Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VIII–ми първоинстанционен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети март две хиляди двадесет трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието
на секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 852 по
описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В.И.М., действаща като малолетна към датата на подаване на исковата молба чрез своята майка и законен представител А.А.Г. /а понастоящем - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си А.А.Г./, е предявила срещу С.г.с. обективно съединени искове за плащане на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически стрес и притеснение /психично-емоционално разстройство, депресивно разстройство, унижение, срам/, довели до тежък психически срив, търпени в резултат на нарушаване на правото ѝ на разглеждане и решаване на гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2017 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 25.11.2011 г. майката на ищцата предявила пред СГС искове за оспорване на бащинството на Р. Ц. А. по отношение на детето В. А. и за установяване на произхода на детето В. А. от И. С. М.. Производството по делото, развило се само в една инстанция, продължило общо 4 години, 7 месеца и 4 дни, който срок нарушавал изискванията за разглеждане на делата в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, неголемият обем от доказателства и признанието на иска от ответника И. С. М.. В резултат на неоправданото забавяне на производството по делото ищцата претърпяла посочените по-горе неимуществени вреди, като в исковата молба са изложени конкретни фактически твърдения относно техния характер и интензитет. За обезщетяване на тези вреди се предявяват настоящите искове.
Главният иск е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, акцесорният – с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът СГС оспорва исковете. Изложени са доводи за недопустимост на исковете поради липса на доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение по реда ЗСВ. Изложени са и доводи за неоснователност на исковете. Наведено е правно твърдение, че с оглед трайно установената практика на ЕСПЧ преценката за разумност на продължителността на делото да се прави въз основа на утвърдени критерии, при преценка на тези критерии в случая не можело да се направи извод, че гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС е разгледано в неразумен срок В тази връзка се твърди, че съдебният състав на СГС е предприемал действия по движение на делото постоянно и ритмично, действията му следвало да се преценяват от гледна точка на голямата натовареност на СГС, следвало да се отчете и фактът, че дори да се приеме, че в отделни периоди от време съдът не е извършвал дължимите процесуални действия по движение на делото, то тези периоди били компенсирани от значително бързото извършване на други действия в други периоди. Следвало да се отчете също, че делото е с фактическа и правна сложност, тъй като предметът му е установяване на произхода на дете. Оспорено е настъпването на вреди за ищцата, както и техният характер и интензитет, вкл. от гледна точка на възрастта на ищцата. Наведено е и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. В о. с. з. на 03.06.2021 г. е наведено и възражение за изтекла погасителна давност.
Контролиращата страна СОП изразява становище за неоснователност на исковете.
С определение от 27.08.2021 г., постановено от разглеждалия делото към онзи момент съдебен състав на СОС, производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете с оглед липсата на предпоставката по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава IIIа ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
С определение на САС от 23.11.2021 г. по ч. възз. гр. д. № 3296/2021 г. по описа на същия съд прекратителното определение на СОС е потвърдено.
С определение на ВКС от 24.01.2023 г. по ч. к. гр. д. № 1841/2022 г. по описа на същия съд определенията на САС и СОС са отменени и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания относно подлежащите на преценка факти.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
Исковете са процесуално допустими по следните съображения:
Съгласно дадените от ВКС задължителни указания в настоящото производство следва да се направи самостоятелна преценка за това спазен ли е шестмесечният срок за подаване на заявлението от В.И.М. за обезщетение по глава IIIа ЗСВ, като се вземат предвид характера на предявените искове по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС, развитието на производството по делото, постановените по него актове, съобщавани ли са те на страните по делото и изтекли ли са сроковете за обжалването им, за да породят правните си последици, била ли е конституирана В.И.М. като страна по делото и до кой момент, би ли я обвързвало постановеното по делото решение в случай, че не е била участник в производството.
