Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2585 Година 2021,
23.12. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 25.10.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1483 по описа за 2020
година и като обсъди:
Производство пред първа
инстанция.
Образувано е по жалба на „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул.“Ильо Войвода“ №18 против ревизионен акт
№Р-16001619005029-091-001/10.02.2020г., издаден от С. П. П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. Г.на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, поправен с
Ревизионен акт №П-16001620035115-003-001/21.02.2020г. за поправка на ревизионен
акт, издаден от същите органи по приходите, потвърден с Решение
№204/08.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството допълнително са
установени следните задължения: корпоративен данък за 2017г. в размер на 7 504,58
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 410,25 лв.; корпоративен
данък за 2018г. в размер на 101 430,00 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 8 904,01 лв.; непризнат данъчен кредит за данъчни периоди
м.05.2017г. – м.06.2017г. в размер на 56,36 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 161,89 лв., в т.ч. 158,39 лв. по СД; начислен ДДС за данъчен период
м.12.2018г. в размер на 661 260,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 72 009,64 лв.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния акт в
неговата цялост, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не
се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и
установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. Претендират се
сторените в производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в
депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в
депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, респ. законосъобразност на оспорения
РА.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след
като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен
ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
Ревизията е започнала със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ №Р-16001619005029-020-001/30.07.2019г., издадена от В. П. А. на
длъжност началник на сектор в качеството й на заместник на С. П. П. на длъжност
началник на сектор, с обхват определяне на задължения за корпоративен данък за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. и ДДС за периода 01.05.2017г. –
31.12.2018г., като е определен срок за приключване на производството до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по
електронен път на 31.07.2019г./л.271-273/. Със Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия №Р-********** 5029-020-002/28.10.2019г., издадена от С.
П. П. на длъжност началник на сектор, е продължен срокът за приключване на
ревизията до 30.12.2019г. Тази заповед е връчена на ревизираното лице по реда
на чл.32 ДОПК/л.68 и сл./.
До „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД е изпратено ИПДПОЗЛ
№Р-16001619005029-040-001/05.08.2019г., връчено по електронен път на
19.08.2019г., с което са изискани да бъдат предоставени заверени копия на
счетоводни регистри – оборотна ведомост и главна книга за 2017г. и 2018г.;
хронология на сметки от група 20, група 30, група 50 за 2017г. и 2018г.; копия
на документи за притежавани или наети движими и недвижими активи, с които се
извършва дейността на дружеството през 2017г. и 2018г.; инвентарни описи на
фактическите наличности на стоки към 31.12.2017г. и 31.12.2018г.; писмени
обяснения относно обектите, в които се е извършвала дейността на дружеството
през ревизираните периоди и мястото на съхранение на наличностите на стоки към
31.12.2017г. и 2018г., както и да бъде предоставен достъп на ревизиращия екип
до цялата счетоводна документация на дружеството за ревизирания период. До
изтичане на предоставения срок, изисканите документи не са представени, за
което е изготвен Протокол обр.73 №164300/02.10.2019г./л.264-268/.
В тази връзка и доколкото е установено, че дружеството не
е подало декларация по чл.92 ЗКПО за 2018г., е прието, че са налице
обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК и на лицето са
изпратени Уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК/за ревизирания период/, Уведомление
по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК и ИПДПОЗЛ
№Р-16001619005029-040-002/07.10.2019г./л.179-192/, с което отново са изискани
документи и писмени обяснения, както и представянето на попълнена декларация по
чл.124 ал.3 ДОПК по образец за 2017г. и 2018г. Посочените по-горе документи
отново са връчени по реда на чл.32 ДОПК/л.79-82, л.165-178/. Изисканите
документи и писмени обяснения не са били представени от дружеството в указаните
срокове.
С Протокол №Р-16001619005029-ППД-001/12.12.2019г. и
Протокол №Р-16001619005029-ППД-002/13.12.2019г./л.83 и сл./ е извършено
присъединяване на извършени процесуални действия, събрани доказателства и
направени изводи относно дейността на търговското дружество, в т.ч. ПУФО, РА и
РД/л.87 и сл. и л. 351 и сл./.
Изпратени са искания за представяне на информация от
трети лица – банки, като са постъпили и съответните отговори с вх.№К8-1321#1/13.11.2019г. от „ПроКредит Банк (България)“ЕАД и с
вх.№К8-1320#1/05.11.2019г. от „УниКредит
Булбанк“АД/л.224 и сл./.
Във връзка с изпратени ИПДПОТЛ са постъпили отговори,
както следва: с вх.№К8-1612#1/06.01.2020г. от „ЛЕД КОРЕКТ“ЕООД/л.193-207/; вх.№К8-1611#1/23.12.2019г. от „ТОПКЕР-1“ЕООД с уточнение, че са представени
копия от фактурите за доставка на стоката от „ИНОКСТРЕЙД 98“ЕООД, както и че
издадените фактури са от дружества с едно и също име, но с различни
ЕИК/допусната грешка по вина на счетоводството вместо на „ИНОКСТРЕЙД 98“ЕООД с
ЕИК ********* е подадено на „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД/, както и че към НАП – Варна на
основание чл.126 ал.3 ще бъде подадена молба за корекция на допуснатите
грешки/л.208-223/.
Въз основа на събраните доказателства е съставен
ревизионен доклад №Р-16001619005029-092-001/13.01.2020г./л.37 и сл./, срещу
който няма данни да е подадено възражение.
Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване
на процесния ревизионен акт №Р-16001619005029-091-001/10.02.2020г. от С. П. П.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и
М.Г.Г., на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията/л.31 и сл./, поправен с РАПРА
№П-16001620035115-003-001/21.02.2020г., с който на дружеството са определени
процесните задължения.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП/в редакцията към
момента на издаването им/, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил
ревизията/определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция/ и ръководителя на ревизията/определен със заповедта за възлагане на
ревизия/.
С оглед компетентността на органите, издали обжалвания
РА, по делото са приложени заверени копия на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която е делегирал правомощието
си за възлагане на ревизии на редица длъжностни лица от ТД на НАП – Пловдив,
сред които и С. П. П. на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП – Пловдив, в
т.ч. при нейно отсъствие правомощията й са предоставени на заместващата я В. П.
А., издала в случая ЗВР/л.6-8/, като са представени и надлежни доказателства за
отсъствието на С. П. П./л.22-24/. Представена е също така и Заповед
№РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с която са
определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на
екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, сред които и
М. Г. Г.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив/л.4-5/.
Следва да се констатира също така, че от представените от
страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи,
ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на
удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи /л.3, л.9-11 и л.347/ се установява, че те
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства
в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при
спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по
чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. РД, РА и РАПРА са били съобщени на
представляващия дружеството. Следователно на ревизираното лице е била осигурена
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван
пред директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по
чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №204/08.05.2020г., с което РА, поправен
с РАПРА, е потвърден.
При така установеното, съдът намира, че ревизионният акт
е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
Ревизиращият екип е установил, че
дружеството-жалбоподател е извършвало търговска дейност, свързана с търговия на
дребно на крепежни изделия, придобити от доставчици, както от ЕС, така и от
България, като през 2017г. дейността се е осъществявала в обекти в гр.Пловдив,
ул.“Оборище“№9 – склад с регистриран ЕКАФП до 03.10.2017г. и в град София,
„Младост“1А – обект склад с ЕКАФП до 08.08.2017г. и в град София „Южен парк“,
салон Марги Ел с ЕКАФП до 14.03.2017г. Извършваните от дружеството продажби за
2017г. са отчетени чрез ЕКАФП и по банков път, както и са декларирани в СД по
ЗДДС, докато за 2018г. няма декларирани продажби и не е подавана ГДД по чл.92 ЗКПО.
Непредставянето на изисканите в хода на ревизията
документи и писмени обяснения, както и с оглед на това, че при извършени
проверки на всички известни адреси на „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД не са установени обекти
на дружеството, нито е осъществен контакт с неговия управител, са дали
основания на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по
чл.122 ал.1 ДОПК, а именно по т.1 – до започването на ревизията не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация; по т.2 – налице са
данни за укрити приходи или доходи; по т.4 – липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; по
т.6 – данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане
с данъци не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено
на адреса за кореспонденция по чл.28. Изготвени и връчени са уведомления по
чл.124 ДОПК, както и такова по чл.17 ал.1 ДОПК, изискана е и декларация по
чл.124 ал.3 ДОПК за финансовото и имущественото състояние на дружеството,
каквито обаче не са представени до приключване на ревизионното производство.
В тази връзка и
след анализ на всички относими към лицето обстоятелства на основание чл.122
ал.1 т.1, т.2, т.4 и т.6 и ал.2 ДОПК е констатирано следното:
В частта по ЗКПО.
Констатирано е от ревизиращите органи, че на ревизираното
лице е извършена ревизия по ЗДДС, приключила с влязъл в сила РА
№Р-16001617006088-091-001/14.05.2018г., с който са констатирани факти и
обстоятелства за данъчни периоди м.01. – м.03.2017г., които имат отношение за
определяне на основата за облагане с корпоративен данък, а именно: установено
е, че от дружеството-жалбоподател са закупени стоки, за които липсват
доказателства, че са реално осъществени и доставени от посочените във фактурите
доставчици – „ОРИОН ПРОПЪРТИС“ЕООД и „ДМ ГРУП 10“ЕООД. Прието е, че от
събраните доказателства в хода на ревизионното производство, приключило с
посочения по-горе РА, е установено, че не може да бъде доказано, че
горепосочените дружества са доставили реално стоките, че не се доказва и реално
плащане на същите и че доставките по процесните фактури са заведени в
счетоводството на дружеството като стоки, липсват и доказателства за придобити
активи точно от тези контрагенти, както и за заплащането им, поради което и след
като не са установени безспорни доказателства за плащане на стоките по спорните
фактури, органите по приходите са приели, че същите са безвъзмездно придобити и
е налице извънреден приход в размер на 75 046,60 лв. за 2017г.
След извършен анализ по реда на чл.122 ДОПК е определена
данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2017г. в размер на
75 129,85 лв./83,25 лв. – декларирани от ревизираното лице +
75 046,60 лв. – установен извънреден приход/, дължим корпоративен данък в
размер на 7 512,90 лв., от тях внесени 58,41 лв./съгласно РАПРА/ и
корпоративен данък за довнасяне в размер на 7 454,49 лв.
На основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ за
невнесения корпоративен данък са определени и дължимите лихви в размер на 1
410,25 лв./съгласно РАПРА/.
Направен е анализ и на данните в ОПР за 2016г. и 2017г.,
като е установено, че за 2018г. не са подадени ГДД по чл.92 ЗКПО и не са
публикувани ОПР и баланс. От събраните в хода на ревизията данни е
констатирано, че към 01.01.2018г. дружеството е имало налични материални запаси
в размер на 1 350 000 лв. и стоки на стойност 942 000
лв./доколкото това е декларирано в ОПР за 2017г. като налично/, т.е. налице е
нарастване на наличностите на стоки в сравнение с 2016г., без да има данни за
обекти за съхранение на стоката, както и данни за реализиране на същата през
2018г., доколкото през тази година – 2018г., дружеството не е декларирало
извършени продажби на стоки и материали, поради което и е прието, че наличните
по счетоводни данни стоки и материали на стойност 2 292 000 лв.
следва да са налични към 31.12.2018г. или да са продадени. Нито при ПУФО обаче,
нито при ревизията са установени фактически места, където се съхраняват стоките
и съответно установяване на тяхната действителна наличност. Констатирано е, че дружеството
не стопанисва търговски и складови обекти и от негова страна също не е посочено
място за съхранение на наличните стоки, поради което и е прието, че стоките и
материалите, налични по счетоводни данни, са продадени към 31.12.2018г., като
не е отчетен приход от тези сделки. Същият е определен въз основа декларираните
данни за приходи от продажби и отчетна стойност на продадените активи в
подадените ОПР за 2014г., 2015г. и 2016г., средно в размер на 44,25% надценка,
или установени са приходи в размер на 3 306 300,50 лв./формирани от
продажната цена на наличните стоково-материални запаси/ и разходи в размер на
2 292 000 лв./отчетната стойност на наличните стоково-материални
запаси/.
След извършен анализ по реда на чл.122 ДОПК е определена
данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2018г. в размер на
1 014 300,50 лв., дължим корпоративен данък в размер на 101 430
лв.
На основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ за
невнесения корпоративен данък са определени и дължимите лихви в размер на 8 904,01
лв.
В частта по ЗДДС.
Констатирано е в хода на ревизията, че
дружеството-жалбоподател през
ревизирания данъчен период е извършвало търговска дейност по продажба на
крепежни изделия, които представляват доставки на стоки по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС и са облагаеми на основание чл.12 ЗДДС, като е прекратило декларирането на
доставки след м.07.2017г. включително и след тази дата е подавало нулеви данни
за покупки и продажби. Дейността е осъществявана в обекти в град Пловдив,
ул.“Оборище“ №9, в град София, ж.к.„Младост 1А“ и в „Южен парк“, салон „Марги“.
Извършваните през 2017г. продажби са отчетени чрез ЕКАФП
и по банков път, а за 2018г. няма отчетени продажби. Проверени са данните,
налични по справките в Отчет Z на ФУ с дистанционна връзка с НАП, в които са
отразени отчетените продажби по регистрираните ЕКАФП на ревизираното лице.
Констатирани са нетни приходи, отчетени по ЕКАФП за ревизираните периоди 2017г.
в размер на 82 751,57 лв. и ДДС 16 550,31 лв. и за 2018г. - 0,00 лв. От
дружеството-жалбоподател не са предоставени данни, нито е дадено съгласие за
разкриване на банкова тайна. След получаване на съдебно разрешение за
разкриване на такава, са проследени движенията и остатъците по банковите сметки
през ревизирания период, като е установено, че няма данни за реализирани и
неотчетени приходи по тях. Съгласно декларираните от дружеството данни в СД по
ЗДДС и отчетните регистри по ЗДДС – дневници за продажби е констатирано, че
през 2017г. са декларирани общо приходи в размер на 94 698,82 лв. и начислен
ДДС 18 939,77 лв., а за 2018г. не са декларирани извършени продажби и не е
начисляван ДДС. При преглед на данъчноосигурителната сметка на ревизираното
лице е установено, че декларираният ДДС не е платен.
При преглед на подадените ОПР и ГДД по чл.92 ЗКПО за
2017г. са установени вписани стойности за налични материали в размер на
1 350 хил. лв. и стоки за 942 хил. лв. За 2018г. не е подадена ГДД по
чл.92 ЗКПО и не са публикувани ОПР и Баланс на дружеството. С оглед на така
установеното, е констатирано, че към 01.01.2018г. дружеството-жалбоподател е
имало налични материални запаси в размер на 1 350 000 лв. и стоки на
стойност 942 000 лв. и нарастване на наличностите на стоки в сравнение с
2016г. със 103 000 лв. без да са налични данни за обекти за съхранение на
стоката, както и данни за реализиране на тези стоки и материали през 2018г.,
тъй като през този период дружеството не е декларирало извършени продажби на
стоки и материали, поради което и наличните по счетоводни данни стоки и
материали в общ размер на 2 292 000 лв. е прието, че следва да са
налични към 31.12.2018г. или да са продадени. Нито в хода на ПУФО обаче, нито в
хода на ревизията, са установени местата, където се съхраняват стоките, с оглед
установяване на тяхната наличност. Констатирано е, че дружеството не стопанисва
търговски и складови обекти, а и от негова страна не е посочено място за
съхранение на наличните стоки.
След извършен анализ по реда на чл.122 ДОПК при
определяне на данъчната основа са взети предвид отчетените от дружеството
приходи от търговска дейност, както и неотчетените такива. При това положение е
прието, че наличните по счетоводни данни стоки и материали са продадени към
31.12.2018г., като не е отчетен приход от тези сделки, като размерът на
средната надценка, с която е работило дружеството през предишните отчетни
периоди, е установена на 44,25%, съответно стойността на неотчетените приходи
от продажби е определена по реда на чл.122 ДОПК към 31.12.2018г. в размер на
3 306 300,50 лв., а изчисленият върху нея дължим ДДС в размер на
661 260,10 лв.
На основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ за
невнесения ДДС са определени и дължимите лихви в размер на 72 009,64 лв.
Органите по приходите са констатирали на следващо място,
че „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД е подавало СД по ЗДДС с данни за извършените покупки и
продажби за периода 01.01.2017г. до 30.06.2017г. За следващите отчетни периоди
са подавани СД, но с нулеви данни.
За периода 01.05.2017г. – 30.06.2017г. е отразило в
дневниците за покупки доставки с право на приспадане на данъчен кредит, но не е
представило първични счетоводни документи. Поради липсата на първични
счетоводни документи – фактури за извършените покупки, на основание чл.68 ал.1
и чл.71 ал.1 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, както
следва: за периода м.05.2017г. общо в размер на 42,99 лв. по 3 бр. фактури,
издадени от „СПИДИ“АД, „БТК“ЕАД и „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД; за периода м.06.
2017г. в размер на 13,37 лв. по 3 бр. фактури, от които 2 бр., издадени от „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД и 1 бр., издадена от „АЙФЕСТ“ЕООД.
Отделно от това с подадена СД
вх.№16003342862/08.07.2017г. дружеството е декларирало резултат ДДС за внасяне
в размер на 605,93 лв., която сума не е внесена.
На основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ са
определени и дължимите лихви в размер на 161,89 лв., в т.ч. 158,39 лв. по СД.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ в заключението на
която вещото лице, след като е извършило проверка на документите по делото, е
установило кои са фактурите, с които са били закупени стоки и материали от
жалбоподателя, останали налични към 31.12.2018г. Експертизата е направила
проверка в счетоводството на жалбоподателя и е установила, че фактурите,
описани подробно в констативно-съобразителната част на заключението, са
осчетоводени в регистрите на „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД, изискани са първичните
документи, за да се установи редовни ли са от външна страна и е установено, че
документите имат необходимите реквизити по закона за счетоводството и ЗДДС с
изключение на подробно описаните, в които няма конкретно описание на
продадените стоки и материали и няма издадени описи или приемо-предавателни
протоколи към тях, които да поясняват видовете и количествата на материалните
запаси. По отношение на доставчиците по тези фактури, експертизата не е
направила извод относно съставените счетоводни вписвания при тях, тъй като не е
успяла да осъществи контакт с тези дружества. Посочени в заключението са също
така и фактурите, които имат издаден към тях касов бон, за каква сума и от кое
фискално устройство, представени са и данни кои от процесните фактури се водят
като неплатени в счетоводството на дружеството-жалбоподател към 31.12.2018г.,
като е уточнено, че сумите по процесните фактури участват в дневниците за
покупки на жалбоподателя и в резултата по ЗДДС за периода, в който са включени,
а по отношение на доставчиците, експертизата не е направила изводи, тъй като не
е успяла да осъществи контакт с тях.Експертизата не дава отговор и дали
доставчиците на жалбоподателя са разполагали с наличности на продадените стоки
и материали, тъй като не ги е открила за проверка, а по отношение на
редовността на водене на счетоводството, не е даден отговор, тъй като е факт,
че дружеството има заведена двустранна счетоводна отчетност с компютърна
обработка на данните, налице е също заведена аналитична отчетност по видове
стоки и материали, както и по доставчици. Посочено е също така, че заведената
отчетност позволява да се направи проверка на съставените статии и е налице
съответствие между заведените аналитични и синтетични регистри, при проверка на
експертизата не са били представени някои от първичните документи и наличност
на един от счетоводните складове за стоки. Не се твърди обаче в заключението,
че към момента на съставяне на счетоводните статии, липсващите първични
документи не са били налични. И не на последно място, вещото лице е установило,
че не е изписано цялото количество, налична при „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД ламарина към
31.12.2018г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото
същото е отговорило точно съобразно поставените въпроси.
Други доказателства не са ангажирани от страните, въпреки
дадените им от съда указания за подлежащите на установяване факти и
обстоятелства и последиците от недоказването, в т.ч. и че вещото лице няма
удостоверителни функции и доказателствата, по които е работило следва да бъдат
представени по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи.
Преди всичко следва да се посочи, че нито в жалбата си,
нито в представените писмени бележки от страна на жалбоподателя са изложени
конкретни възражения. В съответствие с разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 АПК
обаче съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, в т.ч. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
В случая, както вече се посочи, релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на чл.122 и сл. ДОПК. Ревизията е завършила с
издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма,
съобразно разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК. Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и са били съобщени на представляващия дружеството. Следователно на
ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем. Или, не са налице основанията по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.
А по отношение материалната законосъобразност на
оспорения РА и съответствието му с целта на закона, настоящият съдебен състав
намира следното.
В конкретния случай се касае за извършена ревизия по реда
на чл.122 ДОПК и определени задължения на жалбоподателя по ЗКПО, ЗДДС и лихви,
вследствие на: констатирани извънредни приходи за 2017г. в размер на
75 046, 60 лв., установени с влязъл в сила РА; установени стоки и
материални запаси по счетоводни данни към 31.12.2018г. в размер на
2 292 000 лв., които не са налични и са приети за продадени към
31.12.2018г. при средна надценка от 44,25%, или установени неотчетени приходи в
размер на 3 306 210 лв.; непредставени първични счетоводни документи
по претендиран данъчен кредит в размер общо на 56,36 лв.; невнесено ДДС,
декларирано в СД в размер на 605,93 лв. Или, спорни в случая са следните
обстоятелства: наличие на обстоятелствата по чл.122 ДОПК; налице ли са
извънредни приходи за 2017г. в размер на 75 046,60 лв., неотчетени приходи в
размер на 3 306 210 лв. към 31.12.2018г., респ. дължимо ДДС в размер
на 661 260,10 лв. за данъчен период м.12.2018г., налице ли са основанията
за признаване на данъчен кредит в размер на 42,99 лв. за данъчен период
м.05.2017г. и в размер на 13,37 лв. за данъчен период м.06.2017г., внесен ли е
декларираният със СД ДДС в размер на 605,93 лв.
С оглед разрешаването на текущия административноправен
спор, следва да бъде съобразено на първо място, че в спорното съдебно
производство двете страни – данъчно задълженото лице и административният орган
са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК,
независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
На следващо място следва да се съобрази и правилото,
възведено в чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на
ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия
кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от
събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва чия е
доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство реда на чл.122 ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в
същия констатации.
В настоящия случай съдът намира, че от събраните
доказателства, органът по приходите обосновано е приел, че до започването на
ревизията не е подадена декларация по чл.92 ЗКПО за 2018г., налице са данни за
укрити приходи или доходи, доколкото няма данни наличните към 31.12.2017г.
стоки и материали да са налични и към 31.12.2018г., а същевременно няма данни и
да са отчетени приходи от тяхната продажба, не е представена счетоводна
отчетност от ревизираното лице, отделно от това същото не е намерено на известните
на ревизиращите органи адреси, в т.ч. и на адреса за кореспонденция по чл.28,
т.е. установени са обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК. Ето
защо и предвид разпоредбата на чл.123 ДОПК, по силата на закона се презюмира
реализиран приход, подлежащ на облагане. Ревизираното лице е надлежно уведомено
за предприетите действия за определяне на данъчната основа по аналог, като са
връчени 2 бр. уведомления по чл.124 ДОПК. От страна на „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД, както
вече се посочи, декларации по чл.124 ал.3 ДОПК не са представени. В отговор на
отправените до дружеството ИПДПОЗЛ не са представени никакви документи и/или
обяснения, такива не са представени и в хода на производството по
административното обжалване, както и в хода на настоящото съдебно такова.
Въпреки липсата на представени от дружеството-жалбоподател данни, органите по
приходите са извършили необходимите проверки, присъединили са събрани
доказателства в хода на извършена ПУФО, изискали са от трети лица представянето
на документи и писмени обяснения, в т.ч. и от банки и са достигнали до
единствените възможни изводи относно спорните въпроси.
Следва в тази връзка да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.122 ал.2 ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1 се определя
след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на
чл.122 ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122, ал.1 ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии,
визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да се
направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната
основа по възможно най-обективния и достоверен начин по отношение на конкретния
ревизиран субект. Разбира се, така определената данъчна основа по реда на
чл.122 ДОПК ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически
състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице.
Правното твърдение на органите по приходите за съществуването на разпоредените
публични задължения е основано на фактическо твърдение за осъществени доставки
в стопанисвани от РЛ търговски обекти, без да е начислен следващият се ДДС и
съответно неотчетени приходи. Обект на облагане с ДДС в случая е доставката, а
по ЗКПО – печалбата. Затова при решаването на спора по ЗДДС въведеният с
твърдение на ответника предмет на доказване е осъществяването на доставката от
ревизираното лице. По ЗКПО спорен е фактът на получаване от същото това
ревизирано лице на приходи от продажби, които не са отчетени. Определянето на тези
положителен и отрицателен юридически факти като предмет на доказване следва от
функционалната връзка между печалбата и приходите в контекста на изискването по
т.3.2 от СС №1 – Финансовите отчети следва да отговарят на изискванията за
вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на
предприятието. ОПР е съставна част от ФО – т.2 б.“б“ от СС №1, а нетните
приходи от продажби са в структурата на ОПР – т.18.1 от СС №1.
По отношение на следващия спорен момент, а именно
определени задължения по ЗКПО за 2017г. в размер на 7 504,58 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 410,25 лв., вследствие на констатирани
извънредни приходи за 2017г. в размер на 75 046,60 лв., съдът намира следното.
Не е спорно между страните, че с влязъл в сила РА
№Р-16001617006088-091-001/14.05.2018г. на дружеството-жалбоподател са
определени задължения по ЗДДС в резултат от отказан данъчен кредит, в т.ч. и по
фактури, извадени от „ОРИОН ПРОПЪРТИС“ЕООД и „ДМ ГРУП 10“ЕООД за данъчен период
м.01. 2017г. – м.12.2017г. Стоките, предмет на тези фактури, на стойност
75 046,60 лв. са заведени в счетоводството на жалбоподателя, липсват обаче
данни отчетната стойност на тези стоки да е включена в разходната част при
формиране на СФР за 2017г. Отделно от това не са доказани както произходът,
така и плащането на стоките на стойност 75 046,60 лв., заведени в
счетоводството на жалбоподателя през 2017г., поради което и правилно е прието
от органите по приходите, че същите са придобити безвъзмездно, без да е отчетен
извънреден приход със същия размер. Това е така, защото след като процесните
активи не са доставени от сочените доставчици и не е извършено плащане към тези
дружества, за което спор между страните не се формира, доколкото от страна на
жалбоподателя нито са ангажирани доказателства, нито са наведени твърдени в
тази насока, то активите са придобити по безвъзмезден начин, при което за
ревизираното лице не са възникнали пасиви/задължения/. При това положение и
счетоводният финансов резултат правилно е увеличен със стойността на
заприходените активи, т.е. със сумата на приходите, които е следвало да бъдат
отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не
са отчетени от данъчно задълженото лице в съответствие с правилото на чл.78 ЗКПО. Посочената разпоредба се прилага в случаите, когато се установи, че
съществуват приходи, които не са намерили отражение при формирането на
финансовия резултат за съответния отчетен период. От констатациите в РА и
доказателствата по преписката може да се установи, че изводите относно
неотчетени приходи от дружеството съгласно нормативните изисквания, са
обосновани и мотивирани със събраните в хода на ревизията доказателства.
В конкретния случай след като липсват данни за извършване
на доставките от „ОРИОН ПРОПЪРТИС“ЕООД и „ДМ ГРУП 10“ЕООД и няма документи за
реално платени суми за доставката на въпросните активи, то правилно е
достигнато до извод, че дружеството-жалбоподател безвъзмездно е придобило
изследваните активи. След като дружеството-жалбоподател не е отчело в текущата
година приходи в нарушение на принципа на текущо счетоводно отчитане по чл.3
ЗСч, както и в противоречие с общите правила на НСС, където се посочва, че
приходите могат да доведат до получаване или увеличаване на различни видове
активи – парични средства, вземания, стоки и т.н., правилно е извършена
корекция на СФР с неотчетените приходи в размер на 75 046,60 лв. Правилно
е определен и дължимият корпоративен данък за 2017г., както и законните лихви
върху тази сума.
По отношение на установените задължения за 2018г., както
вече се посочи и по-горе, органите по приходите са установили, че към
01.01.2018г. дружеството-жалбоподател е имало декларирани като налични
материални запаси в размер на 1 350 000 лв. и стоки на стойност
942 000,00 лв., които не са отчетени като отчуждени/продадени, дарени
и/или др./ или бракувани, но не е установено и при извършените проверки да са
налични в някой от стопанисваните от „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД обекти. Впрочем
жалбоподателят не е и декларирал, че същите са налични, пък било то и на друг
обект, различен от стопанисваните от него. До извод в обратната насока не води
и заключението на вещото лице, доколкото същото се позовава на счетоводни
документи, които не са налични по делото и с които документи пълномощникът на
жалбоподателя изрично заявява, че не разполага. С оглед на това и правилно
органите по приходите са приели, че стоките и материалите, налични по
счетоводни данни, но физически липсващи, са продадени към 31.12.2018г. без да е
отчетен приход от тези сделки. В конкретния смисъл намира приложение и Решение
на Съда (седми състав) от 5 октомври 2016 година по дело C-576/15, съгласно
което Член 2, параграф 1, буква a), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и
членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът
на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която,
когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му
доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството
на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че
данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица,
и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на
фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени
в посочената директива.
Настоящият съдебен състав констатира, че правилно е
определен размерът на приходите въз основа на декларираните данни за приходи от
продажби и отчетна стойност на продадените активи в подадените от
„ИНОКСТРЕЙД“ЕООД ОПР за 2014г., 2015г. и 2016г. средно в размер на 44,25%,
съответно правилно и счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата на
приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно
изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице,
в съответствие с правилото на чл.78 ЗКПО. Посочената разпоредба се прилага в
случаите, когато се установи, че съществуват приходи, които не са намерили
отражение при формирането на финансовия резултат за съответния отчетен период.
От констатациите в РА и доказателствата по преписката може да се установи, че
изводите относно неотчетени приходи от дружеството съгласно нормативните
изисквания, са обосновани и мотивирани със събраните в хода на ревизията
доказателства. Правилно е определен и дължимият корпоративен данък за 2018г.,
както и законните лихви върху тази сума. Или, РА в частта по ЗКПО е правилен и
законосъобразен, съответно жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед на констатациите по ЗКПО, а именно, че
дружеството-жалбоподател е реализирало приход от извършени доставки в размер на
3 306 300,50 лв., органите по приходите са приели, че за данъчен
период м.12.2018г. са налице извършени доставки на стоки с данъчна основа в
същия размер 3 306 300,50 лв., поради което и на основание чл.25 ал.2 ЗДДС и чл.86 ал.1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 661 260,10 лв.
Безспорно, проявен е в случая съставът, предвиден в
хипотезите на чл.122 ал.1 т.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК, което предопределя
определяне на основата за облагане с процесните преки и косвени данъци по реда
на чл.122 ал.2 ДОПК. Неминуемо така
определената облагаема основа/по реда на чл.122 ал.2 ДОПК/ ще се различава в
една или друга степен от обективно осъществения данъчен фактически състав, но
това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че
в разпоредбата на чл.122 ал.2 ДОПК са регламентирани критериите за определяне
на облагаемата основа, като по този начин различието се свежда до минимум.
Задълженото лице обаче разполага с процесуална възможност в хода на
производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на
установените фактически констатации. Това обаче, както се посочи и по-горе, не
бе сторено, поради което и следва да се приеме, че данните от приобщените в
хода на ревизионното производство писмени доказателства налагат несъмнения
извод, че за процесния ревизиран период жалбоподателят е реализирал приходи от
продажби, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в ОПР, в
подадените ГДД по ЗКПО и в СД по ЗДДС за съответния отчетен период, нито дори в
отчетите на наличните в обектите фискални устройства.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав
констатира, че размерът на данъчната основа за облагане, респективно данъка, са
незаконосъобразно определени. Това е така, защото при определяне на размера на
дължимия ДДС, ревизиращите органи не са съобразили разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена. Нито в РД, нито в РА е посочено да е изследвано това
обстоятелство, няма обаче данни при извършваните обичайни доставки/за каквито
по делото има достатъчно данни/ дружеството-жалбоподател да е договаряло нещо
различно, поради което и следва да се приеме, че ДДС е включен в продажната
цена. При това положение е следвало не да се начислява данък в размер на 20%
върху цялата стойност на облагаемите доставки, които са в размер на
3 306 300,50 лв., а съгласно цитираната разпоредба на закона е
трябвало да се приеме, че ДДС е включен в посочената стойност. При това
положение и използвайки формулата, залегнала в чл.53 ал.2 ППЗДДС следва да бъде
начислен ДДС, както следва: [(3 306 300,50х20):(100+20)] =
551 050,08 лв., а не както е установил ревизиращият орган в размер на
661 260,10 лв./в този смисъл Решение №1437 от 3.02.2014г. на ВАС по адм.
д. №5502/2013г., VIII о., Решение №14131 от 26.11.2014г. на ВАС по адм. д. №
9834/2014г., I о. и др./. Съответно, изчислени посредством общодостъпния в
интернет страницата на НАП лихвен калкулатор прилежащи лихви са в размер на
60 008,03 лв., а не както са изчислени от ревизиращите органи в размер на
72 009,64 лв. Това налага
изменение на оспорения РА в разглежданата част като допълнително начисления ДДС
за процесния период в размер на 661 260, 10 лв., ведно със законната лихва
в размер на 72 009,64 лв. бъдат намалени на 551 050,08 лв., ведно със
законните лихви върху тази разлика в размер на 60 008,03 лв.
По отношение на отказания данъчен кредит за данъчни
периоди м.05-м.06.2017г. в общ размер на 56,36 лв. жалбоподателят не е
представил, в т.ч. и в хода на настоящото съдебно производство оригинали на
процесните фактури, нито заверени копия от тях, по които е упражнил правото си
на приспадане на данъчен кредит. Не са представени и счетоводни документи,
касаещи процесните доставки. В случая с процесуалното си бездействие, свързано
с непредставянето на оригинали на процесните фактури, по които е претендирал
право на приспадане на данъчен кредит, жалбоподателят е създал пречки за
установяване наличието на условието по чл.71 т.1 ЗДДС за упражняване на правото
на приспадане на данъчен кредит, свързано с притежаване на данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът е
посочен на отделен ред. Съответно на това следва да се приеме, че
жалбоподателят, върху който лежи доказателствената тежест по общото правило на
чл.154 ал.1 ГПК, приложим във връзка с нормата на §2 ДР на ДОПК като лице,
претендиращо право на данъчен кредит, не установи наличието на основната
предпоставка за надлежно упражняване на правото, а именно, че притежава данъчен
документ/в случая данъчна фактура/, съставен в съответствие с изискванията на
чл.114 и чл.115, поради което и с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК, следва да
се приеме, че не е налице условието, предвидено в разпоредбата на чл.71 т.1 ЗДДС за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит.Съгласно последно
цитираната разпоредба, данъчнозадълженото лице упражнява правото си на
приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки, по които е получател, когато
притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и
чл.115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. А съгласно изискванията
на чл.113 ал.1 ЗДДС, всички доставчици следва да документират извършените от
тях транзакции с фактура, която съдържа най-малко изчерпателно изброените в
чл.114 ЗДДС реквизити. Или, налага се изводът, че за да бъде правото на данъчен
кредит валидно упражнено, в тежест на жалбоподателя е да установи, че към този
момент е разполагал с оригинален първичен счетоводен документ, или с фотокопие
от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат,
което да съхранява в счетоводството си.
В този смисъл, на осчетоводяване подлежат само
оригиналните счетоводни документи или екземпляри, заверени от издателя им с
подпис и печат - арг. чл.58 ал.2 ППЗДДС. Обстоятелството, че покупките са
декларирани от жалбоподателя в дневниците за покупки, а доставчиците са
декларирали съответните продажби в своите дневници за продажби не е основание
за друг извод, тъй като отчетните регистри - дневниците за покупки и дневниците
за продажби са само вторични регистри, които се изготвят въз основа на
първичните данъчни документи и като такива не могат да ги заместят. Следва да
се има предвид, че изискването лицето да притежава оригинален данъчен документ,
е насочено освен към спазване на счетоводния принцип за документална
обоснованост, също така и към предотвратяване на злоупотребите с ДДС, което е и
причината законът да предвижда нарочно установена специфична процедура по
уведомяване на контролните органи в случай на изгубване, унищожаване или
повреждане на данъчните документи.
С оглед гореизложено, и след като от страна на
жалбоподателя като лице, което претендира право на приспадане на данъчен
кредит, не са представени нито оригинали, нито заверени копия от процесните
фактури, то при условията на чл.161 ГПК, приложим във връзка с §2 ДР на ДОПК,
не може да се приеме за установено, че същият притежава такива документи,
поради което и като последица от това, не е възможно да се приеме, че в случая
спорното право на данъчен кредит е надлежно упражнено от жалбоподателя и
правилно това право му е отказано с обжалвания ревизионен акт. В обобщение
следва да се посочи, че законът пряко свързва пораждането на право на данъчен
кредит с редовно издаден първичен счетоводен документ. Това прави излишно
обсъждането на фактите и обстоятелствата, свързани с наличие или липса на
доставка по спорните фактури, издадени от „СПИДИ“АД, „БТК“ЕАД, „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, „ЕВН България Топлофикация“ЕАД и „АЙФЕСТ“ЕООД. Необходимостта от
изследването на този въпрос би се породила само при наличието на годна от
законна гледна точка фактура.
И най-сетне, по отношение на определените задължения за
лихви за невнесен в срок ДДС, от страна на жалбоподателя не се ангажираха
доказателства това задължение да е било изпълнено по подадената от него СД. От
събраните по делото доказателства също не се установява този факт, поради което
и правилно и законосъобразно на основание чл.175 ал.1 ДОПК органите по
приходите са начислили лихви за просрочие, които се установи от съда, че са
правилно изчислени. Или, в тази част РА също се явява обоснован и
законосъобразен, респ. жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде
отхвърлена.
С оглед констатираната частична незаконосъобразност на
оспорения РА и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива им се дължат, съобразно уважената, респ. отхвърлената
част на жалбата. Жалбоподателят се констатира да е сторил разноски в размер на
450 лева – възнаграждение за вещо лице и ДТ. На ответника се дължат разноски в
размер на 11 057,37 лв. по осъществената защита от юрисконсулт, който
размер се определя на база правилото на чл.8 ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на
жалбата, за жалбоподателя дължимите разноските се констатираха в размер на
64,49 лева, а за ответника – 9 472,66 лева. Или по компенсация на
ответника се дължат разноски от страна на жалбоподателя в размер на
9 408,17 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16001619005029-091-001/10.02.2020г., издаден от С. П. П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. Г.на длъжност главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, поправен с
Ревизионен акт №П-16001620035115-003-001/21.02.2020г. за поправка на ревизионен
акт, издаден от същите органи по приходите, потвърден с Решение №
204/08.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която на „ИНОКСТРЕЙД“ ЕООД със седалище и адрес на управление
град Пловдив, ул.“Ильо Войвода“ №18 допълнително е начислен ДДС за данъчен
период м.12.2018г. в размер на 661 260,10 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 72 009,64 лв., като НАМАЛЯВА
данъка от 661 260,10 лв. на
551 050,08 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от
72 009,64 лв. на 60 008,03 лв.
и ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата
й част, досежно допълнително установени задължения за корпоративен данък за
2017г. в размер на 7 504,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 410,25 лв.; корпоративен данък за 2018г. в размер на 101 430,00
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 904,01 лв. и непризнат
данъчен кредит за данъчни периоди м.05.2017г. – м.06.2017г. в размер на 56,36
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 161,89 лв., в т.ч. 158,39 лв. по СД.
ОСЪЖДА „ИНОКСТРЕЙД“ЕООД със седалище и адрес
на управление град Пловдив, ул.“Ильо Войвода“ №18 да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“№52, сумата от
9 408,17 /девет хиляди четиристотин и осем лева и седемнадесет стотинки/,
разноски по делото по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: