№ 24
гр. Ямбол , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Галина И. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20212300500066 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на Б. А. Ч., Ж. Б. Ч. и Г. Б.
Ж.- ищци по гр.д. № 2093/2020 г. по описа на ЯРС против определение № 25/22.02.2021 г., с
което съдът е върнал исковата им молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК и прекратил
производството по делото. Жалбоподателите считат, че са изпълнили дадените от съда
преди това указания и са уточнили каква е заведената от тях претенция, а именно –
притежаваното право на ползване върху процесните имоти, които са държат от ответника да
бъде предоставено на ищците, тъй като след прехвърляне на собствеността правото на
ползване е запазено пожизнено. Поради това се счита, че не са налице основания за връщане
на исковата молба и производството следва да продължи.
Съдът след като се запозна със становището на частните жалбоподатели, както и с
делото на ЯРС, приема за установено следното:
Гр.д. № 2093/2020 г. е образувано по искова молба на Б. А. Ч. и Ж. Б. Ч. /впоследствие
и на Г. Б. Ж./ против И.Н.Н. с предявен „иск за разваляне на договор за продажба на
недвижими имоти срещу запазено право заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно на
ползване върху продаваните имоти – чл.87 ал.3 от ЗЗД“ и петитум „да бъде развален
сключеният между Б. А. Ч. и И.Н.Н. договор за продажба на недвижим имот срещу запазено
право заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно на ползване върху продаваните
имоти“. В исковата молба са изложени твърдения за това, че по нот.акт № 18 т.1 д.№ 17/2018
г. Б.Ч. и съпругата му И. Ч., б.ж. на гр.Ямбол са продали на ответника Н., представляван от
неговата майка два недвижими имота срещу запазено право заедно и поотделно, пожизнено
и безвъзмездно на ползване върху имотите. Въпреки това ответникът и майка му не
изпълняват задължението си по договора да допуснат продавачите да упражняват
ползването върху имотите, а след смъртта на И. Ч., ищецът Ч. продължава да не е допускан
до имотите.
С исковата молба е представен нот.акт № 18 т.1 д.№ 17/2018 г., по които е извършена
процесната сделка покупко-продажба, но не срещу запазено право на ползване, а срещу
заплатена от купувача на продавачите сума от 9 000 лв. Действително е отразено в сделката,
1
че продавачите Ч.и си запазват заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху продаваните имоти.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта на
иска, тъй като се касае за обикновена продажба, по която е прехвърлена собствеността
срещу изплатена продажна цена, а запазеното право на ползване не е елемент на самата
продажба и условие за нейната валидност, за да се иска разваляне поради неизпълнението
му.
С разпореждане от 4.02.2021 г. съдът е оставил без движение исковата молба и указал
на ищците да конкретизират противоречията в нея, тъй като процесната сделка покупко-
продажба не може да е предмет на иск за разваляне по съдебен ред поради запазеното и
неосъществено право на ползване.
С молба от 11.02.2021 г. ищците без да излагат нови фактически обстоятелства по иска
са уточнили, че претендират ответникът да им предаде държането на процесните недвижими
имоти, върху които има учредено пожизнено право на ползване. С атакуваното пред
настоящия съд определение ЯРС е върнал исковата молба като е приел, че същата не е
пояснена съгласно указанията, а е налице недопустимо изменение на иска като с
конкретизацията ищците са въвели друго основание и друг петитум, различен от заявения с
исковата молба като за съда остава неясна претенцията, по която следва да се произнесе.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Въззивният съд не счита, че с депозиране на последната си молба ищците са
направили изменение на иска като са изменили, както фактическите основание на
претенцията, така и нейния петитум, за да е налице недопустимо изменение и неяснота
на претенцията. С исковата молба са изложени фактически обстоятелства за това, че
ищецът Ч. и покойната му съпруга през 2018 г. са продали на ответника два недвижими
имота като са си запазили пожизнено правото на ползване, а ответникът не ги допуска
до имотите. Действително такава сделка за покупко-продажба не подлежи на разваляне
поради възпрепятстване да бъде упражнено запазеното право на ползване, но с
последната уточнителна молба ищците са посочили петитум, че желаят ответникът да
им предаде държането на процесните недвижими имоти, върху които имат право на
ползване. В обстоятелствената част на тази молба ищците чрез пълномощника си не са
изложили нови фактически обстоятелства и изобщо не са изложили такива, а са счели
за нужно да пояснят каква е закрилата, която дават исковете по чл.108 от ЗС и чл.56 от
ЗС, което не е меродавно и обвързващо съда като правна квалификация, тъй като
задължение на съда е да даде правната квалификация на иска.
С тази конкретизация въззивният съд счита, че са отстранени сочените
нередовности на исковата молба и ходът на производството по нея следва да продължи
като бъде отменено обжалваното определение.
На основание изложеното, ЯОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 25/22.02.2021 г. по гр.д.№ 2093/2020 г. по описа на ЯРС, с
което е върната исковата молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК и е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото за продължаване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3