Присъда по дело №1198/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 109
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20224520201198
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 109
гр. Русе, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
СъдебниВЕСЕЛИНА Й. АНТОНОВА

заседатели:ГАЛИНА М. ШОПОВА
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
и прокурора Д. Д. М.
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20224520201198 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Н. Й., роден на ***, български гражданин, със
средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с постоянен адрес: ***, и с
настоящ адрес: *** среден, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН на 30.12.2021 г. в гр.
Русе отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел
„А51“ с IMEI 1: 350220437191414 и IMEI 2: 358960437191417, 1 бр. силиконов кейс, 1
бр. електронна цигара марка „IQOS”, 1 бр. дамско портмоне, 1 бр. дамска кожека
чанта, 1 бр. лична карта, 1 бр. свидетелството за управление на MПC, 1 бр. контролен
талон, 1 бр. дебитна карта, 1 бр. карта за идентификация на Булстат, 1 бр. пластика на
„Лукойл“, 1 бр. пластика на „Български спортен тотализатор“, 1 бр. карта за НЗОК, 1
бр. пластика на „Фаст маркет“, 2 бр. снимки на мъже, 1 бр. картонче с изображение на
икона, 2 бр. сим карти на мобилния оператор „Теленор“, пари в брой - сумата от 1200
лева, всичко на обща стойност 1910 лева, от владението на З. И. Д. от гр. Русе, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и
на основание чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
На основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета – от три години на ДВЕ
ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия М. Н. Й. /със снета по-горе
самоличност/ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ВЪЗЛАГА възпитателната работа с условно осъдения на Началника на
съответното РУ при ОД на МВР по местоживеене на лицето.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият М. Н. Й. /със снета по-горе
самоличност/ да заплати на З. И. Д., с ЕГН: **********, сума в размер на 1100
/хиляда и сто/ лева, представляваща от престъплението имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта –
30.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. Н. Й. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати на З. И. Д., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 300 лева /триста лева/, представляваща направени от З. И. Д. разноски за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. Н. Й. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР-Русе сумата в размер на 128,20 лева /сто двадесет и осем лева и 20 стотинки/,
представляваща направени на досъдебна фаза разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 1198/2022 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който е
повдигнала обвинение и е предала на съд подсъдимия М. Н. Й. за това, че на
30.12.2021 г. в гр. Русе отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка
„Самсунг“, модел „А51“ с IMEI 1: 350220437191414 и IMEI 2: 358960437191417, 1 бр.
силиконов кейс, 1 бр. електронна цигара марка „IQOS”, 1 бр. дамско портмоне, 1 бр.
дамска кожека чанта, 1 бр. лична карта, 1 бр. свидетелството за управление на MПC, 1
бр. контролен талон, 1 бр. дебитна карта, 1 бр. карта за идентификация на Булстат, 1
бр. пластика на „Лукойл“, 1 бр. пластика на „Български спортен тотализатор“, 1 бр.
карта за НЗОК, 1 бр. пластика на „Фаст маркет“, 2 бр. снимки на мъже, 1 бр. картонче
с изображение на икона, 2 бр. сим карти на мобилния оператор „Теленор“, пари в брой
- сумата от 1200 лева, всичко на обща стойност 1910 лева, от владението на З. И. Д. от
гр. Русе, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
С Протоколно определение от 07.10.2022 г. съдът е конституирал пострадалата
З. Д. в качеството на частен обвинител и граждански ищец, приемайки за съвместно
разглеждане граждански иск срещу подсъдимия М. Й. за сумата в размер на 1110 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението,
за което е предаден на съд подсъдимият Й..
Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият Й.
е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 07.10.2022 г.
е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което последният
следва да бъде признат за виновен за престъплението. В тази насока и при отчитане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства се предлага за извършеното от
подсъдимия Й. престъпление да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер, ориентиран между минимума и средата на предвиденото в НК, който след
приложение на предвидената в чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК
редукция се намали с една трета. Сочи, че са налице предпоставките спрямо
подсъдимия Й. да се приложи института на условното осъждане, като му се определи
изпитателен срок в размер, ориентиран към максимално предвидения в НК. Счита, че
гражданският иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Частният обвинител и граждански ищец З. Д. се явява лично и с адв. М. Д. от
АК-Русе, последната в качеството ѝ на упълномощен повереник.
В пледоарията си адв. Д. се солидаризира с изложеното от представителя на РП-
Русе касателно виновността на подсъдимия Й. за престъплението, за което е предаден
на съд, както и касателно размера и начина на изпълнение на наказанието, което
последният следва да търпи. Счита, че така предявения граждански иск се явява
1
основателен, поради което и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва,
считано от дата на извършване на престъплението – 30.12.2021 г., до окончателното
изплатащане на сумата.
Частният обвинител и граждански ищец З. Д. се придържа към казаното от
нейния повереник.
Подсъдимият М. Н. Й. се явява лично и заедно с адв. П. П., последният в
качеството му на служебен защитник.
В хода на пледоарията си адв. П. моли при определяне на наказанието на
подзащитния му да се отчете, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства спрямо отегчаващите такива, доколкото подсъдимият Й. е на
сравнително млада възраст, не е осъждан, трудово ангажиран е и има малко дете, за
което полага грижи. В тази насока моли на подзащитния му да се определи наказание в
размер, ориентиран към минимума, който да бъде редуциран с една трета, като
изпълнението на наказанието да бъде отоложено за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият Й., упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума,
споделя изложеното от защитника му и изразява съжаление за стореното, като моли да
не му бъде налагано ефективно наказание, за да може да продължи да се грижи за
семейството си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. Н. Й., с ЕГН: **********, е роден на 12.08.1995 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, и неосъждан.
Подсъдимият М. Й. бил с постоянен адрес в с. Помен, обл. Русе, ул. „Дунав“ №
23, но живеел в гр. Русе на ул. „Димчо Дебелянов“, бл. „Българка“, вх. 3, ет. 5, ап.
среден, на семейни начала със свидетелката С.П., от която имал едно дете –
малолетният Е.М.Й..
Подсъдимият Й. не работел към декември 2021 г., като считано от 19.07.2022 г.
започнал работа в „Стийл Пал“ АД като монтажник.
На 30.12.2021 г., около обяд, подсъдимият Й. се разхождал по ул. „Чипровци“ в
гр. Русе, когато срещу магазин „Пацони“ забелязал жена - свидетелката З. И. Д., която
теглела пари от банкомат пред магазина. След като изтеглила парите, свидетелката Д.
ги сложила в портмоне, което прибрала в дамската си чанта. Преметнала чантата на
дясното си рамо и се насочила по тротоара към автомобила си. Тогава подсъдимият Й.
решил да вземе със сила дамската чанта с намиращите се в нея портмоне с пари и
други вещи. В изпълнение на намисленото той я настигнал, издърпал чантата и избягал
с нея. Чантата била светло синя на цвят, кожена, с една дълга дръжка. Съдържала
дамско портмоне от естествена кожа, с размери 20 х 10 см, тюркоазено на цвят, с две
прегради, трета с цип и отделение за визитки. В него имало пари - 1200 лева, лична
карта, свидетелство за управление на MПC, контролен талон, карта за НЗОК, карта за
идентификация на Булстат, дебитна карта на OББ, 1 брой пластика на „Лукойл“, 1 брой
пластика на „Фаст маркет“, 1 брой пластика на „Български спортен тотализатор“, 2
броя снимки на мъже, 1 брой картонче с изображение на икона. В чантата имало още
2
мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „А51“, с IMEI 1: 350220437191414 и IMEI 2:
358960437191417, 1 брой силиконов гръб /кейс/, 2 броя сим карти на мобилния
оператор „Теленор“, електронна цигара марка „IQOS“.
Бягайки, пресичайки ул. „Чипровци“, находяща се в гр. Русе, подсъдимият Й. се
блъснал в преминаващия по това време таксиметров автомобил марка „Тойота“, модел
„Аурис“, с рег. № ТХ 0990 АР, управляван от свидетеля Ю.В.К.. Претърколил се по
предния капак на автомобила, стъпил на крака от другата му страна, след което
продължил да бяга бос, без обувки, тьй като при съприкосновението, двете му
маратонки марка „Адидас“, червени на цвят, с бели подметки, се изхлузили от краката
му и останали на пътното платно. По-късно маратонките били намерени от
извършващите обход в района полицаи от Второ РУ-Русе. Старши полицай ГООР при
Второ РУ-Русе Р.Х.Ц. предал маратонките на разследващия полицай, за което била
съставена разписка. С разписка от 07.03.2022 г. те били върнати на подсъдимия Й..
След като бил извършен грабежа, свидетелката Д. се развикала след бягащия
подсъдим Й., но малко след това го изгубила от погледа си. Свидетелката Д. видяла
спрелия таксиметров автомобил и разговаряла с водача му — свидетеля Ю.К..
Свидетелката Д. видяла и една от маратонките на подсъдимия. Свидетелят К.
обяснил, че е блъснал мъжа, когото Д. преследвала и я попитал дали чантата носена от
него е нейна. Казал ѝ, че вече се е обадил в полицията.
След като успял да избяга, подсъдимият Й. се прибрал в жилището си в гр. Русе.
Свидетелката С.В.П. видяла, че е без обувки, че има наранявания по лицето, а освен
това дрехите му били изцапани. Попитала го какво е станало, на което той отговорил,
че се е сбил с приятел. След това се приготвили да отпътуват за с. Помен, обл. Русе,
където бил постоянния му адрес и живеели родителите му. Преминавайки през с.
Батишница, обл. Русе, подсъдимият Й. изхвърлил в уличен метален контейнер за смет
— личната карта, свидетелството за управление на МПС, контролния талон, картата за
НЗОК, картата за идентификация на Булстат, дебитната карта на ОББ, пластиката на
„Лукойл“, пластиката на „Фаст маркет“, пластиката на „Български спортен
тотализатор“, два броя снимки и картончето с изображение на икона. След това в
уличен контейнер за смет в с. Помен, обл. Русе, изхвърлил празната дамска чанта.
Останалите вещи — мобилният телефон в силиконовия кейс, електронната цигара,
портмонето и парите задържал в себе си. Сим картите от мобилния телефон изхвърлил,
а телефонът и електронната цигара скрил в жилището си. С парите платил
задълженията си, след което от тях останали само 100 лева. С протокол за доброволно
предаване от 31.12.2021 г. подсъдимият Й. предал мобилния телефон в силиконовия
кейс, електронната цигара, портмонето и пари в размер 100 лева.
На 31.12.2021 г. в с. Батишница, обл. Русе, ул. „Дунав“, пред дом № 10, бил
извършен оглед на метален контейнер за смет, за което бил съставен протокол за оглед
на местопроизшествие. Били намерени и иззети изхвърлените от подсъдимия Й. вещи -
личната карта, свидетелството за управление на MПC, контролен талон, картата за
НЗОК, картата за идентификация на Булстат, дебитната карта на ОББ, пластиката на
„Лукойл“, пластиката на „Фаст маркет“, пластиката на „Българеки спортен
тотализатор“, двата броя снимки и картончето с изображение на икона.
На същата дата в с. Помен, обл. Русе, ул. „Дунав“, пред дом № 6, бил извършен
оглед на метален контейнер за смет, за което бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие. Била иззета изхвърлената от подсъдимия Й. дамска чанта.
На 30.12.2021 г. Г.А.М. от гр. Русе, ул. „Сърнена гора“
3
№ 34 предал с протокол за доброволно предаване оптичен носител DVD-R 4.7 GB
„Verbatim“, за който посочил, че е от видео камера, разположена на външната фасадна
част от жилището му на същата улица. Назначената техническа експертиза
възпроизвела на хартиен носител изображения от файловете на оптичния носител. На
кадрите се вижда лице, без обувки, което бяга по улицата.
На 12.01.2022 г. било извършено следствено действие - разпознаване на лица и
предмети, за което бил съставен протокол. По време на същото, разпознаващият -
свидетелят Ю.К., от представените му за разпознаване четири лица, посочил лицето, за
което се отнасят дадените от него показания, а именно това под № 2- подсъдимият М.
Й..
Назначената по делото съдебно-ценова икономическа експертиза приключила
със заключение, от което е видно, че отнетите вещи били оценени на стойност от 1910
лева. Вещите, с изключение на паричната сума от 1100 лева и двете сим карти от
мобилния телефон, били върнати с разписка от 05.01.2022 г. на свидетелката Д..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от
самопризнанието на подсъдимия М. Н. Й. по чл. 371, т. 2 от НПК, от подкрепящите го
по съдържание и насоченост показания на свидетелите З. И. Д., Ю.В.К., И.П.И., Р.Х.Ц.,
С.В.П., К.В.М. от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – два
броя протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване на лица и
предмети, два броя протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства, разписки, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, удостоверение за
раждание и трудов договор, от заключения по изготвени съдебно-ценова и
икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и веществено
доказателство – един брой DVD-R 4.7 GB „Verbatim“.
Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от
НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на
принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без
да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във
взаимовръзка помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са
събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият М. Й. е осъществил състава на престъплението по чл.
198, ал. 1 от НК, за което е предаден съд.
4
От обективна страна се установи, че на 30.12.2021 г. в гр. Русе подсъдимият Й. е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „А51“ с
IMEI 1: 350220437191414 и IMEI 2: 358960437191417, 1 бр. силиконов кейс, 1 бр.
електронна цигара марка „IQOS”, 1 бр. дамско портмоне, 1 бр. дамска кожека чанта, 1
бр. лична карта, 1 бр. свидетелството за управление на MПC, 1 бр. контролен талон, 1
бр. дебитна карта, 1 бр. карта за идентификация на Булстат, 1 бр. пластика на
„Лукойл“, 1 бр. пластика на „Български спортен тотализатор“, 1 бр. карта за НЗОК, 1
бр. пластика на „Фаст маркет“, 2 бр. снимки на мъже, 1 бр. картонче с изображение на
икона, 2 бр. сим карти на мобилния оператор „Теленор“, пари в брой - сумата от 1200
лева, всичко на обща стойност 1910 лева, от владението на З. И. Д. от гр. Русе, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Предмет на престъплението са горепосочените вещи, които са движими, не са
нито собственост на подсъдимия, нито във владение на последния, намирали са се във
владение на пострадалото лице – свидетелката З. Д., и е липсвало съгласието на
последната за отнемането им.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено с действие, изразяващо се в
прекъсване на правомерно упражняваната от собственика на горепосочените вещи
фактическа власт върху същите и установяване на своя
такава, като това е станало чрез използване на физическа сила. В тази връзка
следва да се отбележи, че съдебната практика трайно приема, че е налице употреба на
упражняване на физическа сила, като елемент от състава на престъплението грабеж, и
когато насилието е насочено не пряко към владелеца на вещта, а към прекъсване на
фактическото държане на вещта от владеещото го лице /така например издърпване на
чантата от ръцете на пострадалото лице или насилствено откъсване на презрамките на
чантата/. В този смисъл Решение № 390/1995 г. и Решение № 436/1996 г. на ВС и
Решение № 1/06.02.2019 г., постановено по к.н.д. № 1115/2018 г. по описа на ВКС.
Именно такава употреба на физическа сила е налице и в процесния случай, доколкото
подсъдимият Й. е прекратил владението на свидетелката З. Д. върху процесните вещи,
като принудително е издърпал чантата ѝ от рамото ѝ.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият М. Й. е бил пълнолетен и психически здрав.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият Й. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване, тъй като решил да се облагоделства по
неправомерен начин. Подсъдимият Й. знаел, че вещтите са чужди, че с действията си
щял да лиши собственичката им от фактическата им власт върху тях, като целял да
установи своя фактическа власт върху тях, както и че, за да си осигури достъп до
вещите, следва да използва сила.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, трудовата
му ангажирност, че полага грижи за малолетното си дете, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина още във фазата на предварителната полицейска
проверка, признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното производство и
оказаното съдействие за частично възстановяване на вредите от престъплението. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита невъзстановяване на вредите в пълен
размер и предприетите действия от страна на подсъдимия непосредствено след
извършване на инкриминираното деяние, изразили се в изхвърляне на част от отнетите
вещи в контейнер за смет, с които направил опит да заличи следите от същото.
Съобразявайки така изложеното и отчитайки наличието на превес на
5
смекчаващите вината обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказанието
на подсъдимия М. Й. следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК,
като на последния се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер, а
именно за срок от три години, доколкото разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ в размер от три до десет години.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, доколкото делото се гледа по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, съдът следва след определяне на наказанието на подсъдимия да
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като намали наложеното наказание с една
трета. Съобразявайки изложеното, така определеното наказание „Лишаване на
свобода“ в размер на три години следва да се редуцира с една трета до размер от две
години.
Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл. 36 от
НК и най-вече тези на личната превенция и същите съответстват на тежестта на самото
престъпно деяние и личността на подсъдимия. Съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, тоест наказанието на подсъдимия не би
могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Доколкото подсъдимият Й. не е личност с висока степен на обществена
опасност, същият е неосъждан и е на сравнително млада възраст, съдът счита, че в
процесния случай следва да намери приложение института на условното осъждане.
Същевременно съдът счита, че, макар по делото да се установи, че подсъдимият е
личност с ниска степен на обществена опасност, което беше отчетено и при
индивидуализация на наказанието му, то извършеното от него престъпление не би
могло да се квалифицира като деяние с ниска обществена опасност, с оглед наличието
на отегчаващи вината обстоятелства и характера на същото - тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ до десет години. В тази насока съдебният състав
счита, че така констатираното следва да намери отражение при определяне на
изпитателния срок, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години се отложи за изпитателен срок
от четири години. Съдът счита, че този срок би бил достатъчен за преосмисляне на
извършеното от подсъдимия Й. и би му дал възможност да приведе поведението си
съобразно изискванията на закона.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Фактът, че подсъдимият Й. е осъществил престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност, налага основателност на предявената гражданскоправна
претенция до размера на претърпените и невъзстановени от престъплението
имуществени вреди. В тази насока съдът счита, че искът с правно основание чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, предявен от З. Д., срещу подсъдимия М. Й., с който се иска последният да
бъде осъден да заплати на гражданския ищец сумата в размер 1100 лева, се явява
изцяло основателен, доколкото посочената сума представлява остатъка от
невъзстановените вреди. До този извод съдът стигна, отчитайки изготвената по делото
съдебно-ценова икономическа експертиза и приложените по делото разписки за
върнати на пострадалата вещи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият Й.
следва да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на
128,20 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Русе, както и разноски за
процесуално представителство в размер на 300 лева в полза на частната тъжителка и
граждански ищец З. Д..
6
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни