РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Благоевград, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211200600674 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на адв.С.Г. като защитник на подсъдимите по НЧХД №
880/19г. по описа на РС-Благоевград- Д.Б. и Д.Д., и двамата от Благоевград
против постановената по същото дело осъдителна присъда № 904314 от
19.05.2021г.
Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна, като се излагат съображения, че обвинението срещу подсъдимите
не е доказано, не е установено по безспорен начин, че жалбодателите са
нанесли в инкриминираната нощ удари върху тъжителя, както и какви
конкретни действия всеки от тях е имал и как пострадалият е получил
твърдените наранявания. В този смисъл с жалбата се прави искане за отмяна
на присъдата на БлРС да бъде отменена, алтернативно- изменена.
В с.з. въззивниците не се явяват, представляват се от защитника си, който
1
поддържа жалбата по съображенията в нея.
Пред въззивната инстанция въззиваемият Д.Й. не се явява, представлява
се от повереника си- адв.В., който изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а атакуваната присъда- законосъобразна и правилна, поради
което пледира за нейното потвърждаване, като претендира и заплащане на
разноските пред настоящата инстанция.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда състав на Районен съд –Благоевград е признал
подсъдимите Д.Б. и Д.Д. за виновни в това, че на 20.04.2019 г. около 04.15
часа в град Благоевград, до спирка на градския транспорт при Младежки
дом, намираща се на ул.“Александър Стамболийски“ в съучастие, като
съизвършители чрез удари с юмруци от двете страни на лицето причинили на
Д. Б. Й. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му, за което престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
връзка с чл.20, ал.2 от НК БлРС е осъдил първият жалбодател /Б./ на
наказание пробация чрез налагане на задължителните по чл.42,ал.2,т.1 и
т.2,НК пробационни мерки - "задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от 6 /шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично и "задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца по
график, определен от служителя, а втория подсъдим е освободил от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а НК- глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда решаващия съд е
оправдал двамата подсъдими досежно обвинението деянието да е извършено
с използването на метален бокс, осъдил ги е да заплатят на тъжителя и
граждански ищец сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на частната
тъжба, ведно със законната лихва, считано от дата на деянието - 20.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения
размер е отхвърлил така предявения иск като неоснователен, както и е
оставил без уважение като недоказан предявения от Д.Й. иск срещу двамата
подсъдими за имуществени вреди, но ги е осъдил да заплатят на тъжителя
сторените от него разноски. С обжалваната присъда БлРС е осъдил двамата
подсъдими по равно да заплатят по сметка на съда сумата в размер на 300
2
лева, представляващи сторени в съдебното производство разноски за
възнаграждение на вещи лица и 50 лева, представляваща 4 % - държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
фактическа обстановка, възприета и от настоящата съдебна инстанция:
Двамата въззивници са млади хора /Б. –на **г., Д.- на ** г./, неженени,
спортисти. Под.Б. към инкриминираната дата бил студент в НСА, като и
двамата подсъдими били национални състезатели по спортна гимнастика и
поддържат приятелски отношения. Под.Б. е осъждан- с влязло в сила на
26.10.2017г. определение по НОХД № 2044/17г. по описа на БлРС се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.1 НК, за което
му е наложено наказание пробация с налагане на първите две задължителни
пробационни мерки по чл.42а,,ал.2,т.1 и т.2 НК. Другият жалбодател е с чисто
съдебно минало.
На 20.04.2019г. след полунощ двамата подсъдими заедно със свидетелите
Й. и С. посетили дискотека /клуб/ „Левъл“ в Благоевград. Четиримата се
забавлявали, танцували, няколко пъти излизали да пушат цигари пред входа
на заведението. По същото време в дискотеката били и тъжителят заедно с
приятелите си – свидетелите С. и Я., като и тримата употребили алкохол. При
тръгване от клуба около 04,00 часа тримата се сблъскали на вратата на
заведението с под.Б., при което последвали словесни пререкания /така св.С./,
но въззиваемият и свидетелите С. и Я. продължили да се движат в посока
Младежкия дом, откъдето възнамерявали да се качат на таксиметров
автомобил, за да се приберат. В близост до спирката на градския транспорт
при Младежкия дом обаче били застигнати от двамата подсъдими, като
жалбодателят Б. извикал: „ела, бе“ и започнали да нанасят юмручни удари
първо върху св.С., после- в лицевата част, около устата на тъжителя и накрая
по св.Я., след което тичешком се върнали в дискотеката.
След като се съвзели от нанесените им удари, тримата приятели /Й., С. и
Я./ се върнали в клуб „Левъл“ да разберат кои са нападателите им, тъй като
до този момент не ги познавали, но охраната на заведението отказала да ги
пусне вътре, тъй като били окървавени. Побоят бил наблюдаван от св.З. А.,
който бил на отсрещния тротоар, както и от таксиметровите шофьори, които
3
били по това време на пиацата до автобусната спирка на Младежкия дом.
Същата нощ тъжителят и св.С. посетили както 02 РУ-Благоевград, където
подали жалба пред полицейския инспектор- св.Х., който установил, че и по
двамата има наранявания и че са в нетрезво състояние, но въпреки това им
снел обяснения, от които разбрал, че са бити в близост до светофара срещу
Младежкия дом. Поради горното св.Х. посетил клуб „Левъл“, където
разговарял с управителя му, който потвърдил за станало спречкване пред
дискотеката и че след по-възрастните клиенти /Й., С. и Я./ тръгнали други
двама по-млади клиенти и предал записите от охранителните камери за
целите на разследването, но при прегледа им св.Х. не могъл да различи
конкретни физиономии.
След като посетили полицейското управление, тъжителят и св.С. отишли
в СПО при МБАЛ –Благоевград, където били прегледани и в листа за преглед
на пациента Й. е отразено, че при побой е получил удар в главата, избит му е
1,4 зъб на максилата вляво, че има открита рана на бузата и в
темпоромандибуларната област и че не е губил съзнание. След два дни
тъжителят посетил съдебен медик и лекар по дентална медицина, които
констатирали, че има кръвонасядане по двете устни, счупване на горната част
на 21 зъб, който е и фрактуриран и силно разклащане, от 3-та степен на 11, 12
и 22 зъби.
В деня след инцидента въззиваемият се видял с братовчед си –св.К., с
когото посетили клуб „Левъл“, срещнали се с управителя на дискотеката,
както и с таксиметрови шофьори и по даденото от всички тях описание,
установили двамата подсъдими. Подсъдимият Б. бил разпознаваем и поради
специфичните татуировки по ръцете си, а него вечер бил с тениска с къс
ръкав и те били видими.
В следващите дни тъжителят не ходел на работа, тъй като се чувствал
физически и психически зле, трудно говорел заради нараняванията си,
отказал на роднините си да празнува с тях Великденските празници, понеже
се срамувал заради външния си вид.
В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд са назначени и
изготвени съдебно-медицинска експертиза на пострадалия и съдебна
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза на записите от
охранителните камери, обхващащи входа на клуб „Левъл“. От заключението
4
на в.л. д-р А. по СМЕ на въззиваемия се изяснява, че на инкриминираната
дата той е получила нараняване с характер на лека телесна повреда,
изразяващо се в оток и кръвонасядане с морав цвят, а на лигавиците с
яркочервен цвят на горната и долната устни с размери по 4/3 см., избиване на
първи горен ляв резец и разклащане от ІІІ-ІV степен на първи горен десен
резец, като венецът около мястото на горните и долните резци е
кръвонаседнал. В заключението се сочи, че по своите медико-биологични
признаци това увреждане е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалото лице. Според заключението на вещото
лице нараняванията са получени от действието на твърд тъп предмет, който
отговаря да е човешки юмрук, но не е възможно констатираните увреждания
да са получени с поставен метален бокс поради липсата на специфични
наранявания.
В заключението си пък експертът Т. сочи, че по предоставените му за
изследване записи няма манипулации, но не може да се установят
индивидуални белези на лицата.
Въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота доказателства,
обсъдени аналитично и изцяло, в съвкупност и взаимна връзка, е направен
обоснования извод от първостепенния съд за извършено от подсъдимите Б. и
Д. престъпление по чл.130,ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК. Съдът детайлно е
анализирал гласния доказателствен материал, съпоставяйки го и с писмения
такъв и обосновано е дал вяра на показанията на свидетелите С., Я. и З. А.,
които, бидейки очевидци на инцидента свидетелстват за това кога първите
двама и тъжителя са нападнати, от колко човека, как са изглеждали
нападателите, от къде са дошли, къде е станал побоя и за нараняванията на
въззиваемия, както и за последвалите побоя събития /посещенията в
полицейското управление и спешния център/, както и на показанията на
свидетелите К., Х. и Р. /относно съобщеното им от тъжителя и
констатираните лично от тях наранявания по него/. Показанията на тези
свидетели са в синхрон с писмените доказателства по делото /медицинските
документи, издадени на тъжителя/ и със заключението по СМЕ на в.л. А..
Същите се подкрепят и от показанията на свидетелите К. А. /охранител в клуб
„Левъл“/, С. и Й. досежно факта, че на инкриминираната дата двамата
жалбодатели са били във въпросния клуб, че са излизали пред заведението да
5
пушат цигари заедно със свидетелките и че всеки поотделно е ходил до
тоалетна. БлРС не е дал вяра на показанията на посочените свидетели в частта
им, че подсъдимите не са участвали в някакъв скандал /побой/ на
инкриминираната дата. Следва да се отбележи, че инцидентът се е развил за
по-малко от пет минути /така св.Я. и св.С./, на метри от входа на дискотеката,
около час преди подсъдимите и двете свидетелки заедно да напуснат
заведението, т.е. напълно възможно е свидетелите К. А. /който бидейки
охранител на дискотеката, няма право да я напуска/, Й. и С. /които са
категорични, че освен пред входа на заведението, не са отивали по-далеч до
преди да го напуснат заедно жалбодателите/ да не са разбрали, че е имало
сбиване и респ.- наблюдавали някакъв сблъсък. Правилно РС е посочил, че
освен доказателствен източник, обясненията на подсъдимите са и средство за
защита, като обосновано не ги е кредитирал досежно изложеното от тях, че не
са виждали пострадали въпросната нощ, не са участвали в сблъсък и не са
нанасяли удари върху пострадалия и приятелите му, доколкото в тази им част
обясненията на двамата въззивници се опровергават от останалия /анализиран
по-горе/ доказателствен материал. В останалата им част обаче обясненията на
двамата подсъдими правилно са кредитирани от решаващия съд, доколкото
съдържат информация, че на процесната дата те са били със свидетелите Й. и
С. в дискотека „Левъл“, че са останали там до около 5 часа и че са отшили
преди това до „Лавка“ при спирката на градския транспорт срещу Младежки
дом /така под.Д., като с последното потвърждава показанията на свидетелите
С., Я. и З. А./.
Неоснователни са възраженията на защитата, че не се установява дали и
двамата подсъдими са нанасяли удари по тъжителя и каква е конкретната
деятелност на всеки от тях. Както св.С., така и св.Я. сочи, че и двамата
подсъдими са нанасяли удари с юмруци в областта на устата на тъжителя,
както и върху тях, дори твърдят за наличието на метален бокс, предвид
наличието на порезна рана под ухото на св.С..
При така възприетата и от окръжния съд фактология, закономерно се
налага сочения от районния съд извод, че от обективна страна
изпълнителното деяние на въззивниците е осъществено чрез действия – с
нанасяне на удари по главата /в лицевата част, в областта на устата/ на
пострадалия, вследствие на които са му причинил временно разстройство на
6
здравето, неопасно за живота му.
Престъплението е резултатно – налице е причинно-следствена връзка
между деянието и травматичните увреждания на организма на пострадалия.
Настъпилият резултат от удара е пряка последица от противоправните
действия на подсъдимите, което се установява и от съдебно-медицинската
експертиза. Характерът на уврежданията на въззиваемия, според
медицинските критерии представлява разстройство на здравето.
Правилно и базирайки се основно на заключението по СМЕ решаващият
съд е приел, че липсват категорични данни при нанасяне на ударите върху
пострадалия да е ползван и метален бокс от някого от подсъдимите, поради
което ги е оправдал по обвинението в тази му част.
Субект на престъплението са въззивниците, които са извършили деянието
при пряк умисъл, след като, бидейки пълнолетни и вменяеми лица, са
съзнавали обществено-опасният характер на деянието си, предвиждали са
обществено-опасните му последици и са целял настъпване на съставомерния
резултат. Налице е общност на умисъла, който се извежда от обективните
действия на двамата подсъдими по нанасяне на удари с юмруци в лицето на
пострадалия, довели до престъпния резултат. Съдебната практика е
категорична и еднопосочна, че когато побоят е нанесен от няколко лица,
независимо кой от тях е причинил съставомерния резултат, всички /в казуса-
двамата жалбодателя/ носят отговорност за по-тежкия резултат- в случая
леката телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК на въззиваемия.
За извършеното от въззивниците престъпление районният съд е
освободил от наказателна отговорност под.Д. и му е наложил
административно наказание по реда на чл.78а НК. В тази връзка
първоинстанционният съд е мотивирал обоснован отговор за наличието на
всички изискуеми от законодателя и предвидени в чл.78а от НК предпоставки
(неосъждано лице, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV от НК, за извършеното престъпление се предвижда наказание до 2
години лишаване от свобода или пробация, както и че няма причинени
имуществени вреди). При индивидуализиране на наказанието и определяне на
административното наказание- глоба в минималния размер от 1000 лева- са
отчетени от районния съд добрите му характеристични данни, спортната
кариера и младата му възраст, както и визираните в чл.36 НК цели, които е
7
приел, че могат да бъдат постигнати именно с този размер.
По отношение обаче на другия подсъдим- Д.Б. –предвид предходното му
осъждане - законосъобразно БлРС е приел, че не са налице предпоставките на
чл.78а НК. Преценявайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на
този деец обстоятелства районният съд е намерил, че най-подходящото като
вид наказание /от двете алтернативни такива, предвидени в чл.130,ал.1 НК/ за
този деец е пробация, налагайки му първите две задължителни мерки в размер
от по 6 месеца, с който извод окръжният съд се съгласява, като споделя
изложените аргументи от БлРС в тази насока и не намира за нужно да ги
преповтаря.
С тъжбата е предявен, допуснат за съвместно разглеждане от съда и
уважен частично и граждански иск от въззиваемия Й. против двамата
подсъдими. Районната инстанция е приела, че предявеният иск за сумата от
3000 лева имуществени вреди иск е недоказан, доколкото не са представени
никакви доказателства от тъжителя, че са му причинени такива, поради което
закономерно го е отхвърлил. По отношение на предявения от ищеца
граждански иск за неимуществени вреди в размер 7000 лева, РС е преценил,
че е частично основателен. Наистина ищецът е претърпял вреди, които са
пряка и непосредствена последица от престъплението на подсъдимите и са се
изразили в неблагоприятни за него последици- претърпени болки и
страдания, преживени стрес, дискомфорт, страх, срам. Съгласно разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да възстанови виновно причинените другиму
вреди, като първостепенният съд е приел за справедливо обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД на ищеца сумата от 1000 лева, като е отчел, че
вследствие нанесените му удари, последвалото лечение и стрес е бил
разстроен нормалния му живот. Съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД при непозволено
увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като лихвите в този случай се явяват
компесаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение към
обезщетението от деня на събитието, защото – съгласно разпоредбата на
чл.84,ал.3 ЗЗД – длъжникът се смята в забава и без покана. Т.е. за паричните
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, забавата настъпва от
момента на възникването им или законната лихва върху тези задължения се
дължи от този момент. В този смисъл районният съд законосъобразно е
8
осъдил подсъдимите да заплатят уважения размер причинени неимуществени
вреди на ищеца, ведно със законната лихва върху него, считано от
20.04.2019г.- датата на увреждането, от който момент тъжителят е започнал да
търпи и съответните физически и морални болки и страдания.
С оглед горния извод законосъобразно БлРС е осъдил подсъдимите по
равно да заплатят на ищеца и сторените от него разноски, като на основание
чл.189,ал.3 НПК е възложил върху двамата и останалите деловодни разноски
/дължими на БлРС/. Същите следва да заплатят по равно на въззиваемия и
сторените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение на повереника на тъжителя.
При служебната проверка съдът не констатира основания за отмяна или
изменяване на присъдата на РС-Благоевград.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 904314 от 19.05.2021г., постановена по
НЧХД № 880 по описа на Районен съд- Благоевград за 2019 година.
ОСЪЖДА подсъдимите Д. К. Б. и Д. П. Д., и двамата с установена по
делото самоличност и адрес, да ЗАПЛАТЯТ на тъжителя Д. Б. Й., с известни
по делото данни, сторените от него пред настоящата инстанция за адвокат
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9