№ 28
гр. Н. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200181 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят МЛ. С. М. заявява, че не е съгласен с наказателно постановление
№21-0307-000255/12.04.2021 г. на Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Н., с което са
му наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца. Жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, както и че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на реквизити в постановлението. По тези
съображения, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. В хода
на производството, чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК – В.,
жалбоподателят подробно излага оплакванията си, относно допуснати нарушения,
включително и на чл.34 от ЗАНН. Акцентира върху изписаната дата на извършване на
нарушението в НП- датата 15.03.2021 г. и разминаването й с тази в акта за установяване на
административно нарушение - 17.03.2020 г. Предвид допуснатите процесуални нарушения,
се ограничавало правото на защита на жалбоподателя и той бил в невъзможност за разбере
за извършването на какво административно нарушение е наказан. По тези съображения
жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. В хода да делото
отправя и искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В
съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на
1
административното производство не били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата
рамка. Възраженията на жалбоподателя били неоснователни, а осъщественото нарушение и
авторът му били установени категорично. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да
постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление потвърдено. Моли и за присъждане на разноски в производството.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №760152/15.03.2021 г.,
актосъставителят Т. К. Д. е констатирал, че на 17.03.2020 г. жалбоподателят е управлявал в
гр. К., по път I-2, км. 133+235, до разклона за гр. П., в посока към гр. Н., собствения си лек
автомобил „Мазда 5“ с рег. № В 14 00ТА, със скорост 106 км./ч., при разрешена скорост до
50 км./ч. за населеното място. Посочено е, че скоростта е установена с техническо средство
ТFR-1М №0591. Актосъставителят е отбелязал, че това деяние представлява виновно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя на 06.04.2021 г.
На 12.04.2021 г. е издадено наказателно постановление №21-0307-000255/12.04.2021 г.
на Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Н., връчено на жалбоподателя на 26.04.2021 г.
В наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателят е санкциониран затова, че
на 15.03.2021 г. в 13.59 часа в община К., на път първи клас №I-2, управлява л.а. „Мазда-5“ с
рег. №***, негова собственост, със скорост 106 км./ч., при максимална скорост за движение
в населено място до 50 км./ч., наказуемо превишение 56 км./ч. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.182, ал.1,т.6 от
същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на
свидетелите ПЛ. П. СТ.,Т. К. Д.и Р. АД. М., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 17.03.2020 г., с посочена дата на използване 08.05.2020
г.; протокол за проведено обучение на състава на РУ Н. при ОДМВР – Шумен №869р-
2
795/08.02.2019 г.; писмо до началника на РУ - П. от 21.08.2020 г., покана по преписка
№202003174585 от 28.08.2020 г., справка за пътуване на лице, докладна записка от
02.07.2020 г., снимка към клип №4585 към преписка №202003174585 от 17.03.2020 г.,
декларация от жалбоподателя с дата 28.08.2020 г., че на 17.03.2020 г. около 13.59 часа
жалбоподателят се движил в посока гр. Н. по път I-2 с лек автомобил „Мазда -5”, с рег. №
***. В района на км 133+235, до разклона за гр. П., той управлявал автомобила със скорост
от 109 км/ч. Този участък от пътя бил част от населеното място на гр. К. и в него
разрешената за движение на автомобилите скорост е от 50 км/ч., като ограничението било
въведено с поставени пътни знаци Д11 и Д12. В същия ден на това място била поставена
мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за движение от страна на
служителите на РУ Н.. Това място било една от контролните точки, на които служителите
по КАТ извършвали проверки за нарушения. Така с въпросната мобилна система за
видеоконтрол била регистрирана скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя,
бил изготвен и снимков материал на автомобила. Впоследствие се съставил горепосочения
протокол за използване на АТС или система. На 28.08.2020 г. с нарочна писмена декларация
жалбоподателят сам потвърдил, че на дата 17.03.2020 г. около 13,59 часа именно той е
управлявал автомобила.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че с достатъчна категоричност се
установява, че жалбоподателят се е движил с посочения в постановлението автомобил и през
посочения там участък от пътя със скорост, надвишаваща разрешената за движение в същия
участък. Поради това законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение. Безспорно е, че деянието на жалбоподателя е било
извършено от него на 17.03.2020 г., която дата е отразена на снимковия материал от
записания клип, както и в протокола за използване на АТС. В наказателното постановление,
обаче е записано, че жалбоподателят е осъществил нарушението на 15.03.2021 г. Възможно е
тази дата да е погрешно изписана, но именно наказателното постановление е актът, с който
на нарушителя се налага наказание за конкретно осъществено нарушение на конкретна дата
или период, и следва датата на нарушението да съвпада с действителната. По делото не се
доказва осъществено нарушение от жалбоподателя на дата 15.03.2021 г., нито е съставян
АУАН за подобно нарушение. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че
нарушението е извършено на 17.03.2020 г. Видно от съдържанието на поканата с
№202003174585, тя е подписана от жалбоподателя на 28.08.2020 г. и в нея се съдържа
приканване за явяване в РУ-Н. в двуседмичен срок за съставяне на АУАН.
Актосъставителят обаче е съставил акта едва на 15.03.2021 г., в отсъствие на нарушителя.
Затова съдът счита, че цялото административно наказателно производство е стартирало
след изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, който е три месеца от откриване на
нарушителя. Както става ясно от приложените доказателства, най-къснияш момент, в който
е станала ясна самоличността на нарушителя за актосъставителя е датата 28.08.2020 г. С
изтичане на давностния срок, за който няма данни да е спиран или прекъсван, се изключва
отговорността на нарушителя.
3
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
основателна и следва да се уважи, като обжалваното наказателно постановление бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, е направено изрично искане за присъждане на разноски, и при настоящия
изход на делото такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Същите са в размер
на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение, с искане същото да
бъде намалено на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Съдът счита искането за основателно.
Предвид не особено голямата фактическа и правна сложност на делото, следва да се приеме,
че са налице условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение от 400 лева на размер от 300 лева – минималният размер, съгласно чл.18,
ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направени разноски по делото от 300 лв. за заплатено адвокатско
възражение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0307-000255/12.04.2021 г. на Началник
към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Н., с което на МЛ. С. М., с ЕГН ********** от с. Г., общ. П.,
обл. В., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон.
НАМАЛЯВА на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН размера на дължимите от Областна
Дирекция на МВР – Шумен на МЛ. С. М., с ЕГН ********** от с. Г., общ. П., обл. В.
разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв. на
300 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Шумен да заплати на МЛ. С. М., с ЕГН
********** от с. Г., общ. П., обл. В. направени по делото разноски в размер на 300 лв.
/триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5