Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.07.2019г.
гр.Плевен 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
втори
въззивен гр.с.в публичното заседание на петнадесети юли
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА
: мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря Вергиния Петкова и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 454 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,VІІІ-ми гр.с. №444 от 07.03. 2019г., постановено по гр.д. №8223/2018
г.по описа на същия съд на основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ
е признато за незаконно и е отменено уволнението на П.Г.Г. ,ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,извършено със заповед № ЧР-18-675/14.09.2018 г. на
Министъра на младежта и спорта.С решението на ПРС на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ П.Г.Г. ,ЕГН
**********, с постоянен адрес *** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Директор”
на Спортно училище „***“гр.Плевен.На основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.1 КТ Спортно училище „***“, със седалище и
адрес на управление в гр. Плевен, представлявано от директора И.К. е осъдено да
заплати на П.Г.Г. ,ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 362.40 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от
14.09.2018 г. до датата 20.09.2018 г., като за разликата до 6268,55 лв. за
периода от 23.10.2018г.до 14.03.2018 г.искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Със същото
решение на ПРС Спортно училище „***“, със седалище и адрес на управление в гр.
Плевен, представлявано от директора И.К. е осъдено да заплати на П.Г.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** сумата от 773.53
лв.,представляваща обезщетение за времето, през което е ищецът е заемал по-ниско
платена работа за периода от 21.09.2018г. – 22.10. 2018г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.2 КТ.С решението на
ПРС предявения от П.Г.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** срещу Спортно училище „***“, със седалище и адрес на
управление в гр. Плевен, представлявано от директора И.К. иск с правно
основание чл. 59, вр. чл.262 КТ, вр. чл.34 КТД с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на по 200 лева, представляваща
допълнително брутно трудово възнаграждение за определените дати -01.09.2018 г.
– началото на учебната година и за 01.11.2018 г., деня на българските будители
е отхвърлен като неоснователен.С решението на ПРС Спортно училище „***“, със
седалище и адрес на управление в гр. Плевен, представлявано от директора И.К. е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски
Районен съд сумата от 290.00 лв. ,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважените искове, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.На основание чл.78, ал.1 ГПК Спортно училище „***“, със седалище и адрес на
управление в гр. Плевен, представлявано от директора И.К. е осъдено да
заплати на П.Г.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** деловодни разноски в
размер на 295,40лв.
Срещу така постановеното решение на
ПРС са постъпили въззивни жалби от двете страни.
С въззивната жалба на Спортно училище „***“, гр.Плевен, представлявано от
директора И.К. чрез пълномощника й адвокат К.Д. от ПАК се обжалва решението на ПРС в частта,в която
са уважени исковете по чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ във вр.с чл.225 ал.1 и ал.2 КТ
като неправилно,необосновано,постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.Изложени са доводи,че съдът не е съпоставил пряко противоречивите показания на двете
групи свидетели,като необосновано е приел,че липсва нарушение по смисъла на
чл.187 ал.1т.8 КТ, че показанията на свидетелите на ищеца са съпоставени само с
излъчените в ефира на *** кадри,без да се отчете ,че се касае за снимачен
материал след монтаж,че работодателят е преценил фактите и е връчил заповедта
преди излъчване на материала в телевизионно предаване на база оплакванията на
тел.екип непосредствено след заснемане на материала на 13.09.2018г.и при
срещата на екипа на следващия ден с екип на ММС.Твърди се,че относно
показанията на свидетеля А.К. съдът не е
отчел обстоятелството,че той не е присъствал на мястото ,където е сниман
репортажа, пред училището,като съдът не е направил преценка на липсата на
последователност в показанията на този свидетел и на обстоятелството,че с оглед
местоположението му ,същият не е бил в състояние обективно да възпроизведе
фактите.Изложени са доводи ,че от показанията на свидетелите И. и М. е
установено ,че при посещението на екип на *** в СУ“***“,репортерката изразила силно притеснение от грубото отношение на
директора по време на репортажа,като разказала как директорът грубо хванал ръката й и избутал микрофона, подходил
агресивно,избутал нея и камерата.Посочено е,че заснетия материал е показан пред тримата свидетели.Твърди се,че
в нарушение на чл.12 ГПК съдът не е подложил на преценка доводът кога работодателят е извършил
преценката на установените факти ,относими към дисциплинарната отговорност на въззиваемия,непосредствено след посещението на тел.екип в ММС. Твърди
се,че съдът не е обсъдил събраните по
делото доказателства установяващи начинът
по който операторът и репортерът на *** са възприели поведението на директора
на училището, че неправилно е даден превес на доказателство относно
съдържанието на излъчения след издаване на процесната заповед репортаж в
предаване на ***.Във въззивната жалба са изложени подробни съображения в тази
насока.В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на ПРС в обжалваната
му част и да постанови друго,с което предявените искове с правно основание
чл.344 ал.1,т.1,2 КТ във вр.с чл.225
ал.1 и ал.2 КТ бъдат отхвърлени.Претендират се и направените по делото разноски
за двете инстанции.В съдебното заседание на 15.07.2019г.Спортно училище „***“
гр.Плевен чрез своя пълномощник адвокат К.Д. от ПАК поддържа въззивната жалба и
моли съда да я уважи.По отношение въззивната жалба на П.Г. е взето становище,че
е неоснователна. Претендират се направените разноски за въззивната
инстанция,съгласно списък по чл.80 ГПК
Въззиваемият по тази жалба П.Г.Г. чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема
становище, че обжалваното решение на ПРС в частта ,в която са уважени исковете
по чл.344 ал.1т1,2,3 КТ е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Изложени са подробни съображения в
тази насока,като са обсъдени свидетелските показания на двете групи свидетели.В
отговора е взето становище,че правилно ПРС е приел,че свидетелските показания
на свидетелите,посочени от въззивника
са в разрес с излъчените в ефира
на *** кадри,че в тези кадри не се наблюдава
физическо съприкосновение между П.Г. и
екипа на телевизията,като в същите не се вижда последният да се е държал
неуважително и грубо с репортера или оператора и да е проявявал спрямо тях
агресия.Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че заповедта за уволнение е незаконосъобразна,че
ответникът,носещ доказателствена тежест не е доказал,че директорът на училището
е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина,с които да е
злоупотребил с доверието на работодателя и да е уронил доброто име на предприятието.В
заключение моли съда да остави в сила решението на ПРС в частта,в която са
уважени исковете по чл.344 ал.1т1,2,3 КТ.
Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба
от П.Г.,чрез пълномощника му адвокат Ю.С. в частта,в която е
отхвърлен като неоснователен предявения иск с
правно основание чл.59 във вр.с чл.269 ал.2 КТ във вр.с чл.34 КТД за заплащане
на сумата 200лв. допълнително *** за 01.09.2018г.-началото на учебната година и
за 01.11.2018г., деня на българските будители като неправилно.Във въззивната
жалба са изложени подробни съображения в тази насока,като въззивникът се
позовава на разпоредби на КТД и на подзаконови нормативни актове.В заключение
моли съда да отмени решението на ПРС в обжалваната отхвърлителна част и
постанови друго ,с което да бъде уважен
иска с правно осн.чл.59 във вр.чл.269 ал.2 КТ във вр.с чл.34 КТД общо за сумата
400лв., представляваща допълнително
брутно ТВ за определените дати-01.09. 2018г., началото на учебната
година и 01.11.2018г.,ден на българските будители.В съдебното заседание на
15.07.2019г. въззивникът П.Г. чрез своя
пълномощник адвокат Ю.С. поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да
я уважи,като се оспорва подадената въззивна жалба от СУ“***“ гр.Плевен. Претендират
се и направените разноски за въззивната инстанция , съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна по тази въззивна
жалба Спортно училище“***“,представлявано от директора И.К. чрез своя
пълномощник адвокат К.Д. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд като прецени
оплакванията направени в двете въззивни жалби,
становищата на страните и представените по делото доказателства ,приема за
установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежни
страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими.Разгледани по същество и двете
въззивни жалби са неоснователни.
Безспорно по делото е,че П.Г. е замел длъжността “Директор“
на държавно спортно училище „***“гр.Плевен по
трудово правоотношение,възникнало въз основа на
проведен конкурс и сключено споразумение №ЧР-16-149/28.03.2016г. с министъра на
младежта и спорта.Трудовият договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 КТ
Няма
спор,че със заповед № ЧР-18-675/14.09.2018 г.на министъра на
младежта и спорта на ищеца П. Г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.188 т.3 и чл.190
ал.1т.4 КТ за злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на предприятието.
Трудовият договор с ищеца П.Г. е
сключен с министъра на младежта и спорта при условията на чл.61 ал.2 КТ,но
надлежен ответник по исковете с правно основание чл.344 ал.1,т.1,2,3 КТ е
работодателят Спортно училище“***“ гр.Плевен ,а не
горестоящият спрямо него орган,в случая Министерство на младежта и спорта.В
този смисъл са и дадените разяснения в ТР №1/30.03.2012г.на ОСГК на ВКС по
тълк.д.№1/2010г., задължителни за съдилищата.
Решението на ПРС в частта ,в която
искът по чл.344 ал.1т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 362,40лв.до
6268,55лв.за периода от 23.10. 2018г.до 14.03.2018г.не е обжалвано,влязло е в
сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.
Спорни в
настоящото производство,а и пред ПРС са
били въпросите законосъобразна ли е
горепосочената заповед на министъра на младежда и спорта,с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, спазени ли
са разпоредбите на чл.193 и на чл.195 КТ, налице ли е посоченото в заповедта
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл.190 ал.1
т.4 КТ-злоупотреба с доверието на
работодателя
Правилни са
изводите на ПРС ,че процесната заповед е мотивирана и е издадена в съответствие
с чл.195 КТ.В същата е описано нарушението,датата на извършването му ,съдържа
достатъчно данни относно
индивидуализацията на нарушението и неговата правна квалификация.Заповедта е
връчена на П.Г. на 14.09.2018г. При налагане на дисциплинарното наказание е
спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ –преди издаване на заповедта са дадени
устни обяснения от П.Г. пред министър Кралев като субект на дисциплинарна
власт,в присъствието на свидетелите А. М./главен секретар/ и Я. И./директор на
Дирекция“***“ на ММС.В този смисъл са и показанията на горепосочените свидетели
М. и И.,които установяват,че ищецът е дал устни обяснения пред министър Кралев именно
във вр.с посещението на екипа на *** в училището на 13.09.2018г.и постъпилото
оплакване от репортера на телевизията.Обясненията са дадени по конкретното
нарушение,за което е наложено дисциплинарното наказание.
За да уважи иска с правно
основание чл.344 ал.1т.1 КТ,както и акцесорните му искове по чл.344 ал.1т.2 и
т.3 КТ,ПРС е приел,че уволнението е незаконосъобразно,че ответникът който носи
доказателствена тежест за установяване на законността на уволнението не е
доказал, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина,с
които да е злоупотребил с доверието на работодателя и да е уронил доброто име
на предприятието.Тези правни изводи са правилни,кореспондират със събраните по
делото доказателства и се възпиремат изцяло от въззивната инстанция.
В конкретната хипотеза дисциплинарното наказание е наложено на осн.
чл.187, ал.1, т.8, пр.1 и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1 КТ – злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на предприятието.В процесната заповед е посочено,че
на 13.09.2018г.екип на *** с репортер В.Д. и оператор К.Т. са посетили Спортно
училище“***“ като са потърсили директора на училището по сигнал за финансови
злоупотреби. Посочено е,че г-н Г. е
посегнал с едната ръка да удари камерата ,а с другата е хванал ръката не
репортера и я е извил грубо в опит да вземе микрофона. Съгласно заповедта за
дисциплинарното уволнение на ищеца екипът на *** е приел поведението на
директора като грубо недопустимо, агресивно и неуважително.Посочено е,че
описаните действия на служителя са записани от камерата на медията и ще бъдат
излъчени в национален ефир,като представляват нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.186 КТ.
Във
вр.с посещението на телевизионния екип на 13.09.2018г.в производството пред ПРС
са изслушани две групи свидетели,съответно , посочени от ищеца и от
ответника,съдът е изгледал видео-запис от новинарска емисия,излъчен по *** на
17.09.2018г.в присъствието на страните и на свидетелите Алексей К.,А. М. ,Я. И.
и К.П., като съдържанието на видео-записа е възпроизведен в протокола от
съд.заседание на 21.02.2019г.
Свидетелите на ищцовата страна К. и Б.,
присъствали на заснемането на репортажа депозират показания, че директорът не е
извивал грубо ръката на репортера, нито е удрял камерата,че същият не е
проявявал неуважение или агресия към екипа на ***.Свидетелят К. разказва, че с
по-мощен тембър / какъвто всъщност е гласът на директора/,но леко превъзбуден
ищецът е отказвал да дава интервю на репортерите.Свидетелят Б., присъствал в
непосредствена близост до ищеца по време на опита за интервю свидетелства , че
директорът е „натиснал леко микрофона“ и го свалил, за да може да се изкаже, но
не се е държал неуважително.Показанията
на горепосочените свидетели кореспондират с излъчения по *** репортаж,възпроизведен
в протокола от съд.заседание на 21.02.2019г.,където не се наблюдава директорът на училището да е имал физическо съприкосновение с
репортера или пък да удря камерата на оператора.Свидетелите на ответната страна
депозират показания, че по време на
срещата с екипа на *** са изгледали немонтиран материал,на който се вижда, че г-н
Г. бута камерата на репортера и когато камерата пада надолу бута и ръката
на репортера.Същите установяват, че това отношение на директора на спортното
училище е възприето от интервюиращата като недопустимо и дори неуравновесено.
Правилни и обосновани са изводите на съда след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства,че свидетелските показания на ответната
страна са в разрез с излъчените в ефира на *** кадри.В самата заповед за
дисциплинарното уволнение е посочено,че действията на служителя , записани
от камерата ,„ще бъдат излъчени в
национален ефир, поради което представляват нарушение на трудовата дисциплина“.Както
правилно е приел и ПРС в излъчения на 17.09.2018г.репортаж по *** не се наблюдава
физическо съприкосновение между ищеца и екипа на телевизията,нито се вижда директорът да се е държал
неуважително и грубо с репортера или оператора,като е видно,че директорът на
училището е отказал да отговаря на поставените му въпроси.В случая са налице
противоречиви твърдения за случилото се на 13.09.2018г.От една страна
репортерът В.Д. се е оплакала от поведението на ищеца пред служител на ММС с
твърдения,че последният се е дължал грубо,агресивно ,недопустимо и
неуважително.Такова оплакване е налице и от другата страна в конфликта,ищецът П.Г.,който
още същия ден ,на 13.09.2018г.е депозирал сигнал до РП Плевен/л.11/,с което
излага твърдения,че той и колегите му са се почувствали унизени и с накърнено човешко достойнство
от поведението на телевизионния
екип,което е било агресивно. При тези противоречиви данни , след като
въпросният суров материал от записа не е приобщен като доказателство по
делото,а неговото съдържание е възпроизведено от свидетелите на
ответника,служители в ММС ,Окръжният съд споделя становището на ПРС,че
работодателят не е доказал по категоричен начин ,че ищецът е извършил описаните
в заповедта нарушения ,а именно
грубо,недопустимо,агресивно и неуважително отношение на директора Г. към
телевизионния екип.Не е установено категорично последният да е блъснал
камерата,да е извил грубо ръката на репортерката.Такива действия не са
забелязани при излъчения репортаж по телевизията,който е гледан от съда и
страните.От друга страна дори да се приеме,че от страна на директора на
училището е налице хващане на микрофона
на репортера,това действие не може да бъде квалифицирано като тежко
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 т.4 КТ –злоупотреба с
доверието на работодателя,обуславящо налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание,а именно дисциплинарно уволнение.Не е съобразена тежестта на
нарушението с тежестта на наложеното наказание.
С оглед изложеното издадената от министъра на младежта и спорта заповед
№ЧР-18-675/14.09.2018г.,с която на П.Г. е наложено дисциплинарно уволнение е
незаконосъобразна.Искът с правно осн.чл.344 ал.1т.1 КТ за нейната отмЯ. е основателен и следва да бъде уважен.Основателни са и
акцесорните искове по чл.344 ал.1, т.2
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Директор“
в Спортно училище „***“ гр. Плевен, както и по чл.344 ал.1т.3 КТ.На основание
чл.225 ал.1 КТ ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 362,40лв.за периода
от 14.09.2018г.до 23.10.2018г.,в който ищецът е останал без работа и на
осн.чл.225 ал.2 КТ обезщетение в размер на 773,53лв.за периода от 21.09. 2018г.
до 22.10.2018г.,в който ищецът е заемал по-ниско платена работа.В частта,в
която са уважени исковете по чл.344 ал.1,т.1,2,3 КТ изводите на въззивната инстанция съвпадат с
тези на ПРС,поради което решението на ПРС в тази му част следва да бъде
потвърдено на осн.чл.271 ал.1 ГПК.В частта,в която искът по чл.344 ал.1т.3 КТ е
отхвърлен решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС за отхвърляне на иска за
заплащане на допълнително възнаграждение по чл.59 вр.с чл.262 КТ и чл.34 КТД за
01.09.2018г./началото на учебната година/и за 01.11.2018г./деня на народните
будители/.В случая не се претендира основно трудово възнаграждение, а
допълнително възнаграждение.Видно от представените от самия ищец предходни
заповеди на министъра на младежта и спорта за изплащане на допълнителни
възнаграждения за официални празници /л.37-40/, тези средства са изплащани по
преценка на работодателя и за сметка на определения годишен размер на
средствата за работна заплата по бюджета на училището.Както правилно е приел и
ПРС за процесните дати 01.09.2019г.и 01.11.2018г.не са издавани заповеди за
заплащане на някакво допълнително
възнаграждение в полза на П.Г..За втората дата 01.11. 2018г. последният
вече е бил уволнен,а средствата за допълнително възнаграждение се изплащат на
база реално отработено време.Неоснователни са изложените в жалбата на П.Г.
доводи,че работодателят е задължен да изплаща тези допълнителни
възнаграждения.Изплащането на допълнителни възнаграждения е в зависимост от
предвидените средства по бюджета за
календарната година.Така предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли,в който смисъл са и изводите на ПРС.Решението на ПРС в тази обжалвана
част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на осн.чл.271
ал.1 ГПК.
При този изход на процеса,поради
неоснователност и на двете въззивни жалби,не следва да се присъждат разноски за
въззивната инстанция и същите следва да останат в тежест на страните.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1
ГПК решението на Плевенски Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№444 от 07.03.2019г.,
постановено по гр.д.№8223/ 2018г. по описа на същия съд В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ.
Решението в частта
относно исковете по чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ ,при условията на чл.280 и следв.от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
.
В останалата част относно
иска по чл.59 във вр.с чл.269 ал.2 КТ и чл.34 КТД решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване/чл.280 ал.3 т.3 ГПК/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: