Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 30.10.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
06.10. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1687 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е било е образувано по искова молба, предявена от А.С.З., ЕГН: ********** адрес: ***, чрез адвокат А.Д.,*** срещу А.Д.С., ЕГН: **********, адрес: ***, с която искова молба е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от РС - Дупница по ч.гр.д. № 966/2019г. по описа на същия съд.
С определение, постановено по делото на 13.11.2019г., съдът е прекратил производството по делото по посочените мотивите в определението, като с определение от 08.04.2020г., постановено по в.гр.дело № 123/2020г. по описа на КнОС, е отменено определението за прекратяване на делото и дадени указания до ищеца с определение постановено по делото на 21.07.2020г. да представи доказателства за правния си интерес от продължаване воденето на установителното производство по чл. 422 от ГПК при наличието на обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение – тази по ч.гр.дело № 966/2019г. по описа на ДнРС.
С молба от 19.08.2020г. ищецът е
заявил, че прави изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като иска преминаване
от установителен към осъдителен такъв.
Ищецът твърди, че със Запис на
заповед, издаден на 24.11.2016 г., А.Д.С. се е задължила да му заплати 6 100 лева на падежа 24.02.2017 г., като на
същата дата е подписала и разписка за получената от А.З. сума в размер на 6 100
лева и разписката е с нотариални заверка на подписа на А.С. от 24.11.2016 г.,
per. № 5060 на нотариус Ася Радкова, per. № 431. Твърди, че заплащането на
сумата по записа на заповед не е сторено от ответника на уговорения падеж,
поради което и предвид депозираната посочена по – горе молба за изменение на
иска от 19.08.2020г., моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 6 100 лева по запис на заповед, издаден на
24.11.2016 г. с падеж 24.02.2017 г., заедно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената претенция.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.10.2020г. процесуалния
представител на ответницата е представил и съдът приел „удостоверение”, в което ищецът декларира, че към посочената
дата на „удостоверението ” – 17.09.2020г. ответницата няма никакви задължения
към него и фирмата му, всички дължими суми са издължени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.10.2020г., съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск от установителен в осъдителен.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията и доводите на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 535 ТЗ и 86 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже редовността на записа на заповед от външна страна, както и фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение.
При доказване на горното, ответникът следва да докаже погасяването на задължението, респ. фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи, парвоотлагащи.
Предвид изложената по – горе фактическа обстановка във връзка с установеното обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 06.10.2020г. ищецът няма претенции към ответницата, което се признава и от процесуалния представител на делото в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.10.2020г. и съобразно разпоредбата на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съгласно която при постановяване на решението си, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, исковете – предмет на настоящото производство следва да се отхвърлят като неоснователни.
Спорът между страните е останал висящ само по отношение на претенцията за разноски. Съдът счита, че на ищеца се следват такива за настоящото производство по аргумент от противното съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - в общ размер от 844, 00 лева, от които 244, 00 лева – за внесена от ищеца държавна такса и 600, 00 лева за адвокатски хонорар, доколкото ответницата е дала повод за образуване на настоящото производство, както и предвид обстоятелството, че удостоверяването от ищеца, че няма претенции към ответницата е именно в хода на настоящото производство.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.З., ЕГН:
********** адрес: ***, чрез адвокат А.Д.,*** срещу А.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: *** искове с правно основание чл. 535 ТЗ и 86 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 6 100 лева по запис на заповед,
издаден на 24.11.2016 г. с падеж 24.02.2017 г., заедно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК А.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
на А.С.З., ЕГН: ********** адрес: *** сторените разноски по делото в размер на 844, 00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: