Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54 09.01.2020 г. град
Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Ч Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор Ваня
Христева
като разгледа докладваното от председателя
КАН дело № 3184 по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.Г.С. *** против Решение №
1542/16.08.2019 год., постановено по АНД № 8021/2018 год., по описа на Районен
съд - Пловдив, ХХV - ти н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление №
16-1030-0331 от 01.04.2016 год. на ***Пловдив, с което на И.Г.С., на
основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение
на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение при неправилно приложение на закона и при необоснованост -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН.
Според касатора
решението е незаконосъобразно,поради което моли за отмяна на решението.
Ответникът
по касационната жалба –ОД на МВР Пловдив,Сектор „Пътна полиция“, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото ,не
взима становище по основателността на жалбата .
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законовоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд –
Пловдив се е развило по жалба на И.Г.С. против Наказателно постановление №
16-1030-0331 от 01.04.2016 год. на Н.А.Н. - Д.- ***Пловдив, с което на И.Г.С.,
на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 23.01.2016
г., около 13.40 часа И.С. управлявал лек автомобил „Мерцедес С180” с рег. № ***, лична собственост, в община Садово, на главен
път клас № І-8 – 246 км посока гр.Пловдив, като бил спрян за проверка от
служители на сектор „Престъпления по пътищата“ при ОД на МВР гр.Пловдив. При
извършената проверка било установено, че водачът управлява автомобила, без
залепен валиден винетен стикер на стъклото на автомобила си. За констатираното
бил съставен АУАН бланков № 376708 от 23.01.2016 г. против И.С. за нарушение на чл.139, ал.5
от ЗДвП. Административно наказващият орган /АНО/ изцяло възприел фактическата обстановка, изложена от
актосъставителя и на тази основа е издал обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди НП,
решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките
на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба,
спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на
производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Обсъдена е липса на
основания за квалифициране на простъпката като маловажен случай.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав
намира,че районният съд е изградил обосновани и законосъобразни изводи за
извършено нарушение на посочените в АУАН нормативни разпоредби.
Затова и нарушение е налице и то по
начина, описан и квалифициран с оспорваното НП. Налице е пълно, точно и ясно
описание на относимите обстоятелства, поради което не се констатира и
съществено процесуално нарушение, с което да е нарушено правото на защита на
административно наказаното лице. В АУАН е посочено правилно нарушената норма на
чл.139,ал.5 от ЗДвП.
Възприетата от
районният съд фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства,като не се установява твърдението на
касационият жалбоподател ,че е имал заплатен винетен стикер.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП
задължава движението на определените в Закона
за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища да се
извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
/ЗП/.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкция по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. При извършената
проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна страна е
осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на
атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния случай, както
АУАН, така и НП съдържат датата, часа и мястото на нарушението; извършеното
нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Описан е процесният автомобил чрез посочване на вида - товарен,
марката и модела и регистрационния номер. Ясно и конкретно е посочено мястото
на извършване на нарушението.. Посочената е санкционна норма - чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, в приложимата
редакция - конкретизира деянието-
при управление на пътно превозно средство
за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни
средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална
маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с
повишена проходимост - 300 лв.
Тези обстоятелства, заедно с
индивидуализирането на автомобила в АУАН и НП са достатъчни за нарушителя да
разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и
правото му на защита не е нарушено.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 4, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, в приложимата
редакция, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, който се
отбелязва в платежния документ. При заплащане на винетната такса се издава
ценна книга, наречена"винетка", която удостоверява правото на
ползване на републиканските пътища, като: 1. винетката се състои от две части;
първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на
вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена
срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да
удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част
във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за
доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер
в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при
производствен дефект на винетния стикер; 2. собственикът или ползвателят на
пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на
Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното
превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и
категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло
на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер, по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд - Пловдив приема, че доводите на
касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и
релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
С оглед изложените съображения ,съдът намира, че обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1542/16.08.2019 год., постановено по АНД № 8021/2018 год., по описа на Районен
съд - Пловдив, ХХV - ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.