№ 4023
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100511731 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, срещу решение № 13772/11.07.2024г., постановено по гр.д. № 128/2023г. по описа
на СРС, 71-и състав, с което е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1 103.79 лева, представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ по щета № 44012132220734, ведно със законната лихва от 03.01.2023г. до
изплащане на вземането.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение. Съдът неправилно приел, че водачът на л.а. марка
„Нисан“ рег. № ********* не бил виновен за настъпването на ПТП, от доказателствата
се установявало, че вината била и на двамата участници. Моли решението да бъде
отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално – да бъде
съобразено съпричиняването на водача на л.а. „Нисан“. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено изяснен от доказателствата по делото
1
– застрахованият при ответника водач на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ********* предприел
изпреварване при наличие на хоризонтална пътна маркировка, забраняваща това и
именно това му поведение станало причина за настъпване на ПТП и вредите. Освен
това същият виновен водач предприел изпреварването, след като другият движещ се
пред него водач започнал маневрата си ляв завой с ниска скорост. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:
От съдържанието на представените по делото писмени доказателства протокол
за ПТП бл. № 1849415/28.07.2022г., уведомление за щета № 44012132220734 от
29.07.2022г., опис-заключение по щета неоспорени от страните, гласни доказателства,
събрани посредством разпит на свидетелите Б. и М. и неоспореното заключение на
САТЕ съдът приема за установено, че процесното ПТП настъпило на 28.07.2022г.,
около 11.30 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“, по ул. „Обиколна“, посока на движение
от ул. „Проф. Цв. Лазаров“ към ул. „Димитър Пешев“ и магазин „Практикер“, като и
двата участвали автомобила се движили в една и съща посока. Застрахованият при
ищеца лек автомобил марка „Нисан Примера“ с рег. № *********, с водач св. В. Б., на
кръстовището непосредствено след магазин „Билла“, предприел завиване на ляво, а св.
А. М., водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *********, чиято „ГО“ била
застрахована при ответника, предприел изпреварване, при което между двата
автомобила настъпил удар, от което лек автомобил марка „Нисан Примера“ получил
видими увреди в предна лява врата, задна лява врата, преден ляв калник, ляво
огледало, ляв праг, лава колона и въздушни възглавници. Лек автомобил „Ауди А4“
получил увреди в предна броня, преден ляв калник, преден десен калник и преден
капак.
Разпитан св. М. излага, че бързал, защото закъснявал за работа. Валял дъжд и се
образувала колона. Помислил, че двата автомобила пред него се теглят и решил да ги
изпревари. Когато доближил по-предния автомобил разбрал, че всъщност той не бил
на аварийни, а подал ляв мигач и вече завивал. Поради мократа настилка не могъл да
спре и станал сблъсък. В момента на удара другият автомобил вече завивал и бил
перпендикулярно. Автомобилът на св. М. след сблъсъка се отклонил и се ударил и в
дърво. Извикали КАТ. Нямали спор, че виновен бил св. М.. Лентите били две – по една
2
във всяка посока. Изпреварването там не било разрешено. Левият завой свидетелят
смята, че бил разрешен.
При разпита си св. Б. излага, че се движил по ул. „Обиколна“ в посока магазин
„Практикер“. Времето било дъждовно. На кръстовището подал ляв мигач и започнал
ляв завой към бл. 407 на втора предавка. Маневрата била позволена от пътната
маркировка. Зад него имало джип и други автомобили. Ударът дошъл вляво, когато
вече св. Б. завивал и се намирал в лентата за насрещно движение. От удара
автомобилът му се върнал обратно като за направо, а другият автомобил продължил да
се удря и в други предмети – в дърво и в беседка. Другият водач казал, че бързал.
Преди да предприеме изпреварването не бил непосредствено зад св. Б., а по-назад. Св.
Б. видял в огледалото за обратно виждане само джипа, който бил зад него. Извикали
КАТ, съставен бил протокол.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на
двамата разпитани свидетели. Същите са непосредствени, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и
с неоспореното заключение на САТЕ.
Водачът на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *********, св. М., не
съобразил поведението си с нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1, пр.
последно ЗДвП и нарушил въведената на мястото забрана за изпреварване. Макар и да
възприел светлинния ляв пътепоказател на л.а. „Нисан“ за изменение на посоката на
движение наляво, св. М. предприел изпреварването въпреки това, с което причинил
щети на застрахованото МПС. Поради това поведението на водача М. било
противоправно.
В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда
на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива и заключение на САТЕ възраженията на
ответника, че вина за настъпване на ПТП имал и водачът Б., не се установяват.
Напротив – установява се, че същият изпълнил вменените му с нормите на чл. 26, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДвП задължения. Възражението за
съпричиняване подлежи на пълно и главно доказване в процеса от въвелата го страна –
в случая от ответника. При дължимото от ответника пълно и главно доказване по
делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че свидетелят
Б. с поведението си допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо
съдът приема същите възражения за неоснователни.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната
норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
3
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 493.20 лева, което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено. Възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК, при съобразяване на размера на възнаграждението
съгласно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и
правна сложност на делото съдът намира за неоснователно.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13772/11.07.2024г., постановено по гр.д. №
128/2023г. по описа на СРС, 71-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 493.20 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред
СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4