№ 8727
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110174327 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за сумата 2500 лева, представляваща част от
общо дължима главница в размер на 13068,72 лева по договор за
потребителски кредит № ==/20.10.2011 г., ведно със законната лихва от
03.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
675,70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2018 г. до
03.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.дело № 45658/2021 г. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се
и разноските в производството, както и тези в заповедното производство.
Ищецът твърди, че между „С.“ АД, в качеството на кредитодател и
ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит от 20.10.2011 г., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер 14000 лева, срещу
задължението на последния да погасява кредита на 60 месечни вноски, ведно
с начислена възнаградителна лихва в срок до 15-то число на месеца.
Поддържа, че кредитът е усвоен изцяло от ответника, като последният е
погасил част от дълга, след което преустановил плащанията и останала
дължима сумата в размер на 16901,23 лева. Твърди, че крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 21.10.2016 г., с което целият неплатен
остатък е станал изискуем. Твърди, че по силата на договор за цесия от
29.09.2014 г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от
„С.“ АД на ищеца, като цесионерът е упълномощен от първоначалния
кредитор да уведоми кредитополучателя за извършената цесия. Моли съда да
1
приеме, че уведомяването за цесията е извършено надлежно в хода на
производството, чрез връчване на препис от исковата молба. Претендира да
бъде установено спрямо ответника съществуването на вземане за главница по
договора за потребителски кредит и обезщетение за забава.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове.
Оспорва процесуалната легитимация на ищеца с твърдения, че не е надлежно
уведомен за договора за цесия и поради това същият няма действие по
отношение на него. Оспорва валидността на сключения договор за кредит,
като счита, че същият е нищожен поради противоречие с императивни норми
на ЗЗП и ЗПК. Счита, че при сключване на договора не са спазени
изискванията на чл. 10 ЗПК, защото не бил уведомен за условията по
договора. Твърди, че банката едностранно е увеличавала лихвения процент,
което довело до прекомерно увеличаване на задължението. В тази връзка
намира, че клаузите, обективирани в чл. 15.2.2 до чл. 15.3.2, както и чл. 15.6.
и чл. 15.7 от договора са нищожни. Излага съображения, че вземането е
станало предсрочно изискуемо на 29.09.2014 г., поради което прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 45658/2021 г.
по описа на СРС, 67 състав, по което на 27.08.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащането на сумата 2500 лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит от 20.10.2011 г.,
ведно със законна лихва за периода от 03.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 675,70 лева за периода от 15.08.2018
г. до 03.08.2021 г.
Ответникът е подал възражение срещу заповедта, съответно в указания
му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията в
посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължения,
произтичащи от сключен договор за кредит. Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание,
предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника,
претендираните размери на задълженията, а също така и твърдяното
прехвърляне на вземания и надлежното уведомяване на ответника за същото.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми по договора.
Между страните не се спори, а и по делото безспорно се установява
2
наличието на възникнало облигационно отношение между „С.“ ЕАД и
ответника. Видно от представеното и прието по делото писмено
доказателство – договор за потребителски кредит № ==/20.10.2011 г.,
страните са постигнали съгласие по същественото съдържание на
съглашението, а именно относно предмета на кредита и поемането на
задължение за неговото връщане. Несъмнено се установява, че банката е
изпълнила основното си задължение по договора за предаване на сумата,
предмет на банковия кредит, като ответникът е усвоил кредит в размер на 14
000 лева. Ето защо, съдът намира, съответно за ответника е възникнало
задължението да върне същия на кредитора при условията и реда на
сключения между страните договор.
Съдът намира, че следва да се приеме и че е налице валидно прехвърляне
на вземанията по договора на ищеца в качеството на кредитор, респективно
наведените от ответника възражения, че не му е надлежно връчено
уведомление за цесия, както и това, че ищецът не е легитимирана страна да
предяви настоящите искове съдът намира за неоснователни. От
представеното по делото пълномощно /лист 41/ се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за сключения договор за
прехвърляне на вземания. Действително не са ангажирани доказателства от
ищеца за наличие на валидно уведомяване за извършената цесия на ответника
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД преди иницииране на заповедното производство.
Доколкото обаче законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването и съобразявайки чл. 235, ал. 2
ГПК – т.е. фактите, настъпили в хода на процеса, следва да се приеме, че
ответникът, посредством връчването на исковата молба и приложенията към
нея книжата по настоящото дело – включително и уведомлението за цесията,
е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията.
Направеното от ответника възражение за нищожност на договора за
кредит поради противоречие с добрите нрави, при твърдения за завишен
лихвен процент, съдът намира за неоснователно. Видно от представения
договор, същият е сключен в писмена форма на хартиен носител, по
разбираем начин, поради което съдът намира, че е спазена
законоустановената форма по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Видно от
съдържанието на договора, същият включва общия размер на кредита /14000
лева/ и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията
за издължаване на кредита от потребителя. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Съдът намира, че не се установява да е налице
3
нищожност на клаузи от договора. Уговорената между страните в чл. 6 от
процесното съглашение възнаградителна лихва не може да се приеме за
нищожна, доколкото съгласно посочената клауза от договора размерът й е
фиксиран процент – 10,45 % на годишна база, съответно е формиран ГПР –
12,04 %., които размери не се явяват прекомерни и противоречащи на добрите
нрави.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установява наличието
на всички правопораждащи претендираното вземане юридически факти, като
от друга страна не се доказва ответникът да е погасил в срок уговорените
месечни вноски по процесния договор за кредит, чийто уговорен краен срок е
21.10.2016 г., респективно дължи плащането на претендираната главница,
както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане във връзка
с неизпълнението за плащане в срок на всяка от вноските. Възражението от
ответника, че не е уведомен за предсрочна изискуемост се явява
неоснователно, тъй като ищецът основава вземанията си на изтичането на
крайния срок на договора, а не на предсрочна изискуемост, като и липсват
доказателства за упражняването на такова право от страна на кредитора.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което
съдът намира за неоснователно. В случая спрямо главницата е приложима
общата петгодишна давност, а спрямо вземането за мораторна лихва е
приложима кратката тригодишна погасителна давност /чл.111, б. „в“ ЗЗД/.
Предявяването на иска прекъсва теченето на давността, което в случая е
настъпило с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, а през времетраене на процеса давност
не тече. Същото е депозирано в съда на 03.08.2021 г., като спрямо падежа на
главницата /21.10.2016 г./ до датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК е изтекъл период, по-малък от пет години. По отношение на вземането
за лихва за забава за периода от 15.08.2018 г. – 03.08.2021 г., възражението на
ответника се явява неоснователно, доколкото погасителната давност в случая
е тригодишна на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД и се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, в
случая – на 03.08.2021 г., респективно същата не е изтекла. Предвид
изложеното следва да бъде уважена и претенцията за обезщетение за забавено
плащане.
Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което
предявените установителни искове да бъдат уважени.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, на когото следва
да бъде присъдена сумата 63,51 лева за разноски за държавна такса за
заповедното производство, сумата 86,49 лева за разноски за държавна такса
за исковото производство и 5 лева държавна такса за издаване на
удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. С. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. С. ДЪЛЖИ НА „Е.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление гр. С., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2500 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит № ==/20.10.2011 г., ведно със законната
лихва от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
675,70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
15.08.2018 г. до 03.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 45658/2021 г. по описа на СРС, 67
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. С., ЕГН **********, с
адрес гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., сумата 63,51 лева за разноски за държавна такса за
заповедното производство и сумата 91,49 лева за разноски за държавни такси
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5