Решение по дело №201/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			29.03.2021
					Дупница

 

Номер                                                 Година                                        Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                          състав

	22.03.		2021

 

на                                                                                                             Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		201		2021

 

                                       дело №                                 по описа за                            година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 516378-F534861 от 08.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед  № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „ДАЯНА-ЛЕЙДИ ДАЯ“ ЕООД, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Шипка“ №5, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.М. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното дружество, което го обжалва изцяло и в срок. В жалбата излага подробни съображения и доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Излага аргументи за маловажност на случая. Иска отмяна изцяло на обжалваното НП. Управителят на дружеството не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Н., който поддържа жалбата, като излага и допълнителни доводи. Моли за отмяна на НП поради маловажност на случая.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2020 г., около 11:52 часа, в община Сапарева баня, в качеството им на инспектори по приходите свидетелите Т.К. и А.М. извършили проверка в търговски обект – сладкарница „Сладки чудеса“, находяща се на ул. „Княз Борис“, стопанисвана от дружеството-жалбоподател „ДАЯНА-ЛЕЙДИ ДАЯ“ ЕООД, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Шипка“ №5, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.. За целта извършили контролна покупка на артикул от обекта, за което им бил издаден касов бон от функциониращо и свързано с НАП фискално устройство – ELTRADE B1 KL, с индивидуален номер ED291594 и номер на фискална памет № 44291594, регистрирано в НАП с потвърждение № 42244126/10.06.2019 г. След това се легитимирали надлежно на работещия в обекта управител И.М., като извадили от апарата междинен дневен финансов отчет от 18.01.2020 г., съгласно който отчетената парична сума /оборот/ била – 26,50 лева. Предоставили на управителя бланка опис на наличните парични средства, в която същата описала парите в касата на търговския обект, които били в размер на 35,50 лева. Констатирана била разлика от + 9,00 лева на наличните пари в касата. Тази разлика е отразена в съставен при проверката Протокол за извършена проверка № 0405685/18.01.2020 г. като въвеждане на пари в касата извън случаите на продажба, която не е отразена от фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута, чрез операция „служебно въведени суми“. Препис от протокола бил връчен срещу подпис на управителя и подписан от служителите на НАП.

Във връзка с констатациите при проверката бил съставен по-късно АУАН от св. Т.К., в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, служителите на НАП – Б. и Петров. АУАН е връчен срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател и е подписан от посочените в него лица. При запознаване със съдържанието на АУАН управителят изложил писмени възражения в акта, че разликата е че е оставил пари от предходния ден.

Въз основа на АУАН е издадено по-късно в срок и обжалваното НП № 516378-F534861 от 08.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед  № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „ДАЯНА-ЛЕЙДИ ДАЯ“ ЕООД, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Шипка“ №5, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.М. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание двама свидетели М. и К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на същите, като ги намира за пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е противоречие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото писмени доказателства, вкл. разпечатания фискален дневен отчет от фискалното устройство и направения опис на парите в касата.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат необходимото съдържание и форма. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци за нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ и то конкретно относно приложената във връзка с него административнонаказателна норма по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и липса на описание и дори посочване на обстоятелството, дали нарушението води до неотразяване на приходи.

Налице е и неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на дружеството-жалбоподател незаконосъобразно е било определено и наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, при липса на описание на задължителната кумулативна законова предпоставка за това визирана в чл. 185, ал.2, изр. 2-ро от ЗДДС – „ Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.

Съдът приема, че установеното при проверката нарушение, правилно е квалифицирано като такова по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или алтернативно „служебно изведени" суми. Отговорността на дружеството, обаче, е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от , без посочване на признаците по изр. 2-ро. Съгласно тази разпоредба извън случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Предвидено е изрично в изречение второ, че само когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Следователно, за да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице в тази последна хипотеза, според която вероятно е била определена на дружеството минимална санкция от 500 лева, следва по един безспорен начин в производството пред АНО да се установи, че процесното нарушение „не е довело до неотразяване на приходи“. В случая, такива констатации не са направени в хода на административнонаказателното производство, не са събрани и абсолютно никакви доказателства в такава насока. Не се сочи никъде дори формално, нито в текста на АУАН, нито в този на НП, за това, че  нарушението не води до неотразяване на приходи, което е задължителната предпоставка за налагане на наказание в размерите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. За да бъде осъществен от обективна страна елементът на административно нарушение по цитирания в НП санкционен текст – чл. 185, ал.2 ЗДДС /без посочване на изр. 2-ро/, то следва нарушението да е довело кумулативно и до неотразяване на приходи. Този съставомерен елемент трябва да бъде установен от наказващия орган в хода на административно наказателното производство, за да е ясно и с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя какво точно нарушение му е вменено и за какво е наказан. Следва да се отбележи изрично, че неотразяване на приходи може да е налице при всяко неизпълнение на задължението по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо дали фактически установената касова наличност е по-голяма от отчетения оборот от фискалното устройство, както е в случая или алтернативно по-малка. При липсата обаче на други доказателства от какво произтича тази разлика, това необосновано „чисто голо“ предположение на органа по приходите за неизпълнение на задължението за служебно въвеждане на суми не може да се трансформира автоматично в категорично установено обстоятелство, което да обоснове налагането на посочената несъответна на описанието -по-малка по размер имуществена санкция, тъй като явно, но мълчаливо, без да го посочи АНО е имал предвид, че деянието не води до неотразяване на приходи. В случая с оглед липсата дори на споменаване на това, дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи би следвало да се приложи санкцията по чл. 185, ал. 2 изр. 1 от ЗДДС, а не тази по чл. 185, ал.1 ЗДДС. Решението на съда не може да почива на предположения, относно това какво е имал предвид мълчаливо АНО като е смесил текстово и цифрово хипотезите на чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. 1-во от ЗДДС. В този смисъл са и разсъжденията дадени в Решение № 262 от 02.03.2020 г. по к.н.а.д. № 1548/2019 г. на Административен съд София – област.

По изложените съображения, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в този смисъл подлежащо на пълна отмяна.

 

На следващо място съдът, с оглед на събраните в хода на въззивното дело писмени и гласни доказателства приема, че макар да са налице безспорни данни за извършено нарушение на посочената разпоредба, в случая са налице факти и обстоятелства, които квалифицират случая като "маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката се прави за всеки отделен случай с оглед на събраните по делото доказателства. Това легално определение, отнесено към особеностите на конкретния случай, разкрива, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо следва да се отбележи, че установеното разминаване между касовата наличност и отразената в отчета на фискално устройство е изключително ниска - едва 9 лева. Действително вредните последици не са елемент от състава на нарушението, тъй като същото е на формално извършване, но неотразяването на такава изключително ниска сума във ФУ по реда на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н -18 от 13.12.2006г., на МФ няма как да обоснове настъпването на вредни последици за фиска. От друга страна, както стана ясно по-горе АНО не е посочил в процесното НП, че нарушението води до неотразяване на приходи, но процесната сума е пренебрежимо малка, за да обоснове изобщо някакви дори хипотетични вредни последици. Още повече, че в последствие, макар да е погрешно и изрично изписана в НП разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС е приложена практически само санкционната норма на чл. 185 ал. 1 ЗДДС - разпоредба, която визира случаи с по-ниска обществена опасност. Дадено е и логично обяснение от управителя в писмените му възражения изложени в АУАН. И двамата разпитани свидетели са категорични, че при проверката не са констатирани други нарушения имало е работещо фискално устройство и при направената от тях контролна покупка им е бил издаден фискален касов бон. Това незначително по мащаба си нарушение е първо по рода си и няма данни за каквито и да е други данъчни и административни нарушения извършени от дружеството-жалбоподател в миналото, които да са известни на данъчните органи. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност обосновават за съда безспорно извода, че се касае за "маловажен случай" на административно нарушение. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК се приема, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Според същото ТР, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Изцяло в този смисъл виж и константната съдебна практика на административните съдилища - Решение от 19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 338 / 2019 г. на III състав на Административен съд – Русе; Решение № 40 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 669 / 2018 г. на V състав на Административен съд – Враца; Решение № 6117 от 25.10.2018 г. по адм.д. № 5407/2018 г. на Административен съд – София; Решение № 675 от 20.04.2017 г. по н. д. № 437 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Варна; Решение № 809 от 14.06.2019 г. по к.н.а.д. № 558/2019 г. на Административен съд София – област; Решение от 09.06.2014 г. по н. д. № 120 / 2014 г. на Административен съд - Сливен и Решение № 6239 от 24.10.2019 г. по адм.д. № 8229/2019 г. на Административен съд – София, което касае разлика от 104,43 лева.

Поради изложеното относно допуснатите няколко самостоятелни нарушения на закона НП следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

   РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 516378-F534861 от 08.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед  № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „ДАЯНА-ЛЕЙДИ ДАЯ“ ЕООД, със седалище в гр. Сапарева баня, ул. „Шипка“ №5, с ЕИК *********, представлявано от управителя И.М. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: