Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 18.11.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети септември Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 547 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.С.Ж. твърди в поправената
си искова молба, че била потребител на ел.енергия към ответника с клиентски
номер -. С писмо изх. № 6054735/12.11.2018 г. той я уведомил, че на 21.11.2016
г. била извършена проверка и електромер с фабричен № -, от ИТН - в -, бил
демонтиран и предаден за експертиза в -. Констатирано било, че бил манипулиран
и не отчитал. За тези установени факти бил издаден констативен протокол №
283/30.04.2018 г. Приел, че ползваната от нея електроенергия била неизмерена,
съответно неплатена. На основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, сметката
й от 23.08.2016 г. до 21.11.2016 г. била коригирана, като допълнително й била
начислена ел.енергия на стойност 638.60 лева. За същата й издал фактура №
**********/12.11.2018 г., която тя му платила на 19.11.2018 г. под страх да не
бъдело прекъснато ел.захранването. Допълнителната ел.енергия й била начислена
неправомерно, в нарушение на ЗЕ, ОУ на Е.Р. и Е.С., ПИКЕЕ и ЗЗД. В констативния
протокол от 30.04.2018 г. на -, който й бил изпратен с писмото за корекция,
нямало данни, че електромерът имал процентни отклонения в отчитането. В писмото
било приложено копие на друг констативен протокол № 319868 от 21.11.2016 г.,
който бил съставен в нарушение на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, тъй като формата и
реквизитите му не отговаряли на посочените в исковата й молба законови
изисквания. Това означавало, че той изцяло компрометирал процедурата по
установяване на неточното измерване на ел.енергията, а като частен
свидетелстващ документ, не се ползвал с противопоставима й доказателствена
сила, тъй като съдържал изгодни за издалата го страна факти. Ответникът нарушил
посочените си задължения и правата на клиента, като в нарушение на ОУ на
договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната му мрежа,
напълно неправомерно издал фактура № **********/12.11.2018 г. за 638.60 лева.
Не било изпълнено разпореждането на ал. 4 на чл. 47 ПИКЕЕ. Не й било ясно и как
точно определил периода на корекцията. Нямало и данни за виновното й поведение.
Електромерът се намирал извън жилището й, в заключено табло, и никой, освен
служители на Е.Р., нямал физически достъп до него. Дори да били налице
неточности при отчитането/измерването на ел.енергия, каквито в случая нямало,
то същите не били причинени от нея. Ползващите СТИ лица били длъжни да
осигуряват техническата им изправност. Неизпълнението на това задължение не
следвало да влече ощетяването й. В писмото нямало информацията кога била
извършена последната проверка на СТИ, което можело да повлияе на периода на
корекцията. Извършването на такава при липсата на яснота за началната дата на
неотчитане, можело да доведе до неоснователно обогатяване на ответника, каквото
впрочем било налице. Липсвало и основание за корекцията. В изпратеното й писмо
ответникът обосновал вземането си с твърдението, че било начислено на основание
чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Цитираните норми били въведени с ПИКЕЕ ДВ
бр. 98/2013 г. Съгласно съдебната практика съществуването на законово основание
крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия, ако бил изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на ПИКЕЕ. Дори да било налице законово основание за корекция на
сметките на абоната за минал период, то не можело да носи отговорност за
неправомерно въздействие, което не било осъществено от нея, тъй като това
противоречало на чл. 82 ЗЗД. Предвидената възможност за корекция на сметка за
ел.енергия за изминал период не означавала автоматично начисляване на суми за
неточно измерена ел.енергия, а само след надлежно доказване на всички
предпоставки за ангажиране отговорността й, включително след установяване по
несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното
й измерване/неизмерване, се дължи на виновното й поведение съгласно чл. 82 ЗЗД.
С оглед трайната практика на ВКС, в случая ответникът не бил изпълнил
задължението си по чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и в Общите му условия не бил
предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване корекция на
сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, какъвто ред не бил
предвиден и в сключения от страните договор. Само на това основание не бил
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото му да коригирал сметката й за
посочения минал период. Не можело да се приеме, че за него било налице
основание да коригира сметката й с исковата сума и само на това основание тя
била недължима и ответникът я бил получил на 19.11.2018 г., при начална липса
на основание. Поради това дължал връщането й съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
със законна лихва за забава от деня на плащането й на 19.11.2018 г. до подаване
на исковата молба в съда на 28.01.2019 г., както и законната лихва от подаване
на исковата молба в съда до изплащането й на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искането
е да се осъди ответника да върне на ищцата сумата от 638.60 лева, която
недължимо получил за допълнително начислена й ел.енергия по фактура с №
**********/12.11.2018 г., с 12.60 лева мораторна лихва от 19.11.2018 г. до
28.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от 28.01.2019 г. до изплащането
й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
Е. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор и в молба от 24.09.2019 г. по делото, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава имота на ищцата в -, а последната е негов битов
потребител на същата енергия с клиентски номер -. От представения от ищцата
констативен протокол № 319868/21.11.2016 г. се установява, че на 21.11.2016 г.
посочените в същия двама служители на Е.Р., в присъствието на посочените в
същия протокол други две лица -, за които в същия протокол не са отразени нито
трите им имена, нито адресите им, нито обстоятелството, чии служители са, нито
качеството (клиент/представители или свидетели), нито причината (отсъствие
на клиента или отказ да подпише протокола), поради която е
съставен в тяхно присъствие - извършили проверка на електромера, находящ се в етажно
заключено ел. табло в сградата на адрес -, отчитащ доставената до апартамента
на ищцата на същия адрес ел. енергия (л. 10). При тази проверка същите
служители, след като установили, че бил пробит предния панел на електромера, го
демонтирали за експертиза и поставили в безшевна торба, която пломбирали с
пломба № 450551, а на негово място поставили друг електромер, който също не са
замерили (л. 10). Вярно е, че този протокол е частен свидетелстващ документ.
Поради това не доказва тези констатирани в него факти, а само, че изявленията,
вписани в него, принадлежат на съставилите го служители на Е.Р., които са удостоверили
в същия изгодни за ответника факти, без потвърждаващ ги върху този протокол
подпис на ищцата и при липса на искане от ответника за разпит на съставителите
му, нито на посочените в него други две лица, като свидетели по делото, които
да потвърдят с показанията си същите факти (чл. 180 ГПК). Верността на този
протокол обаче, ищцата не е оспорила по делото. Тъкмо напротив. Представя го в
заверен от нея препис с исковата си молба. Поради това следва да се приеме, че не
оспорва тези вписани в него горепосочени обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността му, където е поставено мостче в куплунг Х2 и е скъсан
бял проводник, свързващ шунта с куплунг Х2 на измервателната платка, водещо до
промяна на метрологичните му характеристики, които и външният му вид не
съответстват на изискванията за одобрения тип (л. 11). Поради това с
представената по делото фактура № **********/12.11.2018 г., ответникът начислил
на ищцата, за миналия период от 23.08.2016 г. до 21.11.2016 г., допълнително 4416
кВтч ел.енергия на цена от 638.60 лева с ДДС (л. 7). Страните не спорят, че на 19.11.2018
г., за да не бъде преустановено, поради неплащането й, електрозахранването на
имота й, ищцата е платила тази цена на ответника, видно от представения по
делото фискален бон (л. 8).
По делото е назначена и
съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът възприема поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства
(чл. 202 ГПК). От същото се установява, че процесният електромер е манипулиран,
като през два отвора с диаметър 1 мм на лицевия му панел е прекаран проводник (тел),
който е свързан с изводите на основата на куплунг на позиция Х2 на
измервателната платка и е скъсан проводник, свързващ същия куплунг с входящата
клема на електромера, с което се отклонява тока от вторичната му токова верига
и се променят метрологичните му характеристики, в резултат на което той не
отчита консумираната ел.енергия по двете тарифи, като използваните поради това от
ответника в случая метод за изчисляване на неизмерената ел. енергия и методика
за остойностяването й, са приложени правилно, в съответствие с чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. „б“ и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (л. 62).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са основателни. Според
чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В случая ищцата твърди, че е платила без основание исковата сума от 638.60
лева за начислената му от ответника по процесната фактура ел.енергия за
посочения минал период, а ответникът оспорва това й твърдение с възражението, че
получил тази сума на посоченото по същество в отговора му основание по чл. 98а,
ал. 2, т 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с
чл. 45, ал. 1, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.).
При това положение доказателствената тежест между страните по делото се
разпределя така - ищцата носи тежестта да докаже по делото, че е платила на
ответника исковата сума, а той, че е налице посоченото в отговора му основание
да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ищцата доказа, че е платила на
ответника на 19.11.2018 г. исковата сума от 638.60 лева, а той не доказа възражението
си, че е било налице посоченото в отговора му основание да я получи.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на Д. №
ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на
ответника (които, макар и последният да не представи по делото, са публикувани
на страницата му в интернет) - практиката е уеднаквена с решения на ВКС (Р №
111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II
т.о.). Тя не е променяна и с посоченото в отговора на ответника решение №
118-2017-II т.о. Според същата, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание за крайният снабдител да коригира
за минал период сметката на клиентите си, но само при доказано неточно отчитане
на потребена ел.енергия и ако е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване
на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази
ПИКЕЕ, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е Д. (сега КЕВР). С изменението на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), законодателят делегира от една страна на Д.
правомощието да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ,
регламентиращ принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова
делегация бе налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се
отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II
т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II
т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II
т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV
т.о. на ВКС). В изпълнение на тази законова делегация, Д. прие новите ПИКЕЕ
(Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем да са отменени с
обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение
№ 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл. 48-51, които са отменени
след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на
23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им има действие
само занапред. От влизането в сила на тези решения съответно на 14.02.2017 г. и
на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по делото (чл. 194 и
чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014 на ОСГТК на ВКС и Р
232-2016-VII о. на ВАС). В чл.чл. 47-51 от тях e регламентиран реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия,
както и начините за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й
от операторите на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките
на потребителите им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия. Според чл. 5, ал. 5 КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и 4 ЗНА,
тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА,
те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано нито с
преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.).
От друга страна, с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и
задължението на крайният снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди задължително
в общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на новите
ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на Д. с № ОУ-013 от
10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен
акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като задължително съдържание на същите и
задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при извършване
на корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова
изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в заварените от
тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени с решението на Д. №
ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи за противното в отговора
му, в чл. 28, ал. 2 от тези му общи условия е предвидено само негово задължение
за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за
уведомяването им при корекция на сметките им в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно новите ПИКЕЕ (Р
173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна, защото в тях са разглеждани
други общи условия на друг доставчик на ел.енергия и не са задължителна съдебна
практика, както от посоченото в отговора му решение № 118-2017-II т.о., така и от
посочените в молбата му от 24.09.2019 г. решения №№ 150-2019-III
г.о. и № 124-2019-III г.о. (чл. 290, ал. 3 ГПК). Такъв
ред обаче в случая не е предвиден в одобрените с решението на Д. № ОУ-013 от
10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общи условия на
ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение
за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за това при
корекция на сметката им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).
При това положение
следва да се приеме, че в случая ответникът не е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и в общите му условия за продажба на ел.енергия, не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на
сметките им съгласно посочените ПИКЕЕ. Само на това основание не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищцата за
посочения минал исков период при доказаното с метрологичната експертиза неотчитане
на доставената ел.енергия от електромера й (Р 173-2015-II т.о.). При това
положение не може да се приеме да е било налице за него посоченото в отговора
му основание да коригира сметката й за миналия исков период от 23.08.2016 г. до
21.11.2016 г. с исковата сума от 638.60 лева, както е сторено с издадената на 12.11.2018
г. фактура № ********** (л. 7). Само на това основание тази искова сума следва
да се приеме за недължимо платена от ищцата, защото носещият тук
доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно, тоест несъмнено, да
е налице посоченото по същество в отговора му основание/фактически състав за
пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Следователно. Същата
сума той е получил от ищцата на 19.11.2018 г. при начална липса на основание.
Поради това и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД дължи връщането й от същата
дата изцяло, заедно с мораторна лихва, която ВКС приема, че се дължи от същата
дата на получаването й при начална липса на основание, до изплащането й (Р
172-2011-IV г.о.). Тази лихва съдът сам изчисли по реда на чл. 162 ГПК
в размер на законната лихва върху исковата сума от деня на забавата в плащането
й на 19.11.2018 г. до подаване на исковата молба в съда на 28.01.2019 г. След
тези изчисления намери, че за забавата си за този период да върне тази получена
от него без основание сума на ищцата, ответникът й дължи 12.60 лева мораторна
лихва, в какъвто размер и за какъвто период и ищцата я претендира с поправената
си искова молба. Ето защо предявените от нея искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явяват напълно доказани по основание и размер. Поради
това, като основателни, следва да се уважат така, както са предявени, заедно с
акцесорното й искане за присъждане и на законна лихва върху главницата от
подаване на исковата й молба в съда до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 500 лева, от които 100 лева внесена държавна такса за
производството и 400 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). В тази насока обаче, съдът намери за основателно възражението на
пълномощника на ответника в молбата му от 24.09.2019 г. по делото, за
прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение и искането му за
намаляването му, тъй като настоящото дело не разкрива никаква фактическа и
правна сложност в сравнение с други такива дела от същия вид. При това
положение, платеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 400 лева, се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Поради това следва да й се присъди по-нисък размер на сторените от нея разноски
в тази им част, съответен на минималното адвокатско възнаграждение от 300 лева
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Поради това в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцата
разноски по делото или сумата от общо 400 лева (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, BIC: ***, на М.С.Ж., с ЕГН **********,
с адрес ***. -, сумата от 638.60 лева за главница, която без основание е
получило на 19.11.2018 г. по фактура № **********/12.11.2018 г. като цена на 4416
кВтч електрическа енергия, с която е коригирана сметката й за миналия период от
23.08.2016 г. до 21.11.2016 г., с 12.60 лева мораторна лихва от 19.11.2018 г.
до 28.01.2019 г., и законна лихва върху главницата от 28.01.2019 г. до
изплащането й, както и сумата от 400 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: