Решение по дело №105/2018 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 59

гр. София, 19.04.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 105 по описа за 2018 год. на СОС, намери следното:

           

           ИЩЕЦЪТ – Синдикът на „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Г.Я.К., чрез адв. С. от ВАК е предявил против „У.Б.“ АД с ЕИК . и „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ за прогласяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК . на договорните ипотеки, учредени с нотариален акт № 192, том ІІ, рег. № 2288, дело № 304 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК и нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК за описаните в същите недвижими имоти.

            При условията на евентуалност ищецът претендира недействителност само за 25 % от договорната ипотека № 927.

            Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.05.2016г. между несъстоятелното дружество и банката – ответник е сключен договор за инвестиционен кредит № 927/05208/023706 /договор № 927/ с два анекса към него от 21.11.2016г. и от 20.12.2016г. По силата на този договор Банката предоставила на „Г.“ ЕООД инвестиционен кредит в размер на 1 467 000 лева, предназначен за финансиране на 75 % от недвижими имоти, предмет на първата от процесните договорни ипотеки.

            Изложено е още в исковата молба, че на същата дата между несъстоятелното дружество и банката – ответник е сключен и втори договор за инвестиционен кредит № 928/05205/023706 /договор № 928/. По силата на този договор Банката предоставила на „Г.“ ЕООД револвиращ кредит в размер на 400 000 лева, предназначен за извършване на търговски сделки с непреработена селскостопанска продукция.

            Ищецът излага, че на 30.05.2016г. били учредени двете процесни договорни ипотеки, а на 14.06.2017г. била подадена молба от кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на „Г.“ ЕООД по чл.625 от ТЗ. Такова производство било открито с решение № 103 от 22.08.2017г. по т.д. № 118/2017г. по описа на СОС. С решението била определена за начална дата на неплатежоспособността на „Г.“ ЕООД – 16.01.2015г., дружеството било обявено в несъстоятелност и била прекратена дейността му.

            В исковата молба ищецът поддържа още, че и двете договорни ипотеки били сключени след началната дата на неплатежоспособността, а освен това банката е знаела или е била в състояние да знае, че длъжникът е бил неплатежоспособен. Отделно от това сочи, че не е налице изключението на чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ, тъй като ипотеките били учредени не преди или едновременно със сключването на договорите за кредит, а след това.

            Посочено е още, че не е налице за първия договор за кредит № 927 и изключението на чл.646, ал.6, т. 3 от ТЗ, тъй като кредитът бил предоставен не за цялостно финансиране на недвижимите имоти, а само за 75 % от тях, т.е. за тяхното частично придобиване. В този смисъл ищецът излага, че на различни основания ипотеката е недействителна за 25 и 75 % от същата – чл.646, ал.2, т.2 и чл.646, ал.6, т.2 от ТЗ.

            За вторият договор за кредит № 928 ищецът твърди, че също не е налице изключението на чл.646, ал.6, т.3 от ТЗ, тъй като кредит бил предоставен за оборотни средства, а не за придобиване на ипотекираните недвижими имоти.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците с указанията по чл.367-370 от ГПК /вкл. и по чл.368 от ГПК/, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК само ответникът „У.Б.“ АД е подал писмен отговор. С него ответникът е оспорил предявените искове по допустимост и основание и е взел становище по обстоятелствата, на които се основава. По допустимостта на предявените искове съдът се е произнесъл с определение от 21.01.2019г.

            По основателността на предявения първи главен иск, в отговора се излага следното:

Ответникът твърди, че не са налице предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, тъй като към датата на учредяване на договорна ипотека № 192/2016г. вземането, която същата обезпечава е било вече обезпечено със залог по реда на ЗДФО. Именно поради това с определение от 12.02.2018г. по т.д. № 118/2017г. по описа на СОС, то било прието като обезпечено със залог по реда на ЗДФО. Т.е. ответникът сочи, че то не е било необезпечено, към датата на процесната ипотека, каквото е изискването на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ.

Ответникът поддържа и че ипотеката не попада и в подозрителния период от една година преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.

На следващо място е посочено, че не е налице и хипотезата на чл.646, ал.3, вр. с ал.4, т.2 от ТЗ. Това било така, защото от всички представени пред банката документи се виждало, че дружеството няма публични задължения, че няма образувани срещу него изпълнителни производства, декларирано било от управителя, че дружеството не е в затруднено положение или нямало каквито и да било данни, че са налице обстоятелства, въз основа на които да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ. Сочи, че ипотеката е учредена преди предоставянето на кредита на длъжника, тъй като той бил реално усвоен на 03.06.2016г. и на 06.06.2016г. Налице била и хипотезата на чл.646, ал.6, т.3 от ТЗ.

Изрично се твърди от ответника, че процесуалния представител на ищеца в настоящото производство изрично е признал в производство по предявен иск по чл.694 от ТЗ, че обезпечението по договор за банков кредит № 927, а именно учредената договорна ипотека с нот. акт № 192/2016г. е валидно по отношение на 75% от описаните активи.

По основателността на предявения евентуален иск, т.е. за ипотеката на останалите 25 % от активите в отговора се излагат идентични съображения, т.е. посочените по-горе.

По основателността на предявения втори главен иск, в отговора се излага следното:

Ответникът твърди, че не са налице предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, тъй като към датата на учредяване на договорна ипотека № 193/2016г. вземането, която същата обезпечава е било вече обезпечено с особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2016051902652. Вземането освен това било вече обезпечено и с договор за залог по ЗДФО, инкорпориран в самия договор за кредит. Именно поради това с определение от 12.02.2018г. по т.д. № 118/2017г. по описа на СОС, то е прието като обезпечено с особен залог и със залог по ЗДФО. Спрямо тези обезпечения не било подадено възражение. Т.е. ответникът сочи, че то не е било необезпечено, към датата на процесната ипотека, каквото е изискването на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ.

Ответникът поддържа и че ипотеката не попада и в подозрителния период от една година преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.

На следващо място е посочено, че не е налице и хипотезата на чл.646, ал.3, вр. с ал.4, т.2 от ТЗ. Това било така, защото от всички представени пред банката документи се виждало, че дружеството няма публични задължения, че няма образувани срещу него изпълнителни производства, декларирано било от управителя, че дружеството не е в затруднено положение или нямало каквито и да било данни, че са налице обстоятелства, въз основа на които да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Сочи, че кредитополучателят не е свързано лице с банката.

Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.646, ал.6, т.1 от ТЗ. Сочи, че ипотеката е учредена преди предоставянето на кредита на длъжника, тъй като той бил реално усвоен на 06.06.2016г.

Не се оспорва от ответната банка, че са подписани договорите за кредит с №№ 927 и 928.

Ответната банка моли да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че кредита по договор № 927 е реално усвоен на 03.06.2016г. и на 06.06.2016г. , а кредита по договор № 928 е усвоен на 06.06.2016г.

Моли се за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищеца, чрез адв. С. е представил допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът „У.Б.“ АД е представил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички твърдения, искания и оспорвания направени с отговора на исковата молба. Оспорва изцяло допълнителната искова молба и счита наведените в нея от ищеца твърдения за неоснователни.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            На 18.05.2016г. между несъстоятелното дружество - ответник и банката – ответник е сключен договор за инвестиционен кредит № 927/05208/023706 /договор № 927/ с два анекса към него от 21.11.2016г. и от 20.12.2016г. По силата на този договор Банката е предоставила на „Г.“ ЕООД инвестиционен кредит в размер на 1 467 000 лева, като 1 200 000 лева са предназначени за финансиране на 75 % от цената за покупката на недвижими имоти, предмет на първата от процесните договорни ипотеки, учредена с нот.акт № 192/2016г. С договора за кредит е учреден в полза на банката и за обезпечение на вземането й, залог по ЗДФО върху всички вземания на кредитополучателя и третите задължени лица по всички сметки, на които са титуляри при банката – ответник – чл.8.3 от договора.

            На същата дата между същите страни е сключен и договор за револвиращ кредит № 928/05205/023706 /договор № 928/. По силата на този договор Банката е предоставила на „Г.“ ЕООД револвиращ кредит в размер на 400 000 лева, предназначен за извършване на търговски сделки с непреработена селскостопанска продукция. Видно и от този договор за кредит е, че също в полза на банката е учреден залог по ЗДФО върху всички вземания на кредитополучателя и третите задължени лица по всички сметки, на които са титуляри при банката – ответник – чл.8.3 от № 928/05205/023706 /договор № 928/.

            Револвиращият кредит на ответника е обезпечен и с особен залог, учреден с договор за особен залог от 18.05.2016г., върху вземанията на ответника, произтичащи от сключени договори за покупко-продажба описани в самия договор за особен залог.

            На 30.05.2016г. с цел обезпечение на отпуснатия от банката инвестиционен кредит на ответника „Г.“ ЕООД е учредена от последния и договорна ипотека с нотариален акт № 192, том ІІ, рег. № 2288, дело № 304 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК върху описаните в акта недвижими имоти. Посочено е в акта, че 1 200 000 лева от кредита са отпуснати за покупка на описаните в акта недвижими имоти.

            На 30.05.2016г. с цел обезпечение на отпуснатия от банката револвиращ кредит на ответника е учредена от последния договорна ипотека с нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК върху описаните в акта недвижими имоти, идентични с имотите по първия нотариален акт за ипотека.

            С определение постановено на 21.01.2019г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че отпуснатите кредити по договор за инвестиционен кредит № 927/05208/023706 /договор № 927/ и договор за револвиращ кредит № 928/05205/023706 /договор № 928/ от 18.05.2016г. са реално усвоени на 06.06.2016г.

            С нотариален акт от № 191, том ІІ, рег. № 2287, дело № 303 от 30.05.2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК несъстоятелното дружество ответник е закупило от „С.“ ЕООД недвижимите имоти, предмет на учредените и посочени по-горе ипотеки, за сумата от 1 676 735.41 лева с ДДС. Посочено е още в нотариалния акт, че цената ще бъде заплатена частично в размер на 1 200 000 лева с целеви банков кредит, отпуснат на купувача от „У.Б.“ АД.

            На 14.06.2017г. е подадена молба от кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на „Г.“ ЕООД по чл.625 от ТЗ. Такова производство е открито с решение № 103 от 22.08.2017г. по т.д. № 118/2017г. по описа на СОС. С решението е определена за начална дата на неплатежоспособността на „Г.“ ЕООД – 16.01.2015г., дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му.

            Горните обстоятелства се установяват от представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

            Останалите представени от ответната банка писмени доказателства касаещи финансовото състояние на несъстоятелния длъжник към момента на сключване на договорите за кредит, са ирелевантни за настоящия правен спор, предвид приетото за установено по-горе.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 646, ал. 2, т. 2, във връзка с ал.3 и 4 от ТЗ.

Съобразно посочените законови норми могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, учредените от длъжника в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и съответно след началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, ипотеки за обезпечаване на необезпечени от длъжника дотогава вземания срещу него. Алинея 3 на чл.646 от ТЗ постановява, че ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 2 е две години. А въз основа на ал.4, т.2 на чл.646 от ТЗ знанието по ал.3 се предполага, когато кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

По ипотеката учредена с нотариален акт № 192, том ІІ, рег. № 2288, дело № 304 от 2016г.:

Първата предпоставка в хипотезата на правната норма - извършването на сделката в т. нар. подозрителен период, е налице. Ипотеката - предмет на правния спор, е учредена на 30.05.2016г. - след 16.01.2015г. (денят, определен за начална дата на неплатежоспособността с влязлото в сила съдебно решение) и преди изтичането на двугодишния срок от деня на подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ - 14.06.2017г.

Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответната банка е да обори установената в закона презумпция, че е знаела или е била в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост за несъстоятелното вече дружество. От събраните по делото доказателства досежно финансовото състояние на несъстоятелното дружество, не може да се приеме, че обратното доказване е проведено успешно. Преценката на банката относно безпроблемното функциониране на предприятието на длъжника към онзи момент, тъй като по ГФО реализирало печалба не е основана на знанието на обективни факти, възприети въз основа на подробен анализ на финансовото му състояние (конкретна информация, извлечена от търговски книги, данни от счетоводството и пр.), а единствено на декларирани от длъжника обстоятелства и публично обявени документи.

В качеството си на бъдещ кредитор – „У.Б.“ АД е разполагала с възможността да изиска и съответно да се осведоми подробно за хода на дружествените дела, както и да прегледа книжата на дружеството, което означава, че упражняването на тези възможности щеше да способства тя да придобие вярна представа за текущата дейност на предприятието на „Г.“ ЕООД, движението на паричните средства, касовите наличности, размера на активите, задълженията към контрахентите. Ответната банка не е посочила, нито е доказала наличието на обективни пречки или на извинителна причина, които да са я лишили от възможността да проследи търговската дейност и финансовото състояние на дружеството на длъжника. Затова, с оглед изложените факти и обстоятелства, следва да се приеме, че законовата презумпция не е оборена.

При наличието на изброените елементи от фактическия състав на приложимата правна норма трябва да бъде установено дали е налице и последната кумулативно необходима предпоставка, която е от значение за основателността на иска - ипотеката да е била учредена за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане на кредитора „У.Б.“ АД срещу длъжника „Г.“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав приема, съобразно събраните по делото доказателства, че в случая тази предпоставка не е налице. Преди учредяването на ипотеката вземането на банката в размер на 1 467 000 лева е било вече обезпечено със залог, учреден по реда на ЗДФО със сключването на договора за банков инвестиционен кредит на 18.05.2016г. – чл.8.3 от договора и чл.2, ал.2 от ЗДФО. Залога е учреден върху всички вземания на кредитополучателя и третите задължени лица, по всички сметки, на които последните са титуляри при банката – кредитодател.

Съобразно приетото в Решение № 224 от 18.12.2017 г. по т.д. № 513/ 2017 г. на ВКС, IІ т.о. "в отделните хипотези на чл. 646 от ТЗ законодателят не е включил като обща предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а се цели преодоляване само на т.нар. преферентен ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание, при преферентните искове, законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките и действията в хипотезите на чл. 646 от ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност".

Независимо от изложеното по-горе изразът "необезпечени дотогава" насочва към извода, че иска по чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ е приложим единствено за предишни, стари вземания, "тъй като единствено в този контекст е възможно формирането на преферентен ефект". (С. С. в "Актуални въпроси на производството по несъстоятелност", С. 2015 г., с. 380). В конкретния случай в ипотечния договор изрично е посочено, че обезпечението се учредява "за обезпечаване на цялото вземане в размер на 1 467 000 лева", като според уговорката в т.І от договора основната част от сумата - 1 200 000 лева следва да бъде усвоена до 19.06.2016г., а останалата до 19.09.2016г. Следователно съгласно условията на договора обезпеченото с ипотеката задължение възниква след учредяването на обезпечението, което прави иска по чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ неприложим, с оглед разпоредбата на чл. 646, ал.6, пр.1 от ТЗ.

В случая е налице и изключението визирано в разпоредбата на чл.646, ал.6, т.3 от ТЗ. Банката е предоставила на несъстоятелното вече дружество кредита, за да придобие предмета на ипотеката. Разпоредбата не се интересува дали банката е финансирала частично или напълно цената по договора за придобиване на имотите, предмет на ипотеката. Основното в случая е, че кредитът е използван изцяло за заплащане на цената, за придобиване на недвижимите имоти предмет на ипотеката.

По изложените съображения иска с правно основание чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ, досежно учредената с нотариален акт № 192, том ІІ, рег. № 2288, дело № 304 от 2016г. договорна ипотека следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По ипотеката учредена с нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г.:

За ипотеката учредена с нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г., настоящият съдебен състав намира, че са приложими изложените по горе изводи по отношение липсата на кумулативно необходимите предпоставки на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ.

Нещо повече – в случая преди учредяването на тази ипотека, вземането по договора за банков револвиращ кредит не само, че не е било необезпечено, а са били учредени две предходни обезпечения  - по реда на ЗДФО – чл.8.3 от договора и по ЗОЗ – чл.8.2 от договора и Договор за особен залог от 18.05.2016г., вписан в ЦРОЗ.

И при тази ипотека чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ е неприложим, с оглед разпоредбата на чл. 646, ал.6, пр.1 от ТЗ. Това е така, предвид приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че отпуснатите кредити по договор за инвестиционен кредит № 927/05208/023706 /договор № 927/ и договор за инвестиционен кредит № 928/05205/023706 /договор № 928/ от 18.05.2016г. са реално усвоени на 06.06.2016г., т.е. след учредяването на ипотеките по тях.

Предвид на горното иска с правно основание чл. 646, ал.2, т. 2 от ТЗ, досежно учредената с нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г. договорна ипотека следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на държавните такси и разноски :

Тъй като с оглед разпоредбата на чл.649, ал.6, изр. 1 от ТЗ ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.649, ал.6, изр.2, предл.2 от ТЗ държавната такса по делото следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. В случая дължимата държавна такса за двата предявени иска е в размер на 5 700.72 лева общо, предвид разпоредбата на чл.71, ал.2 и чл.72, ал.1 от ГПК. Цената на исковете се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2, предл.2-во от ГПК /върху данъчната оценка на имотите, удостоверена по делото/.

С оглед изхода на делото и направеното искане в отговора на исковата молба от ответната банка за присъждане на направените по делото разноски, съдът приема, че такива са направени в размер на 14 700 лева - адвокатско възнаграждение и същите  следва да бъдат присъдени в полза на ответната банка за сметка на масата на несъстоятелността на „Г.“ ЕООД.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от Синдика на „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Г.Я.К., чрез адв. С. от ВАК против „У.Б.“ АД с ЕИК . и „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК  обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, за прогласяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК. на договорните ипотеки, учредени с нотариален акт № 192, том ІІ, рег. № 2288, дело № 304 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК и нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК върху описаните в същите недвижими имоти.

ОСЪЖДА, на основание чл.649, ал.6, изр.2-ро от ТЗ във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК, „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд от масата на несъстоятелността си държавна такса за отхвърлените искове в размер на 5 700.72 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК  да заплати от масата на несъстоятелността си на „У.Б.“ АД с ЕИК .  направените по делото съдебни разноски в размер на 14 700 лева – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 19.04.2019г.

            Препис от същото да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: