№ 225
гр. Шумен, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20223600100022 по описа за 2022 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК, от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД срещу С. И. Х. и В. В. Х.. Ищеца излага, че
на 05.08.2008г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - кредитодател, и С. И. Х., ЕГН
**********, и В. В. Х., ЕГН ********** – кредитополучатели бил сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL40614/05.08.2008г., съгласно който банката
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 75 900 лева, а кредитополучателите се задължили да ги върнат при условията,
описани по-долу. Кредитът се предоставял за срок от 384 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, по курс „купува" за швейцарски франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита, както следва: 34 000 лева за покупка на недвижим имот и 41 900 лева
за други плащания. В деня на усвояването на кредита, страните подписали Приложение № 1
към договора за кредит, представляващо неразделна част от него, в което посочвали
приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарския франк на банката. За връщането
на кредита и за другите задължения по настоящия договор, лицата подписали договора като
кредитополучатели и отговаряли солидарно. Срокът за усвояване на суми по кредита бил
три месеца, считано от датата на подписване на договора, след изтичането на който
задължението на банката за предоставяне на средства по кредита отпадал. За усвоения
кредит кредитополучателите дължали годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от 1.2
пункта. Към момента на сключване на процесния договор, БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове била в размер на 5%. Дължимите лихви се начислявали от
датата на първо усвояване на средства по отпуснатия кредит. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите
дължали лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателите заплащали на банката следните такси: 1/ Такса за управление - 1,5 %
върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на
кредита; 2/ Комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа
1
на съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на
плащането, спрямо месечната погасителна вноска в размер на 0,03 % върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата и 3/ Административна такса - 50
лева, еднократно дължима при подаване на документите за кредит. Крайният срок за
погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви бил 384 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Кредитополучателите погасявали кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва. Погасяването на кредита се извършвало в
същата валута, в която същият бил разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Кредитополучателите имали възможност да изплатят дълга по кредита предсрочно - изцяло
или частично, като в този случай щели да дължат такса в размер на 4 % върху размера на
предсрочно погасената главница, която се удържала в момента на погасяването.
Кредитополучателите не дължали такса при предсрочно погасяване в размер до две месечни
анюитетни погасителни вноски, когато то се извършвало еднократно в рамките на една
календарна година. Съгласно чл. 14 от договора за кредит, кредитополучателите се
задължавали да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот.
Застраховката следвало да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от
кредитополучателите всяка година, до окончателното издължаване на кредита. С
подписването на процесния договор, кредитополучателите давали своето неотменимо и
безусловно съгласие, оправомощавали и упълномощавали банката, а банката приемала да
застрахова от тяхно име и за тяхна сметка предоставения като обезпечение по този договор
недвижим имот, както и да подновява сключената от името и за сметка на
кредитополучателите имуществена застраховка на имота за срока на действие на договора за
кредит, както и да преупълномощава трети лица с тези права. С подписването на процесния
договор, кредитополучателите дали неотменимото си и безусловно съгласие,
оправомощавали и упълномощавали банката, а последната приемала да заплаща от тяхно
име и за тяхна сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното
подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от
сметките на кредитополучателите по законоустановения ред. С подписването на процесния
договор, кредитополучателите давали своето неотменимо и безусловно съгласие,
оправомощавали и упълномощавали банката, а последната приемала, в случаите, когато към
датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на
кредитополучателите не била осигурена необходимата сума за плащането й, банката да
преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със
същата сума увеличи задължението на кредитополучателя по договора за кредит. При
непогасяване, на която и да е вноска по процесния кредит и/или по потребителския кредит
„Мой дом плюс", както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е
задължение по който и да е от договорите за кредит, банката можела да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на
вземанията си по установения от закона ред.
С Приложение № 1 от 05.08.2008г. страните удостоверявали, че датата на усвояване
на кредита била 21.08.2008г. Към датата на усвояване на кредита, посочена в предходното
изречение, приложимия курс „купува" за швейцарски франк на банката към лева е 1,1827,
като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, съгласно процесния договор за
кредит, е 64 176,00 швейцарски франка.
С Допълнително споразумение от 14.09.2009г. страните се съгласявали да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер размерите посочени в т. I от допълнителното споразумение. По силата на
допълнителното споразумение страните се договаряли да бъде въведен облекчен ред за
2
погасяване на съществуващите вземания на банката. С подписване на споразумението,
страните се съгласявали формираните просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване
към редовната главница, както оправомощавали банката да извърши служебно всички
необходими действия по преоформяне на задълженията. След извършването на
горепосоченото преоформяне, страните се съгласявали, че кредитополучателите ще се
ползват от 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг. През този период,
кредитополучателите погасявали задължението си към банката на равни месечни
погасителни вноски, като през периода на облекчено погасяване на дълга, страните се
съгласявали, че кредитополучателите ще погасяват кредита при облекчени лихвени условия,
като за този период общия дълг ще се олихвявал с фиксирана годишна лихва, в размер на
5,40 %. След изтичане на периода на облекчено погасяване, кредитополучателите се
задължавали да продължат да погасяват общия дълг на равни месечни анюитетни вноски,
като считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване,
непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в размер на действащия към
съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,19 пункта. В случай, че в рамките на уговорения период на
облекчено погасяване кредитополучателите не заплатели две поредни дължими месечни
вноски, същите губели правото да се ползват от облекчените условия, въведени с
допълнителното споразумение. Кредитополучателите заплащали на банката месечна такса
за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита в размер, определен съгласно действащата
към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката, която се дължала до пълното им
погасяване. Кредитополучателите, с подписването на допълнителното споразумение,
декларирали, че са запознати и съгласни с всички счетоводни операции, извършени от
банката при, по повод и във връзка с договореностите по същото, включително свързани с
преоформянето на кредита по реда на допълнителното споразумение и с въведената
поредност при погасяването му, както и че дават своето неотменимо и безусловно съгласие,
и оправомощавали банката за служебното им извършване. Кредитополучателите
декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било претенции към банката по
отношение на извършените от нея счетоводни операции и други действия, свързани с
преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената поредност при
погасяването му.
С Допълнително споразумение от 28.09.2010г. страните се съгласявали да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатират, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер - размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен тези
задължения, страните се съгласявали, че кредитополучателите дължат и редовната лихва,
която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на допълнителното
споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още нямало да бъде
изискуема. С подписването на споразумението, страните се съгласявали формираните
просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и
оправомощавали банката да извърши служебно всички необходими действия по
преоформяне на задълженията. Страните се съгласявали, че кредитополучателите ще
ползват 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга. През този период, върху дълга
се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,72 %, като дълга се погасявал на
равни месечни погасителни вноски в размер на 260 швейцарски франка на месец. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупвали начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписването на
допълнителното споразумение, кредитополучателите давали своето изрично и неотменимо
3
съгласие, оправомощавали и възлагали на банката. След изтичането на периода на
облекчено погасяване, непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в
размер на действащият към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски
франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,47 пункта, като след изтичането
на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други
разноски, свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни
погасителни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено
погасяване било задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва
върху дълга. В случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване
кредитополучателите не заплатили изцяло или частично две поредни дължими месечни
вноски, същите губели правото да се ползват от облекчените условия, въведени с
допълнителното споразумение. Кредитополучателите заплащали на банката месечна такса
за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски по кредита в размер, определен съгласно действащата
към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката, която се дължала до пълното им
погасяване. Кредитополучателите, с подписването на допълнителното споразумение,
декларирали, че били запознати и съгласни с всички счетоводни операции, извършени от
банката при, по повод и във връзка с договореностите по същото, включително свързани с
преоформянето на кредита по реда на допълнителното споразумение и с въведената
поредност при погасяването му, както и че дават своето неотменимо и безусловно съгласие,
и оправомощавали банката за служебното им извършване. Кредитополучателите
декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било претенции към банката по
отношение на извършените от нея счетоводни операции и други действия, свързани с
преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената поредност при
погасяването му. Дължимите от кредитополучателите такси и комисионни, уговорени в
процесния договор, оставали непроменени, и продължавали да се дължат, както през
периода на облекчено погасяване, така и след изтичането му. Допълнителното споразумение
влизало в сила в деня на подписването му.
С Допълнително споразумение от 16.11.2011г. страните се съгласявали, да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредити и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласявали, че кредитополучателите дължали и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. С подписване на споразумението, страните се съгласявали формираните
просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и
оправомощавали банката да извърши служебно всички необходими действия по
преоформяне на задълженията. Страните се съгласявали, че кредитополучателите ще
ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж.
През този период, върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,98 %,
като дълга се погасявал на равни месечни погасителни вноски в размер на 280 швейцарски
франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което, с
подписването на допълнителното споразумение, кредитополучателите давали своето
изрично и неотменимо съгласие, оправомощавали и възлагали на банката. След изтичането
на периода на облекчено погасяване и извършване на посоченото по-горе натрупване,
непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в размер на действащият
към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове, плюс договорна
4
лихвена надбавка в размер на 0,61 пункта, като след изтичането на периода на облекчено
погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други разноски, свързани с него,
като кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни погасителни вноски.
Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било
задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. В
случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите
не заплатили изцяло или частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели
правото да се ползват от облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение.
Кредитополучателите заплащали на банката месечна такса за администриране на просрочен
кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски
по кредита в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на
забавата Тарифа на банката, която се дължала до пълното им погасяване.
Кредитополучателите, с подписването на допълнителното споразумение, декларирали, че са
запознати и съгласни с всички счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и
във връзка с договореностите по същото, включително свързани с преоформянето на
кредита по реда на допълнителното споразумение и с въведената поредност при
погасяването му, както и че дават своето неотменимо и безусловно съгласие, и
оправомощават банката за служебното им извършване. Кредитополучателите декларирали,
че нямат и няма да имат каквито и да било претенции към банката по отношение на
извършените от нея счетоводни операции и други действия, свързани с преоформянето на
кредита по реда на споразумението и с въведената поредност при погасяването му. Считано
от датата на подписване на споразумението, ползваният кредит щял да се погасява на 10-то
число на съответния месец. При частично или пълно погасяване със собствени средства,
кредитополучателите не дължали такса за предсрочно погасяване. Дължимите от
кредитополучателите такси и комисионни, уговорени в процесния договор, оставали
непроменени, и продължавали да се дължат, както през периода на облекчено погасяване,
така и след изтичането му. Допълнителното споразумение влизало в сила в деня на
подписването му.
С Допълнително споразумение от 28.06.2012г. страните се съгласявали да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласявали, че кредитополучателите дължат и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не
била изискуема. С подписване на споразумението, страните се съгласявали формираните
просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и
оправомощавали банката да извърши служебно всички необходими действия по
преоформяне на задълженията. Страните се съгласявали, и че кредитополучателите ще
ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж.
През този период, върху дълга се начислявала годишна лихва в размер на действащия към
същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франк, намален с 2,27
пункта, като дълга щял да се погасява на равни месечни погасителни вноски в размер на 280
швейцарски франка на месец. След изтичането на периода на облекчено погасяване върху
дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва, за което, с подписването на допълнителното споразумение, кредитополучателите
давали своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощавали и възлагали на банката.
След изтичането на периода на облекчено погасяване и извършване на натрупването,
съгласно условията по-горе, непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва
5
в размер на действащия към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски
франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,77 пункта, като след изтичането
на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други
разноски, свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни
погасителни вноски. Към датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове била в размер на 7,20%. Плащането на
падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било задължително
условие за начисляване на намалената годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките
на уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатели изцяло
или частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели правото да се ползват от
облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение. Кредитополучателите
заплащали на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която се дължи до пълното им погасяване. Кредитополучателите, с подписването на
допълнителното споразумение, декларирали, че са запознати и съгласни с всички
счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и във връзка с договореностите
по същото, включително свързани с преоформянето на кредита по реда на допълнителното
споразумение и с въведената поредност при погасяването му, както и че дават своето
неотменимо и безусловно съгласие, и оправомощават банката за служебното им
извършване. Кредитополучателите декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било
претенции към банката по отношение на извършените от нея счетоводни операции и други
действия, свързани с преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената
поредност при погасяването му. Считано от датата на подписване на споразумението,
ползваният кредит щял да се погасява на 10-то число на съответния месец. При частично
или пълно погасяване със собствени средства, кредитополучателите не дължали такса за
предсрочно погасяване. Дължимите от кредитополучателите такси и комисионни, уговорени
в процесния договор, оставали непроменени, и продължавали да се дължат, както през
периода на облекчено погасяване, така и след изтичането му. Допълнителното споразумение
влизало в сила в деня на подписването му.
С Допълнително споразумение от 28.01.2013г. страните се съгласявали, да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер - размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласявали, че кредитополучателите дължат и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение била все
още неизискуема. С подписване на споразумението, страните се съгласявали формираните
просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и
оправомощавали банката да извърши служебно всички необходими действия по
преоформянето на задълженията. Страните се съгласявали, че кредитополучателите ще
ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж.
През този период, върху дълга се начислявала годишна лихва в размер на действащия към
същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 2,09
пункта, като дълга щял да се погасява на равни месечни погасителни вноски в размер на 280
швейцарски франка на месец. След изтичането на периода на облекчено погасяване върху
дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва, за което, с подписването на допълнителното споразумение, кредитополучателите
давали своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощавали и възлагали на банката.
6
След изтичането на периода на облекчено погасяване и извършване на натрупването,
съгласно условията по-горе, непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва
в размер на действащият към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски
франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,93 пункта, като след изтичането
на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други
разноски, свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни
погасителни вноски. Към датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. Плащането на
падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било задължително
условие за начисляване на намалената годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките
на уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатели изцяло
или частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели правото да се ползват от
облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение. Кредитополучателите
заплащали на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която се дължала до пълното им погасяване. Кредитополучателите, с подписването на
допълнителното споразумение, декларирали, че били запознати и съгласни с всички
счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и във връзка с договореностите
по същото, включително свързани с преоформянето на кредита по реда на допълнителното
споразумение и с въведената поредност при погасяването му, както и че дават своето
неотменимо и безусловно съгласие, и оправомощават банката за служебното им
извършване. Кредитополучателите декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било
претенции към банката по отношение на извършените от нея счетоводни операции и други
действия, свързани с преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената
поредност при погасяването му. С подписване на допълнителното споразумение, страните
декларирали, че нямат претенции един към друг, произтичащи от или свързани с процесния
договор, включително относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на
процесния договор, с изключение на задълженията на кредитополучателите, уговорени с
процесния договор, всички допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но
не само, за заплащането на погасителните вноски. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в процесния договор, оставали непроменени, и
продължавали да се дължат, както през периода на облекчено погасяване, така и след
изтичането му. Допълнителното споразумение влизало в сила в деня на подписването му.
С Допълнително споразумение от 29.08.2013г. страните се съгласявали, да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласявали, че кредитополучателите дължали и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. С подписване на споразумението, страните се съгласявали формираните
просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и
оправомощавали банката да извърши служебно всички необходими действия по
преоформяне на задълженията. Страните се съгласявали, че кредитополучателите ще
ползват 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж.
През този период, върху дълга се начислявала годишна лихва в размер на действащия към
същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 2,12
7
пункта, като дълга се погасявал на равни месечни погасителни вноски в размер на 280
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за
което, с подписването на допълнителното споразумение, кредитополучателите давали
своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощавали и възлагали на банката. След
изтичането на периода на облекчено погасяване и извършване на натрупването, съгласно
условията по-горе, непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в размер
на действащият към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове,
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,1 пункта, като след изтичането на периода
на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други разноски,
свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни погасителни
вноски. Към датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. Плащането на падеж на
всяка от вноските през периода на облекчено погасяване била задължително условие за
начисляване на намалената годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките на
уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатели изцяло или
частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели правото да се ползват от
облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение. Кредитополучателите
заплащали на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която се дължала до пълното им погасяване. Кредитополучателите, с подписването на
допълнителното споразумение, декларирали, че били запознати и съгласни с всички
счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и във връзка с договореностите
по същото, включително свързани с преоформянето на кредита по реда на допълнителното
споразумение и с въведената поредност при погасяването му, както и че дават своето
неотменимо и безусловно съгласие, и оправомощавали банката за служебното им
извършване. Кредитополучателите декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било
претенции към банката по отношение на извършените от нея счетоводни операции и други
действия, свързани с преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената
поредност при погасяването му. С подписване на допълнителното споразумение, страните
декларирали, че нямат претенции един към друг, произтичащи от или свързани с процесния
договор, включително относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на
процесния договор, с изключение на задълженията на кредитополучателите, уговорени с
процесния договор, всички допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но
не само, за заплащането на погасителните вноски. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в процесния договор, оставали непроменени, и
продължавали да се дължат, както през периода на облекчено погасяване, така и след
изтичането му. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени
средства кредитополучателите не дължали такса за предсрочно погасяване. Допълнителното
споразумение влизало в сила в деня на подписването му.
С Допълнително споразумение от 23.06.2014г. страните се съгласявали, да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит били
общо в размер размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласявали, че кредитополучателите дължат и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
8
изискуема. Кредитополучателите се задължавали при подписване на допълнителното
споразумение да внесат еднократно по сметката, обслужваща процесния договор за кредит,
сумата от 280 швейцарски франка, като внасянето й е задължително условие за влизане в
сила на допълнителното споразумение и започване на периода на облекчено погасяване.
Банката използвала внесената сума, като служебно извърши пълно или частично погасяване
на просрочените към датата на внасянето й сума задължения по процесния договор за
кредит, в поредността на погасяване, указана в процесния договор. С подписване на
споразумението, страните се съгласявали формираните просрочия да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната главница, както и оправомощавали банката да извърши
служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията. Страните се
съгласявали, че кредитополучателите ще ползват 7-месечен период на облекчено погасяване
на дълга, считано от следващия падеж. През този период, върху дълга се начислявала
годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, намален с 2,17 пункта, като дълга се погасява на равни
месечни погасителни вноски в размер на 280 швейцарски франка. След изтичане на периода
на облекчено погасяване върху дълга се натрупвали начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, за което, с подписването на допълнителното
споразумение, кредитополучателите давали своето изрично и неотменимо съгласие,
оправомощавали и възлагали на банката. След изтичането на периода на облекчено
погасяване и извършване на натрупването, съгласно условията по-горе, непогасеният
остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в размер на действащият към съответната
дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 1,32 пункта, като след изтичането на периода на облекчено погасяване до
окончателното погасяване на дълга, и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни погасителни вноски. Плащането
на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било задължително
условие за начисляване на намалената годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките
на уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатели изцяло
или частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели правото да се ползват от
облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение. Кредитополучателите
заплащали на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която се дължала до пълното им погасяване. Кредитополучателите, с подписването на
допълнителното споразумение, декларирали, че били запознати и съгласни с всички
счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и във връзка с договореностите
по същото, включително свързани с преоформянето на кредита по реда на допълнителното
споразумение и с въведената поредност при погасяването му, както и че дават своето
неотменимо и безусловно съгласие, и оправомощават банката за служебното им
извършване. Кредитополучателите декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било
претенции към банката по отношение на извършените от нея счетоводни операции и други
действия, свързани с преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената
поредност при погасяването му. С подписването на допълнителното споразумение, страните
декларирали, че нямат претенции един към друг, произтичащи от или свързани с процесния
договор, включително относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на
процесния договор, с изключение на задълженията на кредитополучателите, уговорени с
процесния договор, всички допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но
не само, за заплащането на погасителните вноски. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в процесния договор, оставали непроменени, и
продължавали да се дължат, както през периода на облекчено погасяване, така и след
9
изтичането му. Допълнителното споразумение влизало в сила в деня на подписването му.
С Допълнително споразумение от 16.03.2015г. страните се съгласявали да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит са били
общо в размер - размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласили, че кредитополучателите дължат и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. С подписване на споразумението, страните се съгласили формираните просрочия
да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и оправомощили
банката да извърши служебно всички необходими действия по преоформяне на
задълженията. Страните се съгласили, че кредитополучателите ще ползват 6 месечен период
на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период, върху
дълга се начислявала годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 3,61 пункта, като през него
дълга се погасявал на равни месечни погасителни вноски в размер на 200 швейцарски
франка на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за
което, с подписването на допълнителното споразумение, кредитополучателите давали
своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощавали и възлагали на банката. След
изтичането на периода на облекчено погасяване и извършване на натрупването, съгласно
условията по-горе, непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в размер
на действащият към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове,
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,61 пункта, като след изтичането на периода
на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други разноски,
свързани с него, кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни погасителни
вноски. Към датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. Плащането на падеж на
всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било задължително условие за
начисляване на намалената годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките на
уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатили изцяло или
частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели правото да се ползват от
облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение. Кредитополучателите
заплащали на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която се дължала до пълното им погасяване. Кредитополучателите, с подписването на
допълнителното споразумение, декларирали, че са запознати и съгласни с всички
счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и във връзка с договореностите
по същото, включително свързани с преоформянето на кредита по реда на допълнителното
споразумение и с въведената поредност при погасяването му, както и че дават своето
неотменимо и безусловно съгласие, и оправомощават банката за служебното им
извършване. Кредитополучателите декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било
претенции към банката по отношение на извършените от нея счетоводни операции и други
действия, свързани с преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената
поредност при погасяването му. С подписване на допълнителното споразумение, страните
декларирали, че нямат претенции един към друг, произтичащи от или свързани с процесния
договор, включително относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на
10
процесния договор, с изключение на задълженията на кредитополучателите, уговорени с
процесния договор, всички допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но
не само, за заплащането на погасителните вноски. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в процесния договор, оставали непроменени, и
продължавали да се дължат, както през периода на облекчено погасяване, така и след
изтичането му. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени
средства кредитополучателите не дължали такса за предсрочно погасяване. Допълнителното
споразумение влизало в сила в деня на подписването му.
С Допълнително споразумение от 27.10.2015г. страните се съгласили, да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите по процесния договор за
кредит и констатирали, че към датата на сключване на допълнителното споразумение
задълженията на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит са общо
в размер - размерите посочени в чл. 2 от допълнителното споразумение. Освен
горепосочените задължения, страните се съгласили, че кредитополучателите дължат и
редовната лихва, която щяла да бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. С подписване на споразумението, страните се съгласили формираните просрочия
да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, както и оправомощавали
банката да извърши служебно всички необходими действия по преоформяне на
задълженията. Страните се съгласили, че кредитополучателите ще ползват 18 месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период,
върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 0,5 пункта, като дългът се
погасявал на равни месечни погасителни вноски в размер на 261,44 швейцарски франка на
месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което, с
подписването на допълнителното споразумение, кредитополучателите дали своето изрично
и неотменимо съгласие, оправомощирли и възложили на банката. След изтичането на
периода на облекчено погасяване и извършване на натрупването, съгласно условията по-
горе, непогасеният остатък от кредита се олихвявал с годишна лихва в размер на
действащият към съответната дата БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове, плюс
фиксирана договорна лихвена надбавка в размер на 1,61 пункта, като след изтичането на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга, и всички други
разноски, свързани с него, кредитополучателите погасили дълга на равни месечни
погасителни вноски. Към датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%. Плащането на
падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било задължително
условие за начисляване на намалената годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките
на уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатили изцяло
или частично две поредни дължими месечни вноски, същите губели правото да се ползват от
облекчените условия, въведени с допълнителното споразумение. Кредитополучателите
заплатили на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката,
която се дължала до пълното им погасяване. Кредитополучателите, с подписването на
допълнителното споразумение, декларирали, че са запознати и съгласни с всички
счетоводни операции, извършени от банката при, по повод и във връзка с договореностите
по същото, включително свързани с преоформянето на кредита по реда на допълнителното
споразумение и с въведената поредност при погасяването му, както и че дават своето
неотменимо и безусловно съгласие, и оправомощават банката за служебното им
извършване. Кредитополучателите декларирали, че нямат и няма да имат каквито и да било
11
претенции към банката по отношение на извършените от нея счетоводни операции и други
действия, свързани с преоформянето на кредита по реда на споразумението и с въведената
поредност при погасяването му. С подписване на допълнителното споразумение, страните
декларирали, че нямат претенции един към друг, произтичащи от или свързани с процесния
договор, включително относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на
процесния договор, с изключение на задълженията на кредитополучателите, уговорени с
процесния договор, всички допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но
не само, за заплащането на погасителните вноски. Дължимите от кредитополучателите
такси и комисионни, уговорени в процесния договор, оставали непроменени, и
продължавали да се дължат, както през периода на облекчено погасяване, така и след
изтичането му.
С Допълнително споразумение от 22.06.2017г. страните се споразумели на датата на
откриване на заемната сметка банката да извърши погасително плащане за своя сметка на
сума, равна на 5 процента от общата сума на непогасените задължения по договора за
кредит в швейцарски франкове. Точната сума на непогасените задължения по договора за
кредит в швейцарски франкове, както и точната сума на погасителното плащане за сметка
на банката били посочени в Приложение №1 към допълнителното споразумение. На датата
на откриване на заемната сметка и след изпълнение на операцията, посочена по-горе, се
определила равностойността в лева (по курс „безкасов продава" за швейцарския франк към
лева към датата на откриване на заемната сметка) на оставащата сума на непогасените
задължения по договора за кредит в швейцарски франкове. Посоченият в предходното
изречение обменен курс, както и точният размер на оставащата сума на непогасените
задължения по договора за кредит в швейцарски франкове, и на тяхната равностойност в
лева били посочени съответно в Приложение № 1 към допълнителното споразумение. На
датата на откриване на заемната сметка, банката отпуснала сума, равна на равностойността в
лева на оставащата сума на непогасените задължения по договора в швейцарски франкове,
определена по реда, посочен по-горе, по разчетна разплащателна сметка, посочена 8
допълнителното споразумение. След постъпването на средствата по сметката, обслужваща
кредита в лева, същите се превалутирирали безкасово от лева в швейцарски франк по
обявеният от банката курс „безкасов продава" към датата на откриване на заемната сметка и
се превеждат по разчетна разплащателна сметка, обслужваща кредита в швейцарски
франкове, с цел пълно предсрочно погасяване на непогасените задължения по договора за
кредит в швейцарски франкове. С подписването на допълнителното споразумение,
кредитополучателите дали своето изрично съгласие за извършването на платежните
операции по предходното изречение. В случай, че не било настъпило просрочие над 30
последователни дни, на която и да е от първите дванадесет месечни погасителни вноски по
кредита, кредитополучателите имали право да поискат от банката да извърши погасително
плащане за своя сметка на сума, равна на 5% от общия размер на кредита, което щяло да се
посочи в точен размер в Приложение № 1 към допълнителното споразумение. Съгласно чл.
2, ал. 1 от допълнителното споразумение, за усвоения кредит кредитополучателите дължали
на банката годишна лихва както следва: 1/ За първите 12 месеца от срока на издължаване на
кредита - фиксирана годишна лихва в размер на 0 %; 2/ От 13-тия месец до крайния срок на
издължаване на кредита - кредитополучателите дължали променлив годишен лихвен
процент в размер, равен на референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка
в размер на 4,577 пункта. За референтен лихвен процент щял да се ползва лихвения индекс 6
месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР). Референтният лихвен процент се определял
първоначално и в последствие се актуализирал два пъти в годината, като за тази
актуализация банката използвала стойностите, публикувани на 15 януари и 15 юли на сайта
на БНБ. В случай, че на съответната дата нямало публикувана такава стойност, то щяла да се
ползва последно публикуваната такава. Към датата на първоначално опреД.е на годишния
12
лихвен процент по кредита, стойността на 6М СОФИБОР, публикувана на сайта на БНБ на
13.01.2017г., била в размер на 0,323 процента. В случай, че обявената стойност на
референтния лихвен процент била отрицателна, то при опреД.е на годишния лихвен
процент по кредита за съответния период от срока на договора, през който това
обстоятелство е налице, референтният лихвен процент щял да се приема и прилага със
стойност 0 процента. Ако между датата на сключване на договора за кредит и датата на
първо усвояване на средства от отпуснатия кредит се публикувала нова стойност на
ползвания индекс 6М СОФИБОР, считано от датата на усвояване на кредита щял да се
приложи годишен лихвен процент, изчислен съгласно новата стойност на 6М СОФИБОР.
При просрочие на дължимите плащания, включително и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, кредитополучателят щял да дължи обезщетение за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Годишният
процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит била 4,03 %, а общата сума, дължима от
кредитополучателите - 195 829,99 лева. Съгласно чл. 7 от допълнителното споразумение,
кредитополучателите дължали месечни вноски както следва: 1/ От първата до дванадесетата
фиксирана вноска - 500 лева; 2/ От тринадесетата вноска до крайният срок на издължаване
на кредита - 706,41 лева. Последната вноска била изравнителна, като падежът й бил на
датата, на която изтича срокът на кредита, а размерът и - в зависимост от оставащия към
тази дата размер на главницата. В случай на предсрочно погасяване на дълга по кредита
(пълно или частично), извършено преди изплащане на 12 последователни месечни вноски от
усвояването му, кредитополучателите дължали такса за предсрочно погасяване на кредита в
размер на едно на сто от предсрочно погасената сума, а след изплащане на 12 месечни
погасителни вноски - не се дължала такса за предсрочно погасяване, както и лихви, такси
или друг вид разходи върху предсрочно погасената част от кредита, за периода, през който
той няма да се използва. Задълженията се погасявали в следната поредност: застрахователни
премии, такси, разноски, комисионни, лихви, главница. С подписването на допълнителното
споразумение, кредитополучателите декларирали, че са запознати и съгласни с всички
операции, които банката извършвала при, по повод или във връзка с договореностите по
допълнителното споразумение. Страните изрично се договорили, че учреденото по договора
за кредит обезпечение на задълженията на кредитополучателите се запазвало и оставало
непроменено, като продължавало да обезпечава всички задължения на кредитополучателите
по договора за креди, и всички сключени към него анекси и споразумения, и след
извършване на превалутирането и всички други операции, договорени с допълнителното
споразумение. Считано от датата на подписване на допълнителното споразумение
ползваният кредит щял да се погасява на 18-то число на съответния месец, както и отпадало
задължението на кредитополучателите да заплащат месечна такса управление.
С Приложение № 1 от 22.06.2017 г. към Допълнително споразумение от 22.06.2017г.
страните удостоверили, че заемната сметка по допълнителното споразумение в лева била
открита на 22.06.2017г., както и че това била датата, на която се извършило
превалутирането на средствата. Към 22.06.2017г. непогасените задължения по договора за
кредит в швейцарски франкове е 71 486,48 швейцарски франка. Банката извършила
погасително плащане за своя сметка в размер на 3 574,32 швейцарски франка,
представляващи 5 % от общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в
швейцарски франкове. След извършване на погасяването, оставащата сума на непогасените
задължения била в размер на 67 912,16 швейцарски франка. Към датата на откриване на
заемната сметка (22.06.2017г.) обменният курс „безкасов продава" на банката за швейцарски
франк към лева бил 1,8110 лева за 1 швейцарски франк. Равностойността на оставащата
сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове била в
размер на 122 988,92 лева, който бил и размерът на кредита в лева, който банката отпускала.
След изпълнение на условията по допълнителното споразумение, банката извършила
погасително плащане за своя сметка в размер на 6 473,09 лева - 5 процента от левовата
13
равностойност на кредита.
С оглед извършеното превалутиране на кредита съгласно Допълнително
споразумение от 22.06.2017г. бил променен номерът на кредитната сделка от 946503 на
4670380.
С покани, връчени лично на длъжника В. В. Х., ЕГН: **********, и по реда на чл. 46
от ГПК на С. И. Х., ЕГН: ********** на 02.07.2019г. чрез ЧСИ Д.З. с per. № 876 на Камарата
на ЧСИ и район на действие Окръжен съд - Шумен, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
уведомила длъжниците, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение
на условията по договора за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Банката ги поканила в седемдневен срок от получаването на поканите да погасят изцяло
задълженията си и ги уведомила, че в противен случай ще предприеме действия, като
упражни правата си по договора.
След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не били постъпили никакви
плащания, както и не бил осъществен контакт от страна на длъжника, поради което за
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД възникнал правен интерес от образуване на заповедно
производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, за което било образувано
ч.гр.д. № 334/2020г., по описа на Районен съд - Шумен, IX състав. Към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените вноски били както следва
- 9 непогасени вноски за главница, считано от 19.11.2018г., и 9 непогасени вноски за лихва,
считано от 18.11.2018г., а общото задължение възлизало на 123 291,15 лева (сто двадесет и
три хиляди двеста деветдесет и един лева и петнадесет стотинки), съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 09.02.2020г., от които 109 554,58 лева (сто и девет
хиляди петстотин петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) - главница за периода
от 19.11.2018г. до 09.02.2020Г.; 3 560,16 лева (три хиляди петстотин и шестдесет лева и
шестнадесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 19.11.2018г. до 02.07.2019г.; 9
749,89 лева (девет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 18.11.2018г. до 09.02.2020г.; 140,50 лева (сто и четиридесет лева и
петдесет стотинки) - такси за периода от 19.11.2018г. до 09.02.2020г.; 46,02 лева
(четиридесет и шест лева и две стотинки) - застраховки за периода от 25.09.2018г. до
09.02.2020г. и 240,00 лева (двеста и четиридесет лева) - разноски по кредит за периода от
27.08.2019г. до 09.02.2020г.
Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било поискано за ЧАСТ от
общо дължимите суми по договора, за сума в размер на 85 286,02 лева (осемдесет и пет
хиляди двеста осемдесет и шест лева и две стотинки), от които:
- 85 000 лева (осемдесет и пет хиляди лева) - ЧАСТ от общо дължимата
главница за периода от 19.11.2018 г. до 09.02.2020 г.;
- 240,00 лева (двеста и четиридесет лева и нула стотинки) - разходи по кредит за
периода от 27.08.2019 г. до 09.02.2020 г.;
- 46,02 лева (четиридесет и шест лева и две стотинки) - застраховки за периода
от 25.09.2018 г. до 09.02.2020 г.,
както и за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК - 10.02.2020 г.
Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист били издадени
законосъобразно. Основанието за издаване на същите било извлечение от счетоводните
книги на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с което се установявало задължението към Банката
по кредитна сделка № 4670380, издадено на 09.02.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ извлечението следвало да съдържа най-малко следната информация: 1/ броят на
14
вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общият размер на просрочената сума; 2/ общият размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; 3/ размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания. В
извлечението са посочени, освен изискуемите от закона реквизити, изброени по-горе, още и
имената на длъжниците, договорът за кредит, размерът на задължението, датата на падежа,
датата на предсрочна изискуемост, количеството и размерът на неплатените вноски по пера,
срокът на просрочието, периодите на неплащане, движение по сметката. Извлечението е
надлежно издадено от упълномощени лица, представители на Банката. Към заявлението,
освен извлечението били представени договорът за банков кредит с допълнителните
споразумения и анекси към него и нотариалните покани.
Своевременно било установено, че в издадените заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 134 от 12.02.2020г. и изпълнителен
лист № 290 от 12.02.2020г. Районен съд - Шумен са допуснати очевидни фактически
грешки, като грешно били посочени седалището и адрес на управление на „Юробанк
България" АД, грешно било посочено името на пълномощника на банката и на втория абзац
от диспозитива, изречение предпоследно, погрешно била посочена търговската банка, като
вместо заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, фигурира търговско дружество с фирмено
наименование „Банка ДСК" АД. Също така в Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
Районен съд - Шумен бил пропуснал да се произнесе по искането ни за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2020 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното й изплащане. Поради това, с молба с правно основание чл.
247 от ГПК и чл. 250 от ГПК, постъпила в регистратурата на Районен съд - Шумен на
29.04.2020г., било поискано да бъде поправената допуснатата ОФГ и допълване на
решението относно искането за присъждане на законна лихва върху главницата. С
разпореждане № 1089/07.05.2020г., заповедният съд допуснал поправка на ОФГ в Заповедта
за изпълнение и изпълнителния лист, но оставил без уважение искането по чл. 250 от ГПК.
Поради това, срещу определението в тази му част била подадена частна жалба. В резултат
на това ОС - Шумен отменил разпореждането и указал на PC - Шумен да издаде ЗНИ и ИЛ
за присъдената в полза на „Юробанк България" АД законна лихва. С оглед на това били
издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 14.10.2020г. и изпълнителен лист
от 14.10.2020г.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 134 от 12.02.2020 г. и изпълнителен лист № 290 от
12.02.2020г. и заповед за изпълнение на парично задължение от 14.10.2020г. и изпълнителен
лист от 14.10.2020 г. било образувано изпълнително дело № 91/2021г. по описа на ЧСИ
Яница Джинджева, с per. № 774 в регистъра на Камарата на ЧСИ.
С Разпореждане № 261518/01.12.2021Г., в едно със съобщение от 02.12.2021 г.,
получено на 20.12.2021 г. по ч.гр.д. № 334/2020г., по описа на Районен съд - Шумен, IX
състав, ищците били уведомени, че длъжникът С. И. Х. е подал възражение срещу заповедта
за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, което било бланкетно и неаргументирано. Това
породило у тях правния интерес от образуване на исково производство в едномесечен срок
от уведомяването. От името на съкредитополучателя и солидарен длъжник В. В. Х.
възражение не било постъпило. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 на
ОСГТК на ВКС, ако в хода на производството до приключване на съдебното дирене се
установило, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
настъпили факти, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, същите
следвало да се вземат предвид при постановяване на решението.
15
Към момента на подаване на настоящата искова молба липсвали данни за плащания в
периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
поради което ищците молят със сила на пресъдено нещо съдът да постанови съществуването
на процесното вземане на длъжниците С. И. Х., ЕГН: ********** и В. В. Х., ЕГН:
********** по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД към
09.02.2020г. и заповед за изпълнение на парично задължение № 134 от. 12.02.2020г.,
изпълнителен лист № 290 от 12.02.2020 г., заповед за изпълнение на парично задължение от
14.10.2020 г. и изпълнителен лист от 14.10.2020 г.. по ч.гр.д. № 334/2020г., по описа на
Районен съд - Шумен, IX състав, и съгласно Договор за банков кредит № HL
40614/05.08.2008г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения/анекси, сключени
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) -
Кредитодател и С. И. Х., ЕГН ********** и В. В. Х., ЕГН **********, така, както е
предявено за част от общо дължимите суми по договора, за сума в размер на 85 286,02 лева
(осемдесет и пет хиляди двеста осемдесет и шест лева и две стотинки), от които:
85 000 лева (осемдесет и пет хиляди лева) - ЧАСТ от общо дължимата главница за
периода от 19.11.2018г. до 09.02.2020г.;
240,00 лева (двеста и четиридесет лева и нула стотинки) ~ разходи по кредит за
периода от 27.08.2019г. до 09.02.2020Г.;
46,02 лева (четиридесет и шест лева и две стотинки) - застраховки за периода от
25.09.2018Г. до 09.02.2020г., ведно със законовите последици от това, както и законна лихва
върху главницата от 10.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и да
бъдат присъдените съдебни разноски по заповедното производство - държавна такса и
адвокатски хонорар.Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор от ответниците, в който оспорват
предявения иск по размер. Ищецът претендирал част от дължимата главница за фиксиран
период от 19.11.2018г. до 09.02.2020г. и очевидно липсвала претенция за дължими
възнаградителни и наказателни лихви. Изискуемата главница обаче не възниквала на
19.11.2018 г., а по същество била вземане по процесния Договор за банков кредит за
придобиване на недвижим имот № HL 40614/05.08.2008г и всички допълнителни
споразумения към този договор.
Ищецът предявявал иск за 85 000,00 лева, част от общо дължимата главница в размер
на 109 554,58 лева, за периода 19.11.2018 г. до 09.02.2020 г. Фиксирани били девет
непогасени вноски за главница, считано от 19.11.2018 г. В обстоятелствената част на
исковата молба подробно била описана цялата кредитна история по Договор за банков
кредит № HL 40614/05.08.2008г., в едно с прилежащите му допълнителни споразумения.
При опреД.е размера на дължимата главница следвало внимателно да се прецени начина на
нейното формиране за периода 2008 г. – 2017 г. момента, когато кредитът бил превалутиран
в лева. В поредицата от Допълнителни споразумения -28.09.2010 г., 16.11.2011 г.,
28.06.2012г., 28.01.2013 г., 29.08.2013г., 23.06.2014 г., 16.03.2015 г., 27.10.2015 г. до
Допълнителното споразумение 22.06.2017 г., многократно се договорили т. н. „период на
облекчено погасяване на кредита „и най - вече размер на дължима главница,
представляваща разлика от погасената част на кредита и общия сбор на сумата по
просрочена главница и просрочена лихва / 1.1. и 1.2/ - преоформена чрез натрупване на
редовната главница по т.1.3. Така новата дължимата редовна главница включвала в себе си
непогасена главница и просрочени лихви, върху която главница се договаряла съответната
лихва. Според Приложение № 1 от 05.08.2008г. към Договор за банков кредит от
05.08.2008г. размерът на предоставения и усвоен кредит бил 64 176 шв. фр. при приложим
курс „купува на Банката 1,1827 с левова равностойност 75 900 лева. При допълнителните
споразумения редовната главница растяла в сравнение с размера на предоставения и усвоен
кредит. Към 28.09.2010 г. - 64 487,20 шв.фр., към 16.11.2011 г. - 66 318,15 шв.фр.,към
16
28.06.2012 г.- 67 837,38 шв.фр.,към 28.01.2013 г. - 68 261,31 шв.фр., към 29.08.201 Зг. - 68
949,63 шв.фр. към 1, 8110 лева за един шв.фр. 23.06.2014 г.- 68 547,39 шв.фр., към
16.03.2015г.- 70 955,09 шв. фр., 27.10.2015г. – 72 776,95 шв. фр. Дотук главницата
неправомерно, чрез анатоцизъм се увеличила видимо с 8 600,00 шв. фр., независимо от
плащанията във времето. По принцип уговорката за анатоцизъм в гражданските
правоотношения била нищожна. Въпросът дали е допустимо начисляването на лихва върху
лихва в договорни отношения с участие на физически лица бил разглеждан многократно в
съдебната практика. В нея последователно се приемало, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлявала анатоцизъм /лихва върху лихвата / което било забранено. Такъв бил
допустим само при уговорка между търговци. Ето защо, въпреки подробните обяснения на
ищеца за формирането на главницата при допълнителните споразумения със съгласието на
длъжниците, такива уговорки били нищожни по силата на закона и размерът на дължимата
главница бил формиран неправомерно. Дължимата главница следвало да се определи на
база непогасената част от главницата /остатък по кредита към съответната дата на всяко
допълнително споразумение/ - редовна и просрочена главница.
Претендираният размер на вземането бил неправомерно определен и поради т. н.
превалутиране при изчисляване размера на дължимите погасителни вноски. Ответниците се
позовават на нищожност на чл. 6.2, чл. 21, чл. 22 и 23 от Договора за кредит за покупка на
недвижим имот HL 40614/05.08.2008 г.. касаещи превалутирането / курсовата разлика /при
заплащане на погасителните вноски, както и Допълнителни споразумения - 28.09.2010 г.,
16.11.2011 г., 28.06.2012 г., 28.01.2013 г., 29.08.2013 г., 23.06.2014 г., 16.03.2015 г.,
27.10.2015 г. и 22.06.2017 г. в частта им, касаещи превалутирането/курсовата разлика /на
погасителните вноски.
В случая било безспорно, че предоставеният кредит през 2008 г. не бил предназначен
за извършване на търговска или професионална дейност, поради което ответниците -
кредитополучатели имали качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а банката - ответник съответно се явявала търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Според чл. 143 от ЗПП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при различни хипотези. Общото при оспорените текстове от
процесния договор от 2008 г. било, че същите не са индивидуално договорени. Разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвиждала, че неравноправните клаузи били нищожни, освен ако
не били уговорени индивидуално. Клаузи, които не били уговорени индивидуално, били
дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗПП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Оспорените клаузи от процесния
договора не се явявали индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Освен
това не били защитени по никакъв начин икономическите интереси на потребителя при
придобиване на услугата - чл.1 ал. 2, т. З от ЗЗП.
Според чл. 6, ал. 2 от Договора, погасяването на кредита следвало да се извърша във
валутата, "в която същият е разрешен и усвоен”., т. е. в швейцарски франкове или
равностойността им в лева по курс "продава" на банката. По силата на чл. 21 от този
договор, кледитополучателят имал право да поиска превалутиране на предоставения кредит
в швейцарски франкове в български лева, но се съгласявал в този случай Банката да
превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на Банката за швейцарски франкове
за датата на превалутирането. Съгласно чл. 22 с така извършеното превалутиране се
изчислявала стойността на задължението. И чл. 23 от договора, съгласно който
„Кредитополучателят декларирал, че бил запознат и съгласен с обстоятелството, че
17
промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, можело да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
месечни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приемал да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и бил съгласен да поеме всички вреди
/включително пропуснати ползи, /произтичащи от промяната на валутните курсове/. Освен
това, Кредитополучателят декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор и
бил съгласен с настъпването им. Текстовете на чл. 6.2, чл. 21, чл. 22 и 23 от договора,
касаещи превалутирането /курсовата разлика/ при заплащане на погасителните вноски,
определено били неравноправни по смисъла на чл. 143 и следователно били нищожни на
основание чл. 146 от ЗЗП.
Кредитът всъщност само бил остойностен във швейцарски франкове и задължението
за погасяване също било в швейцарски франкове. Реално, кредитът бил отпуснат и усвоен в
национална валута, като паричната единица на сметката се използвала виртуално. Трябвало
да се има предвид, че преизчислявайки дължимата сума по определен от нея курс на
швейцарския франк, банката въвеждала допълнителна цена на усвоения и ползван паричен
ресурс в лева. Това били уговорки във вреда на потребителите, тъй като възлагали върху по-
слабо информираната страна единствено неизгодните за нея икономически последици от
повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева, което водело до
непрекъснато нарастване на размера на анюитетните вноски, без да се променя абсолютната
им стойност в швейцарски франкове. Получената от тия курсови разлики сума не била част
от основния предмет на договора за банков кредит, нито била цена на финансова услуга, а
представлявала печалба на Банката за сметка на Кредитополучателя. Независимо от
декларираното в чл. 23 от договора, кредитополучателите не били имали реално
необходимата информация, за да могат преценят действителните последици. Това било така,
защото липсвали ясни и прозрачни условия по договора, поради изложеното по-горе, което
водело до липсата на информация за начина, по който промяната във валутния курс било
възможно да повлияе върху конкретните задължения за погасяване на кредита и неговото
съществено оскъпяване. В случая, банката акцентирала и привличала клиентите с по-нисък
лихвен процент. Не само липсвала достатъчна информирана за риска, но липсвала яснота и
за конкретния й обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, можело да установи не само възможното
поскъпване или обезценяване на конкретната валута, в каквато кредита е бил договорен, но
и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. От друга страна банковата институция би следвало да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чужда валута, особено когато кредитополучателят-потребител не получавал
доходите си в тази валута. При всяко положение потребителят бил по-слабата страна в
отношенията си с банката, както в позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност. На практика потребителят се принуждавал да се съгласява с установените
предварително правила, без да може да повлияе на съдържанието. Същественото било, че
преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза се правела спрямо
момента на сключване на процесния договор, но и възможността тази клауза да бъде
носител на неравноправност между страните, проявяваща се в хода на изпълнение на
договора. Обявената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея
курс купува/продава не означавала „достатъчна информираност“. Нямало допълнителна и
изрична договореност за валутния риск. На потребителя не била предоставена информация
при сключване на договор за жилищен кредит със срок на издължаване над 15 години какви
били очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута нямала фиксиран курс, с каквато информация банката следвало да
18
разполага, тъй като било неизменна част от професионалната й дейност, както и какви
действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния курс.
Естествено банката разполагала със значително по-съществен професионален и финансов
ресурс за реакция при промяна на курса на валутата. При това положение, за периода
05.08.2008 г. - 22.06.2017 г. платените от длъжниците погасителни вноски в шв. франкове
неправомерно включвали и т.н. курсова разлика при служебното превалутиране, което
банката извършвала.
На 22.06.2017 г. страните по процесния договор за кредит го предоговорили и
превалутирали.
Съгласно Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 22.06.2017г. към
процесния договор за банков кредит общата сума на непогасените задължения по договора
за кредит била в размер на 71 486,48 шв. фр. Банката погасила като бонус 3 754,32 шв. фр. и
остатъкът от 67 912,16 шв. фр., превалутирани в 122 988,92 лева, при обменен курс
„безкасов продава“ на банката 1,8110 лева за един шв. фр. Следователно, при
превалутирането на кредита на 22.06.2017 г. се получила отново курсова разлика,
формирана при превалутирането на швейцарски франкове в лева на задълженията по
процесния договор за кредит от 05.08.2008 г. Тази курсова разлика била включена без
правно основание в размера на вземането относно главницата Договора за кредит от
05.08.2008 г.
Не отговаряло на истината и твърдението в обстоятелствената част на исковата
молба, че длъжниците не били извършвали плащания в периода след подаване на
заявлението за заповед за незабавно изпълнение както и, че не е бил търсен контакт с
банката. Длъжниците били депозирали в банката пет молби за предоговаряне - от месец
април 2021 г., които останали без отговор. В периода м. 04.2021 г. до настоящия момент,
длъжниците погасили по 1000,00 лева ежемесечно, което било 12 000,00 лева. Ответниците
приемат, че тези плащания следва да се вземат предвид при установяване размера на
вземането и постановяване на решението, а ищецът не бил приспаднал от задължението
плащанията направени до датата на подаване на исковата молба в ШОС, които били в
размер на 9 000,00 лева. Тези плащания били плащания по главницата, тъй като кредита бил
обявен за предсрочно изискуем м. 09.2019 г. само относно главницата, а плащанията били
направени след тази дата. Молят да им бъдат присъдени и съответните съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: От представения по делото - договор за кредит за
покупка на недвижим имот №НL40614/05.08.2008г., сключен между ищеца и ответниците, е
видно че банката е отпуснала на кредитополучателите С. И. Х. и В. В. Х. левовата
равностойност в швейцарски франкове на 75900 лева, по курс "купува" за швейцарския
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви е 384 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита съгласно чл. 5 от Договора. Съобразно чл.1, ал.3 от Договора, в деня на усвояване
на кредита, страните подписват Приложение №1 към договора, неразделна част от него, в
което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на
банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове. Видно от Приложение № 1, като дата на усвояване на кредита е
посочена датата 21.08.2008г. В т. 2 на Приложение №1 е посочено, че към датата на
усвояване на кредита, посочена в т.1, приложимия курс „купува“ за швейцарски франк на
банката към лева, е 1,1827, като определеният съобразно този курс размер на предоставения
19
и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
Договора, е 64176 швейцарски франка. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя /описани номера на IBAN и BIC/ в
швейцарски франкове в банката и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3 и 4.
Съгласно чл. 6, ал.2. от Договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен –швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в
лева по своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства, след служебно
изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към лева, за което кредитиполучателят, с подписването на договора,
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 21, ал.1 от
Договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставеният му кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на
превалутирането тарифа на банката. В ал.2 на чл. 21 от Договора е посочено, че с
подписването на настоящия договор, кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1,
банката да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал.2, за съответната валута
и вид на кредита. В чл.23, ал.1 от Договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната в обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 21 от
договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В чл.18 е уредено
правото на банката да обяви за предсрочно изискуем целия кредит при непогасяване на
която и да е вноска по договора. От представените девет броя допълнителни споразумения
за периода 14.09.2009г. - 27.10.2015г. е видно, че страните многократно са предоговаряли
съществуващите задължения, като една част от споразуменията е включвала капитализиране
на просрочените задължения за възнаградителни лихви в редовна главница, и с последното
размера на главницата е нараснал на 72776,95 швейцарски франка. С допълнително
споразумение от 22.06.2017г. страните са превалутирали остатъка от задължението в размер
на 67912,16 швейцарски франка по обменен курс "безкасов продава" на банката за
швейцарски франк към лева - 1,8110, и размерът на задължението възлизал на стойност
122988,92 лева. С покана отправена до длъжниците, връчена им на 02.07.2019г., банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. От изготвената съдебно - счетоводна
експертиза, се установява, че ответниците са усвоили искания кредит, като за периода от
05.08.2008г. до 22.06.2017г. били платили общо 40297,35 лева /с които банката е погасила
20
25630,15 шв. франка от задълженията по курс "продава" на банката на шв. франк към датата
на всяко плащане/. След превалутиране на кредита длъжниците не били
обслужвали/плащали кредита - за 2018г. - от м.Август до м.Декември, а 2019г. месеци
Януари, февруари, март, април, юни и септември. Вещото лице е посочило размера на
остатъка от кредита към 22.06.2017г., без капитализация и погасяване при превалутиране -
60599,91 шв. франка главница, 10015,63 лихва, 810,26 такси и 60,68 застраховки. За периода
04.2021г. - 31.08.2022г. по кредита били платени общо 16844,62 лева /от които банката е
отразила погасяване на 11193,21 лева за главница и 5651,41 лева за съдебни разноски/. От
датата на превалутирането до подаване на заявлението длъжниците били внесли общо 9740
лева, от които погасили главница в размер на 6961,25 лева. След датата на заявлението -
12.02.2020г. до изготвянето на експертизата /09.2022г./ били внесени суми в общ размер
21844,62 лева, от които 1383,71 лева на 19.05.2021г. с изрично посочено основание -
съдебни разноски. По гр.д.№334/20г. на ШРС по реда на чл.417 и сл. от ГПК, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците С. И. Х. и В. В. Х., да
заплатят солидарно сумата от 85000 лева главница, част от главница в общ размер на
109554,58 лева по договор за банков кредит №HL40614/05.08.2008г., и изрично посочени
допълнителни споразумения и приложения към тях, 240 лева - разход по кредит за периода
от 27.08.2019г. - 09.02.2020г., 46,02 лева застраховки за периода 25.09.2018г. - 09.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 12.02.2020г. до
окончателното и изплащане /отменен отказ на първоинстанционния съд по в.ч.гр.д.
№343/2020г. по описа на ШОС/, и разноски в размер на 3876,87 лева, като в заповедта е
отразено, че вземането произтича от договора за кредит ведно с приложения и допълнителни
споразумения, както и извлечение от счетоводните книги на заявителя. С разпореждане от
07.05.2020г. по горното дело съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в
заповедта и издадения изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника В. В. Х. на 19.04.2021г. и в едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК, същата не е
подала възражение срещу заповедта. Другия солидарно отговорен длъжник С. И. Х. е
получил заповедта на 02.11.2021г. и е подал възражение срещу нея в законния срок.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се
пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№334/2020 г. /по което е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а предявяването
на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по чл.414 от ГПК
възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за
изпълнение парично вземане /както е в процесния случай/, или с връчването на заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай, предвид редовното връчване на заповедта на единия от
солидарно отговорните длъжници В. В. Х. на 19.04.2021г. и липсата на подадено от нея
възражение в едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение по отношение на този длъжник е влязла в сила, поради което и предявения
21
срещу нея иск е процесуално недопустим /липсва правен интерес от предявяването му/, и
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. В задължителните
указания, дадени в т.5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, е посочено, че предпоставките за влизане в сила на заповедта по
отношение на главния длъжник и поръчителя се преценяват поотделно, и заповедният съд
дава по реда на чл. 415 ГПК указания за предявяване на иск за установяване на вземането
само по отношение на подалия възражението длъжник, като по отношение на неподалия
възражение заповедта влиза в сила. Хипотезата е аналогична на настоящата, доколкото
двамата кредитополучателя са солидарно отговорни, но не са необходими, задължителни
другари, и въпреки, че кредитора може да претендира цялото си вземане от всеки един от
тях, както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на
съда по отношение на тях може да е различно.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019
г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на
чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год.
на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. В настоящия случай, е установено надлежно
съобщаване на длъжника на волеизявлението на кредитора за упражняване на правото да
направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и след 02.07.2019г. е била
изискуема цялата дължима главница по договора, възнаградителната лихва до този момент,
22
както и обезщетение за забава върху главницата от тази дата до окончателното изплащане.
На следващо место е необходимо да се отбележи, че според дадените разяснения с ТР
№ 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна
проверка за правилното приложение на императивни правни норми. нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори са
именно от такъв характер - императивни. При положение, че въззивният съд има
задължение да следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми,
то, такова задължение има и първоинстанционния съд. Още повече че по отношение на
института на неравноправните клаузи задължението на съда да извърши служебно проверка,
са му вменени с преюдициални заключения на Съда на ЕС, имащи задължителен характер
по приложението на Директива 93/13/ЕИО. Установено е, че кредитополучателят е
физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална
дейност. С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. От своя страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни
последици в отношенията между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана
като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите
материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поставените въпроси по дело С-119/17 на СЕС, са били във връзка с приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в
чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранана
валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на
сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз основа на това, че валутата в която
е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална единица, служеща
за изчисление, в т.20 от постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от
Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за
кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на
чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо,
че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда
преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни
средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на
плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т.20 от
определението, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в
чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено
от СЕС решение по дело С-26/13.
С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от
20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да
прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на
23
разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са
транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е
задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2
ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна,
и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че
тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част
към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна
клауза , включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била
индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя
основна, характеризираща този договор престация. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от
Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по същество на
неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на
потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на СЕС), но само
при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Съдът е подчертал, че
изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада
в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и
възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от
друга“ по смисъла на член 4, пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т.68 от решение от
30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер
на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно изследване на
всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били
изразени от продавача или доставчика ( в случая от банката), на ясен и разбираем език
(разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08). Според т.2
от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и
разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да
вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това
посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде
погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
24
финансовите му задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който
евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава
доходите си в тази валута . При това положение националната юрисдикция следва да се
увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47
по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава
на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача
или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им. В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС
се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва
да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при
отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към
този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй
като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от
Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата
и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и
69). В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква
месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на
обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск
в тежест на потребителя. В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е
25
постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
(транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да
бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен
договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не
може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. В горния смисъл е и константната съдебна практика по
аналогични хипотези изразена в Решение №295/22.02.2019г. по т.д.№3539/2015г. на ВКС ІІ
т.о., Решение № 314 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1766/2016 г., II т. о., Решение № 384
от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г., I т. о., Решение № 294 от 27.03.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1599/2017 г., II т. о., Решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2561/2018 г., II т. о., Решение № 231 от 6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о.,
Определение № 266 от 29.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2168/2019 г., II т. о., и др..
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено
условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4
ЗЗП. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на
съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По делото не са ангажирани
доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора,
вкл. по спорните клаузи от него, както и да е имал възможност да повлияе върху тях. С
оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП, оспорените клаузи от договора за кредит следва да се тълкуват
ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1.
кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 75900 лева; 2. независимо, че в чл. 2, ал. 1 е
предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка
кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3. швейцарските франкове от
блокираната сметка служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването им, като
реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в лева по негова сметка в лева.
Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя
в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на кредита е в националната
валута на страната – в лева. Клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2, чл.21 и чл.23
от договора не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай
26
банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит
в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за
които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че
това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването
му, не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на потребителя, съобразно
даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е сключил жилищен
кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита паричен ресурс
в лева, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на
паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на
сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-
изгоден с оглед по-ниския лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския
франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна
в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация
при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 30 години какви
са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия
може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез
застраховането му или използването на други финансови инструменти. След като банката не
е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните
промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в
посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му
задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при
получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере
да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-
висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на
база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени
в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани
на "добра информираност" дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед
информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за кредит,
средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за
него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не
разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да
може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в
договора, че е "запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
27
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора", без да се доказва икономическите
аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени.
Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на
поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй
като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-
нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно
задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е
носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 21 от договора, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката,
която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила
на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя, като
включително се изисква и заплащането на комисионна. Банката с оглед експертната си
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в
посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е
нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в
швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен
потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената
чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне
(С-186/16, С-415/11). Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай е видно, че
основата на изчисляване размера на кредита, необходима на потребителя, е заложена в
левове, преизчислени в равностойността на швейцарски франкове по курс "купува" на
банката – чл. 1 от договора. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, но по блокирана сметка, по която длъжникът няма достъп до нея.
Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в
левове преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита се извършва в левове – чл.
2, ал. 3. Едновременно с това в чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването се
извършва в швейцарски франкове, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил
такива, а има средства в лева или евро, банката служебно изкупува дължимите швейцарски
франкове по курс "продава" за швейцарски франк към лева. Това налага извода, че освен
възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на потребителя са наложени и
допълнителни разходи, вследствие на поемане на валутния риск и валутните разлики, което
оскъпява общите разходи по кредита. Разходите по кредита трябва да са посочени от
банката изрично и изчерпателно и подлежат на предварително оповестяване – чл. 58, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 ЗКИ. Ето защо, с атакуваните клаузи на договора във вреда на потребителя върху
него се прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Ето
28
защо следва да се приеме, че атакуваните от ищеца клаузи на процесния договор са
неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск
върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят
не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици
от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер, спорните клаузи от
договора са нищожни и не могат да породят размера на соченото от кредитора задължение.
С оглед така установената нищожност на клаузите по договора за поемане на
валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск, заплатените суми в лева
от кредитополучателя по курс на швейцарския франк към лева, надвишаващ курса,
определен в договора при усвояването на сумата (1 щвейцарски франк за 1,1827 лева) са
били недължимо платени.
По отношение на направеното от ответната страна възражение за нищожност на
капитализирането на лихвите с допълнителните споразумения. Клаузите, предвиждащи
включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респективно даващи
възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на
закона - чл. 26, ал. 1 вр. чл. 10, предл. 3 ЗЗД. С включването на сумата, представляваща
задължение за лихви, в главницата, същата променя своя характер и като част от главницата
става олихвяема сума. Законодателството допуска уговаряне на анатоцизъм само в
отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 от ТЗ). По отношение на лицата, които не са
търговци, се прилага общият режим на ЗЗД, конкретно – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, в която е
посочено, че олихвяването на изтекли лихви се осъществява съобразно наредба на БНБ.
Такава наредба на БНБ не е примана, поради което следва да се приеме, че по българското
право анатоцизмът не е разрешен в отношенията на лица, които не са търговци;
следователно – уговорка за анатоцизъм по отношение на нетърговец е нищожна. Ето защо
посочените по-горе уговорки в процесните допълнителни споразумения за капитализация на
просрочени лихви, са нищожни и не са породили действие за ответника. С постановени по
чл. 290 ГПК решения на ВКС /Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на II т.
о., Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на I т. о., Решение № 118 от
11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2278/2019 г., I т. о., Решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС
по т. д. № 2195/2019 г., I т. о., и др./ е прието, че уговорката в допълнителните споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, пр. 3 ЗЗД, който е
допустим само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането на дълга на
основание чл. 13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.), не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по
чл. 10, предл. 3 ЗЗД.
29
При така приетата частична нищожност на неравноправните клаузи в договора и
допълнителните споразумения, и уговорения анатоцизъм, за да се изчисли размера на общо
дължимите суми по процесния договор, на първо място следва да се изходи от посочената
от вещото лице сума за главница, дължима непосредствено преди превалутирането /в която
не е включена капитализацията/ - 60599,91 швейцарски франка. Тази сума следва да се
намали с курсовата разлика от вноските на длъжниците, с които същите са погасявали
задълженията си до този момент - 40297,35 лева / 1,1827 = 34072,34 шв. франка, от които
банката е приела погасяване на задължения в размер на 25630,15 шв. франка, или разликата
от 8442,19 шв. франка следва да се приспадне от горната сума, като дължимата към този
момент главница ще бъде в размер на 52157,72 шв. франка. След превалутирането на тази
сума по курса на банката към датата на сключване на договора - 1,1827, следва да се приеме,
че към 22.06.2017г. задължението на длъжника за главница е възлизало на 61686,94 лева.
След тази дата задължението е било периодично, частично погасявано, - до подаване на
заявлението главница в размер на - 6961,25 лева, а след това общо със сумата от 21844,62
лева, от които 1383,71 лева внесени на 19.05.2021г. с изрично посочено основание - съдебни
разноски. С изключение на изрично посоченото основание за погасяване на съдебни
разноски в размер на 1383,71 лева, с цялата останала сума - 27422,16 лева следва да се
погаси задължението за главница, доколкото основното вземане е спорно, по висящ процес,
съответно не е установен и точния размер на дължимите съдебни разноски. След
редуциране на главницата от 61686,94 лева с внесените след превалутирането суми -
27422,16 лева, се установява, че дължимата главница по процесния договор за кредит е в
размер на 34264,78 лева.
Ето защо предявения иск следва да се уважи до така установения размер на дължима
главница, а в останалата си част, до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен. Иска следва да се уважи и за претендираните застраховки в размер на 46,02
лева за периода от 25.09.2018г. до 09.02.2020г., и разходи по кредита в размер на 240 лева за
периода от 27.08.2019 до 09.02.2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 2419 лева, от които -
1570,59 лева за заповедното производство, и 848,41 лева за настоящото. На основание чл.78,
ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 2129,71 лева. Неоснователно е евентуално
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото същият е в
рамките на предвидения минимум по чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№22/2022г. по описа на ШОС, САМО В
30
ЧАСТТА, с която "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* предявява установителен
иск по чл.422 ГПК срещу В. В. Х. с ЕГН **********, за признаване за установено, по
отношение на ответницата, че последната дължи на ищеца сумата от 85000 лева - част от
общо дължимата главница, в размер на 109554,58 лева, 240 лева - разходи по кредит за
периода от 27.08.2019г. до 09.02.2020г., и 46,02 лева - застраховки за периода от 25.09.2018г.
до 09.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, по Договор за банков кредит № HL
40614/05.08.2008г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения/анекси, сключени
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) -
Кредитодател и С. И. Х., ЕГН ********** и В. В. Х., ЕГН **********, присъдени със
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 334/2020г., по описа на Районен съд -
Шумен, като НЕДОПУСТИМО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. Х., ЕГН **********, че
същият ДЪЛЖИ на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, сумата от 34264,78
лева /предявен като частичен иск за 85000 от общо 109554,58 лева/, 240 лева - разходи по
кредит за периода от 27.08.2019г. до 09.02.2020г., и 46,02 лева - застраховки за периода от
25.09.2018г. до 09.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
10.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата, за задължение по Договор за
банков кредит № HL 40614/05.08.2008г., ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения/анекси, сключени между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - Кредитодател и С. И. Х., ЕГН ********** и В. В. Х., ЕГН
**********, присъдени със Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 334/2020г., по
описа на Районен съд - Шумен.
ОТХВЪРЛЯ иск в останалата му част, до пълния предявен размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. И. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД с ЕИК *********, сумата от 2419 лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА С. И.
Х., ЕГН **********, сумата от 2129,71 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
31