Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет
и трети март година
2021
в открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоанна П.а
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14007 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са предявените обективно и субективно съединени при евентуалност
искове с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 26, ал.1, предл.1, предл.2
ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.3 и предл.5
ЗЗД и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Н. Ф.Ш.С. – френски гражданин роден на ***г***,
8-ми Район, ****, Париж, Франция , чрез адв. Д.М.и адв. Б.Б.- пълномощници,
срещу ответните дружества „Ю.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******и „А.“ ЕООД, ЕИК ******, с
която са предявените обективно и субективно съединени при евентуалност предпочитан
иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, да бъде признато, че в полза на
дружеството „А.“ ЕООД, ЕИК ******, не съществува вземане от 150 000лв. към
дружеството „Ю.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, произтичащо от Спогодба от 23.02.2016 г.
и обезпечено с договор за залог, вписан в ЦРОЗ с № на вписване 2016022500975, както
и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1,
предл.2 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.3
и предл.5 ЗЗД и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, да бъде
признато, че Спогодба от 23.02.2016г. и договор за залог, вписан в ЦРОЗ с №
2016022500975, са нищожни поради противоречието им със закона; поради заобикаляне на закона; поради
неспазване на предписаната от закона форма;
поради привидност, както и отменителен
иск с пр.основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД
да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца Н. Ф.Ш.С. сключените
между ответните дружества „Ю.С.Т.“ ЕООД,
и „А.“ ЕООД, договор за спогодба
от 23.02.2016 г. и договор за залог, вписан в ЦРОЗ с № на вписване
2016022500975. Направено е искане за присъждане и на сторените по делото
разноски.
Твърди
се в исковата молба, че срещу ответника „Ю.С.Т.“ ЕООД има вземане за сумата 52
000 евро, получена от първото дружество ответник при начална липса на
основание, която е присъдена с влязло в сила Решение по гр.д.№ 1767/2017 г.,
СГС, ГО, 1-13 състав. Твърди, че станал жертва на финансова измама от страна на
представител на първия ответник, като сочи, че по случая е образувано досъдебно
производство по пр.пр. №9526/2017г. на СРП. Сочи, че след като в негова полза била
издадена обезпечителна заповед за запор по банковите сметки на „Ю.С.Т.“ ЕООД,
по негова молба било образувано изп.д.№20168790400397
на ЧСИ Ст. Стефанова, рег.№859. След изпратено запорно
съобщение от съдебния изпълнител до ПИБ, било установено, че върху вземанията
на „Ю.С.Т.“ ЕООД има наложен предходен запор от ЧСИ В.П., с рег. №879 по изп.д.№ № 20158790400397 за обезпечение на вземане на „А.“
ЕООД за вземане от 150 000лв. по Спогодба от 23.02.2016 г. Развити са доводи,
че атакуваните Спогодба от 23.02.2016 г. и договор за залог, вписан в ЦРОЗ с №
на вписване 2016022500975 страдат от пороци основаващи нищожност. Поддържа се,
че поради тези пороци вземането на
конкурентния кредитор „А.“ ЕООД не съществува.
При евентуалност, се поддържа, че на
основание чл. 135 ЗЗД сключената между отвениците
Спогодба от 23.02.2016 г. и договор за залог, вписан в ЦРОЗ с № на вписване
2016022500975 са недействителни спрямо ищеца, доколкото с тяхното сключване
ответното дружество „Ю.С.Т.“ ЕООД е увеличило своя пасив и не разполага с друго
имущество, освен паричните вземания към Първа Инвестиционна Банка, и
увеличението на своя пасив е извършило със сделки, които са направили дружеството
„А.“ ЕООД привелигирован кредитор (по арг. от чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД) и така е увредило ищеца С.,
който към датата на тяхното сключване вече е бил кредитор на дружеството „Ю.С.Т.“ ЕООД.
Представя писмени доказателства. Поради изложените твърдения ищецът поддържа,
че има качеството на кредитор и взискател спрямо
първия ответник, а втория ответник е конкурентен кредитор.
Ответното дружество „Ю.С.Т.“ ЕООД,
ЕИК ******, уведомено при условията на чл.50, ал.4 ГПК, в законоустановения
едномесечен срок не депозира отговор на исковата молба.
Ответното дружество „А.“ ЕООД, ЕИК ******,
уведомено при условията на чл. 50, ал.4 ГПК, в законоустановения
едномесечен срок не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника адв.Б. поддържа предявения иск. Прави се искане на
основание чл. 239 от ГПК за постановяването на неприсъствено решение срещу ответните
дружества, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответното дружество, редовно уведомено,
не е депозирало отговор на исковата молба, редовно и своевременно призовано, не е изпратило представител в съдебно
заседание, не е взело становище по спора, не е ангажирало доказателства.
Съдът,
след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК.
В
хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответните дружества не са
представили в срок отговори на исковата молба, не са се явили в първото
заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, както и че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, намира
че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по предявения
предпочитан иск с
правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответниците не са представили такъв, като
последиците са им били изрично съобщени с нарочно съобщение, уведомени са при
условията на чл. 50, ал.4 ГПК - арг. чл.239, ал.1,
т.1 от ГПК, законните им представители не са се явили и не са били
представлявани в първото съдебно
заседание проведено на 23.03.2021г., въпреки редовното си призоваване, както и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл.238, ал.1 от ГПК. Искът е и вероятно основателен, с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства -
арг. чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си по
същество, доколкото го постановява при условията на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като претенцията по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
464, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважена изцяло.
С оглед уважаването на предпочитания иск с
правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, не
се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие
за разглеждане на евентуални искове с
правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, предл.2 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.3
и предл.5 ЗЗД и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, да бъде
признато, че Спогодба от 23.02.2016г. и договор за залог, вписан в ЦРОЗ с №
2016022500975, са нищожни поради противоречието им със закона; поради заобикаляне на закона; поради неспазване
на предписаната от закона форма; поради
привидност, както и отменителен иск с пр.основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД да бъдат
обявени за недействителни по отношение на ищеца Н. Ф.Ш.С. сключените между
ответните дружества „Ю.С.Т.“ ЕООД, и „А.“
ЕООД, договор за спогодба от 23.02.2016
г. и договор за залог, вписан в ЦРОЗ с № на вписване 2016022500975.
По
разноските:
Предвид
така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите,
посочени в приетия на л.233 от делото списък по чл. 80 ГПК се явява основателно
и следва да бъде уважено в размер на 2 010лв. държ.такса,
както и
2 780,40 евро., заплатено адвокатско възнаграждение.
При
този изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 4000лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено
решение, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от Н. Ф.Ш.С. – френски
гражданин род. на ***г***, 8-ми Район, ****, Париж, Франция , чрез адв. Д.М.и адв. Б.Б., срещу „Ю.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, с управител А.А.М.и „А.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалищи и адрес на управление ***,
с управител М.А.А., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 464 ГПК, че В ПОЛЗА на
„А.“ ЕООД, ЕИК ******, /взискател
по изп.д. № 20168790400397 по описа на ЧСИ В. П., с
рег. №879 от КЧСИ/, не съществува вземане от 150 000/сто
и петдесет хиляди/лв. към дружеството „Ю.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******/длъжник
по изп.д. №20168790400397 по описа на ЧСИ В.П., с
рег.№879 от КЧСИ/, произтичащо от Спогодба от 23.02.2016г. и обезпечено с
договор за залог, вписан в ЦРОЗ с № на вписване 2016022500975.
ОСЪЖДА „Ю.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******и „А.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплатят на Н. Ф.Ш.С., чрез адв. Д.М.и адв. Б.Б. сумата 2 780,40
евро
платено адвокатско възнаграждение, както и сумата 2010 лв. внесена държавна такса, представляващи разноски пред СГС, основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******и „А.“
ЕООД, ЕИК
******, да заплатят на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 4000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на
чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата
страна.
СЪДИЯ: