Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
град Горна Оряховица, 20.01.2016 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 884 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, чрез пълномощника си - юрисконсулт К.Р.Н., телефон : 02/8103251, със съдебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че ищецът има вземане спрямо И.Д.Г., което задължение възлиза на 586.27 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 681.12 лева - договорна лихва за периода от 01.12.2009г. до 27.02.2015г. Посочва, че предявената претенция произтича от следните обстоятелетва : на 19.11.2009г. ответницата е сключила с ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 13069813, договор за потребителски заем САSН - 04361966, с което между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор. Заявява, че по силата на посочения договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 700 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне посочената сума, ведно с уговорената лихва, на 42 равни седмични вноски, конкретизирани в погасителен план, инкорпориран в договора. Твърди, че по време на срока на действие на договора И.Д.Г. е пропуснала 29 броя вноски по погасителния план. Заявява, че на 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на договора и на основание чл.99,ал.2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по Договора за кредит, вкл. Вземанията, претендирани в настоящото производство, е станало второто дружество. Посочва, че в изпьлнение на задължението си по чл.99,ал.3 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, като последният е уведомен на 24.10.2014г. Сочи, че от този момент прехвърлянето на вземанията произвежда действие за длъжника и за трети лица съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД, но и след тази дата няма последвало изпълнение на дължимите суми кьм ищеца. Твърди, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за потребителски заем, е предявил претенцията си по съдебен ред и е подал заявление по чл.410,т.1 от ГПК, като по образуваното ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на РС - Горна Оряховица, има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият е подал възражение. Моли съда да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.410,т.1 от ГПК в съда от страна на ,,ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, длъжникът И. Д. Г. дължи сумата в размер на 586.27 лв., представляваща дължима неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, сумата от 681.12 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.12.2009г. до 27.02.2015г., обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС.Моли съда да му присъди сумата от 25.35 лева, дължима държавна такса в заповедното производство, и сумата от 300 лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Моли съда да му присъди направените разноски в настоящото производство, а именно : сумата от 74.65 лева, доплатена държавна такса, сумата от 318.72 лева, заплатено юрисконсултско възнаграждение, всички останали разноски, които ще бъдат направени в хода на производството.
В съдебно заседание, ищецът, представляван от адвокат Б.Г. от САК – преупълномощен от пълномощника на ищеца - юрисконсулт К.Н., поддържа предявения иск. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди съдебните разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата И.Д.Г. с ЕГН **********,***, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание, ответницата И.Д.Г., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от Договор за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., Общи условия по договор за заем, погасителен план към договор за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., сертификат СASH-04361966/2009г., се установява, че по силата на цитирания договор със страни : „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – кредитор и И.Д.Г. – кредитополучател, съгласно визираните в договора условия кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 700 лв. Видно от посочените писмени доказателства, след начисляване на уговореното между страните оскъпяване с надбавка, представляваща печалба на дружеството – кредитор /договорна лихва/, страните са се уговорили изплащането на тази общо дължимата сума по договора да става на 42 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от по 34 лв., съгласно условията, визирани в договора за потребителски паричен заем и погасителния план към него. Видно от договора за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., Общите условия по договор за заем и погасителния план към договора, страните по този договор са се уговорили, че предоставянето от кредитора на кредитополучателя на паричната сума, посочена в договора, съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл.4 от Общите условия по договора за заем/. Съгласно чл.5 от Общите условия към договора за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., при забавяне плащането на една или повече седмични погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора, а при неплащането на четири или повече седмични вноски, и считано от падежната дата на четвъртата последователно непогасена седмична вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Наред с това, съгласно чл.6 от Общите условия към договора за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., седмичните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност главница, надбавка по чл.4, обезщетение за забава по чл.5 и разноски за събиране на вземането.
Видно от приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София – Продавач /цедент/, е прехвърлил възмездно на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София - Купувач /цесионер/, портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, на обща стойност от 93070136 лв., включващи всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които вече са възникнали и се дължат /чл.1 и чл.2 от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г./.
От приложеното по делото писмено доказателство – пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 29.07.2014г. от нотариус В.Б. с район на действие СРС, се установява, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София е упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София да го представлява при извършване на следните действия : да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 08.07.2014г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, по силата на който вземанията на продавача към конкретните длъжници, произхождащи от договори за потребителски кредит, се прехвърлят на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД; да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на договора за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., като третира всички лични данни по стриктно конфиденциален начин и осигури пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, връчено на И.Г. на 24.10.2014г., цесионерът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София е уведомил ответницата за прехвърляне на вземанията по горепосочения договор за цесия от 08.07.2014г.
С вх. № 622/17.03.2015г., ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.Д.Г., образувано е ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС, приложено към настоящото дело, по което съдът е издал заповед № 708 от 09.04.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Г., за сумата от 586.27 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем № CASH-04361966/19.11.2009г.; сумата от 399.73 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.12.2009г. до 14.09.2010г.; сумата от 281.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2010г. до 27.02.2015г.; заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.03.2015г. до окончателното й плащане; сумата от 25.35 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, и сумата от 300 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Видно от писмените материали по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС, в срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК, длъжникът Иватнка Г. е подала възражение вх. № 6198/05.05.2015г. срещу горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, на 18.11.2009г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило в брой, заем в размер на 700 лева на И.Д.Г.. От заключението на СИЕ се установява, че от 18.11.2009г. (датата на сключването на договора) до момента на извършване на проверката, заемополучателят И.Д.Г. е направила плащания по заема на обща стойност 442.00 лв., като последната направена вноска от заемателя за погасяване на процесния договор за заем е направена на 28.04.2010г. и е на стойност 34.00 лв. Видно от приетата СИЕ, размерът на задълженията по договор за потребителски заем CASH-04361966/19.11.2009г. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /14.03.2015г./ и към датата на изготвяне на заключението е на обща стойност 1268.13 лв., като в това число : главница – 586.27 лв., договорна лихва - 399.73 лв., лихва за забава – 282.13 лв., общо 1268.13 лв. За определените в задачата периоди, дължимата лихва за забава е както следва : за периода от 01.12.2009г. до 27.02.2015г. – 282.13 лв., за периода от 02.03.2010г. до 27.02.2015г. – 280.89 лв., за периода от 02.03.2010г. до 08.07.2014г. – 242.70 лв. Съдът приема заключението на СИЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, който съдът намира за допустим.
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед № 708/09.04.2015г. по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС, оспорено от ответника, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между ответницата И.Г. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г. От посочените писмени доказателства, както и от заключението на приетата СИЕ, безспорно се установява, че по силата на сключения между тях договор за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., Общи условия по договор за заем и погасителен план към него, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София е предоставил на ответника И.Г., която е получила от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, сумата от 700 лв., представляваща заем за потребителски цели, като сумата е дадена в брой на ответницата на 18.11.2009г. Тези факти не се оспорват и от ответницата в настоящото производство. При тези данни, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извода, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на така сключения договор и чл.3 – чл.6 от Общите условия по договора за заем, да върне предоставената й сума, заедно с уговорената и начислената върху нея надбавка, представляваща разноските на дружеството – кредитор по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, представляваща печалба на заемодателя, двете в размер от 728 лв., т.е. общо сума в размер на 1428 лв., при условията и по начина, визирани в договора и в погасителния план към него, на 42 равни седмични погасителни вноски в размер от 34 лв. От приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответницата, се установява, че заемополучателят Г. е извършила 9 плащания по процесния договор за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., общо в размер на 442 лв., като последното плащане е осъществено от ответницата в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София на 28.04.2010г. С оглед на това, приетите в настоящото производство СИЕ и писмени доказателства обосновават извода, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати на ищеца останалите 29 седмични погасителни вноски, дължими по договора за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., Общи условия по договора за заем и погасителен план към него, общо в размер на 986 лв. Не на последно място, към момента на приключване на устните състезания по делото ответницата не ангажира никакви доказателства, които да удостоверяват същата да е изпълнила задължението си за заплащане на ищеца на неизплатените от нея 29 седмични погасителни вноски, общо в размер на 986 лв. по процесния договор за потребителски паричен заем.
На следващо място, съдът намира за установено по делото въз основа на приетите писмени доказателства - заверени преписи от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г., пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 29.07.2014г. от нотариус Валентина Благоева с район на действие СРС, известие за доставяне, наличието на договорни отношения между ищеца и кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, произтичащи от сключения между тях договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Страни по договора са прехвърлителят на вземането - „цедент” и неговият приобретател - „цесионер”. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. Цесията е акт на разпореждане, поради което цедентът трябва да разполага с разпоредителна способност. Цесията изисква съгласието на цедента и цесионера. Предмет на цесията могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер – чл.99,ал.1, 2 и 3, чл.100,ал.1 и 2 от ЗЗД. Правата трябва да бъдат действителни. Могат да се цедират само прехвърлими права. Цесията прехвърля вземането от стария на новия кредитор. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера ex lege преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено друго/, общите и особените привилегии на вземането /залог, ипотека, право на задържане, поръчителства и др./, както и изискуемите след прехвърлянето лихви. Ако не е уговорено противното, цесионерът става титуляр на вземанията и за изтеклите вече лихви – чл.99,ал.2 от ЗЗД. Цесията замества стария кредитор на длъжника с нов. Тъй като съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си, стига да се основават на отношенията му с цедента, като може да ги предяви срещу цесионера. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи : 1/ наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл.99 и сл. ЗЗД, и 2/ неизпълнение на задължението на длъжника.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца за възникнала между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, облигационно-правна връзка, въз основа на сключения между тях договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София - цедент, е прехвърлил възмездно на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София - цесионер, вземането си към И.Г., произтичащо от неизпълненото от нея парично задължение по договор за потребителски заем СASH-04361966 от 19.11.2009г., като прехвърленото вземане включва всички неиздължени от длъжника погасителни анюитетни вноски по погасителния план към договора за потребителски заем, както и всички акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./, свързани с вземането, които вече са възникнали и се дължат. Не на последно място, приетите писмени доказателства удостоверяват и изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с процесния договор за цесия от 08.07.2014г. е надлежно съобщено от новия кредитор „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София на длъжника И.Г. на 24.10.2014г., съгласно предоставеното му от предишния кредитор пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 29.07.2014г. от нотариус В.Б. с район на действие СРС, и в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
По делото не се оспорват фактите и от приетата СИЕ се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 517/2015г. и към приключване на устните състезания по делото ответницата не е извършила плащания на дължимите суми. Тези факти, както и размерът на претендираните от ищеца вземания за главница, договорна лихва и за законната лихва за забава, се установяват по категоричен начин и от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, против ответницата И.Д.Г., за сумата от 586.27 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски заем № CASH-04361966/19.11.2009г., за сумата от 399.73 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.12.2009г. до 14.09.2010г., за сумата от 281.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2010г. до 27.02.2015г., както и за акцесорното вземане за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.03.2015г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 708/09.04.2015г. по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС. Поради това, съдът счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, предвид уважаване изцяло на ищцовата претенция, основателна се явява и следва да бъде уважена изцяло и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 74.65 лв., за платено възнаграждение на вещо лице и за платено юрисконсултско възнаграждение в размер на 318.72 лв., които съдът следва да възложи в тежест на ответницата, съразмерно на уважената част от иска. Заедно с това, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 25.35 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 300 лв., представляваща разноски за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 708/09.04.2015г. по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.Г. с ЕГН **********,***, че дължи „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.В.Г., СУМАТА от 586.27 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем № CASH-04361966/19.11.2009г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 399.73 лв. /триста деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 01.12.2009г. до 14.09.2010г., както и СУМАТА от 281.39 лв. /двеста осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2010г. до 27.02.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 708/09.04.2015г. по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА И.Д.Г. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от изпълнителния директор А.В.Г., СУМА в размер на 74.65 лв. /седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса, СУМА в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице, СУМА в размер на 318.72 лв. /триста и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за платено юрисконсултско възнаграждение, СУМА в размер на 25.35 лв. /двадесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса, както и СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 517/2015г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платено юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................