Разпореждане по дело №664/2016 на Районен съд - Костинброд

                                      РАЗПОРЕЖДАНЕ

                            

                                    гр. Костинброд, 12.04.2017 г.

 

Районен съд-Костинброд, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, след като взех предвид, че исковата молба по гр.д. № 664/2016 г. е била оставяна два пъти без движение с разпореждания от  04.01.2017 година и от 01.02.2017 година, с подробни и конкретни указания за отстраняване на допуснати нередовности по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и по делото са постъпили две уточнителни молби – на 30.01.2017 година и на 15.03.2017 година, съдът намира, че с тях не са отстранени констатираните от съда нередовности и не са изпълнени дадените задължителни указания за отстраняването им. 

Ищцата е предявила обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от КТ – за признаване на уволнението й по чл.328, ал.1, т.5 от КТ за незаконно и неговата отмяна; за шестмесечно обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението и за поправка на основанието за уволнение, вписаното в трудовата й книжка и в други документи вместо по чл.328, ал.1, т.5 от КТ (липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата), да се впише като основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ (намаляване обема на работата).

С писмения отговор от 28.12.2016 година, по чл.131 от ГПК работодателят – ответник оспорва изцяло предявените искови претенции, като излага подробни съображения в тази насока и твърди, че е уволнил ищцата обосновано и точно на посоченото в заповедта за прекратяване на ТПО основание – чл.328, ал.1, т.5 от КТ (липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата), а не по погрешка, вместо по чл. 328, ал.1, т.3 от КТ (намаляване обема на работата), в каквато насока не е имало констатации, искания и основания.

Настоящият съдебен състав, след като прецени фактите, обстоятелствата и наведените доводи и твърдения на ищцата в първоначалната искова молба и в последващите две уточнителни, отговора на ответника, и като съобрази задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по сходни казуси, инкорпорирана в Решение № 193 от 16.07.2014 г., на ВКС, по гр. д. № 5948/2013 г., IV г. о., ГК и в Решение № 14 от 26.01.2016 г., на ВКС, по гр. д. № 4023/2015 г., III г. о., ГК, ТР 1/13 от 9.12.13 г., на ОСГТК на ВКС, т. 5; ТР 1/2001 от 17.07.2001 г., по гр. д. 1/2001 г., на ОСГК на ВКС,  намира за установено следното:

Искът за поправяне на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на работника не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С този иск се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка. Признава се законно прекратяване на трудовото правоотношение, но ищецът твърди, че фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от отразената в документа. При основателност на иска, съдът в решението си предписва вписването на точното, правилно основание за уволнение. На практика иск по  чл. 344, ал.1, т.4 КТ се предявява, ако работодателят допусне грешка в заповедта за уволнение /която впоследствие отказва да поправи/ или ако двете страни /правят опити/ да прекратят трудовото правоотношение, но спорят кое предизвестие или основание за прекратяването е действително настъпилото, какъвто безспорно не е настоящия случай.

Процесният казус не е като описаните, в които иск по  чл. 344, ал.1, т.4 КТ ще е допустим. В случая ищецът оспорва законността на уволнението, не твърди законно уволнение, а че е уволнен на друго, различно от вписаното основание. При тези изложени в основанието на исковата молба факти, желанието на ищцата да не бъде дисциплинарно уволнена по чл.328, ал.1,т.5 КТ, а да бъде уволнена на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ е без правно значение. Всички факти и мотиви в заповедта сочат на класическо дисциплинарно уволнение. Чл. 344, ал.1, т.4 КТ не установява алтернативна  възможност ищецът без да предизвика отмяна на уволнението, да подмени по съдебен ред волята на работодателя в уволнителната заповед. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след евентуално уважаване на иска по  чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно, поради което в случая липсва правен интерес в тази насока.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че в случая не са  отстранени съществуващите нередовности на исковата молба по дадените указания за поправянето им, за да се обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Тъй като в указания преклузивен едноседмичен срок нередовностите на исковата молба не са отстранени, а съобщението за това е получено лично от ищеца на 04.04.2017 година и за тях не е направено съответно искане за продължаване на срока,

 

                                    Р А З П О Р Е Ж Д А М :

 

ВРЪЩАМ, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, подадената  искова молба по гр.д. № 664/2016 г., по описа на КРС, ІV-ти състав.

 

ПРЕКРАТЯВАМ ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

 

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата пред Окръжен съд-София.

                                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: