№ 351
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат В. Т. от САК, упълномощен
защитник на подсъдимия Д. С. Р., срещу присъда (без номер) от 8.7.2021 г., постановена по
н.о.х.д. № 3570/19 г. по описа Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение (НО),
12. първоинстанционен състав.
С присъдата подсъдимият Д.Р. е признат за виновен в извършване на три престъпления:
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за
това, че на 31.8.2018 г., около 15:15 ч., на стелаж в помещение в подземната част „Були
бар“ в гр. София, бул. „Президент Линкълн“ № 90, в съучастие като съизвършител с
извършителя Б. А. А., без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества – коноп с общо нето тегло 130.05
грама на обща стойност 780,30 лева – и за това, че на същата дата, в кухня в апартамент
№ 46, намиращ се в ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. * държал без надлежно разрешително
коноп с общо тегло 2,24 грама, на обща стойност 13,44 лева, - за което му е наложено
наказание една година и десет месеца лишаване от свобода;
по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 31.8.2018 г., около 15:15 ч., в две
отделни помещения в подземната част на посочения горе „Були бар“, в съучастие като
съизвършител с извършителя Б. А. А., в нарушение на установените в чл. 27 и мл. 29
1
ЗКНВП правила, отглеждал растения от рода на конопа – 161 броя с общо нето тегло на
листната маса 980,28 грама на обща стойност 5 881,68 лева, - за което му е наложено
наказание една година и десет месеца лишаване от свобода.
по чл. 339, ал. 1, предл. 2., алт. 6. НК – за това, че на 31.8.2018 г., около 19:30 ч., в шкаф в
кухнята в посочения горе апартамент в ж.к. „***“ държал общо 24 годни за стрелба
огнестрелни боеприпаси без да има надлежно разрешително за това, - за което му е
наложено наказание една година и десет месеца лишаване от свобода.
Всяко от наказанията е наложено при условията на чл. 55, ал. 1., т. 1. НК. На основание чл.
23, ал. 1. НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и десет месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.
66, ал. 1. НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Постановено е отнемането на веществените доказателства по делото – високорискови
вещества и стандартни пистолетни огнестрелни боеприпаси, както и на средствата,
послужили за извършване на престъпление. Вещите, неподлежащи на отнемане са върнати
на собствениците им.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски
(половината от всички, сторени в досъдебното производство и всички, направени в
съдебното производство).
С въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи за незаконосъобразно
проведена доказателствена дейност на съда. Становището на защитата е, че показанията на
свидетеля Б. А. неправилно не са ценени като оговор, а са приети за свидетелство, годно да
подкрепи обвинителната теза. Изтъква се, че дали едно лице е свидетел или деец се определя
от отношението му към разследваните събития, а не от отредената му от прокуратурата
роля. В този смисъл се поддържа, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК е правна
фикция за нуждите на разследването, която обаче не променя отношението на свидетеля,
който е участвал в извършването на деянията. Наведен е и довод, че присъдата е
постановена в нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 НПК. Накрая се сочи, че в мотивите
не е даден отговор на защитните възражения досежно престъплението по чл. 339 НК и че в
тази част осъдителният съдебен акт почива изцяло на предположения.
Към въззивния съд е отправена претенция за отмяна на присъдата и постановяване на нова,
с което подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Не са постъпили възражения срещу подадената жалба от страна на прокуратурата.
С въззивната жалба не се твърдят останали неизяснени обстоятелства, които да налагат
събиране на доказателства и не са отправени такива искания.
При осъществената служебна проверка въззивният съдебен състав намери, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства в тази
2
инстанция.
В проведеното публично съдебно заседание на 4.11.2021 г., след изслушване на страните,
съдът сподели идентичен на горния извод, приемайки че не се налага провеждането на
съдебно следствие в тази инстанция.
В хода на съдебните прения адвокат Т. поддържа изцяло жалбата по изложените в
допълнението й съображения. Допълва, че подзащитният й не бил в състояние да извърши
деянието заради проблемите със зрението му, като отбелязва, че за да приеме противното
съдът се е основал на показанията на свидетеля Б. А. без да отчете обстоятелството, че той
целял да омаловажи ролята си в престъпното деяние, както и че между него и подсъдимия
имало влошени отношения. Адвокат Т. поддържа и отправеното с въззивната жалба искане
за отмяна на присъдата.
Изразявайки личната си позиция, подсъдимият Р. заявява, че се придържа към изразеното
становище от адвоката му. Допълва, че процесът срещу него бил тенденциозен,
целенасочен. Поддържа, че изводите на съда били противоречиви и не почивали на
показанията на свидетелите. Подсъдимият твърди, че всичко било сътворено от семейството
на Б. А., чиято майка му дължала пари. Настоява, че бащата на Б. А. също му дължал пари и
по тази причина заявил невярно, че имало скандал, възникнал заради дейност с наркотични
вещества, осъществявана от Р. и Б. А.. Посочва, че по намерените и иззети в жилището на
бившата му съпруга вещи нямало никакви дактилоскопни следи. Като цяло подсъдимият
намира, че не са налице доказателства за неговото участие в приписаните му престъпления.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на присъдата, считайки жалбата за
неоснователна. В подкрепа на това свое виждане развива съображения за обоснованост на
фактическите, доказателствените и правните изводи на съда. Изтъква, че осъдителният
съдебен акт не се основава само на показанията на свидетеля Б. А., а и на други
доказателствени източници, които ги подкрепят. Акцентира върху обстоятелството, че
свидетелят Б. А. разказва и за собствената си престъпна дейност. Като обобщава, че,
анализирани поотделно и в своята съвкупност, доказателствата установяват несъмнено
участието на подсъдимия в престъпната дейност, прокурорът счита, че първостепенният съд
е достигнал до правилни правни изводи. Представителят на САП намира за законосъобразно
и справедливо наложеното наказание, с оглед на което пледира за цялостно потвърждаване
на присъдата.
В последната си дума подсъдимият пледира да бъде оправдан, защото е невинен, а
обвиненията срещу него били тенденциозно скалъпени. Твърди, че бил лишен от право да
дава обяснения. Настоява, че не е разполагал с ключ от помещението, пригодено за
лаборатория. Иска истината да възтържествува.
След като прецени доводите, изложени в жалбата, в допълнението към нея и в
становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:
3
Въззивната жалба е неоснователна.
За да реши делото, първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки
възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото, в
това число – и за проверка на всички релевирани защитни възражения. СГС е приел за
изяснена фактологията, анализирайки събраните гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, проверени и чрез способите за събиране и
проверка на доказателствения материал, а именно:
Гласни - обясненията на подсъдимия Д.Р., дадени пред съда (кредитирани частично);
показанията на свидетелите: Б. А. А.; Т. М. С. (кредитирани частично); С. В. Б., дадени пред
съда и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК негови показания от
досъдебното производство; Н. И. П.; Е. А. Ю.; А. Д. Р. (кредитирани частично); Д. П. Д.; И.
Б. Б., дадени пред съда и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК негови
показания от досъдебното производство; Д. И. И.; Д. Б. Ч.; В. С. Й.; М. К. Т.; Г. М. С.
(кредитирани частично); Б. Г. Д., дадени пред съда и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК негови показания от досъдебното производство; В. В. Г.; М. Е. Х.;
А. Б. А.; В. С. А.; И. А. И., дадени пред съда и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 НПК негови показания от досъдебното производство; Д. А. Р. (кредитирани
частично); М. Б. А.; Б. О. Б. (кредитирани частично); М. П. С.; А. Н. Ж.; Д. С. Д.; Х. С. Ц.; Й.
А. Б.; И. Н. А.; З. С. М.; Н. С. П.;
Писмени - протоколи за претърсване и изземване, протоколи за обиск и изземване,
протоколи за следствен експеримент (т. 1. ДП); протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 142, т. 1. ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 147, т. 1.
ДП); протокол за отделяне на представителни проби от марихуаната, отделена от растенията
(л. 249, т. 1 ДП); извлечение от Търговския регистър (л. 272, т. 1. ДП); справка за съдимост
на Б. А. (л. 275, т. 1. ДП); справка за съдимост на Д.Р. (л. 276-278, т. 1. ДП); справка от КОС
(л. 288, т. 1 ДП); справка от ГДИН (л. 123 от съдебното дело); справка от ГДИН (л. 252-253
от съдебното дело); решение от 14.5.2019 г. (л. 185 от съдебното дело); аналитична оборотна
ведомост на „Империал Фууд“ ЕООД (л. 186-187 от съдебното дело); извлечение от сметка в
ОББ (л. 188 от съдебното дело); удостоверение за родствени връзки (л. 189 от съдебното
дело); експертно решение на ТЕЛК (л. 190 от съдебното дело); направление за включване в
механизма „лична помощ“ (л. 191 от съдебното дело); индивидуална оценка на
потребностите за хора с увреждания (л. 192-193 от съдебното дело), приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Способите за събиране и проверка на доказателствения материал - заключенията на
приетите по делото физикохимични експертизи (ФХЕ) (л. 202-210, т. 1. ДП, л. 233-235, т. 1.
ДП, л. 216-217, т. 1. ДП, л. 184-186, т. 1. ДП, л. 193-195, т. 1. ДП, л. 247-248, т. 1. ДП),
дактилоскопни експертизи (л. 239-242, т. 1. ДП, л. 218-222, т. 1. ДП, л. 164-165, т. 1. ДП, л.
4
171-173, т. 1. ДП, л.178-180, т. 1. ДП), балистична експертиза (л. 258-259, т. 1. ДП), СОЕ (л.
263-267, т. 1 ДП)
Веществените доказателства - наркотичните вещества, надлежно приобщени и предадени
за съхранение на ГУ „Митници“, патроните, иззетите при претърсването и изземването
лампи, туби и др.
Въз основа на изброените доказателствени материали и след техния задълбочен анализ СГС
е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология. След собствен
анализ на събраните доказателствени материали, въззивният съд на свой ред намери, че
следва да възприеме за установени фактите по идентичен начин като не се налага внасянето
на допълнения и корекции. Така САС също споделя за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д. С. Р. е роден на ******** г. в гр. София, българин е, български гражданин,
със средно образование, разведен е, пенсионер, неосъждан (реабилитиран по право), с ЕГН
**********.
С експертно решение от ТЕЛК, издадено през 2014 година подсъдимият Д.Р. е
категоризиран, заради термични и химични изгаряния в областта на окото и придатъците
му, със 100% трайна неработоспособност с чужда помощ.
Подсъдимият Д.Р. и свидетелят Б. А. А. са дългогодишни познати, поддържали (до
инкриминираното събитие) приятелски и бизнес отношения.
През 2017 г. двамата работели в Хидропарк „Казичене“, нает от бащата на свидетеля А. - А.
А.. Там, в съдружие, подсъдимият заедно със свидетеля Б. А. и сина на подсъдимия Р. - А.
Р., извършили ремонт на обекта, стопанисван от А. А., като уговорката им била след
извършване на ремонта, подсъдимият и Б. А. да започнат да експлоатират част от базата и
ресторанта към нея. В този ремонт участвал и свидетелят М. Х., на когото било обещано от
подсъдимия Д.Р. и от Б. А. да започне работа като готвач в ресторанта. На обекта
подсъдимият Р. и съпругата му - Д. Р., отглеждали кучета от породата „Кане Корсо“, за
които понякога полагали грижа както Б. А., така и баща му - А. А.. А подсъдимият и Б. А.
започнали да отглеждат марихуана в близост до обекта. Отглеждането на растенията се
извършвало от Б. А. под наставленията и указанията на Д.Р., който бил наясно с тази
дейност и имал познания в отглеждането на марихуана. За тази им дейност обаче научил
бащата на свидетеля А. и по този повод избухнал скандал между баща и син. А. А. изгонил
от обекта сина си Б. и подсъдимия Р.. А. А. споделил с бившата си съпруга – свидетелката Т.
С., че подозирал синът им и подсъдимият да се занимават с нещо нередно, с наркотици, и
затова ги изгонил оттам. Впоследствие, след задържането на свидетеля Б. А. във връзка с
настоящия случай, той споделил с майка си, че действително отглеждали марихуана там,
което породило и конфликта с баща му.
Няколко месеца след преустановяването на дейността им в хидропарка свидетелят А. и
подсъдимият Р. намерили заведение в гр. София, кв.“Овча купел“, бул.“Президент
5
Линкълн“ № 90, което взели под наем и нарекли „Були Бар“. В заведението имало два
надземни етажа, един подземен етаж и градина. Документално било наето от дружество
„Империал фууд“ ЕООД, собственост на сина на подсъдимия, А. Р.. За да бъде обезпечено
съдружието между подсъдимия и Б. А., както и за да може на по-късен етап да се изтегли
заем от банка, за управител на фирмата била назначена свидетелката Т. С. - майка на
свидетеля А..
След наемането на заведението в него бил извършен цялостен ремонт. Ремонтът бил
реализиран от Б. А. и синът на подсъдимия - А. Р.. Подсъдимият Д.Р. не участвал физически
в ремонтните дейности заради проблема със зрението.
В подземната част на заведението имало обособена кухня, която Б. А. и А. Р. преградили
наполовина и в част от нея обособили оранжерия за отглеждане на канабис (марихуана),
състояща се от две помещения. Изграждането на оранжерията било осъществено по
указания на подсъдимия Д.Р.. Всички материали за изграждане на оранжерията били
осигурени именно от него. Оранжерията била оборудвана с въздуховоди, лампи и
вентилатори. В нея подсъдимият Р. и Б. А. започнали да отглеждат растения от рода на
конопа (марихуана) като семената, торовете и всичко необходимо за отглеждане на
растенията, било осигурявано от подсъдимия Р., който се грижел и за пласирането на
готовата продукция. Достъпът до помещението, в което била изградена оранжерията, се
осигурявал през малка врата, прикрита изцяло с огледало, закачено на стената.
Фактическите грижи за растенията били полагани предимно от свидетеля Б. А., който се
допитвал до подсъдимия Д.Р., като в случай на проблем последният влизал в помещението с
А. преди началото на работния ден.
Свидетелките Е. Ю. и Н. П. били наети на работа като барманки и сервитьорки след
отваряне на заведението и проведено с тях интервю от свидетеля А. Р., подсъдимия Д.Р. и
свидетеля Б. А.. Заведението работело с работно време от 10:00. до 22:00ч., като петък и
събота било удължено. Заведението обичайно било отключвано и заключвано от
свидетелите А. Р. и Б. А.. Подсъдимият Д.Р. също редовно присъствал в заведението и давал
указания на сина си и на персонала как да приготвят напитките, какви поръчки за стока да
направят, проверявал наличностите в склада, който се намирал в подземието на заведението
и помагал в ревизиите. Подсъдимият Р. разполагал с ключ от входната врата на заведението.
След като заведението започнало да функционира, подсъдимият Д.Р. и свидетелят Б. А. си
уговаряли срещи рано сутрин, около 07:30 ч. – 08:00 ч., когато се налагало подсъдимият
лично да огледа растенията, за да напъти свидетеля Б. А.. Това съвсем не се случвало всеки
ден, защото свидетелят А. вече бил придобил известен опит в отглеждането на растенията
от времето, когато такива били отглеждани на базата в Казичене. Подсъдимият Р. се грижел
за реализирането на готовата продукция, печалбата от която двамата се поделяла на
половина между него и А.. Отношенията помежду им били напълно безконфликтни.
През месец август на 2018 година в 04 сектор на КП към СДВР била получена оперативна
информация, че подсъдимият Д. С. Р. по прякор „Химика“ и Б. А. А., синът на А. Б., са
изградили оранжерия за отглеждане на канабис (марихуана) в наетото от тях заведение,
6
наречено „Були бар“. За проверка на тази информация била предприета специализирана
полицейска проверка на 31.8.2018 г. В нея участвали полицейските служители Д. П. Д., Д.
И. И. и И. Б. Б., под ръководството на свидетелката М. А., всички разпитани като свидетели
по делото.
