Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 15.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдията Вълчева гр. дело №4203
по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”***********” №*, чрез
юрисконсулт Б.К., с
адрес *** против наследниците
на М. Н. Н. , с ЕГН **********, с адрес: ***, а именно: П.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, П.С.Б., с ЕГН
**********, с адрес: *** и Я.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Сочи, че действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Посочва, че съгласно чл.35 ал.1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството.
Твърди, че
по силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на починалата ответница с ИТН 3168787 - с.Радилово, общ.Пещера, ул.„************“
№*. За М. Н. Н. е открит клиентски номер
**********. Твърди,
че ответникът от своя страна,
съгласно чл.11, т.1 от Общите условия се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18
ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Твърди, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
доставило на обекта на ответника за периода 11.10.2016г.-10.11.2016г.
електроенергия на обща стойност 2194,34 лв., която до този момент не е
заплатена. Твърди,
че поради забава в заплащане
на горепосочената главница, ответникът дължи законна
лихва в общ размер от 195,66 лв. за периода 29.11.2016г.-15.10.2017г. Законна
лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за
плащане на фактурата е посочен в същата. Сочи, че издадената
фактура, нейният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва
за забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската
сметка на наследника, на който се води партидата към този момент.
Моли съда
да осъди наследниците на М. Н. Н. да заплатят на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, както следва: Съгласно Закона за Наследството и Удостоверение за
наследници на М. Н. Н. с изх.№635/27.01.2017 г., както следва: 1.По отношение на П.С.Н., с ЕГН ********** претендират 1/2 от процесните
суми, а именно: главница в размер на 1097,17лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия, за периода 11.10.2016г. - 10.11.2016г. в
имот, находящ се в с. Радилово с ИТН 3168787, обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 97,83 лв. и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на задължението; 2. По
отношение на М. С.Б., с ЕГН
********** претендират 1/6
от процесните
суми, а именно: главница в размер на 365,72лв., представляваща стойността на консумирана от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 11.10.2016г. -
10.11.2016г. в имот, находящ се в с. Радилово с ИТН 3168787., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 32,61 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до пълното изплащане на задължението; 3. По отношение на П.С.Б., с ЕГН ********** претендират 1/6 от процесните
суми, а именно: главница в размер на 365,72лв., представляваща стойността на консумирана от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 11.10.2016г. -
10.11.2016г. в имот, находящ се в с.Радилово с ИТН 3168787, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 32,61 лв.
и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане на задължението; 4. По отношение на Я.Н.Д., с ЕГН ********** претендират 1/6 от процесните
суми, а именно: главница в размер на
365,72лв., представляваща стойността
на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
11.10.2016г. - 10.11.2016г. в имот, находящ се в с.Радилово с ИТН 3168787, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 32,61 лв.
и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане на задължението.
Ищецът моли съда
да осъди ответниците П.С.Н., М.С.Б., П.С.Б. и Я.Н.Д. да заплатят на дружеството-ищец деловодните разноски по настоящото производство, включващи платените
от дружеството държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
П.С.Н., чрез пълномощника му, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер
и моли съда да го остави без уважение по следните
съображения: В исковата молба се
твърди, че ответниците са наследници на М. Н. Н. , починала на 11.12.2013г.,
която е била абонат на ищцовото дружество с обект на потребление в с.Радилово,
общ.Пещера, ул.“************“ №*, за който е отредена ИТН - 3168787 и
клиентски номер - **********. Твърди се, че за периода от 11.10.2016г. до
10.11.2016г. ищецът е доставил до процесния обект електрическа енергия на обща
стойност от 2194,34 лв., която не е заплатена до момента.
Формулирана е претенция, според която ответниците в качеството им на наследници
на М. Н. Н. , отговарят за задълженията на наследодателя, като конкретно за
ответника П.С.Н. задължението е в размер на 1/2 от
процесната сума. Претендират се лихви.
Твърди, че
неоснователността на
претенцията касае всички ответници. Обективираните
в исковата молба задължения за посочения период за всички ответници в
качеството им на наследници не съществува, защото не е налице материално правоприемство - не може да се ангажира отговорността
на наследниците за задължения, които са възникнали след смъртта на
наследодателя. Твърди,
че в конкретния случай
отговорността му като наследник не може да се ангажира и на
друго основание, а именно поради обстоятелството, че процесният имот е изваден от наследствената маса със сделка за
дарение, обективирана в Нотариален акт №128, том 4, 2006г., вписан в службата
по вписвания Пещера, по който надарен е П. С. Б..
Този
ответник твърди, че не е клиент
на ищцовото дружество и не е потребявал
електроенергия за посочения период, на посочения адрес и клиентска точка,
поради което не дължи никакви суми на
ищеца. Твърди,
че представените към исковата
молба фактура за електроенергия и извлечение от сметка, не отразяват
потребявана енергия от страна на ответника П.С.Н., поради което оспорва
наличието на съществуваща между страните облигационна връзка, въз основа на
която ищецът основавал вземанията си срещу него като ответник.
Твърди, че
от друга страна,
обстоятелството, че към момента при ищеца партидата се води на името на
ответника П.С.Б. /според приложените препис извлечение от сметка и фактура/ не
може да обвърже със задължения към дружеството останалите ответници по делото. Сочи, че според чл.6 ал.2 от Общите условия,
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. В този смисъл, единствено собственикът, респ. ползвателят на
имота се явява клиент и потребител на електрическа енергия, към когото ищецът е
длъжен да извърши доставки. Ответникът твърди, че той
не е нито собственик, нито титуляр на вещно
право на ползване на процесния имот и в този смисъл не може да бъде ангажирана
отговорността му за потребено количество енергия.
Поради изложеното моли съда да остави без уважение исковата молба и да му присъди сторените по делото разноски.
Прави
доказателствено искане.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил и писмен отговор на исковата молба от
ответниците М.С.Б., П.С.Б. и Я.Н.Д., чрез пълномощника им, с който оспорват изцяло
по основание и размер предявения с исковата молба от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД. Считат
исковата молба за редовна и предявеният осъдителен иск за допустим. Считат
исковата претенция за неоснователна.
Оспорват
съществуването на облигационно правоотношение между страните, въз основа на
което ищцовото дружество претендира заплащане на процесната сума. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.104а от Закона
за енергетиката (ЗЕ) крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия. Съгласно чл.104а ал.3 от ЗЕ операторът на електропреносната или на
съответната електроразпределителна мрежа задължително публикува общите условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник, като общите условия
влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Ищцовото дружество не е представило писмени доказателства да е публикувало
общите си условия в един централен и един местен всекидневник, както и същите
да се одобрени от ДКЕВР на основание чл.98а от ЗЕ,
съответно остава недоказано и влизането им в сила и действието им в отношенията
между ищеца и ответниците.
В случай, че съдът приеме, че за процесния
период между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, то твърдят, че липсват доказателства за реалното
потребяване на осчетоводената от ищеца електрическа енергия. Твърдят, че на 16.11.2017г. е издадена фактура
№********** от ищцовото дружество, с която е начислена сумата от 2194,34 лв. за
доставена електроенергия до обект с ИТН №3168787. Във фактурата е посочено, че
за периода 11.10.2016г.-22.10.2016г. е изразходвана енергия в размер на 10621кВтч.
Посочената електроенергия е отчетена от електромер №3041348, който на
22.10.2016г. бил подменен с електромер №*********. Твърдят, че след издаването на фактурата са се свързали
с представители на „ЕВН България Електроснабдяване", тъй като счели, че
начислената сума не е действително изразходена за процесния период, защото
обектът на потребление не се обитава, а спорадично се посещава от ответника П.С.Н..
От 2010г. ответникът П.Н., който единствено посещава имота не е получавал фактури
за заплащане на електрическа енергия. Тъй като за периода 2010г.-2016г. от
ищцовото дружество не са издавали фактури на ответниците за използвана в обекта на потребление електроенергия,
заявяват, че с горепосочената фактура №**********
ищецът е издал обобщителна сметка, включваща консумираната енергия за
последните 6 години, като е посочил в същата, че процесното количество
електрическа енергия е изразходвано в периода 11.10.2016г.-22.10.2016г., а не за период 2010г.-2016г.
Заявяват, че
при поставянето на електромер №3041348 са били нарушени редица императивни
изисквания във връзка с поставянето/подмяната на електромер. В конкретния
случай за поставянето на електромер №3041348, отчел процесното количество
електрическа енергия не е съставен протокол за
монтаж, съответно за демонтаж на предишен електромер. Поради което показанията
на електромер №3041348 не могат да бъдат счетени за
достоверни. Считам, че действията на ищцовото дружество
са незаконосъобразни и представляват злоупотреба с господстващо положение,
респ. исковата претенция е недоказана по основание и размер.
Твърдят, че
представената от ищеца фактура за използвана електрическа енергия в имота на ответниците представлява частен свидетелстващ
документ, изходящ от ищцовото дружество и удостоверяващ изгодни за него факти и
като неподписан от ответниците няма обвързваща съда материална
доказателствена сила и не доказва по безсъмнен и безспорен начин удостовереното
в него. Оспорват
верността на частния свидетелстващ документ - фактура за дължима сума за
използвана електрическа енергия сметка, като заявяват, че същият
удостоверява факти, които не отговарят на истината. Считат, че ищецът не установява
вземането си освен по основание, така и по размер.
Ответниците
оспорват годността и изправността на двата електромера, отчитащи консумираната електрическа енергия в обект
на потребление, находящ се в с.Радилово, общ.Пещера, ул.„************“ №*, а
именно - електромер №3041348 и електромер №*********. Считат, че същите не са от одобрен тип средство за измерване
и не са преминавали необходимите първоначална и последващи проверки, съгласно изискванията
на Закона за измерванията. Сочат, че следва да се
има предвид, че процесните електромери
(електромер №3041348 и електромер №*********) са средство за измерване по
смисъла на Закона за измерванията, поради което следва да са одобрен тип
средство за измерване и да е преминала първоначална и последваща проверка. Съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗИ
органът, компетентен да одобри типа на средствата за измерване е Председателят
на Българския институт по метрология, за което същият издава удостоверение.
Посочват,
че разпоредбата на чл.39 ал.1
от ЗИ предвижда, че средствата за измерване от одобрен тип задължително
подлежат на първоначална проверка, която се извършва с цел пускането им на
пазара и преди извършването, на която не могат да
бъдат използвани. В Раздел III от Глава четвърта от ЗИ, озаглавен „Първоначална
и последваща проверка на средства за измерване“
е предвидено изрично и извършването на задължителна периодична последваща
проверка на средствата за измерване - чл.43 от ЗИ. Съгласно чл.38 от ЗИ
първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Твърдят,
че за процесния период по
отношение на съответното техническо средство (електромерите в обекта на
потребление) не е осъществен контрола по реда на ЗИ, изразяващ се в одобряване на типа и първоначална и
последваща проверка, поради което извършените от тях измервания не могат да се
приемат за достоверни, което води до недоказаност на предявения иск.
Сочат, че
съгласно изискването на чл.44
от ЗИ лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: Да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по
предназначение; Да не променят
съответствието им с одобрения тип или с изискваният към тях; Да ги заявяват и представят за последваща
проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице,
оправомощено за проверка; Да не
използват средства за измерване без знаците по чл.35, чл.39 ал.1 и чл.43 ал.1. Съгласно нормативната уредба,
електромерите, с които се измерва доставеното количество електрическа енергия
подлежат на метрологичен контрол за последваща проверка на всеки две години. Твърдят, че ищцовото дружество е собственик на
средството за измерване и в тази връзка е задължено лице по смисъла на чл.44 от
ЗИ. Поради това, че ищцовото дружество не е спазило законовите изисквания на
ЗИ, то не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение и да
черпи права от него.
Твърдят,
че липсват писмени
доказателства, от които да се установява електромер с №3041348 кога е бил
монтиран в обекта на потребление, бил ли е изправен и дали е бил подложен на
първоначална и последваща проверка в Българския институт по метрология или от
оправомощено лице за проверка. Посочват, че на 16.11.2016г. ищцовото дружество е
издало фактура за използвана електрическа енергия от наследотелката на ответниците, с която дружество претендира заплащане на
сумата в размер на 2194,34лв. В процесната фактура е посочено, че
електрическата енергия е измерена от електромер с №3041348 като за отчетен
период 11.10.2016г. - 22.10.2016г. е отчетена изразходвана електрическа енергия от 10621 кВтч. Във
фактурата е отразено, че електромер с №3041348 е подменен с електромер с
№*********, като от фактурата се установява, че за следващ отчетен период
23.10.2016 - 10.11.2016г. не е консумирана електрическа енергия в обекта. Посочената във фактурата електрическа енергия
не е изразходвана за посочения период 11.10.2016г.
- 22.10.2016г., а за период 01.01.2010-22.10.2016г. Фактурирайки електрическата
енергия за период 11.10.2016г. - 22.10.2016г.,
ищцовото дружество цели да удължи давностния срок на претендираното си вземане
за доставена електрическа енергия.
Сочат, че
съгласно клаузата на чл.11,
т.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, клиентът на ответното дружество е длъжен
„да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Съгласно чл.18 ал.
1 от същите Общи условия „потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия ...". Твърдят, че договорът за доставка на електрическа енергия е реален.
Дължи се плащане само на реално доставената и потребена електрическа енергия.
Ето защо ответниците не следва да заплащат претендираната от
ответното дружество сума за електрическа енергия, която реално не е
консумирана.
Твърдят,
че посочената сума не
съответства на реално дължимата, защото ответниците
не са консумирали електрическа енергия в този размер през горепосочения период.
В случая от ищцовото дружество не са изпълнили задължението си по чл.17 ал.2 от
Общите условия да фактурират ежемесечно клиента при условията на доставки с
непрекъснато изпълнение. Още повече, че фактурата е издадена след смяна на
електромер №3041348 с електромер №*********
на 22.10.2016г. и е посочено, че цялата електрическа енергия е изразходвана за
само 11 дни. Обективно невъзможно е за посочения период да бъде изразходвано
посоченото във фактурата количество електрическа енергия.
Дори да се приеме, че претендираното от ищеца
количество електрическа енергия реално е била доставена и потребена в процесния
имот, то същото не е потребено за посочения в процесната фактура период, поради
което считат, че част от вземането на ищцовото
дружество е погасено по давност. С оглед
спецификата на предоставяните от ищцовото дружество услуги, насрещните
престации на абонатите му имат характер на периодични плащания, които се
погасяват с по-краткия 3-годишен давностен срок,
съгласно разпоредбата на чл.111, б.„в",
пр. последно от ЗЗД. В този смисъл е налице и актуална задължителна съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение от 18.05.2012г. по тълкувателно
дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното считат, че вземания на ищцовото дружество за периода
01.01.2010г. - 16.10.2014г. са погасени по давност, тъй като към настоящия
момент предвиденият в закона срок на погасителната давност е изтекъл по
отношение на вземания на дружеството за горепосочения период, като в този
период давността не е била спирана или прекъсвана. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който задължението е възникнало. При периодичните
плащания, падежът на задължението е предварително определен. Сроковете за
плащане на фактури са определени в чл.18 ал.3 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД. В конкретния случай ищецът претендира плащане на суми за доставена електрическа
енергия за периода 11.10.2016г. - 10.11.2016г. Твърдят, че давността на процесното вземане не е започнала да тече от момента на издаването на
фактура №**********, а именно 16.11.2016г., тъй като със същата се събират
множество вземания на ищеца за период 01.01.2010г. -
10.11.2016г., които вече са падежирали. С издаването на фактура за едно вече
падежирало вземане в по-късен момент се цели да се удължи давностния на
вземането за доставена електрическа енергия. Твърдят, че ищцовото дружество има задължението да издава фактури
за използвана електрическа енергия на клиентите си ежемесечно, съгласно чл.17 ал.1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Считат, че и искането за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е неоснователно,
поради недължимостта на претендираната главница.
Молят съда
да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения
срещу ответниците осъдителен иск. Молят да им бъдат присъдени
направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Правят
доказателствени искания.
В проведените
по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа така предявените искове и моли съда да ги уважи. В първото по делото
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави уточнение, че
периодът, в който е потребена процесната ел. енергия е от 12.09.2011г. до 22.10.2016г. Уточнява,
че поради непредоставянето на достъп за отчитане ежемесечно, потребената ел.
енергия е отчетена накрая при демонтажа на електромера когато са снети
показанията. Подборни съображения по същество излага в представената и приета
по делото писмена защита.
Ответникът П.С.Н., чрез
пълномощника си, оспорва иска. Моли съда да го отхвърли като недоказан и
неоснователен. Претендира сторените по делото разноски. Доводи по същество са
изложени в приложеното по делото писмено становище.
Ответниците
М.С.Б., П.С.Б. и Я.Н.Д., чрез пълномощника си, молят съда да отхвърли исковете
като недоказани по основание и размер и да осъди ищеца да им заплати
направените съдебно-деловодни разноски. Съображения са изложени в представената
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид твърденията, изложени в исковата молба и възраженията на
ответниците в писмените отговори и като обсъди и анализира събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Дружеството-ищец
в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период, за който ищецът претендира заплащането на потребена и
незаплатена ел. енергия са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение
№ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите
условия, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството-ищец, както и в един централен и
в един местен всекидневник, видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства.
Установено
е по делото, че ищцовото
дружество е снабдявало с електрическа енергия имот, находящ се в с.Радилово, общ.Пещера, ул.„************“
№*, с ИТН 3168787 с титуляр на партидата М. Н. Н. и с
открит клиентски номер **********.
М. Н. Н. е
починала на 11.12.2013г., за което е съставен Акт за смърт №1139/12.12.2013г.
на Община Велинград, обл.Пазарджик, като е оставила за свои законни наследници
четиримата ответници по делото, а именно: П.С.Н. – нейн син и децата на
починалата на 09.05.2007г. нейна дъщеря П. С. Б. - М.С.Б., П.С.Б. и Я.Н.Д. –
видно от Удостоверение за наследници изх.№635 от 27.01.2017г. на Община
Велинград.
От
представения, прието по делото и неоспорен Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти №146, тм ІV, нот. дело №648 от 20.07.2006г. е видно, че общата
наследодателка на ответниците М. Н. Н. е дарила приживе на дъщеря си П. С. Б.
подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти, между които и масивна
двуетажна сграда на основно застрояване с жилищно предназначение със застроена
площ от 48 кв.м. и едноетажна полумасивна второстепенна постройка – навес, със
застроена площ от 48 кв.м. в кв.15 по ПУП на с.Радилово, общ.Пещера, на ул.“*********“
№*., като дарителката си е запазила правото на ползване върху имотите пожизнено
и безвъзмездно.
Не е
спорно по делото, че ищецът е издал фактура №********** от 16.11.2016г. за
потребена ел. енергия с получател на доставката Мария Николова Начкова,
клиентски номер ********** и за място на потребление: №3168787 /ИТН/ за
задължения за изполвана ел. енергия в
размер на 10621кВтч на стойност 2194,34 лева, със срок за плащане до
28.11.2016г., въз основа на която предявява и претенциите си в настоящето
производство. Не се спори и относно това, че плащане по тази фактура не е
извършено.
Видно от
приложеното препис-извлечение от сметка, със същия обект на потребление ИТН
3168787, с.Радилово, ул.“***********“ №*, с нов клиентски номер 10101324535 и
потребител П.С.Б. за главницата по процесната фактура, ищецът е начислил лихва за
периода 29.11.2016г.-15.10.2017г. в размер на 195,66 лева. Няма данни по делото
за плащане и на претендираната от ищеца лихва за забава.
Процесната
фактура е осчетоводена от ищеца, видно от приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза.
От
приетото и неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно-техническата
ексепртиза се установява, че за периода 12.09.2011г. до 22.10.2016г. монтираният
електромер фаб. №3041348 в ИТН 3168787 на клиент М. Н. , с адрес: с.Радилово,
ул.“***********“ №*, кл.№********** е отчитал доставена ел. енергия до
процесния обект. Количеството доставена енергия в периода
12.09.2011г.-22.10.2016г. е 10621.00 кВтч. Отчетената енергия представлява
разликата между отчетена по показанията в деня на демонтажа в присъствието на П.Б.
и отчетената по показанията на електромера при последния осигурен достъп на
отчетника. Вещото лице е установило, че в периода от 12.09.2011г. –
10.10.2016г. при всяко посещение на отчетника на адреса, отразено с дата и час,
не е бил осигуряван достъп за отчитане показанията на електромера – отразено в
Извадка на отчетени данни на терминал и от Билинг система за периода
12.09.2011г.-22.10.2016г. и за периода 12.09.2011г. – 10.10.2016г. – няма
отчетени данни, тъй като не е имало достъп за отчет на електромер фаб. №3041348
и няма издадени фактури за консумирана ел. енергия от клиента. На 22.10.2016г.
при демонтажа на електромер фаб.№3041348 за последваща проверка в присъствието
на П.Б. /осигурил достъп/ са отчетени показанията на електромера, които са
записани в Протокол за монтаж/подмяна на средство за измерване EVN-0002453 от 22.10.2016г. Отчетеното
количество ел. енергия – 10621 кВтч на 22.10.2016г. представлява разликата
между отчетените показания в деня на демонтажа – 22.10.2016г. и отчетените
показания при последния осигурен достъп преди 12.09.2011г. За количеството
доставена енергия от 10621 кВтч за периода 12.09.2011г. – 22.10.2016г. е
издадена фактура. Отчетеното количество ел. енергия 10621 кВтч съвпада с
фактурираната такава. Вещото лице е установило, че електромер фаб. №3041348, в ИТН
3168787, с.Радилово, ул.“************“ №*, в периода 12.09.2011г. –
22.10.2016г. се е намирал на фасадата на къщата зад ограда с възпрепятстван
достъп за ежемесечно отчитане. Този
електромер през посочения период е преминал през изискуемите проверки, съгласно
Закона за измерванията и Заповед №А-333 на Председателя на ДАМТН от
29.05.2014г. Наличието на необходимите стикери, пломби и знаци са записани в
Протокол за монтаж/подмяна на средство за измерване EVN - 0002453 от 22.10.2016г.
С оглед
заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че
електромерите, с които е отчетена потребената в процесния недвижим имот ел.
енергия, са били проверени и технически изправни, поради което счита за
неоснователни пространно изложените от ответниците Бързакови и Д. в писмения им
отговор възражения в противоположния смисъл – за тяхната неизправност.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. А. И. – отчетник се
установява, че в периода от 12.09.2011г. – 22.10.2016г. всеки месец е ходила на
процесния адрес, на 10-то число, съгласно графика й и че не й е бил осигуряван
достъп и не е могла да отчете процесния електромер. Сочи, че имотът е недостъпен,
има висока ограда, която е желязна и не може да се влезе. Електромерът се намира
на фасадата на сградата от вътрешна страна. Въпреки положените от свидетелката
опити и усилия – поставяне на писмо, посочването на телефон и други, достъп не
й е бил осигурен. Освен това никой не я потърсил и не се свързвал с нея.
Според
показанията на свидетелката П. Н. З. –
сестра на общата наследодателка на ответниците - М. Н. , процесният недвижим имот е бил стопанисван от
нейната сестра, после от нейната дъщеря,
сега от внуците. Сочи, че в момента в имота живее само ответника П.Б. и че той живее
там от няколко години. Ответникът П.Н. *** и според свидетелката той не е
обитавал процесния имот.
При тези
данни, настоящия съдебен състав приема следното:
Общата
наследодателка на ответниците - М. Н. Н. , макар да е дарила на 20.07.2006г.
процесния недвижим имот, в който е потребена ел. енергията, претендирана за
заплащане от ищеца, на дъщеря си П. С. Б., то тя си е запазила пожизненото и
безвъзмездно право на ползване на същия имот, видно от приложения нотариален
акт за дарение. Следователно тя е била титуляр на правото на ползване и след
смъртта на дъщеря й /на 09.05.2007г./ и след като имотът е придобит по
наследството от нейните деца – втория, третия и четвърти ответник по делото.
Освен това по делото се събраха доказателства, че М. Н. Н. е ползвала процесния
имот приживе, била е и титуляр на партидата при ищеца. Следователно се налага
извода, че за периода от 12.09.2011г. /начална дата на претенцията на ищеца/ до
11.12.2013г. /датата на смъртта на общата наследодателка/ четиримата ответници,
в качеството си на нейни наследници по закон са отговорни за заплащането на
потребената и незаплатена в имота ел. енергия, съобразно припадащите им се части
от наследствените права и задължения, съответно ½ за първия ответник и
по 1/6 за другите трима ответници. Ответникът П.С.Н. е наследник на
починалата наследодателка и негова
майка. По делото няма данни същият да се е отказал от оставеното от нея
наследство, което е съвкупност от права и задължения. Следователно той е
наследил и задълженията за заплащането на използваната ел. енергия в периода на
действие на правото на ползване /прекратено със смъртта на наследодателката/.
Настоящият
съдебен състав счита, че след смъртта на общата наследодателка на ответниците,
настъпила на 11.12.2013г. и до крайния момент на процесния период –
22.10.2016г. следва да бъде ангажирана отговорността само на ответника П.С.Б.
по отношение на когото се събраха данни по делото, че е не само един от съсобствениците
на имота, но и реално е обитавал и живял в имота през този период. За другите съсобственици
на имота - ответниците М.С.Б. и Я.Н.Д.
не се събраха данни по делото за посочения период от време да са ползвали
имота, съответно да са потребявали ел. енергия, респ. да са били клиенти на
дружеството-ищец.
Ответникът
П.С.Н. не е собственик на имота, няма данни да го е ползвал или обитавал на
друго основание за този период, затова той не следва да носи отговорност за
задължения за потребена ел. енергия. Затова претенцията на ищеца спрямо него и
за този период от време ще следва да се отхвърли.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че исковите претенции на ищеца са доказани и
основателни по отношение на посочените по-горе периоди и съответно за
посочените ответници. Тъй като няма данни за размера на задълженията за този
период от време, а е установено, че поради неосигуряване на достъп до имота,
ел. енергията е начислена и изчислена за целия период, а не помесечно, то съдът
счита за необходимо в случая да приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК и сам да
определи размера по своя преценка.
За справедливо
и разумно, съдът намира начислената главница за целия процесен период от време
в размер на 2194,34 лева да бъде разделена на броя на месеците в този период,
които за времето от 12.09.2011г. до 22.10.2016г. са 62 на брой. Като се раздели
процесната главница от 2194,34 лева на 62 месеца се получава сумата от 35,39
лв. като средно месечно задължение за потребената в имота ел. енергия.
Така за
периода от 12.09.2011г. до 11.12.2013г. /датата на смъртта на общата
наследодателка/ са общо 28 месеца, за които се дължи сумата от 990,92
лева. От тази сума и съобразно
наследствените им задължения ответниците дължат сумите както следва -
ответникът П.Н. – сумата в размер на 495,46 лева /1/2 от 990,92 лева/, а
останалите трима ответници – дължат сума в размер на по 165,15 лева /1/6 от
990,92 лева/.
За периода
от 11.12.2013г. до 22.10.2016г., включващ общо 34 месеца, които като се умножат
по средномесечното задължение от по 35,39 лева, се получава дължима сума за използвана
ел. енергия в размер на 1203,26 лева. Както бе посочено по-горе, за ползваната
ел. енергия за този период, предявените искове се оказват основателни и
доказани само по отношение на ответника П.С.Б., но тъй като ищецът е предявил
спрямо него претенция за главница само в размер на 365,72 лева, то за този
период искът следва да се уважи само до размера от 200,57 лева. Така искът
спрямо ответника П.С.Б. се явява изцяло основателен и доказан до претендирания
с исковата молба размер за главница от 365,72 лева.
За другите
ответници, исковете над посочените по-горе размери и съответно до
претендираните с исковата молба главници, се явяват недоказани и неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Съдът
намира за неоснователно направеното от ответниците Бързакови и Д. в писмения им
отговор на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на част от
задължения, поради изтичане на тригодишна погасителна давност. Приема, че в
конкретния случай задължението на ответниците за заплащане на потребена и
незаплатена ел. енергия е възникнало най-рано на датата на издаване от страна
на ищцовото дружество на процесната фактура - 16.11.2016г. До този момент за тях
не е съществувало такова задължение. То не е било установено нито по основание,
нито по размер. Следователно от посочения момент и до подаването на исковата
молба въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело -
16.10.2017г. не е изтекла сочената от ответниците тригодишна погасителна
давност.
Задължение
на ответниците е било да осигуряват редовен достъп на отчетника до електромера
в процесния имот. Като не са изпълнявали това си задължение в продължение на
години, те са препятствали отчетника да отчита ежемесечно показанията на
електромера, а оттам и ищецът – да начислява дължимите месечни суми за
потребената ел. енергия и да издава своевременно фактури. Затова в случая не е
налице твърдяната от ответната страна недобросъвестност на ищеца – удължаване
на периода за издаване на процесната фактура и за лишаването им по този начин
от възражение за изтекла погасителна давност.
Претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение за забава за периода от 29.11.2016г.
/датата, следваща датата на падежа по процесната фактура/ до 15.10.2017г.,
съдът намира за недоказана и неоснователна. Касае се за парично задължение, за
което няма данни ответниците да са били надлежно уведомени от ищеца и съответно
поканени да заплатят преди подаването на исковата молба в съда – 16.10.2017г. Процесната
фактура е издадена на името на М. Н. Н. . Няма данни по делото за уведомяване
на ответниците за издаването й, нито за изпращане на покани до тях за
изпълнение на задължението по същата. Затова ответниците следва да се считат
поканени с връчването на препис от исковата молба.
Ще следва
да се уважи претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху уважените
части от исковите претенции за главници, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.10.2017г. до пълното плащане на задължението.
При този
изход на делото и съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете,
съдът разпределя и тежестта на страните за разноски по делото. Като съобразява
представените от страните списъци на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи и след направени изчисления, съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат заплатени от ответниците следните суми за разноски: от
ответника П.Н. - сумата от 111,47 лева, от ответника П.Б. - сумата от 82,29
лева, от ответницата М.Б. - сумата от 37,16 лева и от ответницата Я.Д. - сумата
от 37,16 лева. Ищецът следва да заплати на ответниците суми за разноски, както
следва – на ответника П.Н. – сумата от 234,16 лева, на ответника П.Б. – сумата
от 29,47 лева, на ответника М.Б. – сумата от 210,74 лева и на ответника Я.Д. –
сумата от 369,97 лева.
Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на ответниците,
тъй като същите са съобразени с минимума, предвиден в наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Всяка страна разполата с правото да претендира
разноски за един адвокат, така че несъстоятелно е и възражението, че за
последните трима ответници, които са представлявани от един адвокат, са
представени три отделни договора за правна защита и съдействие.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.С.Н., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”***********” №* сумата в размер на 495,46 лева – главница, представляваща
част от стойността на консумирана електрическа
енергия за периода 12.09.2011г. до 11.12.2013г. в имот, находящ се в
с. Радилово с ИТН 3168787, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2017г. до пълното
изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 111,47 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над размера от 495,46 лева и до претендирания с исковата молба размер
от 1097,17 лева, както и иска за обезщетение за забавено плащане за периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 97,83 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”***********” №* сумата в размер на 165,15 лева - главница, представляваща част от стойността на консумирана електрическа енергия за
периода 12.09.2011г. до 11.12.2013г. в имот, находящ се в с. Радилово с ИТН 3168787, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2017г. до пълното изплащане на задължението, както и разноски по делото в
размер на 37,16 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над размера от 165,15 лева
и до претендирания с исковата молба размер от 365,72 лева, както и иска за
обезщетение за забавено плащане за
периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 32,61 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.С.Б., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”***********” №* сумата в размер на 365,72 лева - главница, представляваща част от стойността на консумирана електрическа енергия за
периода 12.09.2011г. до 22.10.2016г. в имот, находящ се в
с. Радилово с ИТН 3168787, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2017г. до пълното
изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 82,29 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забавено плащане за
периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 32,61 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”***********” №* сумата в размер на 165,15 лева - главница, представляваща част от стойността на консумирана електрическа енергия за
периода 12.09.2011г. до 11.12.2013г. в имот, находящ се в с. Радилово с ИТН 3168787, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2017г. до пълното изплащане на задължението, както и разноски по делото в
размер на 37,16 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над размера от 165,15 лева
и до претендирания с исковата молба размер от 365,72 лева, както и иска за
обезщетение за забавено плащане за
периода 29.11.2016г. - 15.10.2017г. в размер на 32,61 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”***********” №* да заплати на ответниците разноски по делото, както следва: на ответника П.С.Н.
– в размер на 234,16 лева; на ответника П.С.Б. – в размер на 29,47 лева; на
ответника М.С.Б. – в размер на 210,74 лева и на ответника Я.Н.Д. – в размер на 369,97 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: