№ 36
гр. Русе , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Росица Радославова
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600006 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
Адв. Е. М. - сл. защитник на подсъдимия Д. Й. С. е обжалвала присъда
№ 260041/19.10.2020 г. по н.о.х.д. № 284/2020 г. на РРС, с която е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за
престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за това, че на
16.02.2018 г., в гр. Русе, направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол -
*** С.а от гр. Русе, като я принудил към това със сила и деянието останало
недовършено поради независещи от волята му причини, като е
осъден на две години лишаване от свобода при отлагане на
изтърпяването му за изпитателен срок от четири години.
Конкретизирани са оплаквания за необоснованост, съществени
нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и
явна несправедливост на наказанието по подробно изложени съображения:
недопустимо е използуване като доказателства на преразказани от
полицейски служители самопризнания на подсъдимия, дадени от него след
1
задържането му, без осигуряване адвокатска защита и разясняване на правото
му да не дава обяснения.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава
или евентуално връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна.
Допълнена е със съображенията, че: изводите на съда почивали преди всичко
на показанията на полицейските служители, пред които подсъдимият
признава за извършеното деяние и разказва подробно всички действия, които
е извършил; ако се изключат тези показания остават такива само на съседи от
входа, които са чували само шумове и не са ивм известни извършените от
подсъдимия действия. Подсъдимият не се явил в съдебно заседание и не е
взел самостоятелно становище.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната инстанция прие следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени от легитимни и
оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимият живеел в общ апартамент с майка си - св. В С.а и сестра
си - пострадалата С С.а. Злоупотребявал с алкохол. Личността му се
характеризирала /видно от неоспореното заключение на съдебната
психиатрична психологическа експертиза/ с емоционална храдност,
затвореност и мнителност, ограниченост в интересите и
ценностите,хенистично и егоистично ориентиран, с нисък праг на
толерантност при фрустрация, с приоритет към базови потребности и
удовлетворяване на моментни, ситуативно появили се желания и подтици.
2
Поради тези си особености и навици нямал социален живот извън
семейството му и съответно половия му нагон бил насочен към единственото
младо лице от женски пол там - неговата сестра.
На 16.02.2018 г., след като през целия ден /от преди обяд/ пил
алкохолни напитки, като се развличал и с гледане на порнографски филми, от
които се възбудил сексуално,
около 23 часа вечерта решил да осъществи полов акт със сестра си св.
Ст. С.а. Отишел в кухнята на общото жилище, където се намирала сестра му и
започнал да я дърпа с ръце, като и съобщил за тези си намерения. Тъй като
пострадалата отказала и се възпротивила, подсъдимият започнал да й нанася
удари по главата, като и причинил кръвонасядания на челото и на клепачите
на дясното око с отток и кръвонасядания по двете ушни миди и в тилната
област. Преследвайки целта си да сломи съпротивата на пострадалата
подсъдимият счупил дървен стол и абажур в помещението. Съблякъл се
чисто гол, съблякъл насила връхната дреха на пострадалата и скъсал долната
блуза на пострадалата, при което тя останала гола до кръста. Опитал да събуе
панталона й, но не успял поради ъспротивата на С.а. Пострадалат й майка й
викали силно за помощ и призовавали да бъде съобщено на полицията за
случващото се. Привлечени от виковете, непосредствените им съседи на 4-я
етаж в блока св. А и С потърсили съдействието на св. Ат. П - касиер във
входа, а последната уведомила св. св. Л. П - управител на входа. Последните
две отишли до апартамента на пострадалата и звънили и чукали там, но никой
не им отворил. Продължавали, обаче, виковете на пострадалата за помощ и за
уведомяване на полицията. Свидетелите А. П и Л. П потърсили чрез тел. 112
помощ от МВР. Пристигналите по сигнала полицейските служители - св. Т и
Б дълго чукали по вратата, обявявайки кои са, докато отвътре продължавали
да се чуват виковете на пострадалата. След като му станала ясна намесата на
полицията, подсъдимият се укротил, което дало възможност на пострадалата
да отвори врътъта на жилището и пусне полицаите вътре. Влизайки в
коридора, свидетелите Т и Б видели пострадалата както се посочи гола над
кръста, прикривайки гърдите си с дреха, а непосредствена зъд нея –
подсъдимия напълно гол. Пострадалата заявила на свидетелите, че
подсъдимият я нападнал и се опитал да я изнасили. Полицейските служители
разделили двамата в отделни стаи, като св. Б дълго увещавал подсъдимия да
3
се облече. Подсъдимият се държал саркастично и неадекватно. Бил
телствуван за алкохол с отчетен резултат 2,2 на хиляда.
Тези констатации са изведени от първоинстанционния съд след
обстоен, задълбочен и, противно на доводите по жалбата, правилен анализ на
доказателствата по делото, с несъществено в случая отклонение, както се
посочи по-долу. Доказателствата по делото, макар и изключително от вида на
косвените /поради ползуването на пострадалата сестра на подсъдимия и
майка му от правото да откажат да свидетелствуват/ са достатъчни, като
образуват комплекс доказващ по несъмнен и категоричен начин обвинението.
Събирането и анализа им е извършено при стриктно спазване на
действуващите процесуални правила. Ето защо
присъдата е обоснована и при постановяването й и разглеждането на
делото
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При тази установеност
присъдата е законосъобразна и от материално правна страна.
Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал в съответствие с
обвинителната теза деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 152 ал.
1 т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 16.02.2018 г., в гр.
Русе, направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол - *** С.а от гр.
Русе, като я принудил към това със сила и деянието останало недовършено
поради независещи от волята му причини.
Оплакванията по жалбата са изцяло неоснователни.
Те са базирани на тезата, че показанията на свидетелите Т, Б и Б са
„недопустими доказателства“, тъй като възпроизвеждали обясднения на
подсъдимия, дадени в качеството му задържан, без да е уведомен, респ.
ползувал правата си на защитник и да не дава обяснения, а при изключването
им оставали съдите от входа, които нямали лични впечатления от действията
на подсъдимия и следователно липсвало несъмнени и категорични
доказателства за това какво се е случило и присъдата почивала на
предположения. Конструкцията очевидно се свежда до недоказаност от
4
фактическа страна, при допуснати в хода на анализа на доказателствата
съществени процесуални нарушения, на вменените на подсъдимия действия,
визиращи изпълнителното деяние на процесното престъпление. В резултат на
така допуснатите необоснованост и съществени процесуални нарушения
при формирането на фактическите си констации, специално относно
вменените на подсъдимия действия, визиращи основния съставомерен
признак /изпълнителното деяние/ на процесното престъпление,
постановената от първоинстанционния съд присъда е и материално
незаконосъобразна.
Така формулираната постановка, не може да се възприеме, тъй като
противоречи и се опровергава от събраните и обсъждани от
първоинстанционния съд доказателства по делото в съвкупността им, както и
с правилата на формалната и житейска логика. Доколкото тезата е очевидно
свързана с рутинната вече съдебна практика относно задълженията
произтичащи от чл. 6, § 1 и 3 от ЕКЗПЧОС /Решение № 128 от 6.10.2020 г. на
ВКС по н. д. № 545/2020 г., II н. о., НК, решения на ЕСПЧ Симеонови срещу
България, Митев срещу България, Ibrahim and Others v. the United Kingdom,
Leonid Lazarenko v. Ukraine и мн. други/, въззивната инстанция намира, че
данните в делото категорично изключват за конкретния случай нарушения от
вида на указаните с тази практика. Така
неправилно и с признаци на спекулативност е твърдението, че изводът
на съда почивал изключително на „преразказани от полицейските служители
признания на подсъдимия“, както и че показанията на тези служители били
„недопустими доказателства“. Никъде в мотивите на към обжалваната
присъда не са посочвани и не се обсъждат такива „признания“. Видно от
мотивите към към обжалваната присъда, показанията на полицейските
служители Т, Б и Б са обсъждани и относимите обстоятелства в тях възприети
не като възпризвеждащи „признание“, а в пълнотата относно всички
възприети от тях лично, или предадени им от други участници факти и
обстоятелства на инкриминираната дата, както се изложиха по-горе. Не
случайно, видно също от мотивите към присъдата, за разлика от
обвинителния акт съдът въобще не е констатирал и съобразявал разказа на
подсъдимия на следващия ден, в полицейското управление, пред полицейския
служител св. Б. Напротив, съобразил е видяното и чутото от свидетелите Т и
5
Б при пристигането им в апартамента, както се посочи горе, по късно
споделено от тях и със св. Б. При това огромната част от възпроизвеждащите
показания на свидетелите Т Б, видно и от разпитите им в съдебно заседание,
въобще не са за подсъдимия, а за състоянието, изявленията и разказа за
случилото се НА ПОСТРАДАЛАТА, непосредствено сред пристигането им в
апартамента, както се посочи гола над кръста и с напълно голия подсъдим зад
нея, държащ се саркастично е неадекватно. Наложило се, както се посочи,
след това около десет минути св. Б да го увещава в съседна стая да се облече.
В същия смисъл са събрани и правилно подробно и конкретно анализирани
показанията и на останалите свидетели очевидци на този непосредствено
следващ деянието на подсъдимия - горепосочените свидетели А, С, А. П и Л.
П, които както и пристигналите полицаи, са чували и продължителните
викове преди това за помощ и призоваване на полицията от пострадалата и
майка й /посочи се, че в съдебно заседание са ползували правото си да
откажат да свидетелствуват/. Нищо от възпроизведеното от тези свидетели
няма характер на самопризнание лично от подсъдимия, напротив, касае се,
както правилно е обсъдил и съобразил РРС в мотивите си, за комплекс от
факти и обстоятелства, визиращи състоянието, положението, действията и
изявленията на участвувалите лица в момента, вкл. /и преди всичко/
пострадалата/ и настоящия подсъдим. При това към периода така описван от
всички тези свидетели, подсъдимият не е бил задържан /очевидно липсва
каквато и да било и физическа принуда, още по-малко какъвто и да било
формален институционален акт/, нито му е бил официално уведомяван за
предявено против него обвинение. Както се посочи, в мотивите на съда
липсва каквото и да било обсъждане, за разлика от обвинителния акт, дали и
какво е разказал за случилото се подсъдимия на следващия ден, вече в
полицейското управдление пред снелия обяснение свидетел Б, чиито
показания очевидно са ползувани доколкото възпроизвежда наученото от
очевидците Т и П. Неправилно и спекулативна е тазата по жалбата за
откъсване на групата от свидетелски показания на „съседите“ от входа и като
такава да се обоснова извод за несъстоятелност на обвинението.
Свидетелските показания по делото правилно са обсъждани от РРС в
комплексността им и то заедно с останалите доказателства по делото. Във
връзка с последното, доказателствения материал, наличен по делото и
съобразен от съда, противно на конструкцията по жалбата въобще не се
6
изчерва и с всички тези свидетели. Приобщени са по надлежния ред и не са
оспорени съдебномедицинска експертиза за нанесените на пострадалата
гореописани телесни увреждания, които по некакъв друг начин не могат да
бъдат обяснени на плокостта на доказателствата в делото освен с нанесения и
от подсъдимия побой в хода на стремежа да сломи съпротивата й, за да
осъществи желания полов акт след целодневния си запой с алкохолни
напитки, допълнително обогатен с гледане на порно. Експертизата е
установмила пълно съответствие на вида и мястото на уврежданията с
оплакванията на пострадалагта, възпроизведени подробно и непротиворечиво
от горните свидетели, вкл. и преди всичко полицейските служители.
Безспорно е, наред с тези телесни увреждания, също доказателствената
стойност на веществено доказателство - скъсаната блуза на пострадалата в
хода на сломяването на съпротивата й от подсъдимия преди да бъде зарена по
горепосочения начин.
Въззивната инстанция споделя изцяло и останалите съждения и доводи
от фактическа и правна страна на първоинстанционния съд, които не е нужно
да се преписват тук.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на процесната
присъда и съобразно изложеното окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260041/19.10.2020 г. по н.о.х.д. № 284/2020 г.
на РРС, пети нак. състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7