РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2190
Град Пловдив, 30 ноември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и
участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2217 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.Г. – гражданин
на Република Италия, ЕНЧ ******, чрез адв. Д., с
адрес за кореспонденция гр. Пловдив, ********, против Решение № 1143/ 20.07.2020 г. по анд № 2515/ 20 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-003014 от
25.03.2020 г., с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Касаторът счита, че решението е неправилно - постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е
налице неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, което е основание за отмяната, а
решението на районния съд е неправилно в тази насока. Моли за неговата отмяна и
за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касация – не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
Районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е
процесуално допустимо, а разгледана по същество е неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесното наказателно
постановление по отношение на касационния жалбоподател е установено, че на
30.05.2019 г. в 13:17 ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 121 в посока
север-юг при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %
в ползва на водача МПС лек автомобил „Нисан Навара“ с
рег. № **** се е движил със скорост от 101 km/h, като
е превишил максимално допустимата с 51 km/h и това
било установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Установено било преди отчетения
толеранс да е регистрирана скоростта от 104 km/h,
както че автомобилът бил собственост на
„Транслогис“ ЕООД. За нарушението била съставена
снимка № 0191442, а за използването на АТСС протокол рег. №
1030р-14606/31.05.2019 г.
За констатираното от физическото лице Радосвета Дончева, която е
подала и получила свидетелството за регистрация от името на собственика и е
отбелязана като такова лице в справката от системата на „Пътна полиция“, е
постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП на 14.02.2020 г., в която е посочила,
че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от касатора Г.. На същия бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия Д бл. № 839147/05.03.2020 г., в който е
описано, че е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в който същият е посочил, че не
възразява. При съставянето му съдържанието му било разяснено от полицейския служител,
който го съставил, както и от лице, което придружавало жалбоподателя и говорило
родния му език. Актът му бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за
което го подписал.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на процесното наказателно постановление, състав на
Районен Съд – Пловдив е приел, безспорно е доказано извършването на
нарушението, както и че при издаването на наказателното постановление не са били допуснати
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.
Според
настоящия съдебен състав на Административен съд-Пловдив изводите на съда за
законосъобразност на наказателното постановление се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Не се установи нарушение на материалния или процесуални
закон по отношение на постановеното решение.
Съгласно приложимата
към датата на
извършване на процесното нарушение редакция на разпоредбата
на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП (Изм. и доп.
- ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва:…. 6. (изм. и
доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Касационна
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд относно липсата на нарушение на чл.34 от ЗАНН.
Съгласно
чл.34 ЗАНН Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, с изключение на изрично изброени нарушения
- две години.
По делото е
представена декларация от управителя на юридическото лице на 14.02.2020 г., сочеща
лицето, което е шофирало на конкретната дата на установеното нарушение
30.05.2019 г. процесния автомобил. Ето защо правилно
районният съд е приел, че тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се
брои от установяване на нарушителя, както гласи и цитираната норма на чл.34.
АУАН е съставен на 05.03.2020 г. В същото време не е изтекъл едногодишният срок
от извършване на нарушението – 30.05.2020 г., поради което няма нарушение на
сроковете за съставяне на АУАН, както се твърди в касационната жалба.
Други
възражения не са изложени в жалбата, а при служебната проверка не се
установяват нарушения при постановяване на първоинстанционното
решение. Същото е подробно аргументирано, обосновано и съобразено с процесуалния
и материален закон. Предвид изложеното постановеното първоинстанционно решение е правилно и при отсъствие на
касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1143/ 20.07.2020 г. по анд № 2515/ 20
г. на Районен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/ ЧЛЕНОВЕ
: 1./П/
2./П/