При извършването на тази преценка настоящият съдебен състав установи следното:
На 25.11.2011 г. А.А.Г. е подала в СГС искова молба, по която е образувано гр. д. № 16131/2011 г. по описа на същия съд. Предявени са срещу В. А., Р. Ц. А. и И. С. М. обективно и пасивно субективно съединени искове за оспорване на бащинството на Р. Ц. А. по отношение на детето В. А. и за установяване на произхода на детето В. А. от И. С. М..
Първото процесуално действие, извършено от съдебния състав, на който на 28.11.2011 г. е разпределено делото, е прекратяване на производството по делото в частта по предявените пасивно субективно искове срещу В. А. и Р. Ц. А. за оспорване бащинството на последния с определение от 29.06.2012 г. Със същото определение исковата молба е оставена без движение за изпълнение на указания по иска за установяване на произхода на В. А. от И. С. М.. С оглед обстоятелството, че към момента на постановяване на това определение ответниците по исковете за оспорване на бащинство не са били конституирани, определението е съобщено само на ищцата – на 25.07.2012 г., съответно с изтичане на срока за обжалване на 01.08.2012 г. /присъствен ден/, частично прекратителното определение е влязло в сила на следващия ден – 02.08.2012 г.
След влизане в сила на определението за прекратяване на производството по делото по пасивно субективно съединените искове за оспорване на бащинството на Р. Ц. А. производството е останало висящо по предявения иск за установяване произхода на В. А. от И. С. М.. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно правилата на СК ответници по иск за оспорване на бащинство, предявен от майката, са детето и презумптивния баща. Когато обаче майката е предявила /от свое име, не от името на детето като негов законен представител/ иск за установяване произхода на детето от бащата, детето не се призовава като ответник. Това следва от правилата на СК, а също и от интереса на детето /за да не може евентуално неблагоприятно решение по иска на майката да се противопостави на детето, а да остане открита възможността детето да установи произхода си/. СГС очевидно е отчел горното правило едва при постановяване на решението по гр. д. № 16131/2011 г., в което като страни по иска за установяване произхода на В. А. от бащата са посочени /както в мотивите, така и в диспозитива/ само майката като ищец и И. С. М. като ответник. При постановяване на решението съдебният състав на СГС не е отчел обстоятелството, че до този момент В. А. /макар и в нарушение на обсъдените по-горе процесуални правила/ е била ответник по делото. Макар да не може да се установи надлежно от определението от 29.06.2012 г. в частта му, в която исковата молба е оставена без движение, че преценката на съда е била и В. А. да бъде конституирана като ответник по иска за установяване на произхода ѝ от И. С. М., това се установява от последващите процесуални действия на съда по този иск – разпореждане от 17.08.2012 г. за оставяне без движение на молба на ищцата с искане за допускане на доказателства с указания за представяне на преписи за ответниците; разпореждане от 23.08.2013 г. за изпращане на писмо до САК с искане за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на малолетната ответница; определение от 20.10.2013 г. /очевидно посочената в титулната част на определението дата – 20.10.2012 г., е техническа грешка при изписване на годината, което се установява от съпоставката на акта с датите на изходящите и входящите документи, свързани с него/ за назначаване на адв. Мария Бойкинова за особен представител на малолетната ответница и за изпращане на назначения особен представител на преписи от ИМ и приложенията за отговор /което е и моментът на конституиране на малолетната ответница/; съобщаване на определение от 04.08.2014 г. за прекратяване на производството по делото на малолетната ответница чрез назначения ѝ особен представител. Малолетната ответница е участвала като страна и във въззивното производство пред САС по обжалване на прекратителното определение от 04.08.2014 г. – на същата чрез назначения особен представител са връчени преписи от постъпилите срещу определението частни жалби, по тези частни жалби е депозиран отговор от особения представител, който е обсъден и в определението на САС от 05.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1684/2015 г., с което прекратителното определение на СГС е отменено изцяло /доколкото САС се е произнесъл и по недопустима частна жалба, депозирана от Р. Ц. А., по отношение на когото производството по делото е било прекратено още с определението от 29.06.2012 г., приемайки очевидно, че производството по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС е висящо и по исковете за оспорване на бащинство и по иска за установяване на произход от бащата/. След отмяната от въззивната инстанция на прекратителното определение от 04.08.2014 г. с разпореждане от 29.10.2015 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о. с. з. и е разпоредил като ответник да се призове само И. С. М.. Проведеното на 16.11.2015 г. о. с. з. по делото е било първо такова и за него, както се посочи, малолетната ответница не е била призована, съответно не е участвала. Същевременно за следващото о. с. з. по делото, насрочено за 28.03.2016 г., в което о. с. з. делото е обявено за решаване, малолетната ответница е била включена в списъка за призоваване с отбелязване, че е уведомена от предходното о. с. з. чрез особения представител, а, видно от самия протокол от о. с. з., съдът не е счел, че следва да заличи малолетната ответница от списъка за призоваване. В протокола е отразено, че малолетната ответница е редовно призована чрез назначения ѝ особен представител, но същият не се явява. При така изложеното и с оглед липсата на влязло в сила определение за прекратяване на производството по делото по отношение на В. А., след като първоначално е била надлежно конституирана като такава, независимо и от допуснатите процесуални нарушения във връзка с правото ѝ на участие в процеса /вкл. и при постановяване на решението и несъобщаването му на нея/, се налага изводът, че тя е била страна в производството от момента на конституирането си до неговото приключване.
Гореизложеното съдът излага само за яснота, а също и с оглед изпълнение на указанията на ВКС /тъй като, както се изложи по-горе, участието на В. А. като ответник по иска за установяване на произхода ѝ от И. С. М. е било процесуално нарушение, защото ако искът на майката беше отхвърлен, за детето щеше да е преклудирана възможността да установи произхода си, съответно при липса на надлежна процесуална легитимация участвалата въпреки тази липса страна в производството не би имала право да търси защита на правата си по реда на чл. 2б ЗОДОВ, освен ако самото участие в производството не е нарушило права на страната, което да е довело и до вреди, които страната е търпяла и то в продължило извън разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС производство/.
Същественото и решаващо относно извода за допустимост на исковете в случая обаче е това, че предвид характера на предявения иск – такъв за установяване произход на дете от бащата, както и изхода от делото – уважаване на предявения от майката на детето иск, несъмнено решението ползва детето, а това обуславя правото му /независимо дали реално е участвало в производството като страна или не и дали това е било в нарушение на процесуалните правила или не/ да търси защита на правото си по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, като срокът по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ за подаване на заявление до ИВСС е започнал да тече от датата на влизане в сила на решението по делото – 29.06.2016 г., тъй като именно от решението детето черпи права. Съответно към датата на подаване на заявлението до ИВСС - 27.12.2016 г., този срок не е изтекъл /и приетото от оправомощеното от министъра на правосъдието лице в обратния смисъл е неправилно/.
Всичко гореизложено обуславя извод за допустимост на предявените в настоящото производство искове - налице е изчерпана по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава IIIа ЗСВ /в каквато насока са задължителните за настоящия съдебен състав указания на ВКС/, по която няма постигнато споразумение, като заявлението до ИВСС е подадено в преклузивния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ.
По основателността на исковете:
Исковете са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав е в насока, че предявяването на настоящите искове е поредното недобросъвестно упражняване на права, доколкото ищцата е малолетна и правата ѝ се осъществяват чрез нейната майка и законен представител, чието поведение, според настоящия състав, е първопричина за забавеното установяване на произхода на ищцата от бащата и оттам – за евентуално търпени /в случай на установяването им по настоящото дело/ вреди от това. Майката на ищцата, видно от приложените по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС доказателства, не е предприела действия да уреди гражданското си състояние и съответно това на ищцата, като прекрати брака си с Р. Ц. А. своевременно - преди да роди дете от друга връзка или в максимално кратък срок след това, всъщност самата тя не е предприела никакви действия в тази насока, а Р. Ц. А. е бил този, който е подал исковата молба за развод. Същевременно исковата молба за оспорване презумптивното бащинство на Р. Ц. А. и установяване произхода на В. А. от И. С. М. е подадена след изтичане на повече от две години от влизане в сила на бракоразводното решение, когато детето е било на почти 3 години. А от представените по настоящото дело доказателства е видно и че година след влизане в сила на решението по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС детето все още е било с непроменени имена /при положение, че по настоящото дело част от претендираните вреди са психологическо страдание именно поради факта, че ищцата не носи фамилното име на биологичния си баща и поради емоционалните и социални последици от това/. Неприемлива, но все по-често срещаща се тенденция е недобросъвестното упражняване на права, финансовата тежест от което е за цялото общество. Доколкото обаче последното е извън предмета на делото, а възражение в насока относно приноса на майката не е наведено от ответника, съдът не следва да взема предвид горните факти и не следва да основава решението си на тях, поради което и не ги обсъжда обстоятелствено.
Съответно при преценка на представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните съдът намира следното:
Безспорно периодът от 4 години 7 месеца и 4 дни не може да се приеме за разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС за разглеждане и решаване на дело за установяване на произход на дете от бащата. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че делото е с фактическа и правна сложност. Несъмнено с оглед характера му е необходима задълбочена преценка от страна на съда, но същата не е свързана с такъв продължителен период от време, в който е било разглеждано делото, особено като се има предвид, че доказателственият материал не е бил обемен. Установява се от материалите по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС, че действително има забавяне при извършване на някои процесуални действия от съдията-докладчик по делото – първото произнасяне на съда по исковата молба е седем месеца след постъпването ѝ /с определение за частично прекратяване на производството и за оставяне без движение на исковата молба в останалата част/; произнасянето на съда с разпореждане по чл. 131 ГПК е два месеца след постъпване на уточняващата молба; произнасянето с разпореждане за изпращане на писмо до САК за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на малолетната ответница, е повече от седем месеца след постъпване на отговора от другия ответник и повече от единадесет месеца след постъпване на уточняващата молба; произнасянето с разпореждане за насрочване на делото в о. с. з. след отмяна от САС на прекратително определение от 04.08.2015 г. е повече от пет месеца след връщане на делото от САС; произнасянето с решение по делото е един месец и двадесет и два дни след обявяването му за решаване. Доводът на ответника, че забавянето на процесуалните действия от съда в определени периоди е компенсирано от значително бързото извършване на други действия в други периоди е неоснователен, тъй като това „компенсиране“ не е довело до приключване на делото в по-кратък срок.
Това забавяне е довело до общ период на разглеждане и приключване на делото, който безспорно надхвърля разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Следва да се име предвид в случая, че съдилищата носят отговорност за вреди при предявени искове по чл. 2б ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, а съгласно практиката на ЕСПЧ конвенцията възлага в задължение на всяка от договарящите държави независимо от разходите, да организира съдебната си система по такъв начин, който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен срок, а в случаите на доказана „хронична“ натовареност на съда държавата носи отговорност за непредприетите или недостатъчната ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. процесуалните ѝ субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок. Съответно неоснователен е и доводът на ответника, че в случая следва да бъде отчетена голямата натовареност на СГС.
Съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че самата неразумна продължителност на производството причинява такива вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди. Посочените обичайни вреди се изразяват в притеснения за развитието на процеса, както и за евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството на страната за справедливост и на доверието ѝ в държавността поради забавянето на делото. Такива вреди с оглед възрастта на ищцата е немислимо да са били търпени, не се е претендират такива, съответно не следва да се обсъждат.
Не се установява обаче в резултат на разглеждането на делото в такъв срок ищцата действително да е претърпяла неимуществени вреди, при това с претендирания характер и интензитет, а основен принцип при обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ е държавата да отговаря само за действителни вреди, настъпили като пряка последица от забавеното разглеждане на делото.
В случая се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и притеснение, психично-емоционално разстройство, депресивно разстройство, унижение, срам, довели до тежък психически срив. Тези вреди се дължали на факта, че липсата на установяване на биологичния ѝ произход и индивидуализирането ѝ с фамилно име, различно от това на биологичния баща, а и на майката, създавали у ищцата съмнения относно произхода ѝ и относно причината да не носи фамилното име на биологичния си баща. Твърди се също, че психологичната травма на ищцата се засилила при започване на училище, където съучениците ѝ с поведението си /изразяващо насмешка и подигравка/ създали у ищцата усещане за тревожност и потиснатост. Тревожността се засилвала при пътувания от Кралство Нидерландия, където живеело семейството, до България и до други държави, тъй като граничните власти създавали проблеми за правото на родителите да я извеждат извън границите на една страна. Освен това социалните служби в Кралство Нидерландия започнали проверка относно това защо И. С. М., с когото живеела ищцата, не бил вписан в акта ѝ за раждане като баща. Твърди се още, че психическите страдания на ищцата не приключили и след постановяване на съдебното решение, а се наложило да получи специализирана лекарска помощ поради тежките си душевни терзания и чувството за непринадлежност към семейството.
По делото не са ангажирани убедителни доказателства, установяващи търпяно от ищцата психическо страдание.
Не са ангажирани никакви доказателства психически стрес от какъвто и да е характер да е причинил на ищцата такова психично-емоционално разстройство, което да е довело до депресивно разстройство и тежък психически срив. Следва да се отбележи в тази връзка, че депресивното разстройство е диагноза, която се поставя от психиатър, не от психолог, като не се твърди ищцата да е имала нужда от консултации с такъв, нито са представени доказателства за проведени такива консултации. Твърди се в исковата молба, че психическите страдания на ищцата не приключили и след постановяване на съдебното решение, а се наложило да получи специализирана лекарска помощ поради тежките си душевни терзания и чувството за непринадлежност към семейството, но нито се уточнява каква е тази специализирана медицинска помощ, нито са представени доказателства за оказана такава. Следва също да се има предвид, че психолозите са специалисти, които изследват психологичното развитие и състояние на здрави лица, но не са лекари, за разлика от психиатрите, които са лекари и провеждат лекарско лечение при необходимост, поради което консултациите с психолог не представляват медицинска помощ.
Не са ангажирани никакви доказателства относно твърденията за това, че при пътувания от Кралство Нидерландия до България и до други държави граничните власти създавали проблеми за правото на родителите да извеждат ищцата извън границите на една страна. Не са ангажирани и надлежни доказателства /доколкото свидетелските показания не са такива/ относно твърденията, че социалните служби в Кралство Нидерландия започнали проверка относно това защо И. С. М. не е вписан в акта за раждане на ищцата като баща. Дори да се приеме, че тези факти са се осъществели, не са ангажирани доказателства именно в резултат от тях ищцата да е изпитала притеснение и тревожност. Трудно би могло да се приеме, че ищцата е била в състояние да изпита такъв психологически дискомфорт предвид крехката ѝ възраст /ненавършени три години при подаване на исковата молба и ненавършени осем години при влизане в сила на решението по делото/, на която възраст очевидно не би могла да осъзнае и осмисли такива събития.
Не са ангажирани никакви други доказателства освен свидетелските показания относно твърденията, че в училище поведението на съучениците на ищцата изразявало насмешка и подигравка, което създало у нея усещане за тревожност и потиснатост, като търпяла и унижение и срам. Съдът намира, че от тези показания не може да се направи обоснован извод за доказаност на твърдените факти. По делото да разпитани свидетелите А. и Петрова. Свид. А. е сестра на ищцата, което означава, че не е напълно обективна и безпристрастна, когато свидетелства за това, че ищцата се е чувствала тревожна и объркана заради ситуацията, а показанията ѝ относно отношението на съучениците на ищцата към нея са косвени доказателства /доколкото не е очевидец на тези отношения/. Същевременно е трудно да се приеме за достоверно, че деца на възрастта на ищцата в детска градина и училище се представят с фамилните си имена, като освен това представят с фамилни имена и родителите си. Още по-трудно е да се приеме за достоверно твърдението, че /и то само ако приемем, че именно по този начин се е представила ищцата на съучениците си/ останалите деца на тази също крехка възраст са забелязали разликата във фамилните имена и са я осъзнали до такава степен, че да им направи такова силно впечатление, че то да породи насмешка и подигравка. Особено като се има предвид, че фамилните имена на ищцата и родителите ѝ са чужди и непознати в езиково отношение за нидерландските деца, за да могат да отчетат и осмислят по горепосочения начин разликата във фамилиите. Като цяло трудно е да се приеме за достоверно и че в изцяло либералния свят, в който живеем, като либерализацията в Кралство Нидерландия е значително по-напреднала, отколкото в Република България, разликата във фамилните имена на едно дете и неговите родители би впечатлила дете и то по негативен начин, при това до степен да изрази външно негативното си отношение. Съобразно изложеното, отнесено и към съществуващото съмнение относно безпристрастността и обективността на свидетелката А., съдът не кредитира нейните показания в насока, че ищцата е изпитвала страдание поради факта, че фамилното ѝ име е било различно от тези на родителите ѝ. По отношение показанията на свид. Петрова не са налице основания същите да не се кредитират поради необективност. В насока търпяно от ищцата страдание поради отношението на съучениците ѝ обаче тези показания също са косвени доказателства, дори в по-голяма степен – фактите, за които тя дава показания, са опосредени от това, което майката на ищцата ѝ е разказала, поради което сами по себе си тези показания в посочената част също не могат до доведат до извод за доказаност на ищцовите твърдения.
Не са ангажирани и надлежни доказателства относно твърденията, че липсата на установяване на биологичния произход на ищцата и индивидуализирането ѝ с фамилно име, различно от това на биологичния баща, а и на майката, създавали у ищцата съмнения относно произхода ѝ и относно причината да не носи фамилното име на биологичния си баща, а оттам - до психическо страдание. Във връзка с тези твърдения са представени писмо от личния лекар на ищцата, писмо до родителите на ищцата от магистър по право и оторизиран медиатор към нидерландския съюз на медиаторите и становище от психолог.
От представеното писмо от личния лекар на ищцата не се установява до кого е адресирано. В него е отправено /също неясно към кого/ искане да бъде сменено фамилното име на детето В. А. с фамилното име на баща ѝ – г-н М.. В писмото е изложено също, че детето страда от това, че носи фамилно име, различно от това на останалите членове на семейството и това поражда у нея чувство, че не принадлежи на семейството. Това писмо е частен документ, съдържащ изявление за факт на посоченото като негов автор лице, което само по себе си не може да обоснове извод за търпяно от ищцата страдание, при това с описания в исковата молба характер и интензитет, а оттам – и извод за основателност на исковете.
В представеното писмо до родителите на ищцата от магистър по право и оторизиран медиатор към нидерландския съюз на медиаторите е изложено, че детето все още носи фамилията А. поради забавяне на административни процедури. Изложено е също, че при разговор детето споделило, че страда от това. Това писмо също е частен документ, съдържащ изявление за факт на посоченото като негов автор лице, което също само по себе си не може да обоснове извод за търпяно от ищцата страдание, при това с описания в исковата молба характер и интензитет, а оттам – и извод за основателност на исковете.
Представено е и становище от психолог, в което е изложено, че детето В. разбира ситуацията, свързана с промяна на името ѝ, но ѝ е трудно да се адаптира към нея, а въпросът за името ѝ препраща и към темата за личната ѝ история, което създава тревога. Това становище, доколкото не е събрано по надлежния процесуален ред, не може да бъде ценено като експертно заключение. Същото следва също да бъде преценено само като частен документ, съдържащ изявление за факт от автора на документа – фактът, че детето разбира ситуацията с промяната на имената, но му е трудно да се адаптира към нея. И това становище само по себе си не може да обоснове извод за търпяно от ищцата страдание, при това с описания в исковата молба характер и интензитет, а оттам – и извод за основателност на исковете.
Но разгледани и в съвкупност горните писмени доказателства не могат да обосноват извод за основателност на исковете. Доколкото може да се приеме, че тези доказателства съдържат обективна информация за това, че ищцата изпитва страдание поради факта, че носи различни от родителите си имена, то тази информация е относима към период, различен от исковия. И трите документа са съставени през 2017 г. – писмото от личния лекар – на 30.06.2017 г., писмото от магистъра по право и медиатор - на 14.06.2017 г., а становището на психолога – на 28.07.2017 г. Решението по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС е влязло в сила на 29.06.2016 г. и причината една година след това детето все още да не е с променени имена очевидно не се дължи на производството по делото за установяване на произхода му, а на бездействието на законния му представител да представи на надлежните органи удостоверение за раждане с вписани имена според съдебното решение /като се има предвид и че след влизане в сила на решението преписи от същото се изпращат и служебно на длъжностното лице по гражданското състояние за отразяване на промяната в акта за раждане/ или на административни пречки в Кралство Нидерландия. И трите документа отразяват състоянието на ищцата към датите на съставянето им, в които периоди ищцата, предвид, че е била вече малко по-голяма, може и да е изпитвала страдание поради факта, че имената ѝ все още /и към този по-късен момент/ не са променени, но това не се е дължало на развитието на производството по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС. И доколкото гореобсъдените доказателства не съдържат данни относно състоянието на ищцата към релевантния момент, то въз основа на тях не може да се направи извод, че ищцата е търпяла неимуществени вреди, при това с претендирания характер и интензитет, именно през този релевантен период /в който е била на още по-малка възраст и е нереалистично да се мисли, че е била в състояние да възприеме и анализира случващото се и да страда от това/. В тази връзка следва да се има предвид, че ищцата не претендира търпени вреди след приключване на делото – твърденията ѝ са, че през време на производството е търпяла страдание, потиснатост и тежък психически срив, а единствените твърдения, касаещи периода след приключване на делото, са, че психическите страдания на ищцата не приключили и след постановяване на съдебното решение, а се наложило да получи специализирана лекарска помощ поради тежките си душевни терзания и чувството за непринадлежност към семейството /за което обаче по-горе бяха изложени съображения/.
Следва във връзка със становището на психолога и с посканата от ищцата съдебно-психологична експертиза /която не е допусната от съда/ да се отбележи и следното: Прави впечатление, че в становището от психолога, вкл. в частта, в която е изложено, че въпросът за името препраща и към темата за личната история на детето, което създава тревога, се съдържат декларативни препратки и теоретични постулати. Този метод на работа по принцип е характерен за психолозите при изготвяне на психологични профили и становища, което отговаря на спецификата на тази наука и на невъзможността за пълно и обективно опознаване на човешката психология, особено когато основният метод на изследване е разговор /беседа/ със съответното лице /при което предоставяната в този разговор информация може да бъде манипулирана от лицето/. По тази причина едно психологично изследване и становище, изготвено въз основа на него, макар основани на научна методика и на теоретични и практически познания, задълбочавали се с развитието на тази наука, не може да бъде прието за абсолютно обективно и да има решаващо значение при доказването на релевантните факти. По тези съображения, както и по съображенията, изложени в о. с. з. /вкл. предвид отдалечеността във времето на периода, за който би следвало да се даде психологична оценка на състоянието на ищцата и то въз основа на дадената към настоящия момент нейна лична интерпретация на минали събития/, съдът не е допуснал поисканата от ищцата съдебно-психологична експертиза. С оглед изложеното по-горе съдът е преценил, че с такава експертиза няма да се получи обективна и неоспорима информация за психологичното състояние на ищцата през релевантния период. Експертизата би могла да даде заключение, което не би се различавало от абстрактния и субективен характер на представеното по делото становище от психолог, дори би било по-абстрактно предвид отдалечеността във времето на горепосочения период, поради което и недопускането на тази експертиза не следва да се разглежда като препятстване на страната да ангажира относими и необходими доказателства по делото и не води до извод, че решението съдържа изводи за неоснователност на исковете поради непълнота на доказателствата поради процесуално нарушение, допуснато от съда.
Съдът, при преценка на обстоятелствата по делото, отчита и възрастта на ищцата през периода, за който се твърди, че са търпени вредите. С оглед тази възраст очевидно степента на психо-емоционално развитие и интелектуално съзряване на детето не е такава, че да притежава способност за осъзнаване на описаните факти и за осмислянето им в описания негативен аспект и то дотолкова, че това да доведе до страдание. В тази връзка съдът намира за основателно и изложеното в отговора на исковата молба, че в рамките на производството по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС ищцата е била на възраст, в която в която представите ѝ за това кои са нейните родители се определят от това кой действително се грижи за нея и я обича като родител, като на тази възраст тя не е имала обективната възможност да възприеме юридическите аспекти на въпроса за имената на баща ѝ и нейните собствени, не е била в състояние да очаква разрешаването на правния спор и да изпитва стрес във връзка именно с това очакване и със забавянето на приключването на производството.
Следва също да се отбележи, че от показанията и на двете свидетелки се установява /съдът кредитира показанията им в тази част, доколкото и двете свидетелки установяват, че са присъствали на такива случки/, че при спор с биологичния си баща ищцата му отговаряла, че той не е неин баща, че друг ѝ е баща. Това безспорно е негативен ефект от създалата се в семейството ситуация, но такова поведение у ищцата говори по-скоро за противопоставяне, както често правят децата, на авторитета на родителя си и за желание да използва, при опита си да не се съобрази с този авторитет, ситуацията в своя полза, отколкото за страдание поради тази ситуация.
Това безспорно са допълнителни доводи в подкрепа на извода, че не се установи по делото ищцата да е претърпяла действителни вреди, които да са пряка последица от надхвърлилото разумния срок за разглеждане развитие на производството по гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС.
С оглед горните изводи не следва да се обсъжда
възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника в първото
по делото с. з. /същото, само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
е и несвоевременно наведено, поради което не би било обсъждано и при различни
от горните изводи/.
С оглед
изхода на делото на ищцата не следва да се присъждат разноски.
Искането
на ответника за присъждане на разноски е основателно. Същият претендира с
представения списък по чл. 80 ГПК разноски само за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Така претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъди в пълния претендиран размер с оглед изхода
на делото и диспозитивното начало в процеса, тъй като размерът на същото се
определя от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно който текст това
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25,
ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в
актуалната към момента на упълномощаване на процесуалния представител на
страната редакция/ е 450 лв., а в случая се претендира по-малък от максималния
размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.М. с ЕГН **********, действаща като малолетна към датата на подаване на исковата молба чрез своята майка и законен представител А.А.Г. с ЕГН ********** /а понастоящем - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си А.А.Г. с ЕГН **********/, с адрес: *** срещу С.г.с. *** – Съдебна палата, представляван от председателя Алексей Трифонов, обективно съединени искове за плащане на сумата от 26000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически стрес и притеснение /психично-емоционално разстройство, депресивно разстройство, унижение, срам/, довели до тежък психически срив, търпени в резултат на нарушаване на правото ѝ на разглеждане и решаване на гр. д. № 16131/2011 г. по описа на СГС в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2017 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.И.М. с ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А.А.Г. с ЕГН ********** /а понастоящем - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си А.А.Г. с ЕГН **********/, с адрес: *** да плати на С.г.с. *** – Съдебна палата, представляван от председателя Алексей Трифонов, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: