Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….../09.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на първи декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2257/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
по жалба от Д.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез пълномощник
адв. И.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 20-0253-000125/13.08.2020 г. на Началника на РУ-Девня при ОДМВР – Варна.
Жалбоподателят
счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.59
ал.2 т.4 от АПК, тъй като липсва съответствие между фактически и правни
основания. Сочи и допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила. Твърди че, към момента на извършване на
проверката е бил в с. Кипра заедно със своя близка, която е управлявала
автомобила и той не е имал качеството „водач на МПС“, поради което е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и наркотични вещества или техни аналози. Поради изложените
съображения моли съдът да отмени обжалваната заповед и претендира сторените в
производството разноски. В съдебно заседание и по съществото на спора,
жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата.
Ответната
страна – Началник на РУ-Девня при ОДМВР-Варна, чрез процесуалния си
представител гл. юриск. Г.Г., оспорва жалбата. Счита така постановената ЗППАМ
за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде оставена в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след
като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 20-0324-00200/20.07.2020 г., издадена
на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП, Началникът на
РУ-Девня към ОДМВР-Варна, е наложил на жалбоподателя Д.Н.Г. принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца", отнети са СУМПС № ********* и Контролен талон
№ 6138175.
Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 12.08.2020 г. около 16:20 часа в с. Кипра,
на улица без име, като водач на МПС – „Сеат Леон“ с рег.№ В4873НТ, собственост
на И. Г. Д., ЕГН **********, отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, както и отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Във връзка
с установеното срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 263176 от 12.08.2020 година.
Горните констатации са квалифицирани от органа като нарушение по чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП и по чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП.
Към
административната преписка са приложени АУАН серия GA № 263176/12.08.2020 г.; сведение
от Д.Н.Г., в което същият твърди, че спътничката му Т.Т. е шофирала автомобила
и след като е излязла от селото е спряла, за да си сменят местата и тогава той
е седнал зад волана; сведение от Т.А.Т., в което същата твърди, че ясно е
видяла подадения от служителите на МВР сигнал „Стоп палка“ и не знае защо
жалбоподателят е спрял много преди указаното му място, като тя няма шофьорска
книжка и не е управлявала лекия автомобил, а е стояла на задната му седалка; Заповед
№ 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Варна; справка за нарушител;
месечен график за определяне на полицейски органи, деня и времето за
непосредствено изпълнение на ППД за месец август 2020 г.
В
хода на съдебното дирене по делото са разпитани в качеството на свидетели
лицата Е.Н.Х., П.С.П. и С.А.И., показанията на които съдът приема за
достоверни, последователни и съответни на събраните по делото писмени
доказателства.
В
показанията си свид. Е.Н.Х. ***), посочва, че познава жалбоподателя служебно,
тъй като системно го е спирал за вземане на проба за наркотични вещества. В
процесния ден свидетелят не е присъствал на спирането на автомобила, а е бил
извикан за оказване на съдействие на колегите му, които са спрели жалбоподателя
за проверка, и той е отишъл, за да го изпробва за употреба на наркотици и
алкохол. Посочва, че жалбоподателят е отказал да даде и двете проби, за което
свидетелят е съставил съответните актове.
Свид.
П.С.П. (полицейски инспектор в РУ-Девня), заявява в показанията си, че на
12.08.2020 г. с колегата му И. са работили по контрол на пътното движение в с.
Кипра, когато около 16:20 часа срещу входа на земеделската кооперация в селото
е видял от центъра в посока към тях да се движи черен автомобил „Сеат Леон“.
Свидетелят застанал по средата на пътното платно и вдигнал с дясната си ръка
стоп-палка, като с лявата си ръка посочил на водача на автомобила мястото,
където да спре. В този момент на около 20 м от патрулната кола автомобилът
отбил в ляво и спрял. Веднага той и колегата му в патрула тръгнали към
автомобила, като колегата му преместил служебния автомобил напред. Извървявайки
пътя до спрелия автомобил, свидетелят видял жалбоподателя, който слязъл от
шофьорското място на автомобила, минал зад него и отворил багажника.
Жалбоподателят обяснил, че не е видял полицейските служители и случайно е спрял
автомобила на това място. Свидетелят забелязал, че на задната седалка в
автомобила стои лице от женски пол и понеже познава водача служебно и знае, че
по принцип употребява наркотични вещества, решил да поиска съдействие от
колегата си Е.Х., който да го тества с техническо средство. Докато чакал Х. да
дойде на място, свидетелят провел беседа със спътничката на жалбоподателя Т.Т.,
която му заявила, че няма СУМПС, не е правоспособен водач и не тя е управлявала
лекия автомобил.
Свид.
С.А.И. (полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ-Девня), в
показанията си посочва, че на 12.08.2020 г. в следобедните часове на деня,
когато двамата с колегата му П.П. са забелязали син на цвят лек автомобил
„Сеат“, движещ се в посока от центъра на с. Кипра към патрула, който е бил позициониран
на изхода на селото. Колегата му П. е подал ясно разбираем сигнал на водача със
вдигната стоп-палка в ръка, застанал по средата на пътното платно. В този
момент автомобилът спрял на около 20-30 м от мястото, където му е било
посочено, което в първия момент озадачило служителите на реда. Те тръгнали в
посока към автомобила, като водачът бил на шофьорското място, като в колата
имало и друго лице. Инспекторите извършили проверка на водача по документи,
като водачът заявил, че не знае къде се намира, след което бил откаран в
РУ-Девня, за да бъде изпробван за алкохол и употреба на наркотични вещества. В
районното управление жалбоподателят е отказал да бъде изпробван, за което му е
съставен АУАН от дежурния автоконтрольор. Свидетелят допълва, че в момента, в
който двамата с колегата му са забелязали автомобила да приближава към тях, той
се е намирал в купето на патрулката и връщал документи на проверен предходен
водач, който е бил санкциониран заради допуснато нарушение. Свидетелят не помни
дали е местил служебния автомобил в посока спрения автомобил, управляван от
жалбоподателя.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на делото е
индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП. С представената по делото Заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. са определени длъжностните лица, компетентни да издават
заповеди за ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, б. "б" се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност. Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на
правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз
основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази
глава. По силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на
вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1 в
допустимите от закона случаи. Цитираната Заповед № 365з - 2747/20.07.2017 г. на
Директора на ОДМВР –Варна, оправомощава началниците на районните управления да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Следователно, оспорената заповед е издадена от орган, който притежава
съответната компетентност.
Актът съдържа всички
необходими реквизити, заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.
Относно възражението, че
заповедта не отговаря на условието на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Целта на приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния (чл.22 от ЗАНН),
като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл.12 и чл.13
от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие – "до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца".
При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала, с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
Не са налице предпоставките
за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е искането в
жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за
налагане на процесната ПАМ, като се има предвид и факта, че още не е изтекъл 18
месечния, предвиден в закона срок за действието й, както и не са налице данни
за влизане в сила на наказателното постановление по така издадения АУАН. По
правило само при окончателното влизане в сила на наказателното постановление
следва да се приспадне времето, през което жалбоподателя е бил лишен от правото
да управлява МПС, включително и по процесната заповед, за срока на действието
й. Мярката по чл. 171, ал. 1 б. "б" от ЗДвП е принудителна
административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се "прилага",
а не се "налага" без оглед на вината и чрез нея се реализира
диспозицията на правната норма.
Разпоредбата на чл.171, т.1,
б. "б" от ЗДвП е категорична, че принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" се налага на водач, който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В чл.172, ал.3 от ЗДвП е посочено, че в този случай СУМПС
се иззема със съставянето на АУАН. При тази законова уредба, съдът намира, че
административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на
ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към
акта си.
В допълнение на изложението
следва да бъде посочено, че авторството на така извършеното нарушение е
безспорно за съда. То е видно от показанията на разпитаните в производството
свидетели, които са последователни и безпротиворечиви, като твърденията на
жалбоподателя, че в момента на проверката не е имал качеството „водач на МПС“,
съдът приема за защитна теза, която не е подкрепена от нито едно доказателство
по делото.
Предвид изложеното, съдът
намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли.
По арг. на противното на чл.
143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
С оглед изхода на спора
искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се
явява основателно, съгласно чл.143, ал.4 от АПК. Делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на
обжалване.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд -
Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.Н.Г., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0253-000125/13.08.2020 г. издадена от началника на
РУ - Девня при ОДМВР – Варна.
ОСЪЖДА Д.Н.Г., ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: