Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 13936 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Производството
е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** срещу С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал.
1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер от 350.00 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № **********/02.02.2016 г., сключен между „*ф.”
ЕООД и С.И.С., вземането, по който договор е прехвърлено на ищеца по силата на
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По същество
ищецът моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК не
е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С молба от 21.05.2021
г. поддържа исковата молба и моли за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява
и не прави искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
От приложените
по делото съдебни книжа се
установява, че на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и неявяване
в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: поддържа, че
между „*ф.“ ЕООД и ответника
на 02.02.2016 г. е сключен описаният договор за
кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Ответникът е заявил да му бъде отпусната сумата
от 350.00 лева и кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж 03.03.2016 г., а сумата заплатена на ответника чрез паричен
превод по посочената в заявката банкова сметка *** „О.“ АД на 02.02.2016 г. Към датата на падежа – 03.03.2016
г. ответникът е следвало да плати сумата в общ размер на 350.00 лева. На падежа
дължимите суми не били погасени, поради което и на осн. т.13.2. (а) от ОУ била
начислена наказателна лихва. От цедента били изпратени напомнителни
писма до ответника, които били таксувани съгласно ОУ. Ответникът не погасил
задълженията.
На 23.11.2018 г. бил
сключен описаният договор за цесия, с който „*ф.“ ЕООД прехвърлило вземанията
си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в приложение № 1,
неразделна част от договора за цесия. Упълномощеният цесионер е изпратил
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез „Б. п.“ ЕАД. Съобщението било върнато
с отбелязване „непотърсено“. Въпреки това се твърди, че ответникът е уведомен
за цесията извънсъдебно по посочения в договора телефонен номер. Евентуално се
сочи, че ответникът е уведомен с връчване на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление за цесия.
В условията на
евентуалност ищецът претендира непогасената главница на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, като твърди, че ответникът е получил процеснатите
суми без правно основание.
По
същество се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР, ищецът е представил писмени доказателства, а именно договор за кредит № **********/02.02.2016 г., сключен между ответника и „*ф.“ ЕООД; Общи
условия на договора за кредит; платежно нареждане за кредитен превод от 02.02.2016 г. за сумата от 350.00 лева; Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018
г., подписан
между „*ф.“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД; Приложение № 1 към договора за цесия;
пълномощно в полза на ищеца-цесионер да уведоми длъжниците по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД от името и за сметка на цедента; потвърждение за прехвърляне на
вземания; уведомление за прехвърляне на вземания; обратна разписка, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата
обуславят крайния извод на съда
за вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239 от ГПК, поради
което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ
размер възлиза на 150.00 лева, от които: 50.00 лева – държавна такса по арг. от
т. 1 от ТДТССГПК и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото
и обема на оказаното професионално съдействие.
По изложените съображения и на осн.
чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР, С.И.С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер от 350.00
лева /триста и петдесет лева/,
представляваща главница по Договор за кредит № **********/02.02.2016 г., сключен между „*ф.” ЕООД и С.И.С., вземането,
по който договор е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.11.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК, С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер от 150.00 лева /сто и петдесет
лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от
които: 50.00 лева – държавна такса по арг. от т. 1 от ТДТССГПК и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване по арг. от
чл. 239, ал.
4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: