Решение по дело №472/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 77
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20197100700472
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

77 / 06.03.2020 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря Мария Михалева разгледа  докладваното от председателя адм.д. №472/2019 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.  

       Образувано е по жалба на „ФРУКТАЛИНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“ №69, представлявано от управителя З.З., чрез адв. В.К. - ВАК, против РА № Р-03000818005796-091-001/15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, отменен частично с решение № 123/28.06.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, и потвърден в частта относно установените задължения по ЗКПО в размер на 803,57 лева и лихви за забава – 166, 31 лева и по ЗДДС – непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 08.2016 г. в размер на 42 200 лева и начислени лихви 5 909,98 лева и начислен допълнително ДДС в размер на 120 лева и лихви 19,27 лева за данъчен период м. 08.2017 г. и ДДС в размер на 3 583,72 лева за данъчен период 06.2018 г.  Дружеството не е съгласно с така установените задължения, в частта, потвърден от решаващия орган, с изключение на частта за начислен допълнителен ДДС в размер на 3 583, 72 лева за д.п. м.08.2017 г., /в тази си част няма подадена жалба/. Намира, че в тази част РА е незаконосъобразен - издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Относно установените задължения по ЗКПО за 2016г. се излагат съображения, че посочената в РА от ОП пазарна цена е недоказана по установения от ДОПК ред. Извършено е механично сравнение на данни от аналитичен регистър на сч. с/ка 702-Приходи от продажба на плодове, аналитична партида „Нектарини" и аналитична партида „Ябълки". Изчислени са средните продажни цени за 2016 год., без да бъде отчетена разликата в качеството на продадените на по-ниска цена плодове. Твърди се, че в нарушение на принципа на обективност по ДОПК, ОП едностранчиво е възпроизвел дадените от управителите на „Плодове и зеленчуци" ЕООД и „Еко Агро" АД писмени обяснения и не са обсъдени в цялост представените от тези дружества доказателства. Аналогичен е подходът на ОП и при определяне пазарната цена на ябълките по фактури №58/07.09.2016г. и №73/01.11.2016г. с получател „Еко Агро" АД. Релевират се доводи, че без каквото и да обсъждането и обосновка, ОП са пренебрегнали представените от „Еко Агро" АД доказателства за покупните цени на преработваните в предприятието им ябълки, получени от различни земеделски производители. Определили са пазарните цени по тези сделки въз основа на извършените продажби на „Фрукталина" ООД през този период, приети за неконтролирани сделки по смисъла на Наредбата, без да отчетат разликата в качеството на стоката при продажбата и за преработка.

За дружеството не става ясно на какво фактическо основание ОП са приели, че произвежданата продукция от плодове може или трябва да бъде само първо качество или такова, че да може да бъде реализирано на пазара на дребно. Липсва съпоставка на качеството на плодовете, добивани от други земеделски производители и в този смисъл не е даден отговор на въпроса дали на практика е възможно да бъдат произведени плодове с едно и същи качество, което от своя страна да обоснове и претенцията им тези плодове да бъдат продадени на съпоставима цена.

 Твърди се, че без фактическо и правно основание, незаконосъобразно, финансовият резултат за 2016 г. е увеличен на основание чл. 16, ал.1 от ЗКПО със сума в размер 8027,01 лв. и неправилно е доначислен КД в р-р на 802,70 лв., както и съответните лихви за забава.

Дружеството не оспорва РА в частта, в която е увеличен ФР със сумата от 8,61лв. - осчетоводени разходи по сметка 621 "Разходи за лихви", начислени лихви за просрочие върху декларирани и дължими осигуровки.

 Относно допълнително установените задължения по ЗДДС.  Дружеството оспорва допълнително начисления ДДС на основание чл.86, ал.1 и чл.53, ал.З от ЗДДС във връзка с чл.45, т.2, б."а" от ППЗДДС за данъчен период м. 08.2017 г. в размер на 120 лв. за извършени облагаеми доставки с ДО 600 лв. по фактура №*********/21.08.2017г., издадена на Intreprindere Individuals R037522119. Твърди се, че във входа на ревизията е представено както писмено потвърждение, така и транспортен документ /ЧМР/ за доказване на ВОД. В PA № Р-03000818005769-091-001/15.04.2019 год. се сочи, че липсва обсъждане на представените ЧМР и тяхното съдържание, като това оказва влияние върху незаконосъобразност на РА в посочената част. ОП са изследвали основно втория изискуем писмен документ по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - писменото потвърждение. Сочи се, че всички товарителници съдържат изискуемата информация съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС информация - товарен пункт, място на разтоварване, подписи и печати на изпращача и превозвача, регистрационен номер на превозното средство и имената на водача, изпълнили превоза.

Релевират се доводи, че представените международни товарителници са подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал. 1 от ратифицираната и влязла в сила за България Конвенция за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него. Конвенцията не въвежда изискване в товарителниците изрично да са посочени имената на лицата, които са ги подписали. Отделно от това, непълнотата на определени реквизити в ЧМР не обосновава извода за липса на осъществен транспорт на съответните стоки. Напротив от съпътстващите писмени документи - потвърждения за доставка се удостоверява факта на осъществения превоз на процесната стока извън територията на РБ и получаването й на територията на Република Румъния. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията.

Косвено доказателство за осъществения ВОД е и обстоятелството, че румънския получател е заплатил цената на стоката, съответстваща на данъчната основа.

 На второ място, дружеството оспорва законосъобразността на отказания данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.2 от ЗДДС за данъчен период м.06.2018г. в размер на 46901,64лв. по фактура №60/29.12.2015г., издадена от ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (42200,00лв. след издаване на КИ №102/15.10.2018г. с ДО - 23508,21лв. 4 ДДС - 4701,64лв.) Сочи се, че РА в тази част е необоснован, респ. незаконосъобразен. Това е така, защото в хода на ревизията, при извършената насрещна проверка на доставчика „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, обективирана в ПИНП №П-22221018197650-141-001/04.12.2018г. са представени доказателства, установяващи наличието на доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. ОП са изискали и са получили от община Каварна Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, образец 15 от 11.07.2018 г. на „Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове“ в УПИ V-1725, гр. Каварна. Въз основа на информацията, съдържаща се в Акт образец 15, ОП са изготвили ИПДПОТЛ до всички 9 /девет/ физически лица, подписали този акт. От получените писмени обяснения се сочи, че е видно, че тези лица, с конкретна специалност и правоспособност, са участвали в разработката на проекта „Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове“ в УПИ V-1725, гр. Каварна, като наети на правно основание лица от изпълнителя по Договор за инженеринг от 23.10.2015г. „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД или негови подизпълнители. Представени са доказателства за наличие на правоспособност и връзката на тези лица с дружествата, от чието име е извършено фактурирането на услугите. Релевират се подробни доводи, че от събраните в хода на производството доказателства може да се достигне обосновано до мотивирания извод, че са налице доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Затова не е налице и нарушение на „императивни законови разпоредби" от доставчика ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, така както са приели ОП.

Сочи се, че от приходните органи не са ангажирани доказателства, които да индицират недобросъвестност от страна на дружеството, както с оглед изпълнение задълженията му по търговските правоотношения с „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, така и с оглед поведението му към ревизиращите органи. Нещо повече, още в хода на ревизионното производство са представени всички доказателства, които според естеството на доставките следва да се съхраняват от дружеството и удостоверят реалното извършване на услугата по спорната фактура.

Констатациите в издадения РА са в противоречие и с практиката на СЕС, се твърди, обективирана в множество съдебни актове, тълкуващи разпоредбите относно правото на приспадане на данъчен кредит, независимо то позоваването на решаващия орган на тази практика. Изводите на органите по приходите, че доставчикът не притежава кадрова обезпеченост или че не е представил изисканите от тях документи, не може да обоснове валиден отказ за признаване на данъчен кредит, при условие, че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - вида и характера на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на дружеството да бъде признато правото на данъчен кредит, поради това, че издателя на фактурата за услуги не е декларирал наети работници (а само дружества подизпълнители), без да са налице доказателства за обективни данни, че дружеството е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащо се в Решение от 06 септември 2012г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/111 и С-142/11.. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. По изложените съображения се иска отмяна на акта в оспорената му част и присъждане на сторените разноски по делото. 

      В с.з. оспорващият се представлява от адв. К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. По делото са представени и подробни писмени бележки, като в същите има позоваване и на изготвените две експертизи по делото.                        

       Ответникът по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че безспорно е установено, че са извършени продажби на ябълки и на нектарини от дружеството на цени под продажните, поради което и правилно е приложен чл.16, ал.1 от ЗКПО. По отношение на непризнатия данъчен кредит се твърди, че няма плащане по издадената фактура, като такова е извършено много по-късно през 2018 г., а фактурата е издадена м.12.2015 г. и същата не съдържа достатъчно реквизити, предвидени в ЗСч. Излага и подробни доводи, че дружеството не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на цитираните доставки, няма нает персонал и т.н., както и че има множество несъответствия по фактурите, които касаят предходните доставчици, което е установено и от вещото лице. Поради което и се счита, че не е налице реална доставка между „ФРУКТАЛИНА“ ООД и „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по спора.                  

  Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-03000818005769-020-001/25.09.2018 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000818005769-020-002/04.01.2019 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000818005769-020-003/04.02.2019 г. с която е възложена ревизия на „ФРУКТАЛИНА“ ООД, за установяване на задълженията на дружеството по ЗКПО за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. и  по ЗДДС за периода 01.06.2016 г. – 31.06.2018 г. 

ЗВР е издадена от оправомощен орган съгласно заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП-Варна.

В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизираните периоди  „Фрукталина" ООД е издало фактура № 7/12.07.16г.  на „Плодове и зеленчуци" ЕООД,  предмет нектарини – 510 кг. по 0.275лв. на стойност 140.25лв. Със същата фактура е документирана и продажба на 11 кг. нектарини с единична цена 0,9242лв..  При извършена справка в „Система за агропазарна информация" ЕООД, дружеството посочило  цена без ДДС за м. 07.2016 г. на нектарини за област Варна - 1,19лв. за кг. С цел установяване на пазарната цена на продаваните от ревизираното лице нектарини кьм други клиенти, ревизиращите са анализирали представения аналитичен счетоводен регистър на сметка 702 - приходи от продажби на стоки, аналитична партида "Нектарини" и с/ка 304 - Стоки, аналитичен регистър „нектарини". Констатирали са, че всички останали продажби на нектарини са извършени по единична цена в  пъти по-висока от тази по изследваната фактура №7/12.07.2016 г..       Въз основа на данните от представения аналитичен регистър за 2016 г. органите по приходите са определили средна продажна единична цена на кг стока "нектарини" за 2016г. в размер на 0.86лв. За стоката 510 кг. нектарини, предмет на фактура №7/12.07.2016г. с единична продажна цена 0,275лв./кг. ревизиращите са/установили, че цената се отклонява в пъти от пазарните цени, по които ревизираното лице е извършило останалите си доставки на същия вид артикул, а именно средно 0,86лв. за кг., предвид което данъчната основа следва да бъде 439,12лв. Предвид горепосоченото органите по приходите  са заключили, че е налице отклонение от пазарните цени при продажбата на 510 кг, нектарини в размер на 298,70лв..

Органите по приходите са установили, че от дружеството са извършени  продажби на ябълки на „Еко агро" АД, както следва: с ф.№ 58/07.2016 г. за 3800 кг. ябълки с. единична цена 0,3333лв./кг на стойност 1266.67лв. и по ф. № 73/01.11.16г. за 14016 кг. ябълки с единична цена 0,1667лв. за кг. без ДДС на стойност 2336 лв.       „Еко Агро" АД е декларирало, че не е имало изисквания относно едрина на плодовете, минимално количество, петна от струпясване и външни дефекти, причинени от физическо нараняване. Ябълките е трябвало да бъдат доставени до цеха за производство на сок в к.к. Албена, от доставчика, за негова сметка. „Фрукталина" ООД е един от доставчиците, от които са закупувани плодове през 2016г. и за тях важат същите изисквания, каквито към останалите доставчици. По данни от Система за агропазарна информация е установено, че цената без ДДС за м.09.16 г. на ябълки за област Добрич е 1,43 лв., а през м.ноември 2016г. - 1,05 лв. без ДДС, като не са уточнени количества,  доставка и съхранение. Органите по приходите са анализирали представения от ревизираното лице аналитичен счетоводен регистър на сметка 702 - Приходи от продажби на стоки, аналитична партида "Ябълки“ и сметка 304 „Стоки, аналитичен регистър ябълки". Ревизиращите са констатирали, че всички останали продажби на ябълки са извършени на единична цена, в пъти по-висока от тази по изследваните фактури: № 58/07.09.16г.  и № 73/01.11.16г. Въз основа на данните от представения аналитичен регистър за 2016 г. органите по приходите са определили средна продажна единична дена, на кг стока "ябълки" за 2016г. в размер на 0.636лв. Установено е, че приблизително същите са и цените, предоставени от САПИ и държавна комисия по стоковите борси и тьржища.

За стоката 3800 кг ябълки предмет на фактура 58/07.09.2016 г. с единична продажна-цена 0,3333лв./кг и 14016 кг ябълки предмет на фактура №73/01112016 г. с единична продажна цена 0,1667лв./кг, ревизиращите са установили, че цената се отклонява 15 пъти от пазарните цени, по които ревизираното лице е извършило останалите си доставки на същия вид артикул, а именно средно 0,636лв. за кг, предвид  което данъчната основа по фактура №58 следва да бъде 2416.80лв. /3800кт. х 0.636лв./, а по фактура №73 следва да бъде 8914.18лв. /14016кг. х 0.636лв./. Предвид горепосоченото, органите по приходите са извели извод, че е налице отклонение от пазарните цени, по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО при продажбата на ябълките. Общото отклонение от пазарните цени при продажбата на ябълки и нектарини е в размер на 8027.01лв.

На основание чл.78 и чл.16, ал.1 от. ЗКПО, органите по приходите са увеличили, декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат – 20 174,39  за 2016 г. със сумата 8027.01лв. Същият е увеличен, на основание чл.26, т.6 от ЗКПО и със сумата от 8.61 лв., представляваща разходи за лихви. Определен е данъчен финансов резултат за 2016г. в размер на 21966.46лв. и дължим корпоративен  данък 2196.65лв. Предвид внесения данък в размер на 1393,08 лева, като краен резултат е определен данък за довнасяне в размер на 803,57 лева.

В частта по ЗДДС е установено следното:

2.1. При проверка на данните в информационен масив „VIES" - Справка 1.14  за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица, ревизиращите са установили, че част от клиентите на „Фрукталина" ООД - дружества от Румъния не са декларирали BОП от ревизираното лице. От "Фрукталина'' ООД са представени заверени копия на фактури, инвойс фактури, отчети от ЕКАФП за плащане в брой и потвърждения от купувача. Прието, че в представените писмени потвърждения не са посочени марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Извършена е проверка в информационен масив „Фискален контрол" Справка - ВОД, от където е установено, че са регистрирани доставки по издадени фактури: № *********/29.08.2017г., RO17042469 на Casa Sofia SRI, за 1540лв., № *********/06.07.2017г„ R034481588 на Mkiana Fmktalim SRL за 780лв., №********* /28.08.2017 R034481588 на Miriana Hmklalim SRL за 750лв. през фискален пункт за напускане на страната ГКПП Русе - Дунав мост. Предвид извършената проверка на ГКПП от органи на НАП, ревизиращият екип е приел, че са налице данни за извършени ВОД, по гореописаните доставки. За останалите фактури, описани на стр.25 от РД, по които ''Фрукталина" ООД е декларирало ВОД към Румъния, но няма данни от информационен масив Фискален контрол" и „Фрукталина" ООД не е представило писмени потвърждения, съдържащи всички изискуеми реквизити, визирани в чл.45, т.2, б. „а" от ПЗДДС, а именно, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта, е прието, че дружеството не е доказало осъществени вътреобщностна доставка на стоки, по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. Тъй като плодовете не са налични, ревизиращите са - приели, че са реализирани на територия та на страната.

На основание чл.86, ал.1 и чл.53, ал.З от ЗДДС във връзка с чл.45, т.2, б."а" от ППЗДДС, органите по приходите са начислили ДДС както следва:

- за данъчен период м.08.2017 г. - ДДС в размер на 120лв. за извършена облагаема доставка е фактура №*********/21.8.2017г. /за R037522119 Intrcprinderc Individuala/на нектарини на стойност 600лв.;

- за данъчен период м.06.2018г. - ДДС в размер на 3 583,72лв. за извършени Облагаеми доставки на череши на стойност 17 918,60лв. по фактури, описани на стр.25 от РД.

По отношение на представеното писмено потвърждение от 15.06.2018г. във връзка с фактура №**********/15.06.2018г. за 2000кг. череши на стойност 1400лв.,  органите по приходите са приели, че не съдържа реквизитите, визирани в чл.45,т.2, буква „а" от ППЗДДС и не удостоверява извършен ВОД на 2000 кг череши на 15.06.2018г. Писменото потвърждение в случая е единственият документ удостоверяващ предаването на стоката на материално-отоговорно лице от получателя на територията па Р Румъния, но той не съдържа определения минимум реквизити, както и не може да удостовери, че е подписан от материално-отговорно  лице на получателя, тъй като положеният подпис е на неизвестно лице. След като стоката не е налична още повече, че се касае за бързоразваляща се стока, ревизиращите са приели, че 2000 кг череши на стойност 1400 лв. са реализирани на територията на страната и са начислили ДДС в размер на 280 лв., като част от общо определения ДДС в размер на 3583.72лв., начислен за д.п.м.06.2018г..при данъчна основа 17918.60лв.    

От искане за представяне на документи и писмени обяснения от 03.10.2018г. е видно, че от „Фрукталина" ООД са изискани всички документи, регламентирани в чл.45 от ППЗДДС, доказващи извършен ВОД през ревизираните периоди. В отговор са представени единствено издадените фактури на румънските контрагенти, инвойс фактура, приемо-предавателни протоколи и потвърждения.

Предвид горепосоченото,  органите по приходите са начислили ДДС в размер на 120 лв., за д.п.м.08.2017г. и в размер на 3583.72лв., за д.п.м.06.2018г. В жалбата се оспорва само в частта на начислен ДДС в размер на 120 лева за данъчен период м.08.2017 г.

2.2. Органите по приходите са констатирали упражнено от дружеството право на приспадане на данъчен кредит в размер на 46901.64 лв., през д.п. м.08.2016 г. по издадена фактура №60/29.12.2015г. от „Интерсел България" ЕООД, с предмет услуги, съгласно Договор за инженеринг на обща стойност 234 508.21 лв., във връзка с която през м. 10.2018г. е издадено кредитно известие №102/15.10.2018 г., с данъчна основа 23 508.21 лв. и ДДС 4701.64 лв.. В хода на ревизията във връзка с издадената фактура №60/29.12.2015 г. от „Интерсел България" ЕООД и издаденото след две години и половина кредитно известие, от ревизираното дружество са изискани  всички, документи, касаещи предмета на фактурата - услуги, съгласно Договор за инженеринг на  обща стойност 1 281409.85лв., променен на 253 200лв. Извършена е насрещна проверка ла „Интерсел България" ЕООД, обективирана в Протокол от 04.12.2018 г., констатациите от който са подробно описани на стр.29-31 от РД. Органите по приходите са изискали информация и документи от Община Каварна. В отговор е представен Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, Образец 15 от 11.07.2018г., в който са изброени имената на правоспособни специалисти, които са изготвили инвестиционния проект. На специалистите, описани по имена  са изготвени искания за предоставяне на информация и документи. В отговор, всичките специалисти са посочили, че са участвали при изготвянето на проекта.

След анализ на на всички събрани доказателства, във връзка с предмета на процесната фактура №60/29.12.2015 г. - Договор за инженеринг от 23.10.2015г. с възложител „Фрукталина" ООД и изпълнител „Интерсел България" ЕООД,  органите по приходите са установили, че предмет на договора  е  „Предпроектно проучване - изработка на Технологичен проект за изграждане на „Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове"; Разработване на технически; проекти по СМР; Осигуряване, на надзор, проектно управление и инвеститорски контрол за фазите на проектиране и изпълнение. Извършено е частично разплащане по фактурата от м.12.2015г. през ревизирания период на обща  стойност 194409,85лв. с ДДС, като едва през м.04/2018 г. и м.05/2018 г.  има окончателното разплащане, след издаден анекс за намаляване на цената по договора, е извършено на 06.11.2018г. - сума в размер на 58790,15лв. с ДДС.

Ревизиращите органи са установили, че в чл.3 от Договора са инженеринг са уговорени цените и начина на плащане по отделните уговорени видове услуги по договора, като тези цени са изменени с Анекс от 14.06.2018г.

В хода на ревизията е прието, че не са представени доказателства за извършване на договорените услуги, нито от издателя на фактурата, нито от ревизираното лице. Прието е, че „Интерсел България" ЕООД не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на посочените доставки. До датата на приемо- предавателния протокол от 01.12.2015г., с който е документирано предаване на „Предпроектно проучване“ в „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД няма нает персонал по  трудови или извънтрудови договори. Не са представени доказателства за наличие на собствен или нает офис, от който се осъществява дейността. Не е представена инвентарна книга, счетоводни регистри, фактури и др. документи, от които да се установява, че дружеството разполага с ДМА /офис техника и др./. Единствено са представени Договори за наем на МПС от 15.11.2017 г., като липсва информация за използването на същите при изпълнение на услугите по договора, а именно не са представени пътни листи, командировъчни заповеди и др. В информационния масив на НАП VAT 14 - Справка за подадени дневници за покупки на „Интерсел България"; ЕООД, за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2017г. не са декларирани покупки на горива. От доставчика и ревизираното лице не е представена писмена кореспонденция, в т.ч. и електронна кореспонденция, не е уточнено къде са провеждани срещите и разговорите, за които се сочи в дадените писмени обяснения. Не е представено  цитираното предпроектно проучване с мотива, че същото е в голям обем и се намира в офиса на ,,Фрукталина" ООД. При извършените няколкократни посещения от страна на органите по приходите в счетоводството на ревизираното дружество не е представено за преглед цитираното предпроектно проучване, изискано изрично с искане от 03.10.2018 г.. Не са представени данни и доказателства.за начина на формиране на цената на услугата.

Предвид горепосоченото, ревизиращите са приели, че по отношение на изпълнението на услугите в тази част на договора на стойност 37000,00лв. липсват доказателства за  реална доставка, по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,  извършена от „Интерсел България" ЕООД.

Относно договорена цена за изработка на технологичен проект за изграждане на предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове: общо 60000.00 ли. без ДДС. От органа е прието след запознаване с всички обяснения и писмени доказателства, че са събрани противоречиви данни относно изпълнението на услугата в тази си част, а именно специалистите отричат, да са наети от „Интерсел България" ЕООД и да са контактували с негови представители, поради което и ревизиращите са направили извод, че не са налице доказателства за изпълнение на договора, съответно, че не е изпълнена процесната доставка. Предвид чл.37, ал.4 от ДОПК, в случай, че субектът не представи изисканите на основание чл.37, ал.З от ДОПК документи и счетоводни регистри се приема, че те не съществуват. От частично представените документи, органите по приходите са направили извод, че не е доказано извършване на доставка, по смисъла на чл.9 от  ЗДДС, по тази част от договора от „Интерсел България" ЕООД на „Фрукталина" ООД. ;

Относно договорена цена за разработване на технически проекти по СМР общо 60000,00 лв. без ДДС. В хода на ревизията от Констативен Акт обр.15 /получен в отговор от Община Каварна/ е установено кои са проектантите по различните части, като до лицата са отправени искания за установяване на конкретните факти. Всички са отговорили в писмени обяснения. След събиране на относимите доказателства, във връзка с изпълнението на тази част от Договора за Инженеринг ревизиращите са заключили, че са налице противоречиви данни,  относно участието на „Интерсел България" ЕООД, в подбора на екипа от проектанти и  изработването на проектите. Не са представени документи сочещи, с кои лица се е свързал„Интерсел България" ЕООД, по какъв начин е станало това и как, и на кого са предадени проектите. Не е представена писмена кореспонденция и др. доказателства в подкрепа на твърдяното изпълнение, по договора от „Интерсел България'' ЕООД. По останалите части от изпълнение на договора за Инженеринг част от специалистите отричат, да са наети от „Интерсел България" ЕООД и да са контактували с негови представители, то и в тази част наличието на сключен договор и издадена фактура, следва да се приемат като частни документи, които не удостоверяват изпълнение от страна на „Интерсел България" ЕООД.       

Относно договорена цена за осигуряване на надзор, проектно управление и инвеститорски контрол, за фазите на проектиране и изпълнение на проекта общо 54000,00лв. без ДДС, ревизиращите са констатирали, че във връзка с изпълнение на тази част от договора, в писмени обяснения доставчикът е посочил, че за целта от 01.11.2017 г. е наето лице по трудов договор Ивелина Маринова К.. При насрещната проверка не е представено цитираното в писмените обяснения копие от трудов договор и ведомост за заплати от м. 10/2018г. Не са представени документи, от които да се установява, каква квалификация притежава наетото на трудов договор лице. От ревизираното лице и неговия доставчик не са представени никакви документи, доказващи изпълнение на договора в тази му част. От представените Актове и протоколи, съставени по време на строителството в хода на ревизията, не са представени документи, сочещи участие на посоченото лице и „Интерсел България" ЕООД при съставяне на протоколите. Не са представени  никакви документи, които да са подписани и/или съставени от изпълнителя и наетото от него лице, и от които да е видно какво точно е извършено. Предвид горното, е прието, че по отношение на изпълнението на услугите в тази част на договора на стойност 54000,00лв. липсват доказателства за реална доставка, по смисъла на чл.9 от ЗДДС. 

След анализ на всички събрани документи, в т.ч. представени от специалистите проектанти, инженери, конструктори и специалисти, изготвили инвестиционния проект на „Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове", УПИ V- 1725 гр., собственост на „Фрукталина" ООД, е прието, че не са представени документи, от които безспорно да се установява, че тези услуги са извършени от „Интерсел България" ЕООД, които да бъдат префактурирани на „Фрукталина" ООД с фактура №60/29.12.2015г. Органите по приходите са приели, че не е изпълнено основното изискване за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, по смисъла на чл.68, ал.Г,т.1 от ЗДДС, а именно наличие на облагаема доставка на услуга, по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, със страни "Интерсел България" ЕООД и "Фрукталина" ООД по ф.№ 60/29.12.15г.

На основание чл.70, ал.5 и чл.68, ал.1,т. 1 от ЗДДС органите по приходите са отказали право на приспадане на. данъчен кредит за д.п. м.08.2016г. в размер на 42200лв., по фактура №60/ 29.12.2015г. с размер на ДДС 46901.64лв. и издаденото към нея кредитно известие №102/ 15.10.2018г. е размер на ДДС -4701,64лв.

Тъй като по фактура №60/29.12.2015г. е упражнено право на приспадане на данъчен кредит през м.08.2016г.,  ревизиращите са начислили лихва върху сумата 4701.64лв., за периода, в който е ползван данъчен кредит, до периода, в който е намален размера на ползвания данъчен кредит по кредитно известие № 102/15.10.2018г., т.е. от 15.09.2016г. до 06.11.2018г. в размер на 1022.69лв.

За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № РД-03000818005769-092-001/19.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, съгласно цитираните по-горе заповеди за възлагане на ревизия. Докладът е връчен на дружеството – жалбоподател по електронна поща на 19.03.2019 г. съгласно представеното удостоверение за извършено връчване.

Ревизията е приключила с ревизионен акт № Р-03000818005769-091-001/15.04.2019 г., издаден от органите по приходите, възложили и ръководили ревизията, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК.

Актът  е обжалван от ревизираното лице по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба.

С  решение №123/28.06.2019г. директорът на дирекция „ОДОП“  - Варна при ЦУ на НАП е отменил частично оспорения акт, а в другата си част го е потвърдил, която е  предмет на настоящия спор са установените задължения по ЗКПО в размер на 803,57 лева и лихви за забава – 166, 31 лева и по ЗДДС – непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 08.2016 г. в размер на 42 200 лева и начислени лихви 5 909,98 лева и начислен допълнително ДДС в размер на 120 лева и лихви 19,27 лева за данъчен период м. 08.2017 г.  .

По делото като доказателства са приети писмени такива, които не са били представени в административното производство: Предпроектно проучване с възложител „Фрукталина“ ООД и изпълнител „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и във връзка с тях Протокол от 23.10.2015 г., становище от „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и обяснителна записка от „ФРУКТАЛИНА“ ООД. По делото са представени и още седем договора, сключени между „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“ ООД и „КОСПИС“ ООД и между „КОСПИС“ ООД и други търговски дружества /лист 189 – 202/.

От страна на ответника е направено оспорване на подписите, поставени от получател върху писменото потвърждение и ЧМР по фактура №3/21.08.2017 г. към INTERPRINDERE INDIVIDUAL – румънско дружество. В тази връзка от страна на процесуалния представител на оспорващия е направено изрично волеизявление, че няма да се ползва от писменото потвърждение и от ЧМР.

От страна на ответника е направено оспорване на датите на съставяне на следните документи: Предпроектно проучване с възложител „Фрукталина“ ООД и изпълнител „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и във връзка с тях Протокол от 23.10.2015 г., становище от „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и обяснителна записка от „ФРУКТАЛИНА“ ООД, като се твърди, че същите са изискани от органа, но такива не са били представени в процеса на ревизията. Оспорва се съдържанието и датата на представените договори, сключени между „КОСПИС“ ООД и други търговски дружества.

         По делото е назначена  съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда, като  неоспорена от страните. От заключението на вещото лице, което е много подробно, като краен извод се налага, че общото количество продадени ябълки на „ЕКО АГРО“ АД по двете фактури е 17 816 кг, което съставлява 11,91% от общото реализирано количество ябълки през 2016 г. Продадените нектарини съставляват 1,68% от общото количество продадени нектарини през 2016 г. от дружеството. Според вещото лице след детайлен анализ на стоковите потоци на артикул ябълки и артикул нектарини по количества и дати на сделките показва, че всяка продажба може да се обвърже с конкретна покупка. Установено е, че при сделките няма продажби под цената на придобиване, т.е. на загуба, с изкл. на малко количество, продадено на цена 0,2750 лв/кг, но то е било наложително след сортиране на нектарините и разделянето на количеството на три различни качества и респ. три различни цени на една и съща дата на продажбата.

           Относно непризнато ДДС, вещото лице е установило следното: Във връзка със сключения договор с „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е издадена фактура №60/29.12.2015 г. с основание „Услуги, съгл. Договор за инженеринг“ с данъчна основа 234 508,21 лева, ДДС 46 901,64 лева и обща стойност 281 409 лв. На 18.04.2018 г. са получени 110 000 лева, с основание „частично по ф-ра №60“ по разплащателната сметка на изпълнителя. На 16.05.2018 г. е постъпило плащане в размер на 84 405,85 лв. със същото основание, като остатъкът по фактурата става 87 000 лева. Във връзка с Анекса от 15.10.2018 г. е издадено Кредитно известие №102 със стойност на сделката 23 508,15 лева, ДДС 4 701,64 лв., обща стойност 28 209,85 лева. С издаването на Кредитното известие, остатъкът по договора за инженеринг става 58 790, 15 лева, която сума е получена на 06.11.2018 г. по разплащателната сметка на „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. „Интерсел България“ ЕООД няма сключен договор за наем, няма закупена офис техника. Управителят Петко Пенчев ползва собствения си преносим компютър и изготвянето на предпроектнтото предложение е интелектуален труд, извършен изцяло от него. Същото, съгл. Приемо-предавателен протокол от 01.12.2015 г. е предадено на възложителя „Фрукталина“ ООД. За процесния период е назначено на трудов договор едно лице – инженер инвеститорски контрол. Възнаграждението е заплатено, както дължимите върху сумите осигуровки, съгл. КСО и ЗЗО. Същите и са осчетоводени правилно.

          От „Интерсел България“ ЕООД за счетоводното отчитане на изплатените суми към подизпълнителите във връзка с Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове в гр. Каварна е използвана сметка 207 „Разходи за придобивате на дълготрайни материални активи“, аналитична партида 10 „Изграждане на предприятие за плодови сокове Каварна. Към експертизата е представена таблица за сключените договори с подизпълнители по дейности и услуги и издадените по тях фактури и плащания. Всичките фактури, с изключение към „ТОП“ ЕООД са осчетоводени по сметка 207/10. Посочено е, че части от инвестиционния проект са изпълнени от други подизпълнители и не са намерили отражение в счетоводството на „Интерсел България“ ЕООД, тъй като те директно са възложени от „Фрукталина“ ООД.

         На 11.07.2018 г. е установена годността за приемане на строежа с Констативен акт. Съгл. Удостоверение за въвеждане в експлоатация №22/21.09.2018 г., издадено от Гл. архитект на община Каварна, Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове със застроена площ 754 кв.м., в УПИ V-1725, кв.18 от РП на гр. Каварна с възложител „ФРУКТАЛИНА“ ООД е въведен в експлоатация.

           По делото е допусната и съдебно-графическа експертиза, която да установи, положените под договорите подписи, дали са на лицата, които са положение. Касае се за договорите, сключени между „КОСПИС“ ООД и „КАМЮ“ ЕООД, между „КОСПИС“ ООД и „ИТЕРА-Г“ ЕООД и между „КОСПИС“ ООД и „СЛАВИНА 19“ ЕООД. Според вещото лице в договорите, подписа на възложител е положен от инж. Тодор Топалов Топчев – управител на „КОСПИС“ ООД,  а подписите положени в графа изпълнител по договорите е на лицата посочени в тях. Експертизата е приета от съда, като неоспорена от страните.

            Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :  

          Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

          Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

          По валидността на акта:

           При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

    РА е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

I.                   Относно извършеното при ревизията увеличение на ФР за 2016г., в размер на 8027,01лв., на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО, формиращо допълнително установен корпоративен данък в размер на 802,70лв. и лихви за забава - 166,13лв.

Основният спорен въпрос между страните по делото в тази част е свързан с определянето на размера на пазарните цени на фактурираните продажби на нектарини и ябълки, и налице ли са основания за преобразуване на финансовия резултат на "ФРУКТАЛИНА" ООД, гр. Каварна в посока увеличение за процесните данъчни периоди.

Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. По силата на чл. 15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Чл. 16, ал. 1 от ЗКПО регламентира, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

От анализа на гореизложената правна регламентация се установява, че за да се обоснове приложението на чл. 16, ал.1 от ЗКПО в контекста на основанието за преобразуване по чл. 78 от ЗКПО, е необходимо да се извърши сравнение между контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани лица, като за влияние върху размера на данъчния финансов резултат може да се приеме само хипотеза, при която, при равни други условия /съпоставимост/, условията при контролираната сделка се отличават от условията между несвързани лица. Само при установена съпоставимост може да се преценява дали разликата в цените оказва влияние на данъчния финансов резултат.

В конкретния случай органите по приходите са обосновали приложението  чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с обстоятелството, че дружеството е фактурирало извършени продажби на плодове – нектарини и ябълки, при цени, които се отклоняват от пазарните. Типичните пазарни условия следва да са установени на база конкретни реализирани съпоставими сделки, а не да се предполагат.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а именно: сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК "методи за определяне на пазарните цени" са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Изрично в чл. 2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е указано, че същата е приложима и за определяне на пазарни цени по сделки между несвързани лица, в предвидените от закон случаи. За такъв случай се приема и уреденият по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, която разпоредба визира "сделки, включително между несвързани лица", и на която се е позовал директорът на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП в Решение № 123/28.06.2019 година.

В тежест на органите по приходите е да установят основанието за преобразуване на финансовия резултат, т.е. в случая, че продажбата на плодовете е по цени, които се отклоняват от пазарните цени, определени по методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. За да се приеме, че е налице основанието по чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена по някой от методите посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 година. Предвид разпоредбата на чл. 65 от Наредба № Н-9/2006 г. за целите на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

От събраните по делото доказателства: заключението на вещото лице по допусната и приета по делото ССЕ; фактури с № 29/07.09.2016г., №58/07.09.2016г., №33/01.11.2016г., №73/01.11.2016г., №020..029/12.07.2016г., №7/12.07.2016г. и №9/12.07.2016г.; хронологии на сметки: 3041/002 - Стоки аналитична нектарини, 3041/005 - Стоки аналитична ябълки, 702/002 - Приходи от продажба на стоки, нектарини, 702/005 - Приходи от продажба на стоки, ябълки за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. (приложени към административната преписка и възпроизведени в таблици № 1, 2, 3 и 4 от ССЕ) се установява, че плодовете по спорните фактури са закупени от „Фрукталина“ ООД на цени, кореспондиращи или без отклонение с продажните Съгласно констатациите на вещото лице, дало заключение по ССЕ, през обследвания период (2016г.) няма продажби под цената на придобиване - стр.9 от ССЕ.

Видно от разпоредбите на чл.7 и чл.8 от Наредбата, методът който следва да се приложи в случая при определяне на пазарната цена, е методът на сравнимите неконтролирани цени, който метод изисква съпоставка между цената по контролирана сделка и цената по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.

Видно от съдържанието на РА, независимо че са се позовали на този метод, органите по приходите не са се съобразили с нормативно установения ред при определяне пазарните цени на нектарините и ябълките. Съпоставката е извършена не с конкретна или конкретни неконтролирани сделки, а със статистическите данни на цените на едро от Държавната комисия по стоковите борси и тържища и Системата за агропазарна информация, както и с осреднената стойност на извършените от „Фрукталина“ ООД продажби на същата номенклатура плодове, без да е доказано в производството, че е налице съпоставимост между контролираните и кръга от неконтролиран сделки. А това е едно от основните изисквания при прилагане на този метод. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредбата, при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени се извършват корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, установени въз основа факторите, които влияят върху цената като характеристики на продукта, а в случаите на доставка на стоки - физическите свойства на продукта, качество, трайност.

Видно е от констатациите в РА, че такова съобразяване на факторите, влияещи на цената на плодовете по спорните продажби, не е направено. От органите по приходите не е извършена съпоставка между цените на покупка на съответната номенклатура плодове със цените на продажбата. А такава съпоставка е могло да бъде направена, с оглед на обстоятелството, установяващо се от хронологичните ведомости на аналитичните сметки 3041 - Стоки и 702 - Приходи от продажби, (представени при ревизията и съдържащи се в административната преписка), че всяка продажба може да се обвърже по количество и номенклатура с предхождащата я покупка, каквато е констатацията на вещото лице по ССЕ. С фактура №29/07.09.2016г. е доставката от „Бовел България“ ЕООД на „Фрукталина“ ООД на 3800,00 кг ябълки с единична цена - 0,2333лв., които са доставени от „Фрукталина“ ООД на „Еко Агро“ АД с фактура №58/07.09.2016г. на единична цена 0,3333лв. С фактура №33/01.11.2016г. е отразена доставката от „Бовел България“ ЕООД на „Фрукталина“ ООД на 14016,00 кг ябълки по единична цена - 0,1000лв., които са доставени от „Фрукталина“ ООД на „Еко Агро“ АД с фактура №73/01.11.2016г. на единична цена 0,1667лв. С (фактура №0200..029/12.07.2016г. са доставени от „Александър 78“ ЕООД 1284,600кг нектарини на единична цена 0,7500лв, продадени на „Плодове и зеленчуци“ ЕООД, след сортиране по качество, с фактури №9/12.07.2016г. (658,00кг х 0,7648лв.) и №7/12.07.2016г. (510,600 х 0,2750лв. и 1116,00 кг х 0,9242лв.)

Ако органите по приходите бяха извършили анализ на цените на закупените и продадени стоки, както и да съобразят естеството на стоките по доставката, то несъмнено са щели да стигнат до извода, че разликата в продажните цени на плодовете следва разликата в покупните им цени. Това обстоятелство безспорно се установява от аналитичните хронологични регистри на покупките и продажбите на ябълките и нектарините. Логическият извод от тази последователност е, че закупените и продадени ябълки и нектарини не са с едно и също качество, така както необосновано, без надлежни доказателства, е прието в РА и въз основа на така приетото е определена и пазарната цена. В случая, независимо, че в тежест на органите по приходите е да докажат съпоставимост в качеството на плодовете от контролираните и неконтролираните сделки, то това не е сторено. Това обстоятелство е достатъчно само по себе си за да се приеме, че определената в ревизионното производство пазарна цена, респ. е  незаконосъобразна.

Още при ревизията е представен като доказателство при насрещната проверка на „Еко Агро“ АД Хронологичен регистър на сметка 3043 - Стоки за преработка от който е видно, че цените за закупуваните ябълки за преработка са с незначителни отклонения, който обаче е игнориран от органа. От този факт следва, че не може да се приеме за обективна констатацията в РА, че сделките по фактури № 58/07.09.2016г. и №73/0111.2016г. на „Фрукталина“ ООД са сключени при различни ценови условия от обичайните за такива сделки.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно при ревизията е определен допълнително корпоративен данък за 2016г. в размер на 802,70лв. и съответната лихва за забава, поради което и в тази си част РА следва да бъде отменен.

ІІ По ЗДДС

2.1. Дружеството оспорва допълнително начисления ДДС на основание чл.86, ал.1 и чл.53, ал.З от ЗДДС във връзка с чл.45, т.2, б."а" от ППЗДДС за данъчен период м. 08.2017 г. в размер на 120 лв. за извършени облагаеми доставки с ДО 600 лв. по фактура №*********/21.08.2017г., издадена на Intreprindere Individuals R037522119.

ОП са приели, че след като в представеното писмено потвърждение не са посочени марката и регистрационния номер на транспортното средство, с което е извършен транспортът, то не е доказана вътреобщностната доставка /ВОД/.

В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът.

В чл. 45, т. 2, 6. "6" от ППЗДДС е посочено изискването за транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

Входа на ревизията е представено както писмено потвърждение, така и транспортен документ /ЧМР/ за доказване на ВОД.

От страна на ответника е направено оспорване на подписите, поставени за получател върху писменото потвърждение и ЧМР по Фактура №3/21.08.2017 към румънското дружество Intreprindere Individuala, като се оспорва, че подписа е положен от МОЛ на дружеството, което е получило стоките. Процесуалния представител изрично в съдебно заседание е заявила, че няма да се ползва от тези документи, поради което и съдът намира, че не следва да ги обсъжда.

Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС определя, че ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическия състав на цитираната разпоредба е необходимо да са налице следните условия: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

Документите, удостоверяващи извършването на ВОД, според чл. 53, ал. 2 от закона, са посочените в чл. 45, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/. В действащата от 29.01.2016 г. /доп. ДВ, бр. 8 от 2016 г. / редакция на тази норма това са: документ за доставката, представляващ фактура за доставката, в която се посочва идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран /чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС/, както и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка /чл. 45, т. 2, б. "а" и "б. " от ППЗДДС/, а именно: транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика/ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

В случая не се спори, че към датата на документиране на доставката дружеството  е регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния, и че жалбоподателят е издал фактура за доставката, в която е посочен идентификационния номер по ДДС на получателя. Спорът е доколко представените от лицето документи отговарят на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС.

С оглед твърдението на жалбоподателя, че транспортът е за сметка на получателя, разглежданият случай попада в приложното поле на б. "а" от чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. Тази правна норма свързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представяне на: " транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка" и това са случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя.

С оглед цитираните разпоредби и съобразно разпределението на доказателствената тежест, следва да се приеме, че задължение на доставчика е да докаже наличието на реално извършена ВОД, за да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която важи за този вид доставки.

Изводът за наличие или липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия орган, че в ревизионното производство, независимо от изложените в жалбата му твърдения, оспорващото дружество "ФРУКТАЛИНА" ООД не е успяло да докаже реално осъществена вътреобщностна доставка, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, на стоките предмет на представения от него договор с Intreprindere Individuals.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай за да се прецени доколко е налице реално осъществена ВОД следва да се анализират представените в ревизионното производство, писмени потвърждения и ЧМР от получателя на процесните стоки, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, като един от основните документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки. Според цитираната норма в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Потвърждение за получени стоки на територията на държава членка на ЕС  не съдържа в пълен обем изискуемата от чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС информация и по-конкретно - вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Именно поради това съдът счита, че същите не могат да се приемат като годен документ, удостоверяващ извършването на вътреобщностна доставка на стоки по процесната доставка. Други доказателства не са представени във връзка с извършване на сделката.

От изложеното следва, че в тази си част жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

 

2.2. Дружеството оспорва законосъобразността на отказания данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.2 от ЗДДС за данъчен период м.06.2018г. в размер на 46901,64лв. по фактура №60/29.12.2015г., издадена от ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (42200,00лв. след издаване на КИ №102/15.10.2018г. с ДО - 23508,21лв. 4 ДДС - 4701,64лв.)

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл. 69 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице, му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето - получател, може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите, посочени в т. 1 - т. 9. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. Наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Наличието на данъчно събитие е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка /услуга по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на данъчен кредит.

Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително осъществена доставка на услуги.

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водеща до извода за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС. 

Договор за инженериг от дата 23.10.2015 г., сключен в гр. София между „ФРУКТАЛИНА“ ООД гр. Каварна – ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София – ИЗПЪЛНИТЕЛ е с предмет: Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши Инженериг на „Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове в гр. Каварна“ със следните дейности: Предпроектно проучване; Изработка на Технологичен проект за изградане на Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове; Разработване на технически проекти по СМР и Осигуряване на надзор, проектно управление и инвеститорски контрол на проектиране и изпълнение на проекта. Уговорената цена е 346 287,13 лева, без ДДС. Посочени са в договора срокове за плащане, както и подробно в подточки са посочени какво следва да включва всяка една от дейностите. С Анекс към Договор за инженеринг от 14.06.2018 г. е променена цената на услугата общо, както и по видове дейност. /1100-1088/

 В PA  е констатирано, че доставчикът „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на Предпроектно проучване - „Анализ на състоянието и тенденции в развитието нa пазара на натурални сокове, произведени от пресни плодове, като част от възможностите за развитие на сектор „Плодове". Анализ на пазара на плодове, анализ дейността, дистрибуцията и маркетинг, продуктова листа и концепция за опаковка." Според органите по приходите, кадровата обезпеченост би следвало да се докаже с назначени на трудов договор лица, а материалната — със закупена офис техника и собствен и нает офис. Видно е от представеното по делото в цялост Предпроектно проучване, че изготвянето му не изисква нито нарочно назначен за целта персонал, както и специализирана офис техника. Изготвянето на предпроектното проучване е плод на интелектуален труд, както и познания в областта на развитието пазара на пресни плодове и производни продукти, и общата стопанска политика на Европейския съюз, които не биха могли да се обезпечат нито с претендираната от органите по приходите офис техника, нито със собствен или нает офис. Не съществува нормативна пречка този интелектуален труд да бъде предоставен от едноличния собственик и управител на дружеството, в какъвто смисъл са и дадените от дружеството писмени обяснения.

Част от Предпроектното проучване са представени в отговор на ИПДПОЗЛ от 10.01.2019г. от „Фрукталина“ ООД (cтр. 867-873 от делото). Представена е и декларация от „Фрукталина“ ООД от 18.10.2018г., че всички оригинални документи, касаещи ревизирания период се намират в офиса на дружеството на адрес Каварна (стр.982 от делото). Но очевидно органите по приходите не са се запознали на място с наличната търговска, строителна и счетоводна документация на дружеството независимо от изискването на чл.115, ал.2 от ДОПК. Дори и да се приеме, че непредставянето в цялост на Предпроектното проучване в ревизионното производство влече след себе си последицата на чл.37, ал.4 от ДОПК (органът по приходите може да приеме, че то не съществува), то това би довело до непризнаване на данъчния кредит само в частта на уговорената и изплатена от „Фрукталина“ ООД цена за тази услуга - 37000,00 лева (Договор за инженеринг от 23.10.2015г. и Анекс към него от 14.06.2018г.)

Необосновано с доказателствата по делото е прието от данъчните органи, че от „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „Фрукталина“ ООД не са представени доказателства за изпълнение на Договора за инженеринг от 23.10.2015г., в частта Технологичен проект, Технически проект по СМР, Осигуряване на надзор, проектно управление инвеститорски контрол за фазите проектиране и изпълнение на проекта. При насрещните проверки са представени надлежни доказателства, но същите не са анализирани от органите по приходите в тяхната съвкупност и връзка помежду им, така както изисква разпоредбата на чл.37, ал.1 , предл. 2-ро от ДОПК - всички събрани в производството доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.

От приложената по делото административна преписка и допълнително представените по делото доказателства се установява, че в изпълнение на Договора за инженеринг от 23.10.2015г. „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключило:

-         Договор С „ГЛОБАЛ КОНСУЛТ“ ООД от 30.10.2015г. с управител

Рафаел Иванов Рафаилов, с предмет изготвяне на проект по част технологична за обект „Предприятие за производство и бутилиране на плодови сокове". По договорът са платени 1106 лева по фактура **********/24.11.2015г. Представени са фактурата и хронология на с/ка 401/93 - „Глобал консулт“ ООД за периода 01.01.2015-31.12.2018 г. стр. 508,520,521, 136-145; 

- Договор за проектиране от 03.11.2015г. с „КОПСИС“ ООД, с управител Тодор Николов Топчев и предмет технически проект на обект „Предприятие за производтво и бутилиране на плодови сокове“. Съгласно договора са платени 28 376,60 лева  по фактура №**********/23.11.2015 г., Представени са  фактурите и хронология на с/ка 401/94 „КОСПИС“ ООД за периода 01.01.2015 г. -311.12.2018 г., извлечение от банкова сметка ***. При насрещната проверка е представена Справка от инж. Топчев, който декларира, че сам е изготвил проекта по част Конструктивна и ПБЗ, а останалите части от техническия проект е възложил на „КАМЮ“ ЕООД, в която връзка са представени фактури, платежни нареждания и осчетоводяне на фактурата на „КАМЮ“ ЕООД.

„КОСПИС“ ООД е сключил следните договори:

Договор за проектиране от 05.11.22015г., сключен между „КОСПИС“ ООД и „ИТЕРА-Г“ ООД с управител Христо Петков Капралов - част геодезия;

Договор за проектиране от 05.11.22015г., сключен между „КОСПИС“ ООД и „СЛАВИНА 19“ ЕООД, представлявано от инж. Николай Георгиев Петров - КИП и А;

Договор за проектиране от 05.11.2015 г., сключен между „КОСПИС“ ООД и „АУРЕЛОВ КОЛЕВ“ ООД, представлявано от Иван Колев - ПБ;

Договор за проектиране от 16.11.2015г., сключен между „Коспис“ ООД - възложител и „Камю“ ЕООД – изпълнител, като е посочено, че проекта ще се проектира във фаза Технически проект и ще включва части Архитектурна, Електро, ВиК, ЕЕ, ОВК, КИПиА, Геодезия, ПБ и ПУСО.

„КАМЮ“ ЕООД е сключило следните договори за извършване на част от техническия проект по СМР, както следва:

Договор от 23.11.2015г., сключен между „Камю“ ЕООД и „Аква-строй- инженеринг 77“ ЕООД и фактура №161/24.11.2015г., издадена от последното дружество на „Камю“ ЕООД на стойност 4404,00 лв. с начислен ДДС, а изпълнител от страна на дружеството инж. Надка Ненкова Калчева - (стр. 117 - 129 от делото);

Договор за проектиране от 23.11.2015г. сключен между „Камю“ ЕООД и ЕТ „Николай Пацовски“ за проектиране на част ОВК /70-76/;

Договор от 23.11.2015г. сключен между „Камю“ ЕООД - възложител и Диян Венциславов Петров изпълнител на част Архитектура и ПУСО /33-38/;

Фактура №128/25.11.2015г. издадена от „Дорис-13“ ЕООД с управител Мими Г. Андреева на „Камю“ ЕООД с основание Проект, хонорар - част Ел, обект Предприятие за производство и бутилирани на плодови сокове на стойност 2300,00 лв. и ДДС- 460лв. /81-85/.00

При насрещната проверка е потвърдено и от инж. Христо Братанов – „БРАТАНОВ“ ЕООД извършена в полза на „КОСПИС“ ООД услуга – технически контрол, част конструктивна.

На  19.11.2015 г. е сключен договор между „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „БИЛДКОНТРОЛ“ ЕООД с предмет на договора консултации по смисъла на ЗУТ. Договорът е на стойност 3 600 лева.Представени са копия от сключения договор и на фактурите и хронология на сметка 401/95  „Билдконтрол ЕООД" за периода 01.01.2015-31.12.2018г.; Допълнително споразумение от 11.12.2017г. за изработване доклад за оценка на измененията на одобрените инвестиционни проекти (497-488).

С Договор от 25.11.2015 г., сключен между „ИНТЕРСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „БИЛДКОНТРОЛ“ ЕООД, е посочено, че изпълнителя приема да извърши обследване по енергийна ефективност, като изготви доклад и резюме. Договорът е на стойност 6240 лева с ДДС. Представена е фактурата, издадена при изпълнение на договора (договорите и издадените фактури подробно описани на стр.18 и 19 от ССЕ). Дружеството е вписано като консултант (строителен надзор) в представените от община Каварна Акт образец 14 и Акт образец 15 /498-501/.

Сключен е и Договор от 14.12.2015г. с „ТОП“ ЕООД за изготвяне на проект в част „Газификация" на обект „Предприятие за производство и - бутилиране на плодови сокове". Договорът е на стойност 700 лева без ДДС. Представена е фактура №879/30.03.2016г., издадена при изпълнение на договора - (стр.481-477 по делото)

Представен е и трудов договор с ИВЕЛИНА МАРИНОВА К. – инженер инвеститорски контрол.

Изброените доказателства, събрани основно в ревизионното производство и съпоставени с изброените в т.Б. „Проектанти" в Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж „Предприятие за производство и бутилиране на плодове сокове" (Акт обр.15), безспорно оборват констатацията на органите по приходите, че „Интерсел България“ ЕООД не е предоставило на „Фрукталина“ ООД услугите, уговорени в Договора за инженеринг от 23.10.2015г. Липсва каквото и да е ограничение в българското гражданското и данъчно законодателство, основният доставчик по един договор да наема подизпълнители. Такава ограничителна клауза не се съдържа и в сключените между „Интерсел България“ ЕООД и „Фрукталина“ ООД договори и анекси, а и обемът и видът на работа предполага сключването на подизпълнителски договори, тъй като изготвянето на всяка част от инвестиционните проекти изисква определена правоспособност и притежаване на конкретен лиценз. Видно е също от тези доказателства, че физическите лица, вписани в Акт образец 15 са потвърдили извършената работа, посочили са възложителите в полза на които са извършили услугата, представили са договори и издадените фактури. Тези обстоятелства са констатирани и подробно описани от вещото лице в ССЕ въз основа на приложените по делото документи и ясно очертават връзката между отделените лица изпълнители на конкретните части от инвестиционните проекти.

Относно  твърдението на органа, че по издадената от „Интерсел България“ ЕООД фактура не е извършено плащане, то съдът намира че същото е неоснователно. Отделно от това, както многократно е подчертавал ВАС (а и органите по приходите) плащането не е елемент от фактическия състав на данъчното събитие, възникването и упражняването правото на данъчен кредит. То е само едно косвено доказателство за развилите се между контрагентите търговски отношения и икономическа логика, и следва да се преценява не изолирано, а съвкупно с всички доказателства по делото.

Относно твърдението на ответната страна, че фактура №60/29.12.2015г., издадена от „Интерсел България“ ЕООД на „Фрукталина“ ООД не съдържа достатъчно реквизити, предвидени в Закона за счетоводството, съдът намира следното: съгласно приложимия към ревизирания период Закон за счетоводството (обн., ДВ, бр.98 от 16.11.2001г., в сила от 01.01.2002г., отм., ДВ, бр.95 от 08.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), чл.7, ал.1, първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Според настоящият съдебен състав, процесната фактура, съдържа всички необходими реквизити.

Видно е още от изложеното по-горе и приложените към делото доказателства, че макар доставчикът „Интерсел България“ ЕООД да не разполага с кадрова обезпеченост (материална при тези услуги не е належаща), то наетите подизпълнители разполагат със съответната правоспособност да предоставят уговорените услуги по изработване на инвестиционния проект.  

Според ответната страна „има множество несъответствия по фактурите, които касаят предходните доставки, т.е. отношенията между прекия изпълнител, издал процесната фактура и неговите подизпълнители. Тези несъответствия са констатирани и от вещото лице, което ги е посочило - неосчетоводени фактури; липса на плащания; представени фактури, които не касаят процесиите доставки и други подобни". Вещото лице е направило тези констатации  относно доставката на услуга от „Глобал консулт“ ООД към „Интерсел България ЕООД, като е установило, че първоначално от „Глобал Консулт“ ООД на „Фрукталина“ ООД е издаден фактура №647/20.10.2015г. с основание „Проектанска услуга по част Технологична за обект: Обект производство на студено пресовани сокове, гр. Каварна - авансово плащане", която фактура „не е намерила отражение в счетоводните регистри на „Интерселт България“ ЕООД" (стр. 15 от ССЕ). Това е понятно и в съответствие на счетоводните и данъчните закони, с оглед на обстоятелството, че тази фактура е издадена преди подписването на Договора за инженеринг на 23.10.2015г. Следователно не би могло да бъде аргумент в полза на законосъобразността на РА. След сключването на договора за инженеринг е сключен и договора между „Интерсел България“ ЕООД и „Глобал консулт“ ООД, в изпълнението на който е издадена от последното дружество фактура № 688/24.11.2015г. на „Интерсел“ България ЕООД, намерила отражение и в счетоводството му.

Относно издадената от „Коспис“ ООД на „Интерсел България“ ЕООД фактура №0400..039/07.12.2015г., фактурата е осчетоводена по друга аналитична партида 207/11, а не 207/10- Изграждане предприятие на плодови сокове и не касае проекта на Фрукталина ООД (стр. 17 от ССЕ). Другите посочени несъответствия от вещото лице, също не касаят посочения проект. Видно е от изброените констатации на вещото лице, че те нямат отношение към доставката на „Интерсел България“ ЕООД по фактура №60/29.12.2015г., издадена на основание изпълнение по Договор за инженеринг от 23.10.2015г. и кредитно известие №102/15.10.2018г. във връзка с Анекс от 14.06.2018г. към договора за инженеринг.

От друга страна, когато на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС с ревизионния акт не е признато правото на данъчен кредит, то неправомерното начисляване на ДДС трябва да е свързано само с пряката доставка, по която се упражнява това право. Този извод, съгласно трайната съдебна практика, почива на тълкуването разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.6, ал.1, чл.25, ал.2, чл.68, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗДДС. Отчитайки логичната връзка между разпоредбите, тълкуването налага извода, че изискванията за закономерното упражняване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка- декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. В този смисъл е и  практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). От приетото по т. 33 на Решение от 6 декември 2012 г. на Съда по дело С-285/11 (Боник) следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. СЕС постановява, че членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това, че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки.

Същевременно, относно изпълнението на процесната доставка на услуги по делото са представени множество доказателства.

 От събраните доказателства, вкл. и заключението по неоспорената ССч Е, може да се приеме за установено, че от жалбоподателя е изпълнено и императивното изискване на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) съгласно която норма предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. При извършената проверка във връзка с изготвяне на заключение са били проверени конкретни документи - договори, фактури и съпътстващите ги документи, дневник за покупките и продажбите и др., имащи отношение към поставените въпроси при което експертизата не е установила нарушения относно съставените счетоводни операции. Съдът приема, че в счетоводната документация на ревизираното лице и неговите доставчици, са приложени документи за всяка една от спорните фактури. Следва извод, че издадените от доставчиците процесни фактури е удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6-9, от ЗДДС, както и удостоверяват възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което и данъкът по тях е начислен правомерно, респ. оспорващото дружество има право на данъчен кредит по тази фактури. В настоящия случай между страните не се спори и се установява от представените доказателства, в т. ч. и приетата, неоспорени ССЕ, че процесните доставки са обективирани във фактури, отговарящи на изискванията на чл. 7 от ЗСч. Същите са коректно отразени в счетоводството на изпълнителя. Според чл. 25, ал. 1 от закона пък, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. По настоящото дело от коментираните по-горе доказателства, съдът приема, че в условията на пълно доказване жалбоподателя, чрез представените документи в хода на производството и приетите и неоспорени експертизи доказва начина на извършване на услугите/доставките. Всички доказателства, в своята съвкупност обосновават извод едно прецизно документално оформяне на доставките на процесните стоки, респ. услуги. Поради изложените съображения, съдът намира, че в случая органите по приходите са направили незаконосъобразен и извод, че данъкът по процесната фактура е начислен неправомерно. Констатацията е в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване. Данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Съобразно практика на СЕС, фактът, че доставчикът не е доказал т. нар. кадрова, материална и ресурсна обезпеченост, също не може да бъде сам по себе си основание за извод, че доставката не е фактически извършена, респ. това не съставлява и обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за знанието или участието в тях на жалбоподателя, но и тези факти няма пречка да бъдат взети предвид в съвкупната им преценка с останалите такива, установени в хода на производство, във връзка с формиране на крайния извод относно релевантното за спора обстоятелство така, както бе формулирано по-горе в това изложение. В този аспект, принципно обстоятелството, че органите по приходите не са установили как точно е извършена услугата, с какъв кадрови потенциал разполага посоченият търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит.

Предвид изложеното, РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен в частта относно установените задължения по ЗКПО в размер на 803,57 лева и лихви за забава – 166, 31 лева и по ЗДДС – непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 08.2016 г. в размер на 42 200 лева и начислени лихви 5 909,98 лева.

С оглед формирания извод за частична основателност на жалбата и своевременно направените искания, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на страните разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, възлизащи на 3897.70 лева за жалбоподателя (от общо 3 908,76 лева, съгласно приложения списък на разноските) и на 5.68 лева за ответната страна (от общо 2 006.57 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000818005796-091-001/15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, отменен частично и потвърден с решение № 123/28.06.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта с която са потвърдени  установените задължения по ЗКПО в размер на 803,57 лева и лихви за забава – 166, 31 лева и по ЗДДС – непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 08.2016 г. в размер на 42 200 лева и начислени лихви 5 909,98 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ФРУКТАЛИНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“ №69, представлявано от управителя З.З. срещу № Р-03000818005796-091-001/15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, отменен частично и потвърден с решение № 123/28.06.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта с която са потвърдени начислени допълнително ДДС в размер на 120 лева и лихви 19,27 лева за данъчен период м. 08.2017 г.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на „ФРУКТАЛИНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“ №69, представлявано от управителя З.З., по компенсация сумата от 3 892,02 лева /три хиляди осемстотин деветдесет и два лева и две ст./, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                  СЪДИЯ: