Решение по дело №2543/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производство по глава дванадесета АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 1244 от 25.09.2024 г., постановено по АНД № 3507/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-6207-000160/25.04.2024 г., издадено от ВПД началник група в РУ при ОД на МВР – [населено място], РУ – Труд, с което на С., на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Жалбоподателя излага доводи, че съдът неправилно е интерпретирал фактите и обстоятелствата по делото и оттук е достигнал до погрешни изводи. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като в словесното описание на нарушението не е индивидуализирано МПС, с което се твърди че е извършено нарушението. Твърди се и, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид наличните по делото смекчаващи обстоятелства и очертаващата се обществена опасност на нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение, респ., на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба вх. № 21501/30.12.2024 г., с която поддържа жалбата, с аргумент, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като не е посочен номера на улицата и посоката на движение.

Ответникът по касационната жалба – ВПД началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ – Труд, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с жалба на С. С. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Наказателно постановление /НП/ № 24-6207-000160/25.04.2024 г., издадено от ВПД началник група в РУ при ОД на МВР – [населено място], РУ – Труд, с което на С., на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 07.05.2023 г., в 11:50 ч., в общ. Марица, с Скутаре, на [улица], след получен сигнал от медицински органи от [населено място], контролен орган при РУ – Труд при ОД на МВР – Пловдив, мл. автоконтрольор Т. Х. Г. установил, че жалбоподателят, на посоченото време и място , при управление на мотоциклет „Кавазаки“ 250 к/с., с рама № Х250К032540 и двигател № 50КЕ022898 – негова собственост, установено впоследствие в хода на проверката, пострадал при ПТП. Последният е самокатастрофирал и откаран по спешност в медицинско заведение в [населено място]. При извършената проверка по случая е установено, нахождението на мотоциклета, като в хода на образуваното впоследствие ДП, са установени номерата на рамата и двигателя, и е установено, че процесният мотоциклет не е регистриран по надлежния ред.

За извършеното нарушение, на 08.05.2023 г. е съставен АУАН серия GA № 776633, като му е повдигнато обвинение: - по т.1 – за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, т.3 – за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП. По т.2 от АУАН – касаеща нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП административнонаказатеното производство е прекратено на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и съгласно изискването на чл.33 ал.2 от с. з., преписката е изпратена на РП – Пловдив за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. В тази връзка в РУ – Труд е образувано ДП № 182/2023 г., което, с постановление на РП – Пловдив от 27.03.2024 г. е прекратено и материалите са изпратени в РУ .- Труд за предприемане на действия по реализиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

На 18.05.2023 г. е издадено НП № 23-6207-000401 въз основа на цитирания по-горе АУАН за нарушенията по т.1 – чл.20 ал.2 от ЗДвП и т.3 – чл.150а ал.1 от ЗДвП, което постановление е било предлмет на обжалване по АНД № 4940/2023 г. по описа на РС – Пловдив. С решение, влязло в сила на 19.12.2023 г. НП № 23-6207-000401/18.05.2023 г. е отменено.

За да потвърди оспореното НП, съдът е приел, че фактическата обстановка не е спорна между страните, предвид всички събрани доказателства, както в административнонаказателното, така и в досъдебното производство. Приел е, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и пълно, точно, ясно и конкретно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма; посочени са и всички релевантни обстоятелства във връзка с нарушението – време, че, място на извършване, субект на нарушението, съставомерните признаци от субективна страна. В този смисъл съдът е приел, че в състава на нарушението на разпоредбата на чл.140 е въведен обективен съставомерен белег, а именно- жалбоподателят да е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване. Съдът е посочил, че процесното МПС – мотоциклет „Кавазаки“ 250 к/с. не попада в обхвата на изключенията, визирани в чл.1 ал.5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Решението е правилно.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, при неправилно приложение на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, е необходимо и достатъчно, да бъде установено, че водачът управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, в какъвто смисъл са и мотивите на оспореното пред РС – Пловдив наказателно постановление. В обстоятелствената част на акта и на постановлението е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за това нарушение е бил санкциониран.

Ясно е описано нарушението и съответно за него е приложена, предвидената от закона санкция по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП - "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, АУАН и НП са издадени от материално компетентен орган. НП съдържа необходимите реквизити. Съставеният акт, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, датата и мястото на извършването му. Посочени са изчерпателно, като нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията. От друга страна, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание е определено в минималния предвиден от закона размер, поради което е справедливо и съответства на тежестта на извършеното деяние. Следователно, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, както е приел и районният съд.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е описано точно МПС-то, както и номера на улицата и посоката на движение. От постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.03.2024 г. безспорно се установява, че посоката на движение : „… прибирайки се към дома си на [улица]…“, както и е точно индивидуализирано МПС – има описание на рама и двигател, а в протокола за доброволно предаване и посочен и цветът му. Отделно от това, следва да се посочи, че по административната преписка са налични и обясненията на касационния жалбоподател в хода на ДП, в които сам С. признава, че процесното МПС е без документи. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение, за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил с действията си състава на посочената по-горе административно- наказателна разпоредба, за която му е наложено административно наказание глоба. Установената фактическа обстановка е изложена и в обстоятелствената част на НП Правилно е определена и санкционната норма.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и, съответно, обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Всички доводи, изложени от жалбоподателя пред административния съд са обсъдени подробно и задълбочено от състава на ПРС, който мотивирано е приел, че е налице извършено от С. С. С. нарушение, за което същият правилно е санкциониран. Правилно е определен размерът на наложеното наказание.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1244 от 25.09.2024 г., постановено по АНД № 3507/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив

 

Решението е окончателно.