На посочената дата, около 10:00 часа, свидетелите Д. Д. и Д. И. отишли в заведението „Були
бар“. В градината заварили да седят свидетелите Б. А., Н. П. и Г. С.. Полицейските
служители се представили на Б. А., провели разговор с него и започнали да оглеждат в
заведението в търсене на нещо, което да потвърди получената от тях информация. Докато
част от полицейските служители влизали и излизали от закритите помещения на
заведението, свидетелите Д. Д. и Г. С. видели как свидетелят А., седейки на сепарето в
градината, изхвърлил нещо. Свидетелят Д. уведомил колегите си за това, което видял, след
което поставили белезници на свидетеля Б. А. и повикали дежурна оперативна група.
Служителите от дежурната група извършили оглед на местопроизшествие и установили на
пейка в градината на заведението, на която седял свидетелят Б. А., зад него, секретен ключ.
Тъкмо той бил изхвърлен от свидетеля А., което действие привлякло вниманието на
свидетеля Д..
Бил проведен следствен експеримент в подземното помещение, за да се установи коя врата
отваря секретният ключ. Полицейските служители, които извикали дежурната група,
усещали силна миризма на канабис, но не можели да разберат откъде идва, тъй като видимо
нямало нищо. Един от присъстващите обаче закачил неволно огледалото на стената и така се
разкрило, че зад него има врата. Била намерена бяла врата от PVC материал, с размери 57 x
130 см. Същата била затворена и заключена. Намереният при огледа на
местопроизшествието ключ отключил вратата. При отварянето й се разкрило помещението.
При проведеното претърсване и изземване в него били открити общо 161 броя саксии,
насадени с коноп (марихуана) с размери на растенията от 5 см. до 55 см., листната маса на
които била обрана и поставена в два хартиени чувала, обозначени като обект № 17 и обект
№ 28. Отново там, на шкаф, тип „стелаж“, условно обозначен като ред № 2, върху кафяв
кашон, били намерени два полиетиленови плика, поставени един върху друг Първият от тях
бил с размери 14 x 18 см. и съдържал суха растителна маса, обозначен като обект № 5,
запечатан с картон серия А 0356667, а другият - с размери 24 x 20 см., също съдържащ суха
растителна маса, обозначен като обект № 6, запечатан с картон серия А 0356669. До кашона,
върху който били намерени полиетиленовите пликове, съдържащи суха растителна маса,
била установена бяла пластмасова кутия, съдържаща зелена растителна маса, обозначена
като обект № 7, запечатан с картон серия А 0356666. На следващия ред, условно обозначен
като ред № 3, била намерена черна електронна везна, обозначена като обект № 8.
В помещенията зад намерената врата били установени също така препарати и торове,
предназначени за отглеждането на растенията от рода на конопа. Въззивният съд допълва,
че при претърсването били намерени и иззети и една бяла пластмасова туба с надпис
„Stanley“, отстрани на която, залепена в джобче, е установена товарителница с надпис
„Еконт“ с бар код с номер под него „1051771415189“, с данни за адрес и получател,
7
съответно: София РЦ, офис „Сухата река“, „Империал фууд“ ЕООД, Д.Р., тел. **********.
Има и следното обозначение: „пощенска пратка ТОРОВЕ“, както и сума 156.00 BGN.
Намерен е и касов бон с надпис „Разписка за прием на паричен превод“, съдържащ
електронно изявление, че на 30.7.2018 г. в офис на Еконт в София Сухата река е
осъществено предаване на суми и пратки между клиент Д.Р. - представител на фирма
„Империал фууд“ ЕООД, получил пратката, и служител на офиса, получил сумата от 156.00
лева.
При претърсването е намерен и иззет и договор между „Империал фууд“ ЕООД с посочено
лице за контакт Д.Р. и тел. ********** и доставчик „Тангра България“ ООД с предмет
„продукт Стенли 5 кг. Туба“ като са установени фактура за него с прикрепен касов бон и
стокова разписка за продажба на стоката.
След като узнала, че синът й Б. А. бил задържан, свидетелката Т. С. се обадила по телефона
на подсъдимия Р. и го попитала какво става и знае ли защо синът й е арестуван. Р. изразил
учудване от съобщения му факт и казал на свидетелката, че нямал представа за какво става
въпрос.
След този разговор, по-късно същия ден – на 31.8.2018 г. - бил задържан и подсъдимият
Д.Р.. В задържането му участвал свидетелят И. Б. Б.. На подсъдимия Р. бил извършен обиск.
При обиска, в чанта за през рамо, носена от Р., била намерена връзка с три броя ключове и
един брой дистанционно, които били иззети.
С така намерените ключове бил проведен следствен експеримент, чиято цел била да се
провери дали някой от ключовете, иззети от подсъдимия, отключва някоя от вратите в
заведението „Були Бар“. При този следствен експеримент било установено, че секретен
ключ с надпис „JMA“ влиза в ключалката на входната врата на заведението и при завъртане
надясно механизмът на вратата сработва. Било установено още, че нито един от останалите
ключове не влиза в ключалките на другите врати в „Були Бар“.
На същата дата - 31.8.2018г., било извършено претърсване и изземване в жилището,
обитавано от подсъдимия Д.Р. на адрес: гр .София, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **. В
кухнята на апартамента, върху хладилника, в декоративна кошница, в полиетиленов плик с
пластмасова закопчалка, била намерена тревиста маса, която била обозначена като обект №
1, запечатан с картон серия А 0329285. В непосредствена близост било намерено
електрическо устройство със зелен камуфлажен цвят с размери 22/5/8 см., което било
обозначено като обект № 2, запечатан с картон серия А 0226088. Това устройство било
предназначено за заглушаване на сигнал от мобилни устройства. Под кухненските шкафове
и над кутия за хляб, била намерена тревиста маса, обвита със станиол, която била
обозначена като обект № 3, запечатан с картон серия А 0329284. В горен шкаф, след
отварянето на втора вратичка отляво надясно от ул. “Тодорини кули“, били намерени в
кутия „Lnger 9mm“ 24 броя патрони, които били обозначени като обект № 4, запечатан с
картон серия А 0329286. Върху хладилника, от странична дясна страна, захваната с магнит,
била намерена фактура с касов бон за сумата от 182.33 лв. с получател „Империал фууд“
ЕООД, която била обозначена като обект № 6, запечатан с картон серия А 0356584.
8
Представените за изследване обекти с № 5, запечатан с картон серия А 0356667, обект № 6,
запечатан с картон серия А 0356669 и обект № 7, запечатан с картон серия А 0356666, иззети
от подземно помещение на „Були Бар“, са с променена номерация от експертната справка,
като обект № 5 е номериран като обект № 1, обект № 6 е номериран като обект № 2 и обект
№ 7 е номериран като обект № 3, с която номерация е работила и ФХЕ.
Според заключението на ФХЕ (л. 193-195, т. 1. ДП), обекти с №№ 1, 2 и 3 представляват
коноп. Обект № 1 е с тегло 80.27 гр.и наличие на тетрахидроканабинол 11%, обект № 2 е с
тегло 48.82 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 15% и обект № 3 е с тегло 0.96 гр. и
съдържание на тетрахидроканабинол 11%.
Представените за изследване обект № 1, запечатан с картон серия А 0329285 и обект № 3,
запечатан с картон серия А 0329284, иззети при извършеното претърсване и изземване в
жилището, обитавано от подсъдимия Д.Р., са с променена номерация от експертната
справка, като обект № 1 остава обект № 1, а обект № 3 е номериран като обект №2.
Съгласно заключението на ФХЕ (л. 184-186, т. 1. ДП), обекти с №№ 1 и 2 представляват
коноп. Обект № 1 е с тегло 1.49 гр. и наличие на тетрахидроканабинол 9%, а обект № 2 е с
тегло 0.75 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 16%.
Заключението на ФХЕ (л. 247-248), е установило, че обраната листна маса от 161 броя
растения, намерени в подземното помещение на „Були Бар“, представлява коноп, като обект
№ 1 е с тегло 613.72 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол 0.5 %, а обект № 2 е с тегло
366.56 гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 0.3 %.
Според заключенията на ФХЕ (л. 202-210 и л. 233-235, т. 1. ДП), препаратите, намерени и
иззети от подземното помещение на „Були Бар“, представляват различни видове торове,
които могат да бъдат използвани при отглеждането на широк кръг растения.
Съгласно заключението на дактилоскопна експертиза (л. 218 - 222, т. 1. ДП), по иззетата от
подземното помещение на „Були Бар“ електронна везна, е установена една годна за
изследване дактилоскопна следа. При извършеното сравнително идентификационно
изследване е установено, че следа № 1 е идентична с палеца от лява ръка на свидетеля Б. А.
А..
Заключението на ФХЕ (л. 216-217, т. 1. ДП) е установило, че по електронната везна, иззета
от подземното помещение на „Були Бар“, се доказва наличие на тетрахидроканабинол.
Съгласно заключението на балистичната експертиза (л. 257 - 259, т. 1. ДП), иззетите от
жилището, обитавано от подсъдимия Р., 24 броя патрони, представляват огнестрелни
боеприпаси, като 23 от тях са стандартни пистолетни огнестрелни боеприпаси - патрони
калибър 9 мм. - „LUGER“ с експанзивно действие и 1 е стандартен пистолетен огнестрелен
боеприпас - патрон калибър 7,65 х 17 мм.
Според заключението на оценителната експертиза, стойността на коноп с нето тегло 366.56
гр. е 2 199.36лв., стойността на коноп с нето тегло 613.72 гр. е 3 682.32 лв. или общата им
стойност е 5 881.68 лв. Стойността на коноп с нето тегло 48.82 гр. е 292.92 лв., стойността
9
на коноп с нето тегло 80.27 гр. е 481.62 лв., стойността на коноп с нето тегло 0.96 гр. е 5.76
лв., като общата им стойност възлиза на 780.30 лв. Стойността на коноп с нето тегло 1.49 гр.
е 8.94 лв., стойността на коноп с нето тегло 0.75 гр. е 4.50 лв., а общата им стойност е
13.44лв.
Както бе посочено и по-напред, САС споделя горната фактическа обстановка и намира, че
първостепенният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си при нейното изследване и
установяване. Релевантните доказателства са обсъдени задълбочено от предната инстанция,
изпълнила прецизно задължението си да посочи кои факти приема за установени и защо,
както и да отговори на доводите на страните.
Първият съд е възприел с доверие показанията на свидетелите Б. А., Т. С., Д. Д., И. Б., Д. И.
и М. А. (последните четирима полицейски служители), като е дал ясен израз на вътрешното
си убеждение защо следва да бъдат кредитирани именно те. Оценил е вътрешнологическата
им издържаност и ги е съпоставил с останалите доказателства, за да достигне до извод за
тяхната достоверност и да ги постави в основата на фактическите си изводи.
Доказателствената дейност на първата инстанция не търпи критика, защото е проведена в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не е допуснато превратно и/или
изопачено тълкуване, не са игнорирани доказателствени материали и са отчетени
съществените противоречия, които са били анализирани внимателно. Следва да се отбележи,
че единственият спорен момент досежно обвинението по пункт първи касае участието и на
подсъдимия в престъпната дейност. Останалите обстоятелства са изяснени
безпротиворечиво.
С въззивната жалба се критикува основно решението на първостепенния съд да се довери на
показанията на свидетеля Б. А.. Твърди се, че въпреки процесуалната възможност той да
участва като свидетел по делото, следва да се отчита, че той е бил извършител и
информацията, предоставена от него следвало да се цени като оговор, а не като свидетелски
показания, достатъчни да подкрепят обвинителната теза. Въззивният съд не намира за
основателно възведеното оплакване. Нужно е да се подчертае, че обвинителната теза не се
доказва единствено и само с показанията на свидетеля А., но далеч по-важно е, че
свидетелството му не съдържа характеристиките на т.нар. „оговор“. В настоящия процес Б.
А. участва в качеството си на свидетел, а не на подсъдим. За даване на неверни показания
той носи отговорност за лъжесвидетелстване. Свидетелските му показания не могат да се
третират като обяснения, поради което по условие не може да се обсъжда хипотезата на
оговор. Въпреки липсата на легална дефиниция, в доктрината и в съдебната практика
същността на оговора е изяснена. Приема се, че такъв има, когато обвинен в извършването
на престъпно деяние отрича собственото си участие в него, приписвайки го на друго лице.
Случаят съвсем не е такъв, защото свидетелят Б. А. не е подсъдим по делото. Разбира се,
при оценка на показанията му следва да се съобрази обстоятелството, че той свидетелства
при условията на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК, като преди е имал качеството на обвиняем, спрямо
когото производството е прекратено. В тази връзка следва да се отбележи, че Б. А. нито
отрича, нито подценява и омаловажава участието си в престъпната дейност, за която се е и
10
признал за виновен и е осъден с влязло в сила определение за одобряване на споразумение.
Сведението му не цели да отхвърли неговото извършителство в стореното чрез прехвърляне
на вината за това на подсъдимия Д.Р., нито цели облекчаване на собственото му положение,
което е било окончателно решено преди да добие процесуалното качество на свидетел. При
това положение резонно възниква въпросът има ли и какъв мотив свидетелят Б. А. да дава
сведения за участието на подсъдимия Р. в описаните от него събития, в случай че такова не е
било реализирано. Подсъдимият изгражда версия, че свидетелят А. целенасочено му
приписва участие в престъпление, което не е извършил, заради наличието на конфликтни и
неуредени финансови отношения. Въззивният съд, също както и предният, намира за
недостоверна тази версия. Първо, защото е установено, че отношенията между двамата са
били белязани от конфликт впоследствие и то в резултат на привличането им към
наказателна отговорност по този случай. На следващо място – показанията на свидетеля А.
издържат цялостната проверка за достоверност по отношение на значими детайли, тъй като
се подкрепят от други доказателства.
СГС с основание е приел, че свидетелят Б. А. дава сведения за развиваната от двамата
съучастници престъпна дейност, за начина, по който е била изградена оранжерията за
отглеждане на марихуана, за оборудването й, за извършваните от всеки от тях действия, за
разпределението на ролите между тях, за приноса им към съставомерния престъпен
резултат, а също и за начина, по който са разпределяли печалбата от реализираната от тях
престъпна деятелност. Показанията на Б. А. се определят и от настоящия състав като пълни,
подробни и последователни, несъдържащи вътрешни противоречия и намиращи подкрепа в
показанията на свидетелите Т. С., Д. Д., И. Б., Д. И. и М. А., а частично и от показанията на
свидетелите А. Р. и М. Х.. Те са съответни и на данните за получената от органите на МВР
оперативна информация. Свидетелите – полицейски служители, съобщават, че са
разполагали с конкретна информация, заради която са предприели операцията си. А именно:
за дейността и лицата - изградена оранжерия от Д.Р. по прякор „Химика“, и Б. А. – и за
мястото („Були Бар“).
Обстоятелството, че подсъдимият Р. е ходил в заведението и е бил възприеман като един от
шефовете, се установява и от показанията на свидетелките Н. П. и Е. Ю.. Нито една от тях
не съобщава подсъдимият Р. да е бил в невъзможност да се придвижва сам или пък да е бил
придружаван от някого при посещенията му в бара. Несъмнено е установено, че
подсъдимият е имал (и сега също) проблеми със зрението, но към онзи момент това не го е
препятствало да се придвижва самостоятелно. Заявеното от двете свидетелки, че
подсъдимият никога не е слизал сам в подземието, не влиза в конфликт с разказа на
свидетеля Б. А.. Напротив – кореспондира с твърденията му, че физическите грижи за
растенията са били полагани от него, той е влизал в помещенията всеки ден, а се е допитвал
и е влизал с подсъдимия в редки случаи и преди отварянето на заведението.
Казаното от свидетеля А., че Р. е бил ангажиран с доставянето на семената, торовете и пр.
намира обективно потвърждение в товарителницата, касовия бон и договора, намерени при
претърсването. Видно от тях пратката за торове е била адресирана до офис на Еконт в ж.к.
11
Сухата река“, където живее подсъдимият Р., била е получена и заплатена от него. Именно
той е бил посочен като лице за контакт, а не свидетелката Т. С., която е била управителят на
„Империал фууд“. Това впрочем подкрепя заявеното от нея, че е била формално управител
на дружеството, но в действителност не е била ангажирана с дейността му. Идентичен извод
се налага и за поръчания продукт „Стенли“, 5 литра туба, която също е установена при
претърсването. Тези данни са обективно установени и те определят като достоверен разказа
на свидетеля А., касаещ разпределението на ролите между двамата.
Показанията на свидетеля А. се подкрепят и в частта, в която съобщава за предходна
съвместна дейност с подсъдимия Р., свързана отново с отглеждане на марихуана, но в
района на базата на Хидропарк „Казичене“, стопанисван от баща му. За възникналия по този
повод конфликт с бащата на свидетеля А. има сведения от свидетелката Т. С.. Показанията й
са производни в частта, в която споделя за разказаното от сина й Б. А., и подкрепящи
неговото свидетелство, и също такива в частта, в която възпроизвежда съобщеното й от
бащата на Б. А.. Последното също е в синхрон с твърденията на Б. А.. Данни за такъв
конфликт се съдържат и в показанията на свидетелката Д. Р., в който смисъл казаното от нея
също подкрепя частично сведението на А.. Действително свидетелката свързва конфликта
между баща и син с нежеланието на първия да прехвърли някаква фирма, но това по
същество не може да се противопостави на казаното от А., доколкото Р.а заявява, че
всъщност не знаела детайлите.
Свидетелството на Б. А. е устойчиво и от гледна точка на логиката. Той не е бил водещ, в
това число и финансово, в инициативата по наемане на помещението, ремонтирането му,
обзавеждането му и въвеждането му в експлоатация. Изключено е да е съумял да организира
сам и дори без знанието на подсъдимия и сина му (както те твърдят) изграждането на
скритите помещения, оборудването им с нужните инсталации, засаждането на растенията и
всичко останало. А и подобна негова останала скрита проява не би могла да обясни
рационално защо подсъдимият Р. е поръчвал тор и препарат, служещи за отглеждане на
растения, намерени именно в скритите помещения. Свидетелят Б. А. е неосъждан, а той
самият признава, че отскоро има известни познания, свързани с отглеждането на марихуана,
придобити в рамките на предходно осъществявана такава дейност с подсъдимия Р..
Настоящият състав се доверява на казаното, защото отчита, че в миналото подсъдимият е
бил осъждан именно заради отглеждането на марихуана. Реабилитацията на подсъдимия не
е пречка за констатирането на този факт в аспекта на това, че той определя като достоверно
твърдението на свидетеля А., че лабораторията е изградена по указания на подсъдимия Р.,
ангажиран и с доставката на семената, торовете и препаратите, предвид наличния му опит и
умения в такова начинание. За това, че именно подсъдимият Р. се е занимавал и с пласмента
на готовата продукция се отсъжда косвено и по обстоятелството, че в обитаваното от него
жилище е намерена марихуана, докато при претърсванията в свързаните с А. обекти не е
установено държането на нищо забранено.
Показанията на свидетеля А. се определят като правдиви и в частта, в която споменава, че
Д.Р. го е помолил да поеме самостоятелно вината за оранжерията, доколкото обективно е
12
съществувала такава възможност по време на свижданията, за които е установено, въпреки
отреченото от подсъдимия, че са били провеждани – подсъдимият е посещавал трикратно
свидетеля А. по време на задържането му в ареста (справка на л. 123 от съдебното дело на
СГС).
Извън тези собствени съображения за достоверността на показанията на свидетеля А.,
въззивният съд споделя и изложените от контролираната инстанция, с които се
солидаризира напълно.
Присъдата не е постановена в нарушение на забраната, установена чл. 281, ал. 8 НПК.
Показанията само на част от свидетелите са били приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 4 НПК и осъждането на подсъдимия в никакъв случай не се явява основано
само на тях. По посочения ред са били приобщени показанията на свидетелите С. Б. (поемно
лице при извършеното претърсване в жилището на подсъдимия); И. Б. (участвал в
задържането на подсъдимия и присъствал при претърсването на жилището му) и И. И.
(полицейски служител, извикан за съдействие до идването на дежурната група в
заведението). Видно от свидетелствата на тримата, дадени пред съда, всички те са съобщили
значимите факти за това, което са възприели, а показанията им са четени, макар и в цялост,
за подробности и детайли, които свидетелите не са могли да си спомнят. В основния им
разказ пред съда обаче се съдържа съществената информация и няма как да се приеме, че тя
е била изведена на основата на показанията им от досъдебното производство. Освен това –
свидетелят Б. С. дава сведения за обстоятелствата, свързани с извършеното претърсване в
жилището на подсъдимия, за които е налице като доказателствено средство протоколът за
провеждането на действието. Сходни са съображенията и за свидетеля И. Б., който изяснява
данните, свързани със задържането на подсъдимия, което е сторил достатъчно
информативно и в съдебното заседание; същото се отнася и до спомена му какво било
намерено в жилището. Що се отнася до свидетеля И. И., неговото свидетелство поначало
няма принос към разкриването на какъвто и да е съществен факт, защото отразява
единствено спомена му за това, че е бил извикан за съдействие до идването на дежурната
група, с което служебният му ангажимент е бил приключен. Изложеното мотивира
виждането на апелативния съдебен състав, че коментираното оплакване на защитата за
постановяване на присъдата в нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК е явно неоснователно.
СГС е констатирал, че показанията на свидетелите Б. А., Т. С. и полицейските служители
влизат в остро противоречие с показанията на свидетелите от втората група - Д. Р., А. Р.
както и с показанията на свидетеля Б. Б.. Въззивният съд намира, че противоречията се
отнасят преди всичко до контролни факти и обстоятелства, значими за оценка на
достоверността на информацията, предоставена от различните доказателствени източници.
Що се отнася до главния факт – участието на подсъдимия Р. в престъпната дейност, -
показанията на свидетелите от втората група не влизат в противоречие с тези на свидетеля
А., тъй като никой от изброените не е имал непосредствени наблюдения в тази връзка. Това
важи и за трите пункта на обвинението спрямо Р..
Първостепенният съд е приел с основание, че заявеното от свидетелката Д. Р. за отсъствие
13
на бизнес отношения между подсъдимия и свидетеля А. не може да се приеме с доверие. То
се оборва от показанията на свидетелите Б. А. и Т. С., от изложеното от полицейските
служители във връзка с получената от тях оперативна информация и от показанията на
свидетелките Н. П. и Е. Ю., които са напълно незаинтересовани от изхода на делото.
Последните две установяват еднопосочно, че седмица-две преди провеждане на
полицейската акция свидетелят А. Р. и баща му се скарали, след което А. Р. престанал да
посещава заведението, но за подсъдимия Р. не твърдят подобно нещо. Идентичен е и
разказът на свидетеля А.. Следва да се припомни и посоченото по-напред за наличието на
обективни данни, разкриващи, че именно подсъдимият е закупил препарат и тор, установени
в помещенията с растенията. Ако подсъдимият Д.Р. само е подпомагал сина си в работата в
заведението, то няма причина той да притежава и ключ от входната врата на обекта. А такъв
подсъдимият е имал у себе си, което е установено от извършения му обиск и последвалия
следствен експеримент. Този аргумент основателно е ползван в подкрепа на извода на
първия съд, че обсъдените изявления на свидетелката Р.а се опровергават от доказателствата
по делото. При сочените данни е закономерен изводът на първата инстанция, че
подсъдимият и свидетелят А. са били съдружници в бизнеса със заведението, а не Б. и синът
на подсъдимия, участвал в бизнеса покрай баща си или по-скоро участвал дотолкова,
доколкото му е позволявал подсъдимият.
Твърдението на свидетелката Р.а, че ключ от дома им е имал Б. А., който често преспивал
там, когато те отсъствали заради участие в изложби за кучета, очевидно е насочено към
внасяне на съмнение относно притежателя на разкритите в дома им марихуана и
боеприпаси. СГС е определил като недостоверно това твърдение и въззивният съд споделя
съжденията му изцяло. Освен че свидетелят А. и свидетелката Т. С., чиито показания се
възприемат с доверие, отричат Б. да е разполагал с ключ от жилището на Р.и, конкретните
обстоятелства по делото, посочени от първия съд, не определят като логично подобно
разрешение. То не се разкрива и от показанията на М. С., защото с тях не се установява нито
кога, нито че именно Б. А. е бил непознатото момче, видяно от нея при посещението й в
жилището на Р.и по време на тяхно отсъствие.
Показанията на свидетелката Р.а са надеждно оборени и в частта, касаеща извършеното
претърсване и изземване в дома им на 31.8.2018 г. и обиска на подсъдимия Р..
Свидетелството й се определя като тенденциозно, доколкото от показанията на свидетеля С.
Б., който е изцяло незаинтересован от изхода на делото, се установява, че при появата му в
жилището, за да участва като поемно лице, там са били подсъдимият, другото поемно лице и
разследващите, а действията са започнали едва след появата на Б.. Свидетелят е категоричен,
че подсъдимият е ходел навсякъде заедно с полицейските служители и поемните лица. Това
сведение, ползвано с доверие и от въззивния съд, определя като недостоверно заявеното от
свидетелката Р.а за затварянето на нея и децата й в спалнята и за предварително отворени и
претърсени шкафове. В корелация с казаното от свидетеля Б. се явява и заявеното от
свидетеля И. Б.. И неговите показания оборват твърденията на свидетелката Р.а. Той
изяснява, а това намира опора и в протокола, че намерените в жилището на подсъдимия
14
вещи не са били укрити, а оставени на явни места. Едното пакетче с марихуана е намерено в
кошница върху хладилника, непосредствено до него е намерено електронното устройство за
заглушаване на сигнал от мобилни устройства, другото пакетче с марихуана е намерено под
кухненските шкафове и над кутия за хляб, а патроните са намерени в кухненски шкаф,
където не са били укрити между други предмети, а са установени с отварянето на шкафа. До
тези обекти както подсъдимият, така и съпругата му, са имали ежедневен достъп и
твърденията й, че те не са знаели за тяхното съществуване, противоречат на здравия разум и
елементарната житейска логика.
И САС намира за неверни твърденията на свидетелката Р.а, че А. Р. не бил участвал в
ремонтните дейности, извършени в „Були Бар“. Самият свидетел А. Р. твърди, че е участвал
в ремонта на заведението като е боядисвал, слагал е осветление, косил е трева. Споделя се и
извода на първия съд за правдивост на показанията на свидетелката Р.а в частта за факта на
извършеното претърсване в дома им, за това, че преди деянието са били в добри отношения
със свидетелите А. и С., че тя и съпругът й са посещавали процесното заведение и че
отглеждат кучета, от които си набавят доходи.
САС се солидаризира напълно и с доказателствения анализ на показанията на свидетеля А.
Р. – син на подсъдимия. Близката родствена връзка между двамата предпоставя възможна
заинтересованост на свидетеля, но не определя наличието на такава по дефиниция. При
всички случаи съдът е длъжен да обсъди внимателно показанията, отчитайки и соченото
обстоятелство. Това е сторено от Градския съд, който аргументирано е изложил позицията
си да не се довери на разказа на А. Р. в определени негови части, най-съществената от които
е за знанието му за изградената оранжерия и за неговото участие в този процес. По мнението
на настоящия съдебен състав кредибилни са изявленията на свидетеля Б. А., съобразно които
както оранжерията, така и ремонтът в „Були Бар“ са извършени от него с помощта на А. Р..
От показанията на полицейските служители и от фотоалбума към протокола за претърсване
и изземване е установимо, че оранжерията е била изградена по всички правила, двете
помещения са били преградени с гипсокартон, имало е монтирани въздуховоди,
вентилатори, филтри за прочистване на въздуха, специално осветление. Освен че тези
дейности не могат да се извършат от сам човек и без чужда помощ, както бе коментирано
вече, въвличането на външни лица в подобна дейност е рисково само по себе си, защото би
събудило подозренията им. Изграждането на подобна оранжерия изисква и определени
познания и умения в тази област, каквито няма данни да са притежавали нито А., нито А. Р..
Показанията на свидетеля М. Х. не влизат в противоречие с тези на свидетеля А. досежно
контролния факт дали А. Р. е притежавал способност да изгражда гипсокартон. Така, е
защото свидетелят А. не твърди в показанията си, че Р. може сам да изгради гипсокартон, а
че тази дейност е извършил той, но с помощта на сина на подсъдимия.
За да провери твърденията на подсъдимия, че свидетелят А. му приписва участие в
престъпна дейност, с която нямал нищо общо, първостепенният съд е допуснал до разпит
поискания от защитата свидетел Б. Б.. Показанията на последния съдържат информация, че
А. му бил споделил през 2018 г. как щял да „нареди“ пред съда един „кьорав, слепец“, с
15
когото се били скарали за някакво кафене. Свидетелят Б. е пояснил, че чул това в
следствения арест от „Б.“, който му го споделил докато били на разходка на „каре“,
допълвайки че приказвал така пред цялото каре. С оглед последното твърдение на свидетеля
СГС е предприел допълнителни доказателствени усилия, изисквайки справка от ГДИН с цел
установяване на другите лица, задържани през същия период от време, в който е бил
свидетелят А.. След установяването им и с цел проверка на показанията на Б., съдът е
разпитал част от тях. В показанията на изслушаните А. Ж., Д. Д., Х. Ц., Й. Б., И. А., З. М. и
Н. С. П. се изнася, че никой от тях не помни лица с имена Б. А. и Б. Б., с изключение на
свидетеля М., който помни Б. Б., описвайки го като особен човек, неразговарящ и стоящ
настрана. От това следва, че твърденията на свидетеля Б. как „Б.“ разправял пред всички, че
ще „нареди“ някого пред съда, не могат да бъдат ценени с доверие, тъй като са изолирани.
Никой от задържаните тогава не помни нещо подобно. Затова първият съд с основание ги е
определил за такива. Те са и неубедителни, както е посочил СГС, тъй като свидетелят Б.
бърка фамилията, а и твърдението му за влошени отношения между подсъдимия и свидетеля
А., предшестващи случая, не са верни. Впрочем и по време на задържането на А. няма
данни за влошени отношения, а обратното – подсъдимият трикратно е ходил на свиждане на
А. и дори му е давал пари.
При преценка на дадените от подсъдимия Р. обяснения съдът е взел предвид двояката им
природа - на доказателствено средство, но и на такова за защита – и след като ги е
съпоставил внимателно с останалите доказателства е приел, че в решителната, съществена
тяхна част те са израз единствено на защитна позиция и не отразяват достоверно обективно
случилото се. Фокусът на дадените от подсъдимия обяснения е върху неуредени финансови
отношения между него и бащата на свидетеля А., обстоятелството дали свидетелката С. е
дала заем на фирмата на сина му или е върнала пари, които е дължала, както и твърдения, че
последната е изтеглила пари от фирмената сметка. Версията му е, че тъкмо заради
твърдените неуредици свидетелят А. го уличава като съучастник. По същество подсъдимият
отрича да има нещо общо с намерените в „Були бар“ забранени от закона вещества, както и
с намерените в дома му вещи, сочейки, че той обитава това жилище от време на време.
Контролираната инстанция е приела като източник на доказателства обясненията на
подсъдимия в частта, в която сочи, че с Б. А. имат неуредени финансови взаимоотношения и
свидетелката С. е изтеглила пари от фирмената сметка, защото в тази насока се явяват
еднопосочни с тези на свидетелите С. и Б. А.. Въззивният съд не счита тези обстоятелства за
съществени и намира отношението им към доказателствения предмет за косвено и то само и
единствено за проверка на поддържаното от подсъдимия, че А. има мотив да дава неверни
сведения. Неколкократно бе посочено, че и въззивният съд отхвърля подобно опасение,
защото влошаването в отношенията е след разкриването на инкриминирания случай и в
резултат на развитието по делото. Но по-важното е, че показанията на свидетеля А. се
определят като правдиви, защото издържат теста за достоверност след съпоставка с
останалите и след оценка на вътрешнологическата им устойчивост. Затова закономерно е
прието, че във всички останали части обясненията на подсъдимия са изолиран израз на
16
застъпената от него защитна позиция. Твърденията му, че няма нищо общо с процесното
заведение и с намерените там инкриминирани вещи се оборват от показанията на
свидетелите Б. А., Т. С., Д. Д., Д. И., И. Б., М. А., Н. П., протокол за обиск и изземване и
протокол за следствен експеримент. Твърденията му, че намерените в дома му вещи не са
негови, също се оборват от останалите доказателства, както и от обстоятелството, че
жилището се обитава от бившата му съпруга и двете им малолетни деца, за които няма
данни, а няма логика да са упражнявали фактическа власт върху намерените в дома им
вещи. Заявеното от Р., че той не обитавал претърсеното жилище, а отивал там от време на
време се опровергават от показанията на свидетелката Савова, а и от тези на А. Р.,
определил в разказа си жилището като това, в което живее баща му. Следва да се допълни и
установеното, че пратката с тор, получена от подсъдимия, е била в офис в ж.к. „***“, а
накрая и това, че самият подсъдим не сочи да живее другаде. По убеждение на настоящия
съдебен състав единственият възможен извод е, че вещите, установени в жилището, са били
притежание на подсъдимия Р., защото няма друго лице, с което те да се свържат. Никой не
сочи Д. Р. да е имала нещо общо с отглежданата в заведението марихуана. Няма данни тя да
се е занимавала с противообществена дейност и за нея не е имало подобна оперативна
информация, поради което няма основания да се подозира, че тя е държала марихуаната.
Такъв извод се налага и за децата на подсъдимия Р. и то на още по-голямо основание заради
маловръстието им. Идентични съображения са валидни и за боеприпасите. Свидетелката Р.а
отрича да е свързана с тях и това й сведение не се опровергава от нито едно друго
доказателство. Няма основания да се счита, че някое друго, неизвестно лице е оставило там
патроните. Така, единственият възможен извод, както е заключил и първият съд, е, че
държането на патроните може да се свърже единствено и само с подсъдимия, в чието
жилище са били установени. Фактът, че не били разкрити дактилоскопни следи от
подсъдимия не опровергава този извод. Това, че изобщо не са открити следи не означава, че
никой никога не е имал физически контакт с тези вещи.
Експертните заключения правилно са приети с доверие като компетентно дадени в
съответствие със специалните познания на вещите лица в отделните области на науката.
При правилно установените факти въз основа на всеобхватен и пълноценен доказателствен
анализ, контролираната инстанция е достигнала до закономерни и обосновани правни
изводи в пълно съответствие с материалния закон, с изключение на квалификацията,
касаеща продължаваната престъпна дейност за деянието по пункт първи.
САС приема, че подсъдимият Д. С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., пр. 4., алт. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
От обективна страна, на 31.8.2018 г., без да притежава надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества — коноп в заведението „Були Бар“, в съучастие като
извършител, заедно с Б. А. А. - извършител, с общо нето тегло 130.5 грама на обща стойност
17
780.30 лв., и на същата дата е държал в дома си също такова вещество с общо нето тегло
2,24 грама на обща стойност 13.44 лв.
Конопът подлежи на контрол съгласно Приложение № 1, към чл. 3, т. 1, Списък № I -
“растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011 г. във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Престъплението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт.
1 НК е формално престъпление, на просто извършване. За да бъде осъществено от обективна
страна, необходимо е деецът да е осъществявал своя фактическа власт над обектите,
съдържащи наркотични вещества както и да липсва разрешение за това съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП). С оглед установената
фактология, подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху наркотиците и на двете
места. За осъществяване на изпълнителното деяние „държане“ е необходимо да се установи
връзката между дееца и забраненото за държане вещество. Тя следва да е такава, разкриваща
несъмнено, че достъпът до веществата и възможността за разпореждане с тях е във
фактическата власт на определено/и лице/а, които имат и определено субективно отношение
спрямо обектите. В този смисъл – фактическото местоположение на вещите не е от
решаващо значение. Те може и да се намират извън помещение, принадлежащо на дееца или
обитавано от него. Затова и в случая е без значение, че подсъдимият Р. не е бил официален
наемател на заведението „Були бар“, нито пък че не е пребивавал непрекъснато в
заведението. Релевантно е това, че е установено съвместното му участие с Б. А. в дейността
с марихуаната, в това число и в брането на листата и последващия пласмент на готовата
продукция. Тоест, подсъдимият Р. и свидетелят Б. А. са упражнявали съвместна фактическа
власт върху трите обекта, описани в обвинителния акт, съдържащи високорисково
наркотично вещество - коноп, намерени върху шкаф, разположен в помещенията, обособени
като оранжерия в подземната част на „Були Бар“.
Що се отнася до веществата, държани от подсъдимия в обитаваното от него жилище,
държането е било осъществено самостоятелно от подсъдимия, а не в съучастие със
свидетеля А.. Това обаче не рефлектира върху квалифицирането на цялостната престъпна
дейност на подсъдимия Р. като осъществена в съучастие. Така е, защото в случая се касае до
усложнения в механизма на едно, а не на отделни престъпления. Стореното не сочи и на
отделно обособими деяния и затова съдът намира, че не са налице основания за
квалифициране на престъпната дейност като продължавана по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В
случая не се касае до две отделни, различни деяния, взети въз основа на ясно отграничими
самостоятелни решения, а до едно деяние, разкриващо усложнения в механизма на
изпълнението му. Подсъдимият е действал в реализация на едно решение за държане на
наркотични вещества с цел разпространението им. Осъществявайки го, той е държал
незначително малка част от конопа в дома си, но тази особеност не променя факта, че се
касае до система от няколко обособени, но координирани волеви акта, обединени обаче към
18
постигането само на една цел. Следователно, касае се до фактическо усложнение при
осъществяване на едно „просто“ по своята конструкция престъпление. Воден от тези
съображения САС счита, че следва да оправдае подсъдимия за квалификацията по чл. 26, ал.
1 НК, тъй като намира, че не се касае до продължавана престъпна дейност.
От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия Р. с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал те да настъпят. В съзнанието
на дееца е била оформена ясна представа, че държи високорискови наркотични вещества
заедно със свидетеля Б. А. без да притежават разрешение за това. В представите на дееца е
било включено и знанието му за противоправния и запретен характер на стореното.
Волевият аспект на умисъла на дееца обема искането към постигане на общественоопасен
резултат от конкретен вид.
Налице е и специалната съставомерна цел. В принципен план разпространителската цел
може да се изведе ясно от обективно установените факти, а именно: количеството и вида на
наркотичното вещество, данните за начина на неговото съхранение и специфично
опаковане, възможното му предназначение. След като веществата по количество, вид и
предназначение не могат обективно да се обвържат с държане за лични нужди, то целта за
разпространението им не подлежи на съмнение.
Целта за разпространение на намерените наркотични вещества в конкретния случай се
установява от самото количество на наркотичните вещества, намерени в подземието на
„Були Бар“ - 80.27 гр., 48.82 гр. и 0.96 гр., техният вид - коноп и разфасовка (обособени в
няколко обекта с различен грамаж), както и намерената електронна везна. Всичко това
позволява да се приеме, че наркотикът не е бил за лична употреба на подсъдимия Р. и
свидетеля А., а и е установено, че е бил разпространяван чрез продажба и то именно от
подсъдимия Р., като печалбата е била поделяна между двамата съучастници. Целта за
разпространение е доказана и досежно конопа, намерен в дома на Р. - също оразмерен в два
отделни обекта - 1.49 гр. и 0.75 гр. Няма данни подсъдимият Р., децата му или съпругата му
да са употребявали наркотични вещества, а с оглед данните, че конопът е бил
разпространяван именно от подсъдимия, изводът, че държаният в дома му също е бил
предназначен за тази цел и представлява част от цялата престъпна дейност, е еднозначен.
САС споделя извода на предния съд, че подсъдимият Д. С. Р. е изпълнил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
От обективна страна на 31. 8.2018 г., около 15:15 часа, в две отделни помещения в
подземната част на заведението „Були бар“, в съучастие като извършител, заедно с Б. А. А. -
извършител, е отглеждал растения от рода на конопа (общо 161 конопени растения с
различна височина - от 5 до 55 см., с общо нето тегло на листната маса 980,28 грама (след
изсушаването им до постоянно тегло) , в нарушение на установените в ЗКНВП изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗКНВП, засяването и отглеждането на територията на
19
Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода
на конопа (канабис) е забранено, освен в случаите на чл. 29, ал. 1 ЗКВНП, предвиждащ, че
при определени условия тези дейности са възможни, но само след разрешение от министъра
на земеделието, храните и горите и при реда и условията, предвидени в издадена от него
наредба.
Действията на подсъдимия Р. и свидетеля Б. А. по засяване и отглеждане на намерените в
оранжерията растения от рода на конопа без да притежават разрешение е в нарушение на чл.
27, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 ЗКВНП.
Закономерен е изводът на контролираната инстанция, че от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Р. при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че отглежда и
полага (съвместни с А.) грижи за растенията и че същите са от рода на конопа, както и че не
разполага с необходимото разрешение за засаждане и отглеждане на такива растения. Бил е
наясно, че тази дейност е противоправна и забранена, но въпреки последното е целял
осъществяването й. Така са изпълнени и интелектуалният, и волевият аспект на умисъла му.
Напълно се споделя разрешението на Градския съд да оправдае подсъдимия Р. за
приписаните нарушения на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 и чл. 29, ал. 2, ал. 3 , ал. 4 и
ал. 5 ЗКВНП по изложените от него съображения, чието преповтаряне е безпредметно,
особено като се отчете, че няма протест в тази оправдателна част.
В пълно съответствие с материалния закон е и изводът на контролираната инстанция, че
подсъдимият Д.Р. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 НК,
изпълвайки признаците му от обективна и субективна страна.
От обективна страна е държал общо 24 годни за стрелба огнестрелни боеприпаси (23
стандартни пистолетни огнестрелни боеприпаси - патрони калибър 9 мм. - „LUGER“ с
експанзивно действие и 1 стандартен пистолетен огнестрелен боеприпас - патрон калибър
7,65 х 17 мм) без да има за това надлежно разрешително съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за
оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия, изискващ
придобиването, чрез какъвто и да е способ, на боеприпаси да е след получаване на
разрешение, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. От справката от служба КОС е
видно, че подсъдимият не притежава разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Упражняваната фактическа власт върху намерените в обитаваното от него
жилище боеприпаси се свързва единствено с реализираното от подсъдимия поведение, а не
и с такова на член от семейството му или друго лице.
СГС е обсъдил възраженията на защитата в тази връзка и е заключил, че влошеното зрение
на подсъдимия, безспорно затрудняващо боравеното с оръжие от негова страна, не изключва
държането на боеприпаси. САС се съгласява, че за съставомерността на това формално
престъпление не е необходимо държането и на огнестрелно оръжие, както и с това, че
20
нарушеното зрение на подсъдимия обективно не изключва възможността му да упражнява
своя фактическа власт върху такова или върху боеприпаси за оръжие. Тезата на защитата по-
скоро насочва към обсъждането на въпроса каква е логиката подсъдимият да държи
боеприпаси, в случай че не би могъл да си служи с тях и какъв би бил мотивът му да се
сдобие с такива. Апелативният съд отбелязва, че по делото не е изяснен момента на
придобиването на патроните и давността на държането им, за да се заключи еднозначно, че
подсъдимият е държал патроните от момент, следващ влошаването на зрението му. А и
личната мотивация на дееца за държането на боеприпаси може да е най-различна и не е
нужно непременно да се свързва с намерение за бъдещото им използване.
Както правилно е заключил първият съд, стореното е съставомерно и от субективна страна,
като деянието е реализирано с пряк умисъл. Подсъдимият Р. е съзнавал, че упражнява своя
фактическа власт върху намерените в жилището му боеприпаси, знаел е за тяхното
местонахождение, съзнавал е, че не притежава необходимото разрешение за държане на
боеприпаси за огнестрелно оръжие и е искал да упражнява фактическо държане върху
инкриминираните обекти.
Съставът на апелативния съд намира за правилна присъдата и в частта относно
санкционните разрешения. Тъй като не е подаден протест, за подсъдимия важи забраната за
влошаване на положението му, поради което съдът разполага с правомощие да провери дали
при определянето на санкциите е съобразен материалния закон и дали не са налице
основания за намаляване на наказанието. За всяко от трите престъпления то е
индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1., т. 1. НК и това разрешение не подлежи
ревизия с оглед посочената забрана.
При индивидуализацията на наложените на подсъдимия Р. отделни наказания за
извършените престъпления СГС е отчел за смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно
минало, двете малолетни деца, за които се грижи, а като изключително смекчаващо
обстоятелство - влошеното зрение, за подобряването на което продължава да се подлага на
лечение. Като отегчаващи обстоятелства за всяко от трите деяния е възприел данните за
количеството на предмета на престъпните посегателства; съответно – немалкото количество
на държаните наркотични вещества, големият брой на отглежданите растения и немалкото
количество боеприпаси.
В резултат СГС е определил за всяко от деянията наказание лишаване от свобода под
предвидения минимум, който е две години за всяко от трите престъпления, отмервайки
санкцията на една година и десет месеца лишаване от свобода. Възползвайки се от
предвидената в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК възможност, първоинстанционният съд не е
наложил предвидената за първите две престъпления кумулативна санкция глоба.
Контролираната инстанция е съобразила всички релевантни обстоятелства. САС не намира
основания за смекчаване на наказанията лишаване от свобода, които са достатъчно
снизходително отмерени чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Мащабът на
осъществената престъпна деятелност съвсем не е незначителен и нито една от наложените
наказания не е прекомерно и не представлява несправедлив израз на санкционирането на
21
подсъдимия за стореното от него. Не подлежи на ревизия и разрешението да не се наложат
кумулативно предвидените глоби - материалният закон е приложен правилно, а конкретната
дискреционна преценка е ненужно да се обсъжда предвид липсата на протест.
Законосъобразно е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените три,
тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 23, ал. 1 НК. Деянията са
осъществени в условията на реална съвкупност.
Първостепенният съд е приел наличието на трите предпоставки, визирани в чл. 66, ал. 1 НК,
и е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, тоест минимално
предвидения в закона. Този негов подход също не подлежи принципно на корекция заради
липсата на протест. САС счита за достатъчно отбелязването, че материалният закон не е
нарушен, защото подсъдимият е реабилитиран по право и размерът на определеното общо
най-тежко наказание е под три години.
Разрешението за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението –
високорискови наркотични вещества, предадени на ГУ „Митници”, и на патроните - е
законосъобразно, тъй като първото е в съответствие с императивно предвиденото в
разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК, а второто – с тази на чл. 53, ал. 2, б “а“ от НК.
Правилно е процедирано и по реда на чл. 53, ал. 1, б. “а“ НК относно отнетите в полза на
държавата вещи, послужили за извършване на престъплението. Вещите, иззети като
веществени доказателства и неподлежащи на отнемане, законосъобразно са били върнати на
собствениците им.
При този изход на делото, половината от разноските от досъдебното производство с
основание са били възложени в тежест на подсъдимия, тъй като такава е уредбата в чл. 189,
ал. 3 НПК, като е отчетено правилно, че Р. дължи съответната за него част (за останалата е
бил осъден свидетелят А., спрямо когото производството е приключило със споразумение).
Що се отнася до сторените в съдебната фаза – подсъдимият ги дължи изцяло.
Законосъобразно е и присъждането на сумата, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, предвидено в чл. 190, ал. 2 НПК.
При осъществената, освен по доводите, пълна проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд не установи допускането на съществени процесуални нарушения в съдебната и
досъдебната фаза. Присъдата следва да бъде изменена единствено в частта за
квалифицирането на деянието като такова по чл. 26, ал. 1 НК и подсъдимият да бъде
оправдан за извършването на продължавано престъпление, а в останалата – да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 НПК,
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда (без номер) от 8.7.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 3570/19 г. по
22
описа Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12. първоинстанционен състав в
частта за правната квалификация на деянието по пункт първи като оправдава подсъдимия
Д. С. Р. да е извършил престъплението в условията на продължавана престъпна дейност и
отменява квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на подсъдимия и на защитника му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23