Решение по дело №973/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 186
Дата: 3 юни 2024 г. (в сила от 3 юни 2024 г.)
Съдия: Нина Иванова Кузманова
Дело: 20245300600973
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300600973 по описа за 2024 година

С присъда от 17.01.2024г. по НЧХД № 595/2023г., Асеновградския
районен съд, е признал подс. В. А. П. за ВИНОВЕН в това, че на 12.09.2023 г.
в град А. е причинил на А. Г. П., ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости, счупване на лява яблъчна /скулна/
кост и кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око – довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което е
престъпление по чл.130 ал. 1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го е
освободил ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда подъсдимият е осъден да ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец А. Г. П. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението по чл.130 ал. 1 от НК, както и сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано
1
от датата на извършване на престъплението, а именно 12.09.2023 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 10 000 лева за неимуществени вреди е отвърлен
гражданския иск като неоснователен. Съдът е възложил на подсъдимия и
направените по делото разноски.
Против присъдата, в срока за обжалване, е постъпила въззивна жалба от
адв. Й. Д., повереник на тъжителя П., В ЧАСТТА й относно гражданския иск,
с която се изразява несъгласие с постановената първоинстанционна присъда в
гражданско-осъдителната й част, като е направено искане за изменение на
присъдата в тази част и увеличаване размера на гражданската претенция за
неимуществени вреди до пълния претендиран. Изложени са доводи за
несправедливост на присъдата в гражданската й част и несъобразяване с
критериите за справедливост на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на
гражданския ищец –адв.Д. заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Твърди още, че съдът не е взел предвид релевантни за
гражданската отговорност на подсъдимия обстоятелства, като характерът на
уврежданията, интензитетът на деянието, времето необходимо за
възстановяване.
Подсъдимият В. П., чрез защитника си –адв. А. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена в атакуваната й част .
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
в пределите на въззивната проверка, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на установената фактическа обстановка, районният съд
е изследвал в тяхната съвкупност всички доказателства събрани по делото и е
установил по безспорен начин приетата фактическа обстановка. Същата не се
оспорва от страните и няма спор относно възприетите факти и обстоятелства.
Безспорно установено е, че на 12.09.2023 г. в гр. А. в резултат на действията
на подсъдимия В. П., изразяващи се в нанасяне на юмручни удара, които
попаднали в областта на носа и на лявото око на тъжителят П., на последния
са причинени: счупване на носните кости, счупване на лява яблъчна кост и
кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око. Характерът на
причинените телесни увреждания на пострадалия П. е установен от
заключението на изготвената СМЕ-за, според която в резултат на ударите на
пострадалия е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
2
ал.1 от НК.
При правилно изяснената в хода на първоинстанционното
производство фактическа обстановка, правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че подсъдимият В. А. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му престъпления по чл.130, ал.1 от
НК. Правилно и законосъобразно с оглед данните за чисто съдебно минало,
съдът е приложил разпоредбата на чл.78а НК като е освободил подсъдимия
от наказателна отговорност за извършеното престъпления по горния текст и
му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
По отношение на предявения граждански иск, съдът е приел за
безспорно доказана причинната връзка между неправомерното деяние и
поведение на подсъдимия и причинените на частния тъжител увреждания. С
оглед на това правилно е становището, че искът по чл.45 от ЗЗД е доказан по
основание. Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд относно
размера на конкретно присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
като не споделя доводите във въззвината жалба, за това, че не е отчетен
характера на уврежданията и интензитетът на деянието, както и
продължителността на оздравителните процеси. Действително се касае за
увреждания в областта на главата, които са причинили разстройство на
здравето, но не се установява от събраните доказателства, възстановителния
процес и отшумяването на болките да е продължило повече от обичайното
време при подобни увреждания. Видно от заключението на СМЕ-за, при
счупването на лицеви кости, болезнените изживявания може да продължат
около 2 седмици до пълното зарастване на костите, а при кръвонасядания,
каквито има в областта на долния клепач на лявото око, болката отшумява за
около 3-4 дни. Посочено е също, че при нормално протичане на процеса, без
усложнения, не би следвало да има остатъчни явления за здравето. В случая
няма данни за усложняване на състоянието на пострадалия П., което да е
наложило допълнителна медицинска намеса. Безспорно, в резултат на
нанесените удари, пострадалият е претърпял страдания, които подлежат на
репариране, но определеният размер от 1500 лева, според настоящата
инстанция е достатъчен за обезщетяване на претърпените от него
неимуществени вреди. Неправилно е възражението, че съдът не е отчел
интензитета на нападението, в резултат на което са причинени повече от едно
увреждания. Всички те обаче, по своя характер представляват леки телесни
3
увреждания, като самостоятелно нито едно от тези увреждания не е довело до
настъпване на по-значителни болки и страдания от обикновените, установени
от съдебно- медицинската експертиза. Отделно от това, характера на
телесното увреждане е обстоятелство, отчетено от законодателя при
квалификацията на деянието и съответно при определяне на наказанието за
съответното престъпление, за това и не може да бъде възприето като
допълнително отегчаващо гражданската отговорност на подсъдимия
обстоятелство, както се иска с жалбата. Предвид изложено и според
настоящия въззивен състав не са налице основания за определяне на по-висок
размер на обезщетението, поради което жалбата се явява неоснователна.
Присъдата на Асеновградския районен съд в атакуваната част е
правилно и законосъобразно. Изяснена е фактическата обстановка на базата
на събраните и преценени в тяхната съвкупност писмени и гласни
доказателства. Правните изводи са законосъобразни, а наложеното наказание
и присъденото обезщетение за неимуществени вреди, са справедливи. Ето
защо, атакуваната присъда следва да бъде потвърдена. Въззивният състав
констатира, че от страна на жалбоподателя-частния тъжител А. Г. П. не е
внесена държавна такса в размер на 6 лева за въззивното производство, която
следва да бъде събрана и същият да бъде осъден да я заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд.

Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 17.01.2024 год. постановена по
НЧХД № 595/2023 год. по описа на Районен съд- А., II н.с. в гражданската й
част.
ОСЪЖДА частният тъжител А. Г. П. да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд държавна такса за въззивното производство в
размер на 6/шест/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5