Решение по дело №7439/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1470
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110207439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110207439 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
(адресирана до началника на ОПП – СДВР и правилно изпратена на съда по компетентност)
на Р. ЕН. Л. срещу НП № 21-4332-007151 от 08.04.2021 г., издадено от Г.В.Б., началник
група към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на
основание същата разпоредба е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на постановлението, като се излага
фактология, ирелевантна за спора и като се излагат твърдения в смисъл, че деянието е
извършено в 14-дневния срок, в който собственикът на процесното МПС е следвало да бъде
уведомен писмено от Гаранционния фонд за изтеклия срок на полицата. Административно-
наказващият орган не взема становище.
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав гласни (с уточнението,
че в обясненията си пред съда г-жа Л. до известна степен препраща към депозираната от нея
жалба) и писмени доказателствени материали се установява по недвусмислен начин освен
оправомощаването - със съответната писмена заповед на министъра на вътрешните работи -
на административно-наказващия орган (виж чл. 647, ал. 2 вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ!) за
издаване на НП от съответния вид (оправомощаването на актосъставителя за съставяне на
АУАН по ЗДвП с такава заповед е служебно известно на настоящия съдебен състав –
съобрази и чл. 647, ал. 1 вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т. е.
актосъставителят се е явявал лице от службите за контрол по ЗДвП!) и това, че срещу
въззивничката (родена през 1966 г.) към процесната дата 28.03.2021 г. имало само едно
издадено и влязло в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата,
1
влязло в сила през 2008 г., още (се установява) описаната в обжалваното постановление
фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за което препращане липсва в
приложимата нормативна уредба), в това число с изричното пояснение, че се е касаело не за
хипотеза на изтекъл срок за плащане по първоначална или междинна (не последна) вноска
при договорено разсрочено плащане по застраховката „Гражданска отговорност“, а за
хипотеза на изтичане на срока на самото застрахователно покритие, което е видно освен от
АУАН още от обясненията на въззивничката пред съда и от приложената нова
застрахователна полица от 31.03.2021 г. Очевидно е, че за жалбоподателката е настъпило
объркване с оглед на установения в чл. 368, ал. 3 от КЗ срок, който, обаче, се отнася до
застрахователя (а не до Гаранционния фонд) и който няма отношение към хипотезите,
когато е изтекъл самият уговорен срок на застрахователното покритие съгласно полицата.
Извън въпроса за съответния 15-дневен срок останалите повдигнати от страна на
жалбоподателката въпроси (за това какво й е било казано от съответните служители на МВР
и пр.) стоят изцяло встрани от предмета на административно-наказателното производство и
са неотносими към ангажирането на административно-наказателната отговорност. При
цялостната, включително служебна, извършена от съда проверка по реда на чл. 314 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН не се откриват основания за отмяна или изменение на обжалваното НП,
респективно на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
същото постановление следва да бъде потвърдено, включително като отличните данни за
дисциплината на г-жа Л. като водач на МПС не са достатъчни за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (не се касае за дотам значимо смекчаващо
обстоятелство).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-007151 от 08.04.2021 г., издадено от Г.В.Б., началник група
към ОПП – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
(адресирана до началника на ОПП – СДВР и правилно изпратена на съда по компетентност)
на Р. ЕН. Л. срещу НП № 21-4332-007151 от 08.04.2021 г., издадено от Г.В.Б., началник
група към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на
основание същата разпоредба е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на постановлението, като се излага
фактология, ирелевантна за спора и като се излагат твърдения в смисъл, че деянието е
извършено в 14-дневния срок, в който собственикът на процесното МПС е следвало да бъде
уведомен писмено от Гаранционния фонд за изтеклия срок на полицата. Административно-
наказващият орган не взема становище.
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав гласни (с уточнението,
че в обясненията си пред съда г-жа Л. до известна степен препраща към депозираната от нея
жалба) и писмени доказателствени материали се установява по недвусмислен начин освен
оправомощаването - със съответната писмена заповед на министъра на вътрешните работи -
на административно-наказващия орган (виж чл. 647, ал. 2 вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ!) за
издаване на НП от съответния вид (оправомощаването на актосъставителя за съставяне на
АУАН по ЗДвП с такава заповед е служебно известно на настоящия съдебен състав –
съобрази и чл. 647, ал. 1 вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т. е.
актосъставителят се е явявал лице от службите за контрол по ЗДвП!) и това, че срещу
въззивничката (родена през 1966 г.) към процесната дата 28.03.2021 г. имало само едно
издадено и влязло в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата,
влязло в сила през 2008 г., още (се установява) описаната в обжалваното постановление
фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за което препращане липсва в
приложимата нормативна уредба), в това число с изричното пояснение, че се е касаело не за
хипотеза на изтекъл срок за плащане по първоначална или междинна (не последна) вноска
при договорено разсрочено плащане по застраховката „Гражданска отговорност“, а за
хипотеза на изтичане на срока на самото застрахователно покритие, което е видно освен от
АУАН още от обясненията на въззивничката пред съда и от приложената нова
застрахователна полица от 31.03.2021 г. Очевидно е, че за жалбоподателката е настъпило
объркване с оглед на установения в чл. 368, ал. 3 от КЗ срок, който, обаче, се отнася до
застрахователя (а не до Гаранционния фонд) и който няма отношение към хипотезите,
когато е изтекъл самият уговорен срок на застрахователното покритие съгласно полицата.
Извън въпроса за съответния 15-дневен срок останалите повдигнати от страна на
жалбоподателката въпроси (за това какво й е било казано от съответните служители на МВР
и пр.) стоят изцяло встрани от предмета на административно-наказателното производство и
са неотносими към ангажирането на административно-наказателната отговорност. При
цялостната, включително служебна, извършена от съда проверка по реда на чл. 314 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН не се откриват основания за отмяна или изменение на обжалваното НП,
респективно на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
същото постановление следва да бъде потвърдено, включително като отличните данни за
дисциплината на г-жа Л. като водач на МПС не са достатъчни за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (не се касае за дотам значимо смекчаващо
обстоятелство).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
1