15.03.2024 г., се констатира, че по делото има
данни, че пострадалата е изпаднала от колата. При завъртане с дясната страна
към дървото, при контакт с дървото и дясната страна на автомобила могат да
се получат по-тежки травми, защото тогава ще има директен удар в нея, а
изпадането й от колата е довело до констатираните травми. Ако ищцата е била
с колан, е щяла да си удари и главата и коланът е нямало как да я предпази.
Предвид изложеното, съдът намира, че при така установения
механизъм на ПТП коланът би имал функцията единствено да задържи тялото
в автомобила, не и да го предпази от травмите, които биха се получили при
въртенето му и удара в дървото. За установяване на принос е необходимо
наличието на такива обстоятелства, които категорично да обосноват извод, че
ищцата не би получила по-тежки травми, ако е била с надлежно поставен
колан. Поради това, изхождайки от безспорното установено й изпадане извън
автомобила (при което от удара е получила описаните по-горе увреждания), и
заявената от вещите лица ограничена в случая ефикасност на предпазния
колан - единствено да задържи тялото вътре в автомобила, при което обаче
биха настъпили значително по-тежки травми върху главата, непоставянето в
настоящия случай не предпоставя наличието на принос. В този смисъл е
съдебната практика - Решение № 27 от 22.06.2022 г. по т. д. № 239/2021 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че
ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване като доводите му в
тази насока са неоснователни.
Жалбоподателката Л. Д. В. поддържа, че неправилно е определен
размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е
съобразил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
8
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (Решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.).
В резултат от настъпилото на 11.01.2023 г. ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош; счупване от II-
ро до VII-мо леви ребра; пневмоторакс /събиране на въздух/ в лявата гръдна
половина; контузия на левия бял дроб; в ляво - 350 - 400 мл; контузия на
корема. Травматичните увреждания на ищцата се дължат на действието на
твърди тъпи предмети с известна кинетична енергия, по механизъм
притискане между такива, като не може да се изключи удар с или върху
такива и могат да се получат при ПТП като пасажер. Счупването на ребрата е
довело до трайно затруднение в движението на снагата за около 2-3 месеца.
Контузията на левия бял дроб, пневмотораксът с компресия върху
белодробния паренхим, са причинили разстройство на здравето опасно за
живота. Ищцата е имала затруднение в дишането за около 2 месеца, заради
болките в гръдния кош, контузията и притискането на левия бял дроб от
навлезлия въздух и излива в плевралното пространство на гръдния кош. Често
след такива травматични увреждания със счупване на ребра, навлизане на
въздух в плевралното пространство и излив в същото, притискане и контузия
на белия дроб, настъпват последици от травмата - сраствания на тъканите.
Срастванията в областта на белите дробове и прилежащите им тъкани водят
до намаляване обема на дихателния капацитет на пострадалата в бъдеще.
Ищцата е била в отпуск по болест 70 дни, като през това време е имала
затруднения в ежедневните си дейности, особено непосредствено след
изписването от болницата - трудно ставане и лягане, болки при движения,
самообслужване, излизане от дома, пазаруване. При разпита на вещото лице
д-р Д., същата е заявила, че когато настъпят срастванията, те не могат да бъдат
махнати след това. Щом има излив винаги след това постепенно, бавно
настъпват срастванията. Към датата на ПТП пострадалата е била на 19 г. - в
млада, активна, трудоспособна възраст. Получените травми и последиците от
тях ще оказват и за в бъдеще негативно влияние върху ежедневното й
функциониране.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити,
както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв., което
ще възмезди ищцата в най-пълна степен за претърпените от нея болки и
страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
момента на поставяне на ответника в забава, поради което и на основание
чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради
което не следва да се обсъжда.
Поради това обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и
искът следва да се уважи в тази му част.
В частта, в която ЗД „БУЛ ИНС“ е осъдено да заплати на ищцата Л. Д.
В. сумата в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
9
неимуществени вреди, и е отхвърлено решението над сумата от 40 000 лв. до
пълния претендиран размер от 50 000 лв., е влязло в законна сила, като
необжалвано.
По отговорността за разноските:
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
жалбоподателката е осъществявал безплатна правна помощ, съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие №
09387/27.05.2024 г. и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на адв. Л. Г. следва да се присъди сумата от 2 200 лв. пред настоящата
инстанция.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на
ищцата, следва да се присъди сумата от още 2 720 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СГС.
На ищцата следва да се присъдят 400 лв. във връзка с направените
разноски в производството пред СГС – разноски изчислени по компенсация
съобразно уважената и отхвърлена част на исковата претенция, получена като
разлика между разноските съобразно уважената част на иска ( 800 лв. при
направени разноски от 1 000 лв.) и разноските, които следва да се присъдят на
ответника съобразно отхвърлената част на иска в размер на 2 000 лв. за
адвокатско възнаграждение (при уваженото възражение за прекомерност на
ищцата като първоинстанционният съд е намалил адвокатското
възнаграждение от 5 600 лв. на 2 000 лв., а ответникът не е направил искане
по чл. 248 от ГПК). Поради това обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която в тежест на ищцата е възложено заплащането на разноски на
ответника по компенсация в размер на 1 100,00 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
по жалбата следва да заплати по сметка на САС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 400 лв., а по сметка на СГС –държавна такса в размер
на 1 600 лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2073/09.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 8733/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 23-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Л.
Д. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 33, срещу ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
заплащане на сумата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на настъпило ПТП на 11.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която Л. Д. В.,
10
ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, сумата 1 100 лв. (хиляда и сто лева) – разноски изчислени по
компенсация, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
Л. Д. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № * и съдебен
адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 51 – адв. Л. Г., на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, сумата от още 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща разлика
над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), присъдени от СГС, до 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), като общият размер на застрахователното
обезщетение възлиза на 40 000 (четиридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на
11.03.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
Л. Д. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № * и съдебен
адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 51 – адв. Л. Г., сумата 400 лв.
(четиристотин лв.) - разноски в производството пред СГС, изчислени по
компенсация съобразно уважената и отхвърлена част на исковите претенции и
направените от двете страни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
адв. Л. Г., АК-Перник, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 51, сумата от
още 2 590 лв. (две хиляди петстотин и деветдесет лева), наред с присъдената
от СГС сума от 1 130 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
адв. Л. Г., АК-Перник, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 51, сумата 2 200
лв. (две хиляди и двеста лева), на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1
ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ,
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща държавна такса за
въззивно обжалване, както и да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), на основание чл.78, ал.6
ГПК, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която ЗД „БУЛ ИНС“ е осъдено да заплати
на ищцата Л. Д. В. сумата 20 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и е отхвърлено решението над сумата от
40 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., е влязло в законна
сила, като необжалвано.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12