О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 17.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа търг.дело № 1678 по описа
на съда за 2019 г., взе предвид
следното:
Производството е по чл.130 ГПК.
С исковата молба „И.“ АД твърди, че по договор за кредитна карта VISA GOLD № BGO-2198/04.09.2012
г. и Общи условия към него, Търговска банка „В.” ЕАД (с предходно наименование
„К.А.Б.” ЕАД) е предоставила на кредитополучателя Д.М.В.кредитен лимит по
кредитна карта в размер на 30
000 лева. С приемо-предавателен протокол от 12.09.2012
г. картата е предадена на картодържателя, заедно с общите
условия, с които е запознат и съгласно чл. 1.6 от Общите условия, Банката активирала картата в рамките на деня, в който
му е предоставена. На основание чл.7.7.2., във връзка с чл.7.6.1. от Общите
условия на Банката за издаване и ползване на кредитни карти VISA Classic и VISA Gold,
поради това, че длъжникът преустановил погасяването на дължимите месечни вноски
по кредитната карта, Банката обявила целия използван кредитен
лимит за предсрочно изискуем и уведомила длъжника с Нотариална покана с peг. № 210/15.01.2016 г., Акт №6, том 1 от общия
регистър на нотариус И.И., с peг. №384 на НК и с район на действие - СРС, получена лично на
28.01.2016 г.
Твърди
се, че ищецът се е снабдил с Изпълнителен лист от 24.03.2016 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 24.03.2016 г. по ч. гр. дело №10375/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 25 състав, с който длъжникът Д.М.В.с ЛНЧ ***********, с
адрес: гр. София, кв. „Симеоново”, ул. „********, е осъден да заплати на ТБ „В.”
ЕАД сумата от 21 952, 13 лева
главница, ведно със законната лихва за периода от
25.02.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 838, 01 лева договорна лихва за периода от 25.02.2015 г. до 28.01.2016 г., наказателна лихва в размер на 558,
65 лева за периода от 28.01.2016 г. до 24.02.2016 г. и сумата от 1 452,
21 лева разноски по делото, включително
526, 98 лева - държавна такса и 925, 23 лева-възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 20168460400369 по описа на ЧСИ О.М., per. № 846 на КЧСИ, с район на действие - СГС. След връчване
на покана на 02.04.2019 г. и изтичане на срока за доброволно изпълнение,
задължението не било погасено. Длъжникът Д.М.В.бил едноличен собственик на
капитала на търговско дружество „Н.И.– Д.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***. В хода на принудителното изпълнение бил наложен запор
върху всички дружествени дялове, собственост на длъжника Д.М.В.в дружеството.
Запорът върху дружествените дялове бил вписан в Търговски регистър към Агенция
по вписванията на 10.10.2016 г.
В хода
на изпълнителното производство, взискателят „И.“ АД в качеството си на правоприемник
на Търговска банка „В.” ЕАД направил искане за
овластяването му за предявяване на иск на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК пред
Окръжен съд за прекратяване на дружеството „Н.И.– Д.В.“ ЕООД, ЕИК ********. С
Постановление от 18.04.2019 г., съдебният изпълнител овластил взискателя да
предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на горепосоченото
дружество на основание чл. 517, ал. 4 от ТПК. Твърди се, че към датата на
предявяване иска, задължението на длъжника Д.М.В.по изпълнителното дело не било
изплатено. Ищецът е представил Удостоверение с изх. №5415/06.08.2019 г. за
актуален размер на задължението, издадено по изпълнително дело №
201068460400369 по описа на ЧСИ О.М..
ИСКАНЕТО
е съда да постанови решение, с което на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, да прекрати ответното дружеството „Н.И.– Д.В.“
ЕООД, ЕИК ******** с цел удовлетворяване на Банката в качеството й на взискател
по изпълнителното дело № 20168460400369 по описа на ЧСИ О.М., peг. № 846 на КЧСИ,
принудителното изпълнение по което е насочено спрямо всички дялове, собственост
на длъжника.
В срок,
ответникът уведомен по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не депозира писмен отговор и не
взема становище по иска.
С
молба с вх. № 24967 от 25.02.2020 г. ищецът „И.“ АД, чрез пълномощника си В.П.,
твърди, че длъжникът Д.М.В.е погасил изцяло задълженията си към банката, както
и дължимите такси и разноски по изп.дело №20168460400369
по описа на ЧСИ О.М., peг. № 846 на КЧСИ, поради което правният интерес от
предявения иск е отпаднал и моли съда да прекрати делото и да им присъди
сторените разноски. Прави искане и за отмяна на допуснатото обезпечение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се
произнесе взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на
този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява
потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на
всички съдружници в ООД – длъжници на същия (чл.517 ал.4 ГПК ), респ. кредитора
на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност
(чл.517 ал.3 ГПК), да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да
удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни
положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от
хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително
производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по
иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност
от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя
за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.
Съдът, като съобрази изложеното в
молбата от „И.“ АД за липса на непогасено вземане към длъжника и вписаното в
търговския регистър обстоятелство с рег. 20200226174800 за вдигане на наложения
по предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 от ГПК ред запор върху дружествен дял, намира че вече не са налице предпоставките за
допустимост на предявеният иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК - активна
процесуална легитимация у ищеца като взискател по неудовлетворено вземане,
който е изрично да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред
окръжния съд по чл.517, ал.4 от ГПК и вписан запор върху дружествени дялове. За
разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на
насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик
на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на
исковата молба и във всеки един момент до приключване на съдебното дирене.
След като ищецът вече не е носител на
неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на
капитала на дружество с ограничена отговорност, чието принудително изпълнение да
е насочено върху дялове в дружеството, то не са налице предпоставките за
допустимост на иска, а и ищецът не го поддържа. Ето защо, образуваното исково
производство следва да се прекрати поради липса на правен интерес, като
положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.2 ГПК, следва в полза на ищеца да се присъдят сторени по делото
разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Правният интерес от иска
е отпаднал след неговото предявяване и извън волята на ищеца, поради което
ответникът следва да понесе отговорността за направените за воденето на делото
разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 1678 по описа за 2019 година на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI- 14 състав, по предявен от „И.“АД с ЕИК********против „Н.И.- Д.В.“ ЕООД
с ЕИК ******** иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК, като недопустимо.
ОСЪЖДА „Н.И.-
Д.В.“ ЕООД с ЕИК ******** да заплати на „И.“АД с ЕИК********сумата от 174 лв.
разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: