Решение по дело №6061/2017 на Софийски градски съд

 

         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                            гр. София, 30.10.2017г.

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 6061/2017г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 от Кодекса за З.то(отм.).

ИЩЕЦЪТ- В.Б.Б., ЕГН **********, адрес: *** чрез адвокат А.К. – К., с адрес ***, твърди, че на 13.07.2014 г. на път II-56, в участъка между с. К. и с. Стряма, обл. Пловдив, при управление на лек автомобил Хонда, с рег.№ ********, Р.П.П., ЕГН **********,***, при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост причинил смъртта на две лица, едно от които е  неговият баща Б.В.Б., ЕГН **********,***. Деянието е извършено в пияно състояние и с превишена скорост на движение. Автомобилът е собственост на Т.Н.Х.от с. К., обл. Пловдив, но реално се ползвал от С.В.Д.. В момента на инцидента автомобилът е управляван от Р.П.П., а С.Д. е бил пътник в автомобила. Сочи, че автомобилът има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с комбинирана застрахователна полица № *******, сключена на 22.04.2014 г. в гр. Плевен с ДЗИ „Общо З.“. По това време автомобилът е собственост на Т.В.А.. Твърди, че смъртта на баща му го сварила неподготвен и дълбоко го разстроила и покрусила, тъй като разчитал изцяло на неговата подкрепа във всяко едно отношение. Моли съда да постанови решение, с  което да осъди ответника да му заплати обезщетение  в размер на 300 000 (триста хиляди) лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането 13.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на баща му Б.В.Б.. Претендира и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- „Д.З.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Б, чрез юрисконсулт Л.Х., оспорва иска по основание и размер. Не оспорва настъпването на ПТП на 13.07.2014 г., при което е загинал Б.В.Б.- баща на ищеца по настоящото дело, както и че отговорността на виновния водач Р.П.П., който управлявал л.а. „Хонда СРХ 1.6“ с per. № ********, е застрахована в „Д.з.“ ЕАД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на смъртта на Б.В.Б., тъй като вредите не се презюмират, а подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Оспорва иска и като прекомерно завишени по размер. Оспорват искането на ищцовата страна за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, както и законна лихва,  тъй като „Д.з.” ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящия иск. Дружеството не е канено да изплати застрахователно обезщетение по доброволен ред, респ. не са спазени изискванията на чл. 380 от Кодекса за З.то. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Видно от приложеното по делото писмено доказателство- присъда № 114 от 22.12.2015 г. на ПОС, изменена с Решение № 95/12.04.2016 г. по ВНОХД на ПАС, потвърдено с Решение № 205/ 19.01.2017г. по НД № 671/2016 г. по описа на ВКС, водачът Р.П.П., ЕГН **********, е признат за виновен  по процесното ПТП.

С приложените към исковата молба препис-извлечение от акт за смърт и  удостоверение за наследници, се установява, че ищецът е син на починалия при процесното ПТП  - установява се активната легитимация на ищеца по иска.

Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотншение.

По делото като свидетел  е разпитан И.Г.К., тъст на ищеца, който установява, че ищецът живее в Италия, бил сам, нямал братя и сестри. Твърди, че зет му много страшно приел смъртта на баща си. С първия удобен самолет се прибрал. От  доста години ищецът живеел и работел в Италия, но като се прибирал в България, отивал винаги при него, посещавал го в къщата в село Крайници. Отношенията с баща му били добри, разбирали са се, бащата помагал на сина си. Баща му помагал на болната му майка, макар че били разделени, а сега, след смъртта му, тези трижи паднали върху плещите на ищеца.

Относими доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортнопроизшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирА.да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.

Не се спори за настъпването на ПТП,  при което е загинал бащата на ищеца.

Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотншение.

Оспорва се наличието на неимуществени вреди, както и началния момент на поисканата лихва и  претенцията за разноски.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда № 114 от 22.12.2015 г. на ПОС, изменена с Решение № 95/12.04.2016 г. по ВНОХД на ПАС, потвърдено с Решение № 205/ 19.01.2017г. по НД № 671/2016 г. по описа на ВКС, от която е видно, че водачът на процесния  автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.

С официалния документ- удостоверение за наследници се установява, че ищецът е наследник на починалия при процесното ПТП,той е негов син.

Претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. По делото се установи, че ищецът е претърпял  вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя баща. Житейски неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата на родител, макар че починалият и ищецът не са живели на едно място. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 100 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД  деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователя. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска, намира, че адв. възнаграждение е в размер на 3176.67лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 133.33лв. от 200лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  4000лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Б,  да заплати на В.Б.Б., ЕГН **********,  адрес: *** чрез адвокат А.К. – К., с адрес ***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.)  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  100 000 лв.  (сто хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000 лв. / сто хиляди лева/ до пълния предявен размер от  300 000лв.(триста  хиляди лева).

ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Б,   да заплати на адвокат А.К. – К., с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 3176.67лв. (три хиляди сто седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,  адрес: *** чрез адвокат А.К. – К., с адрес ***, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Б,,  на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на133.33лв.(сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** Б,   да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  4 000 (четири хиляди лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: