Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Велико
Търново, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.М.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10043/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
на Д.В.В. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение
№ 5 от 03.01.2022 г., постановено по АНД № 202141101224/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 938/ 23.06.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /НТУ към АПИ/, с което на Д.В.В. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв., и същият
е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, разноски по делото пред
ВТРС, в размер на 80,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания срещу
обжалвания съдебен акт, които се квалифицират от съда като такива за
неправилност поради противоречие с материалния закон - касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът твърди,
че поради неправилна преценка на събраните доказателства съдът е формирал
погрешни правни изводи за законосъобразно развило се административнонаказатлно
производство. По същество навежда доводи, че в издаденото му наказателно
постановление са посочени две различни дати на извършване на административното
нарушение – 19.01.2020 г. и 19.01.2021 г., като по този начин е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, ограничаващо правото му на защита.
Счита за недоказана констатацията, че той е управлявал посочения в НП автомобил
на датата на нарушението, тъй като не е ясно коя е тази дата и моторното
превозно средство, установено да се движи без заплащане на необходимата тол такса никога не е било негова собственост. Намира и че
АУАН е издаден при липса на териториална компетентност, доколкото е съставен от
служител в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас в НТУ, а се претендира
нарушение, извършено на територията на Област Велико Търново. С тези
съображения се иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне на настоящата
инстанция по съществото на спора, като бъде отменено наказателното
постановление на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание, чрез пълномощника си *** М.
заема становище за неоснователност на същата. Счита решението на
районния съд за законосъобразно и правилно, развива доводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на потвърденото
наказателно постановление, при безспорна установеност на санкционираното
административно нарушение. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на
касационната жалба. Счита обжалваното решение за неправилно, тъй като съдът не
е констатирал съществен порок в наказателното постановление - посочването на
две различни дати на извършване на нарушението, което е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Предлага решението на ВТРС да
бъде отменено и настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора,
като отмени потвърденото от въззивния съд наказателно
постановление.
Съдът, след като се запозна с подадените
касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и с
оглед допълнително изложените в писменото становище на касатора
оплаквания и искания, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Като такава жалбата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество същата е основателна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка,
настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства районният
съд се установява следната фактическа обстановка: На дата 23.01.2021 г. в 13:02
часа, на път II-66, км. 28+080,
пътен участък гр. Сливен - гр. Нова Загора, от контролни органи при АПИ е
извършена проверка на пътно превозно средство - товарен автомобил „Рено Маскот 110.60“ с peг. номер
***, собственост на „Мармет“ АД с ЕИК *********, с
обща техническа допустима максимална маса 6000 кг., към момента на проверката
управляван от Д.В.В. с ЕГН **********. Съгласно
отразеното в АУАН, в хода на проверката при справка в електронната система за
събиране на пътни такси е било констатирано, че на 19.01.2021 г.. в 13:12 часа,
посоченото ППС е било управлявано на път 1-5, км 107 + 250, пътен участък гр.
Габрово - гр. Велико Търново, в посока гр. Велико Търново. Движението му е било
заснето посредством контролно устройство с идентификатор № 20532, за което е
генериран доказателствен запис от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с № 000938/ 19.01.2021 година. Установено
е, че посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа, тол сегмент 5:5302/05 - Велико Търново-2, за който се
събира такса за изминато разстояние тол такса,
съгласно приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние тол такса, както
и че съобразно категорията му, самото ППС е такова за което е дължима такса по
чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Констатирано е и че за
движението на посоченото ППС не е заплатена пътна такса, като за дата
19.01.2021 г. за същото не са подавани тол декларации
през пелия ден, не е била налице и валидно закупена маршрутна карта, която да
включва преминаване през сегмент **********. в границите на който се намира
контролното устройство с посочения по-горе идентификатор. При така установеното
на Д.В.В. е бил издаден АУАН № 938/19.01.2021 г. от
дата 23.01.2021 г., в който са отразени изброените констатации, квалифицирани
като нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Актът е съставен от участващ в
проверката контролен орган – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ –
Бургас в НТУ и надлежно връчен на Д.В. на датата издаването му. В АУАН водачът
е отбелязал, че няма възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН, от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ е издадено НП № 000938/ 23.06.2021 г.,
с което на Д.В.В. за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3а от същия закон, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева. В мотивната
част на НП като дати на извършване на нарушението са посочени 19.01.2020 г.
/стр. 1/ и 19.01.2021 г. /стр. 2/, а след диспозитива
е посочил, че независимо от налагането на административното наказание,
нарушителят дължи заплащането на таксата по чл. 106 ал.5 от ЗП в размер на
34.00 лв. на основание чл. 189е, ал.7 от ЗДвП и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние. Наказателното постановление е връчено на В. на дата
09.08.2021 г. и обжалвано от него пред Районен съд – Велико Търново в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка се
установява въз основа на събраните от ВТРС доказателства – документите
съдържащи се в административнонаказателната преписка,
вкл. заповеди издадени от председателя на УС на АПИ, за възлагане в компетентност
на съответните служители издаването на АУАН и НП за нарушения по чл. 179, ал. 3
– ал. 3в от ЗДвП, и свидетелски
показания. В производството пред районния съд В. не се е явил в съдебно
заседание, като в писмено становище е навел доводи за незаконосъобразност на
НП, идентични с тези, изложени пред настоящата инстанция. Решаващият състав е
намерил подадената от него жалба за неоснователна, като е преценил, че
извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност
на проведената процедура по издаването на наказателното постановление,
правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, определено
от закона в абсолютен размер, както и че липсва основание за прилагането на чл.
28 от ЗАНН. С тези съображения, районният съд е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Постановеното решение е неправилно и
като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба е основателна.
Предвид направеното пред районния съд и
преповторено в касационната жалба искане, наказателното постановление да бъде
отменено и в частта му в която е посочено задължението за заплащане на такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 34.00 лв. на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че такова искане е
недопустимо. Макар и инкорпорирано в съдържанието на наказателното
постановление, изявлението на АНО в тази му част, не касае налагането на
административно наказание. Същото има изцяло информативен характер, като указва
на водача задължението му, произтичащо директно от цитираните в него правни
норми, без за възникването на това задължение да е необходимо наслагване волята
на орган на държавно управление. Ето защо посочването на въпросното задължение
в наказателното постановление, освен че е в отклонение от изискванията за
съдържанието на този акт, е и крайно неудачно като подход, доколкото създава в
нарушителя заблудата, че то също подлежи на съдебно оспорване по реда на ЗАНН.
Както се отбеляза, такова оспорване е недопустимо и поради това правилно е било
оставено без внимание от районния съд, надлежно определил предметния обхват на
разглеждания от него спор. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени
протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, поради липсата на актосъставителя да
установява нарушения, извършени на територията на Област Велико Търново. В
приложимата нормативна уредба не се установява териториално ограничение в
компетентността на служителите в Национално тол
управление, на които са възложени контролни функции по ЗДвП, такова не е
въведено и с представената от ответника Заповед № РД-11-54/ 15.06.2020
година.
Съдът намира за основателно възражението
на касатора, че в хода на административно
наказателното производство, а и на съдебното такова, преписката не е попълнена
с надлежни доказателства за авторството на изпълнителното деяние, за което е
ангажирана отговорността му. Безспорно е, че с разпоредбата на
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълнят съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. В конкретния случай обаче
се касае за заснемане на нарушение чрез техническо средство, като посредством
изготвените от въпросното техническо средство веществени доказателства не може
да се установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на
нарушението. От друга страна, проверката от органите на НТУ, при която е
констатирано нарушението, следва с няколко дни момента на извършването му и не
може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал товарен
автомобил „Рено Маскот 110.60“ с peг. номер
*** на датата на проверката, е същият, който е извършил въпросното нарушение. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че собственик на автомобила е
търговско дружество - „Мармет“ АД, за което няма
данни да е представлявано от касатора. При това
положение е било необходимо преди съставянето на АУАН или най-късно преди
издаването на НП /арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/,
съответните длъжностни лица да съберат доказателства които по достатъчно категоричен
начин да установят самоличността на нарушителя – напр. трудов договор валиден
към релевантната дата, пътен лист за ППС от същата дата или други документи от
този вид. Вярно е, че Д.В., като водач на автомобила в момента на проверката,
не е възразил срещу констатациите в АУАН, но това не освобождава АНО от
задължението му да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата, въз
основа на които е наложено административното наказание, вкл. да персонализира
по безспорен начин нарушителя. Като краен резултат на касатора
е било наложено наказание за нарушение авторството на което не е
установено по съответния ред, при недоказано осъществяване от него на
изпълнителния състав на обявеното за наказуемо деяние. Горното
прави наказателното постановление незаконосъобразно поради издаването му при
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и
противоречието му с материалния закон. В производството пред районния съд В. е
направил възражение по фактическите установявания в АУАН и НП, конкретно
относно обстоятелството, че именно той е управлявал процесното
ППС на дата 19.01.2021 г. или на 19.01.2020 година. При това положение и с
оглед дефицита на доказателствената дейност на
проверяващите и наказващия орган, непреодолим към момента на извършване на
съдебната проверка, районният съд е следвало
да констатира недоказаността по отношение извършителя на претендираното
наказуемо деяние и да отмени наказателното постановление, издадено от началника
на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че е налице и другото твърдяно от касатора
съществено процесуално нарушение, а именно – посочването на две различни дати
на извършване на административното нарушение. Предвид отразяванията в АУАН,
въпросното нарушение вероятно е резултат от техническа грешка, но това не
променя факта, че в НП не са еднозначно посочени времевите параметри на
нарушението - пропуск, който също не може да бъде отстранен в процеса на
обжалване. Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира
в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, като освен това,
датата на извършване на деянието е от значение при проверката за спазване
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че въззивният съд е приложил
неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл.
първо от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и решението му
следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на ВТРС не изисква нови процесуални действия
и може да бъде извършено от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че е налице
приложното поле на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши
делото по същество, като отмени като
незаконосъобразно наказателното постановление, издадено от началника
на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ.
При този изход на делото неоснователно е
искането на ответника по касационната жалба, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 5 от 03.01.2022 г.,
постановено по АНД № 202141101224/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново и вместо него
постановява:
Отменя Наказателно постановление № 938/
23.06.2021 г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София с което на Д.В.В., ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1800 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.