Присъда по дело №618/2019 на Районен съд - Силистра

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА  от 31.10.2019 г.

ПО НОХД № 618 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2019 г .

          Подсъдимия А.П.А.,***, български гражданин, с основно образование, не женен, не осъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд за това, че  на 28.01.2019година в гр.С., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си по разумни подбуди, в съучастие с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител имотна облага, като помагач, умишлено го е улеснил да поддържа заблуждение у С.П.К., като с това й е причинил имотна вреда размер на 5974,12 лева, за което Силистренска районна прокуратура е повдигнала обвинение по чл.210, ал.1, т.1 във връзка с чл.20, ал.4 от Наказателния кодекс.

Повдигнатото обвинение се поддържа от Районния прокурор при разглеждането на делото. Счита, че същото е доказано и моли съда да наложи справедливо наказание.

          Гражданския ищец / свидетелката К./ предявява граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 5974,12 /Пет хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лева, представляващи причинени имуществени вреди в следствие на непозволено увреждане. Претендира и присъждане на законна лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

          Подсъдимия се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди, че е осъзнал грешката и моли за налагане на минимално наказание, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В хода на съдебното следствие съдът установи и възприе следната фактическа обстановка:

          Свидетелката К. ***. На 28.01.2019 год. в 18.30 часа получила обаждане по стационарния телефон. Непознат мъж се представил за комисар С.П. я уведомил, че телефонният и номер фигурира в списък на телефонни измамници, които вероятно ще се свържат с нея, след което я помолил за съдействие. След около 5 минути по стационарният й телефон се обадил друг мъж, който започнал да отправя заплахи за живота и. Последвало ново позвъняване от мъжът представящ се за комисар С.П., който предоставил телефон за връзка с него **********. Същият я попитал с какви налични пари разполага. Свидетелката посочила, че държи в дома си 730.00 евро и златни накити около 107 гр. от които: три броя златни пендара от 30 гр., колие и гривна около 12 гр. и златна халка. По нареждане на мъжът представящ се за полицейски служител пострадалата опаковала парите и накитите в домакинско фолио, след което ги поставила в найлонова торбичка и излязла на терасата на апартамента си. Под нея възприела силует на мъж, който извикал „Хвърляйте", при което тя  изхвърлила предварително подготения от нея пакет с пари и златни накити.

          На следващия ден около 08:00 часа пострадалата получила поредно обаждане от мъжът представящ се като комисар П. и отново по негово разпореждане отишла в офиса на Банка ДСК, от където изтеглила сумата от 6000.00 евро и 12667.43 лева. Впоследствие закупила нов телефонен апарат с предплатена карта на „Виваком" с № **********, изключила нейния телефон и потеглила с личният си автомобил в посока гр. Р. На около 30 км след гр. Б. в посока гр. П. на отбивка оставила изтеглената през деня сума под казан в червена ръкавица и се върнала в гр. С. около 19.20 часа. Разговаряла с дъщеря си и разбрала, че е станала жертва на телефонни измамници.

          Междувременно в края на 2018 год. Подсъдимия А. пуснал обява за работа в „ОLХ" и след няколко дни по мобилният му телефон се обадило лице представящо се като Г. Д. Последния разговорял с обвиняемият чрез румънски номер **********. Обяснил, че е агент на фирма за ПВЦ и алуминиеви дограми с офис в гр. Р. и набирали хора за работа. Предложил му да взема документи от техни клиенти и да ги транспортира до офисите им, срещу сумата от 200.00 лв. на курс. Подсъдимия приел предложението и на 28.01.2019 год. между 19.00 часа - 20.00 часа получил обаждане от Г. Д. Последния му обяснил, че трябва да отиде до училище „Кирил и Методий" в гр. С, където до заведение се намирал трансформатор. Разяснил му, че трябва да се скрие зад трансформатора, за да не го виждали „хората от блока" и да следи тераса на третия етаж, където една госпожа щяла да „мигне с крушката". Подсъдимия възприел въпросната тераса, след което Г. Д. го накарал да изчака момента, в който от там пострадалата ще изхвърли найлонов плик. По негово нареждане той трябвало бързо да вземе пакета и да не го отваря. Подсъдимия не видял пострадалата, понеже случващото се било в тъмната част от денонощието и не възприел как тя хвърлила пакета, а само терасата понеже същата му присветнала с крушката. Чул шум и отишъл да вземе въпросния пакет /найлонова торбичка обвита във фолио за фурна/. Взел пакета и го прибрал в якето си, като през цялото време разговорял по телефона с Г. Д. По негови разпореждания отишъл в дома си и се заключил в стаята си. Отворил пакета и му казал какво съдържа /730 евро и златни накити/. Г. Д. го накарал да вземе 130.00 евро с които да осигури превоза си до гр. В.Т., но впоследствие променил маршрута за гр. Р. Подсъдимия се свързал със свидетеля Н. и го помолил да го транспортира до гр. Р. Той се се съгласил и му поискал сумата от 100.00 лв. за гориво. Към 22:00 часа потеглили за гр. Р. с лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола Версо", с рег. № ******, заедно с приятелката на обвиняемия – свидетелката Х.. Преди пътуването подсъдимия обменил 100.00 евро в обменното бюро на магазин „Хмелницки" в гр. С. и дал на свидетеля Н. сумата от 100.00 лв. Заредили бензин на бензиностанция „Ромпетрол" за сумата от 100.00 лева и потеглили за гр. Р. В с. К. спрели да си вземат кафе и тогава свидетеля Н. се усъмнил в поведението на подсъдимия, тъй като през цялото пътуване разговарял по телефона си. Той го попитал какво става, при което подсъдимия му обяснил в какво се е забъркал. Свидетелят го посъветвал да си счупи картата на телефона, за да прекъсне връзката с тези хора и продължили в посока за гр. Р. По пътя подсъдимия унищожил картата си, но преди това дал номера на свидетеля Н.. Мъжът представящ се за Г. Д. започнал да звъни и да заплашва последния, но той му казал че в началото на гр. Р. е спрял и подсъдимия е напуснал автомобила му и не знае къде се намира. След многократни обаджания и заплахи от страна на Г. Д., свидетеля Н. задействал функция на телефона си блокиране на непознати номера. Тримата пристигнали в гр. Р., разходили се и след това към 00:30ч. на 29.01.2019 год. Подсъдимия се прибрал в дома си, без да предаде пакета, който взел предния ден. Той  изхарчил парите, които установил в пакета като част от тях дал на майка си да покрие разходите им за ток, вода и наем. Обяснил й от къде се е сдобил с тези пари, но на баща си не е казал. Две от златните монети продал в златарски магазин в гр. В., седмица след като се е сдобил с тях, заедно със свидетеля Н.. Третата монета продал в златарски магазин в гр. С., 10 дни след като се върнал от гр. В. Златните накити - обеци, гривна и колие предал на свидетеля К., който ги продал в същия магазин в гр. С.

Според заключението на СПЕ непълнолетният А. е с нормално интелектуално развитие и не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието същия е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди, въпреки непълнолетната си възраст. Психичното му развитие съответства на календарната му възраст, дори в някои отношения изпреварва връстниците си.

От направената справка в информационните фондове на МВР с рег. 1886р- 7631/14.05.2019 год. е било установено, че непълнолетният А. е известен в ДПС при РУ — С. от 17.06.2018 год. за кражба на пари от частен дом. Родителите му не осъществявали достатъчен контрол над свободното време на подсъдимия и не са достатъчно взискателни по отношение на образованието му. Видно от писмо с изх. № МК-24/02.05.2019 год. от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община С., няма налагани възпитателни мерки спрямо подсъдимия. Приложени са справки от РП С., РС С., ОДМВР С., педагогическа характеристика на подсъдимия А. - ученик в самостоятелна форма на обучение в ПГМТ „Владимир Комаров" гр. С., справка за съдимост от които е видно, че същият не е осъждан, справка за заявителски материали и криминални регистрации от която е видно, че същия има три регистрации в периода 09.03.2015 год. - 21.01.2019 год. по чл. 194, ал.1 от НК и една по чл. 318 НК на 23.01.2019 год.

          Така установената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства: Показанията на свидетелите К., К., Н., н., К., П., Х. и С., от обясненията на подсъдимия, както и от деклереция, справки от мобилните оператори, свидетелство за съдимост и заключенията по назначените експертизи.

          Обсъждайки въпросите по чл.301 от НПК, съдът стигна до извода, че е налице извършено деяние от страна на подсъдимия. Това е така, защото обект на престъплението чл. 209, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост, както върху движимите, така и върху недвижимите вещи. Измамата е резултатно престъпление. При измамата има два предмета на посегателство. Деецът въздейства пряко и непосредствено върху едно определено физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество. Изпълнителното деяние се изразява във формиране на невярна представа у пострадалия и тази неправилна престава е мотивирала последния да извърши акт на имуществено разпореждане. Неправилната представа се отнася до правното основание или до условията, при което то се осъществява. Тя е от съществено значение за вземането на решението за разпореждане с имуществения предмет. Неправилната представа може да се прояви в няколко форми, като при заблуждението се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението, отстраняване на спънки и други подобни.

По делото е установено,  че първоначално у пострадалата е формирана невярна представа относно оказването на помощ за залавянето на престъпници и отправени заплахи срещу тяхната лична неприкосновенност и за физическа саморазправа. Невярната представа за оказването на помощ на полицията не е била формирана от подсъдимия, а от неустановено по делото лице. Участието на подсъдимия се изразявало в това той да отиде да вземе парите от пострадалите и да ги достави по начин, указан от извършителя.

С действията си подсъдимият е създал всички предпоставки за изпълнение на престъплението, като винаги поведението му е било насочено към постигане на вредоносния резултат. В случая тази съучастническа дейност на подсъдимия е съпътствала изпълнителното деяние на извършителя, доколкото както се установява от доказателствата по делото въвеждането в заблуждение по телефона от неизвестния извършител е продължавало през цялото време, включително и при явяването на подсъдимия при пострадалата.

Подсъдимия е лице с достатъчно развит интелект, макар и не навършил 18 годишна възраст. Следователно той е  съзнавал общественоопасния и противоправен характер на деянията и въпреки всичко е положил усилия да подпомогне и извършителя да довърши започнатото престъпление. Той е бил на ясно, че хората при които отива са били въведени в заблуждение от извършителя и извършват разпореждането с пари и ценности именно в следствие на това заблуждение. Такова деяние именно следва да бъде квалифицирано като измама по чл.209, ал.1 от НК. Отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана въпреки не установяването на извършителя на деянието, тъй като е установена съучастническата дейност между тях, която следва да се квалифицира като помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Именно за това следва да отговаря подсъдимия. За това деяние е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, като следва да се отчете степента на неговото участие и да се редуцира наказанието за това за което подпомогнал извършителя. В случая подсъдимия е проявил голяма упоритост за да подпомогне извършителя в довършване на престъплението. Участието му в него е толкова съществено, че без него то би останало във фазата на опита или дори изобщо не би започнало. Нещо по-вече, след като е отказал да предаде вещите на въвеждащия в заблуждение, подсъдимия е направил всичко възможно да ги задържи и се е разпоредил с тях в свой интерес.  Отчитайки и общия престъпен резултат, съдът намира, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. При определянето му бе отчетено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно извършените самопризнания, чистото съдебно минало и осъзнаването на вината. По тази причина съдът прие, че не е наложително то да бъде ефективно изтърпяно, поради което го отложи за изпитателен срок от три години.

Разглеждайки предявения граждански иск с които се претендират обезщетения за претърпени имуществени вреди в следствие на извършеното от подсъдимия престъпление, съдът установи, че тяхното настъпване е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия.  Съгласно  Закон за задълженията и договорите,тези вреди подлежат на поправка от този, който виновно ги е причинил. От изложеното по-горе по несъмнен и категоричен начин бе установено участието на подсъдимия в деянието и настъпването на вредите. Техния размер бе установен от назначената експертиза, поради което исковете бяха изцяло уважени.

Присъдени бяха и извършените в хода на производството разноски.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.