Решение по дело №1484/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 746 /07.04.2022г., постановено по АНД №
1484/2022 г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – П. е повдигнала обвинение срещу Н. Г. Г., ЕГН
**********, роден на 22.12.1983 г. в гр. А., обл. П., с адрес за призоваване с.
К., общ. А., обл. П., ул. „***“ № **, *********, български гражданин, средно
образование, работещ като ******* във ФР *********, разведен, неосъждан,
за това , че на 29.01.2019 г. в гр. П., в сградата на сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР - П., потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон – чл. 151,ал.5 и ал.7 от Закон за движение по пътищата , се дава пред
орган на властта - Т. Г. Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П.,
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал,
че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла
на §6т.46 от Допълнителните разпоредби /повече от 185 дни през
календарната година/ на Закона за движение по пътищата, което е
престъпление по чл.313,ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – П. счита, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че обв.Г. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението по чл. 313,ал.1 от НК и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минималния размер.
Обв.Н. Г., редовно призован за съдебното заседание не се явява лично , като
повереникът му – адв.Ц. С. , се солидаризира със становището на РП-П., като
по отношение размера на глобата , която следва да бъде наложена доверител,
моли съда да я определи в минималния й размер.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото
доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:
Обвиняемият Н. Г. Г. от 2017 г. работел като ******* на територията на ФР
********* като извършвал вътрешни курсове в страната. Същият се прибирал
рядко в Република България. Същият напуснал границите на Република
България на 20.01.2018 г. през ГКПП Калотина шосе и влязъл обратно на
територията на страната на 23.12.2018 г.
На 29.01.2019 г. обвиняемият Н. Г. посетил сградата на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР гр. П. и подал заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, а именно СУМПС. На същата дата обв.
Н. Г. попълнил собственоръчно и разписка за отпечатано заявление,
съдържащо автоматично попълнени от НБД „Население“ чрез НАИ „НРБЛД“
актуални данни по гражданско състояние, снимка и подпис от последния му
издаден български личен документ и декларация, в която декларирал, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на по
смисъла на §6т.46 от Допълнителните разпоредби /повече от 185 дни през
1

календарната година/ на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Подадената
декларация се изисквала на основание чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата и чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина. По силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП,
СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация, т. е.
декларацията се изисква по закон, като същевременно декларацията е
подадена и до орган на власт – служител към Сектор „Пътна полиция" към
ОДМВР гр. П., служебно ангажиран да приема нужните документи за
издаване на документи за самоличност, в това число и СУМПС. Документите
на обв. Г. били приети от свидетелката Т. Х. – служител – с. о. в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР П., която се подписала собственоръчно на
мястото за служител, приел заявлението.
След като подал заявлението и декларацията си за издаване на СУМПС, на
02.02.2019 г. обвиняемият Г. отново заминал за ФР ********* като напуснал
през ГКПП Калотина шосе пределите на страната.
На 20.02.2019 г. било издадено на името на обв. Г. СУМПС с № ********* с
валидност до 20.02.2024 г. Немските власти чрез съответния си компетентен
орган, отговарящ за подмяна на свидетелства за управление, извършили
проверка на издаденото на обв. Г. СУМПС с № ********* като установили,
че същото било издадено на 20.02.2019 г., а обвиняемият в същото време
имал „обичайно пребиваване" във ФР ********* от 2017 г. За установеното
немските власти подали сигнал до Главна Дирекция „Национална полиция" в
Република България. Междувременно в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – П. било получено писмо от Главна дирекция „Национална полиция“
/ГДНП/. По повод на последното в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
П. била извършена проверка, като събраните материали били изпратени в
Районна прокуратура- П. с оглед наличието на данни за престъпление от общ
характер. На база изпратените материали в Районна прокуратура- П. било
образувано настоящото наказателно производство.
За случая била уведомена РП П., което и инициирало и наказателното
производство за документно престъпление.
При така описаната фактическа обстановка Съдът е на становище , че
обвиняемият Н. Г. Г., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 313,
ал. 1 от НК, тъй като на 29.01.2019 г. в гр. П., в сградата на сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - П., потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон - чл. 151,ал.5 и ал.7 от Закон за движение по пътищата, се
дава пред орган на властта - Т. Г. Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР – П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република
България по смисъла на§6т.46 от Допълнителните разпоредби /повече от 185
дни през календарната година/ на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2

От обективна страна на 29.01.2019 г. в гр. П., в сградата на сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - П., потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон - чл. 151,ал.5 и ал.7 от Закон за движение по пътищата, се
дава пред орган на властта - Т. Г. Х. - с. о. в сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР – П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република
България по смисъла на /ЗДвП/.
В настоящия случай, обвиняемият Г. е потвърдил неистина а именно, че
обичайното му пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в
Република България, а в действителност то е било във ФР *********.
Неистината е потвърдена в писмена декларация от 29.01.2019 г., по чл. 13, т. 6
от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП.
Отразеното в декларацията е неистина, тъй като смисъла на § 6, т. 46 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република
България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185
дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които
сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните
му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни
места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните
му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава
членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно
пребиваване“.В случая към момента на подаване на декларацията
обвиняемият Г. не е живял повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца в България, а в същия период е живял и работил в ФР
*********, поради което декларираните от него данни в декларацията
относно това, че обичайното му пребиваване е в Република България, а не в
друга държава - членка на ЕС, са неверни.
От субективна страна, Г. е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и
искал настъпване на общественоопасните последици. Обвиняемият с
поведението си е съзнавал, че декларира невярно обстоятелство. Предвиждал
е, че действията му ще се отразят негативно върху външната обективна
действителност. Обвиняемият е искал и целял да декларира неистина в
декларацията, за да може да се снабди с българско СУМПС. Причините за
извършване на престъплението могат да се сведат до незачитане от страна на
обвиняемия на правилата гарантиращи реда и правната сигурност на
документирането и ниска му правна култура.
3

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от обясненията на обвиняемия дадени в хода на
досъдебното производство, от свидетелските показания, както и от всички
събрани по делото писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция намира , че в конкретния казус са налице
основанията за освобождаване на обв. Н. Г. Г. от наказателна отговорност с
реализирането на административно - наказателна такава, тъй като за
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, предвиденото наказание е лишаване
от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер, друг път спрямо него не е
прилагана разпоредбата на чл. 78А от НК, а с деянието не са били причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице
ограниченията на чл. 78а, ал. 7 НК.
Съдът счита, че най - справедливо е да му се определи и наложи наказание
глоба в предвидения от закона минимален размер, а именно – 1000 лв. Това
становище е продиктувано както от пълните и чистосърдечни самопризнания
на обвиняемия , така и от установените по делото добри характеристични
данни, трудова ангажираност, както и липсата на други водени срещу Н. Г.
наказателни производства.
Причините за извършване на престъплението - незачитане от страна на
обвиняемия на правилата, гарантиращи реда и правната сигурност на
документирането и ниската му правна култура.
Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	746
Дата:	7 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Васил Александров Тасев

Дело:	20225330201484
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Решение по дело №1484/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите