№ 742
гр. София, 12.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Александър Желязков
Владимир Астарджиев
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600869 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на осъдения Д. Б. Б., депозирана чрез служебния му защитник адвокат С. С. от
САК срещу протоколно определение (без номер) от 3.8.2022 г. на Софийски градски съд
(СГС), постановено по н.ч.д. № 2590/22 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 11.
първоинстанционен състав. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения
да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по пощата на
9.8.2022 г.) с подадената частна жалба се изразява недоволство от отказа за предсрочното
условно освобождаване на осъдения и се твърди, че атакуваното определение е неправилно.
Приведен е довод, че съдът не бил обсъдил всички значими обстоятелства по чл. 439, ал. 1
НПК, а бил споделил отделни фрагменти в ущърб на осъдения от доклада на инспектора по
социална дейност. Инвокирано е оплакване за това, че съдът не назначил експертиза, която
да провери твърдението на лишения от свобода, че страдал от тежко белодробно заболяване,
налагащо по спешност операция в чужбина. Отправената към въззивния съд претенция е за
отмяна на определението и постановяването на ново, с което молбата за предсрочно условно
освобождаване да се уважи. Направено е и доказателствено искане за назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, извършвайки пълна служебна
проверка, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че разглеждането на делото е по реда на глава
22. НПК и протича в закрито съдебно заседание, в което не се събират доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 1, алт. 2. НПК, когато намери за необходимо съдът
може да разгледа делото и в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съдът
практикува тази хипотеза, когато намери, че за правилното решаване на делото е
1
необходимо изясняването на обстоятелства, които не са били разкрити. В конкретния случай
обаче съдът не намери, че има неизяснени обстоятелства, налагащи разглеждането на делото
в открито съдебно заседание. Здравословното състояние на лишения от свобода не е
включено в обсега на предпоставките, които съдът следва да преценява при решаването на
въпроса за предсрочното условно освобождаване. Затова дори първостепенният съд да беше
отказал назначаването на съдебномедицинска експертиза (а той не е, защото пред него не е
било отправяно такова искане), въззивният не би приел това за пропуск, който да
отстранява. Здравословното състояние може да е основание за прекъсване изпълнението на
наказанието (по реда на чл. 447 НПК), което е от компетентността на окръжен прокурор.
Ангажимент на затворническата администрация е да подсигури необходимите медицински
грижи в случай на влошено здравословно състояние на лишения от свобода (по реда на чл.
129 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража), като в случай
на необходимост, по реда на чл. 135 ЗИНЗС, осъденият може да бъде изпратен за лечение и
в лечебно заведение извън тези към местата за лишаване от свобода.
Именно защото здравословното състояние не е обстоятелство, релевантно за
дължимата преценка по чл. 439а НПК, изследването му за нуждите на това производство е
безпредметно. В този смисъл доказателственото искане за назначаване на
съдебномедицинска експертиза е неоснователно.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология:
Британският гражданин Д.Б. изтърпява наказание от 18 години лишаване от свобода,
наложено му с присъда по н.о.х.д. № 345/15 г. по описа на ОС - Видин, за престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 НК.
Началото на наказанието е от 23.5.2012 г. (датата на предварителното задържане) и
до момента на разглеждане на делото в СГС осъденият е изтърпял фактически 10 години 6
месеца и 8 дни, от работа –1 месец и 13 дни или всичко 10 години 7 месеца и 21 дни. За
изтърпяване са останали 7 години 4 месеца и 9 дни, от които именно осъденият иска да бъде
освободен.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил определен
на 46 точки, тоест среден. Той не е снижен и към момента на изготвяне на актуалния доклад.
Като проблемни зони и към настоящия момент са отчетени първоначалните:
отношение към правонарушението (не поема отговорност за стореното, с формална
мотивация за промяна в криминалното поведение; не признава и зачита правата на другите
хора в социума); начин на живот и обкръжение (социално изолиран от другите хора; с
безразсъдно и рисково поведение); емоционални проблеми (в миналото имал суицидни
мисли и намерения, каквито отрича понастоящем); междуличностни проблеми (с пасивно
агресивно поведение и частично усвоени умения за междуличностно общуване); умения за
мислене (без умения за разпознаване на проблемите и за адекватното им разрешаване, със
склонност към импулсивно поведение).
Констатиран е и висок риск от сериозни вреди за обществото; за служителите и за
лишените от свобода – нисък; за самия лишен от свобода – висок предвид психическите му
особености, извършеното правонарушение и напредналата възраст.
В препланирането на присъдата като цели са заложени преоценка на минало
поведение и поддържане на контакт с по-голям кръг от хора. Отбелязано е, че осъденият е
бил наказван многократно, но за период от над половин година при него се наблюдава
положителна линия на поведение, както и че е изразил желание да учи български, поради
което му били предоставени учебни материали за самоподготовка. Относно изпълнението на
първоначалния план на присъдата в доклада са отбелязани данните за налаганите
2
дисциплинарни наказания за нарушения на режимната дейност, както и че проведената
корекционна дейност не е довела до положителен резултат, поради което и рискът от
рецидив не е намален. Отразено е също така, че лишеният от свобода не е проявявал интерес
към включване в провежданите в затвора курсове и основното му развлечение е гледане на
телевизия в спалното помещение, в което е настанен. Като пречка за полагането на труд от
страна на осъдения е посочена напредналата му възраст и здравословното състояние, а като
такава за участието му в специализирана групова работа – липсата на утвърдени програми за
въздействие спрямо чужденци, невладеещи български език.
Режимът, при който лишеният от свобода търпи наказанието си, продължава да е
строг.
От изготвяните текущи, а и от актуалния доклад, съдържащи се в делото, е видно, че
не е постигнат напредък в изпълнението на целите на наказанието. Обобщено, престоят на
затворника в мястото за лишаване от свобода е сведен основно до съхранителното му
третиране. Провеждането на корекционно-възпитателната работа е силно затруднено заради
това, че очевидно затворническата администрация не разполага с нужния инструментариум
за осъществяване на пълноценна корекционна дейност с осъдените, които не владеят
български език. Логично, няма позитивен резултат за преодоляването на дефицитите в
проблемните зони. Работата по индивидуалния план на присъдата е отбелязала като
единствен положителен резултат самоподготовката на осъдения в усвояването на български
език.
Целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени и има
необходимост от продължаване на работата във всички проблемни зони. Рискът от рецидив
се запазва в посочените по-горе високи стойности. Също висок остава рискът от вреди във
всички категории, в това число и за самия лишен от свобода, и то в условията на
контролирана среда.
Осъденият е многократно наказван за допуснати дисциплинарни нарушения.
Наказанията са заличени само за периода от 2012 до 2014 г. по реда на чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС.
Останалите наказания обаче, налагани последователно в периода от 2018 до 2021 г., не са
заличени, тъй като всяко от тях е извършвано в рамките на една година от предходното, а от
последното наложено (със заповед № 231/3.11.2021 г.) не е изтекъл двугодишният срок по
чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС. Този извод не се променя от факта, че въззивният съд изключва
наказанието, наложено със заповед № 305/1.8.2019 г. поради отмяната му с влязъл в сила
съдебен акт, тъй като през 2019 година осъденият е извършил други дисциплинарни
нарушения, за които е санкциониран преди изтичането на една година от наложените му
наказания през 2018 година.
Осъденият Б. не е награждаван.
Режимът не е променян от строг в по-лек.
В обобщение, съгласно заключенията на отговорните служители, към този момент
корекционната работа не е постигнала благоприятен резултат и в този смисъл, не може да се
приеме, че има доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъдения.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но не е налице втората - доказателства за поправянето му.
Апелативният съд на свой ред се съгласява с този извод като намира за обосновани
констатациите в доклада на ИСДВР, поради което и счита, че следва да се споделят
отрицателните становища за предсрочно условно освобождаване. В този смисъл намира и за
правилен подхода на СГС да постанови отказ. Не само че няма доказателства, които да сочат
на успешно проведен поправителен процес при осъдения, но са налице такива, които
разкриват, че тази дейност е затруднена. Цялостното поведение на лишения от свобода,
рисковете от рецидив и вреди обосновават отсъствието на позитивната предпоставка за
3
условно предсрочно освобождаване.
На този етап прогнозата за успешна ресоциализация на лишения от свобода се
определя като неблагоприятна въпреки белязания напоследък положителен резултат в
поведението му от над половин година. Съдът отчита като позитивен, но недостатъчен този
фактор. Усилията за поправянето на осъдения следва да се концентрират върху
изпълнението на плана на присъдата, за да се преодолеят набелязаните проблеми в
дефицитните зони като обаче се предприемат адекватни мерки, отчитащи обстоятелството,
че Б. не може да общува на български език. Затворническата администрация следва да
подсигури възможност за работа с преводач. В противен случай корекционната дейност все
ще е обречена на неуспех. Без постигането на успешни резултати в дефицитните области не
би могло да се мисли за ефикасното социално реинтегриране на лишения от свобода дори и
след изтърпяване на пълния размер на наказанието. От съществено значение за поправянето
на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно отношение
към деянието, за което е осъден и на формиране на действително желание за промяна в
поведението, за да се създаде нагласа за зачитане на правата на останалите членове на
обществото. Без действително вникване в причините, довели до въдворяване в място за
лишаване от свобода, без осъзнаването на негативната същност на последиците, причинени
от деянието и накърнили обществените отношения, няма как да се формира реално критично
отношение към правонарушението.
Затворническата администрация следва да предприеме по-значими усилия, отчитайки
обективния факт на напредналата възраст на осъдения, и да привлече експертна помощ от
преводач, за да бъде осъществима корекционно-възпитателната работа.
В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение (без номер) от 3.8.2022 г. на Софийски
градски съд (СГС), постановено по н.ч.д. № 2590/22 г. по описа на СГС, Наказателно
отделение, 11. първоинстанционен състав, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Д. Б. Б. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4