№ 424
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500405 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №260032/16.11.2020 г., постановено по т.д.№4/2020 г.
на Софийски окръжен съд, с което по предявен от малолетния Р. Б. П., действащ чрез
законния си представител и баща Б. А. П., против "ДЗИ- Общо застраховане"ЕАД, иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение в размер на 50
000 лв., за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 06.07.2019 г. до
окончателното плащане, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
12.12.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за остатъка над тази
сума, до предявения размер от 50 000 лв., като неоснователен, и е осъдил страните да
заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от постановеното решение са останали
и двете страни.
С въззивна жалба вх.№262775/03.12.2020 г., ищецът Р. Б. П., чрез адв. С. Н.,
обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част, с оплаквания за нарушение
на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на
присъденото обезщетение. Излага подробни съображения по съществото на спора,
като настоява решението да бъде отменено в обжалваната част, включително в частта
за разноските, които ищецът е бил осъден да заплати, като предявеният иск бъде
уважен изцяло, и на ищеца да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на
още 20 000 лв., като бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за периода от
06.07.2019 г. до окончателното плащане.
1
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е допустима и подлежи на
разглеждане. Преписи от нея са връчени на насрещните страни - ответника и третото
лице-помагач ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, които в срока по чл.263, ал.1
от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.
С въззивна жалба вх.№263101/15.12.2020 г. ответникът "ДЗИ- Общо
застраховане"ЕАД, чрез юрк. Р. И., обжалвал решението частично в осъдителната му
част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 18 000 лв., както и в частта, в която ответникът е осъден да
заплати разноски по делото. Релевирани са оплаквания за нарушение на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, чрез неотчитане на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, чрез непоставяне на обезопасителен колан, като се поддържа, че приносът на
ищеца е в размер на 40%. Настоява за отмяна на решението в частта, с която искът е
уважен за сумата над 18 000 лв., и за постановяване на ново решение по същество, с
което над този размер искът да бъде отхвърлен, като се уважи възражението за
съпричиняване. Заявява претенция за присъждане на сторените разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба на ответника е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК поради което е допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№260447/20.01.2021 г.,
подаден от Р. Б. П., чрез адв. С. Н., в който се застъпва становище за неоснователност
на въззивната жалба на ответника, като се излагат съображения по съществото на
спора.
С въззивните жалби и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
Страните не спорят пред въззивния съд, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди от ПТП на 06.07.2019 г. – че е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на застрахован при
ответника лек автомобил с валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че ищецът има
качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, не се спори по
механизма на ПТП, както и по дължимостта на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца – болки и страдания, до размера от
18000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.12.2019 г. до
окончателното плащане. Спори се по наличието на принос на пострадалия за
2
настъпване на увреждането до 40%, чрез непоставяне на обезопасителен колан. Спори
се по размера на справедливото обезщетение за размера над 18000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв., както и за дължимостта на законна лихва върху
обезщетението за периода от 06.07.2019 г. до 11.12.2019 г.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна застрахователна претенция вх.№
94-С-169/12.09.2019 г., поради което е допустимо. По правилността на решението
съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, във
връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
Страните не спорят, а и се установява по делото от представените писмени
доказателства – Констативен протокол с пострадали лица №2019-1026-687/06.07.2019
г. /на л.5/, Протокол за оглед на ПТП от 06.07.2019 г. /на л. 94-101/, както и от приетата
Съдебно-автотехническа експертиза /на л.248-250/, че на 06.07.2019 г., около 12:30 ч.,
по автомагистрала „Хемус“, в участъка на км.17+500, в дясната лента за движение в
посока от София към Варна, са се движели лек автомобил „БМВ“, след него в същата
посока се е движел лек автомобил „Сузуки вагон“, в който пострадалият е пътувал като
пътник на задната седалка, и след него в същата посока се е движел лек автомобил
„Хюндай Соната“, управляван от делинквента Д. Д. Т.. В посочения участък платното
за движение е еднопосочно, с три ленти за движение в една посока, като лявата и
средната лента са с ширина от 4 м., а най-дясната – с ширина 3,20 метра, отделени
една от друга с пътна маркировка - единична прекъсната линия тип „М3“. Водачът на
първия автомобил /„БМВ“/ спрял в дясната пътна лента и слязъл от автомобила, което
е забелязано от водача на втория автомобил – „Сузуки вагон“, който задействал
спирачната система и намалил скоростта до около 24 км/ч. Водачът на движещият се
след него л.а.“Хюндай“ възприел тези действия на водача на л.а.“Сузуки“, и се опитал
да избегне сблъсък, като навил волана наляво, но независимо от това настъпил удар
между челната дясна част на л.а. „Хюндай“ и задната лява част на л.а. „Сузуки“, след
който л.а. „Хюндай“ се насочва вляво по отношение на първоначалната си посока на
движение, започва ротация и приплъзване, но водачът му успява да го овладее, и да
преустанови движението му. В резултат от удара в задната му лява част, л.а. „Сузуки“
променя посоката си на движение спрямо първоначалната, като настъпва ротация по
посоката на часовниковата стрелка, предната му част се насочва вдясно, като водачът
му в този момент е изгубил контрол върху движението на автомобила, и автомобилът с
предната си лява част удря тялото на пешеходец - слезлия от спрелия автомобил
„БМВ“ негов водач П. М. Ц., и излиза вдясно от пътното платно, където преустановява
движението си. В резултат от удара между л.а.“Хюндай“ и л.а.“Сузуки“, настъпват
значителни пластични деформации в задната част на л.а.“Сузуки“, като в протокола за
оглед на местопроизшествието /на л.99/ е отразено, че деформациите са „по-силно
изразени в задната лява част, която е хлътнала в купето“, като е бил изкривен и задния
мост на автомобила.
При така настъпилото ПТП ищецът, като пътник на задната седалка на
3
л.а.“Сузуки“, получава травматични увреждания, като между страните не се спори по
вида и характера им, както не е спорно настъпването им в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Съгласно приетото по делото заключение на Съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от ортопед-травматолог /на л.244/, ищецът Р. Б. П., тогава на 9
години, е получил счупване на тялото на лява тибия /голямопищялна кост/, както и
мозъчно сътресение. Фрактурата на лявата тибия е причинила на пострадалия трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. За
лечение на уврежданията ищецът е бил хоспитализиран по спешност в Клиника по
Детска ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Пирогов“. Под локална анестезия е
извършена мануална репозиция на счупените кости и имобилизация на крайника с
гипсов ботуш. Поставен е на постелен режим и активно наблюдение, приложена е
медикаментозна терапия. След стабилизиране на състоянието е дехоспитализиран в
добро общо състояние, за продължаване на лечението в домашни условия, с назначени
контролни прегледи, хранителен и двигателен режим, и ограничаване на натоварването
/без спорт/ за 60 дни. От това увреждане ищецът е търпял болки и страдания, най-
интензивни през първите 5-6 дни след увреждането и в началото на раздвижването.
Възможно е в бъдеще ищецът да изпитва известен дискомфорт в мястото на счупването
при промяна на времето и при интензивно натоварване. С оглед младата възраст и
естеството на увреждането, не се очакват остатъчни неблагоприятни трайни
последици.
Така приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза съдът намира за
компетентно изготвено, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото
писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-
1026-687 /на л.5/, Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №098562/06.07.2019 г. /на л.8/,
Епикриза от ИЗ №25481/2019/06.07.2019 г. от Клиника по детска ортопедия и
травматология на УМБАЛСМ“Пирогов“ /на л.9/, поради което го кредитира.
Наред с увреждането на лявата тибия, в заключението на Съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от неврохирург /на л.251/, се приема, че ищецът Р. Б. П. е
получил и черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: мозъчна
контузия от лека степен, счупване на основата на черепа в средна черепна ямка,
хемитимпан синистра – насиняване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо,
контузия на главата. Също така, е получил лицево-челюстна травма, изразяваща се в:
контузия на носа, травматично охлузване на горната устна, минимална разкъсно-
контузна рана на лигавицата на горна устна. Леката степен на мозъчна контузия е
протекла с количествена промяна в яснотата на съзнанието /зашеметяване, объркване/,
без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние, и е обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Лицево-челюстната травма е причинила
на ищеца болка и страдание. За лечение на черепно-мозъчната травма, след
приключване на болничното лечение на фрактурата на лявата тибия, на 10.07.2019 г.
ищецът е бил приведен в детско неврохирургично отделение, поставен е на постелен
режим и активно наблюдение, приложена е медикаментозна терапия. Неврологичният
му статус е останал в границите на нормата. Проведени са консултации с лицево-
челюстен хирург и ото-рино-ларинголог, при което е установено насиняване на лява
тъпанчева мембрана без перфорация. Проведено е образно изследване – компютърна
томография на главен мозък без контраст, от което експертизата счита, че е налице
основание да се приеме контузия на мозъка лека степен, и счупване на основата на
черепа в лява средна черепна ямка. Болничното лечение е приключило на 12.07.2019 г.,
4
с предписване на хранителен режим без възбуждащи и тонизиращи храни и напитки,
забрана за активна умствена дейност и четене, шум, силна музика, телевизия, за период
от два месеца, забрана за излагане на слънце и престой на много топло през първите
месеци след травмата, предписан е прием на обезболяващи медикаменти при
главоболие, и витамини. Възстановителният период след черепно-мозъчна травма е
около една година, като към момента на изготвяне на заключението той е изминал, без
да са налице медицински данни за настъпили усложнения във възстановителния
процес, като лечението е приключило успешно, без остатъчни негативни последици. В
резултат от черепно-мозъчната травма ищецът е търпял болки и страдания /главоболие,
гадене, световъртеж/, които са били най-интензивни през първата седмица след
увреждането, и затихващи до края на първия месец.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от специалист –
неврохирург, е подробно, обосновано, компетентно изготвено, в основната си част
кореспондира на приетата по делото Епикриза от ИЗ№26027/10.07.2019 г. – 12.07.2019
г. от Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ“Пирогов“ /на л.10/ и Епикриза от
ИЗ №25481/2019/06.07.2019 г. от Клиника по детска ортопедия и травматология на
УМБАЛСМ“Пирогов“ /на л.9/. Вещото лице, изготвило експертизата, подробно е
обосновало собствени изводи, направени от проученото от него образно изследване –
компютърна томография на главен мозък от 07.07.2019 г., установяващо изменения в
зоната на лявата слепоочна кост, както и въз основа на проведената консултация със
специалист УНГ и установения от него кръвоизлив в лявото ухо /синееща тъпанчева
мембрана, без перфорация/, за настъпила по-тежка по вид черепно-мозъчна травма
/мозъчна контузия от лека степен със счупване на основата на черепа в лява средна
черепна ямка/, за разлика от приетата по-лека такава /мозъчно сътресение/, описана в
Епикриза от ИЗ №25481/2019/06.07.2019 г. от Клиника по детска ортопедия и
травматология и в Епикриза от ИЗ№26027/10.07.2019 г. При изслушване на
експертизата в о.с.з. на 18.09.2020 г. /протокол на л.271-272/ вещото лице пояснява, че
извод за наличие на по-тежка по вид ЧМТ – мозъчна контузия и счупване в основата на
черепа, може да бъде обоснован по косвени данни – с оглед видимите от КТ –
изследването изменения в зоната на лявата слепоочна кост, както и установения
хемотимпан /кръвонасядане на тъпанчевата мемрана/, който е типична проява при
счупване на средна черепна ямка. Ето защо, съдът кредитира изцяло заключението на
приетата експертиза.
За установяване на търпяните от ищеца болки и страдания са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Б. /баба на ищеца/, от които се установява,
че видяла ищеца непосредствено след претърпяната катастрофа, когато същият бил
вече в УМБАЛСМ“Пирогов“ – детето било с кръв по главата и синини по тялото, бил
със затворени очи, плачел и се оплаквал, че всичко го боли, че не може да гледа, и
нещо му пречи да си отвори очите. Кракът му бил счупен, поради което бил вдигнат
нависоко. Тъй като имал мозъчно сътресение, след изписването от болницата стоял в
тъмна стая, за да не го дразни светлината. Прекарал в дома си около два месеца,
приемал лекарства, водели го често на контролни прегледи. Впоследствие ходел на
рехабилитация в басейн. От шестгодишен ищецът активно спортувал кикбокс, като
претърпяните травми напълно го възпрепятствали да тренира една цяла година, тъй
като треньорът отказвал да го тренира, докато не се възстанови напълно. Понякога,
след игра с децата, продължава да се оплаква, че кракът го наболява. В резултат от
катастрофата детето преживяло силен стрес, при катастрофата бил изпаднал в
5
безсъзнание. Впоследствие близо два месеца не можел да се обслужва сам, не можел да
ходи до тоалетната. Към момента на разпита ищецът понякога имал главоболие, и
продължава да избягва да стои на слънце.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът, тогава на 9
години, е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на
лява тибия /голямопищялна кост/, черепно-мозъчна травма, състояща се от: мозъчна
контузия от лека степен, счупване на основата на черепа в средна черепна ямка,
хемитимпан синистра – насиняване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо,
контузия на главата, както и лицево-челюстна травма, изразяваща се в: контузия на
носа, травматично охлузване на горната устна, минимална разкъсно-контузна рана
на лигавицата на горна устна. Фрактурата на лявата тибия е причинила на
пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни. Леката степен на мозъчна контузия е протекла със зашеметяване и
объркване, и е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Лицево-челюстната травма е причинила на ищеца болка и страдание. За лечение на
уврежданията ищецът е бил хоспитализиран по спешност за периода от 06.07.2019 г. до
12.07.2019 г. /седем дни/, през който период е бил поставен на постелен режим и
активно наблюдение, лекуван е консервативно, с приложена инфузионна и
медикаментозна терапия, под локална анестезия е извършена мануална репозиция на
счупените кости и имобилизация на крайника с гипсов ботуш. След
дехоспитализирането му лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия, с
назначен хранителен и двигателен режим, ограничаване на натоварването на левия
крак, забрана за активна умствена дейност и четене, шум, силна музика, телевизия, за
период за 60 дни, забрана за излагане на слънце и престой на много топло през първите
месеци след травмата, прием на обезболяващи медикаменти при нужда. В резултат от
уврежданията ищецът е търпял болки и страдания през период от около 30 дни, най-
интензивни през първите 5-6 дни след увреждането и в началото на раздвижването.
Възстановителния период на счупването на левия крак е приключил в рамките на 60
дни, а възстановителния период за претърпяната ЧМТ е продължил около една година,
като е протекъл при запазване на неврологичния статус в границите на нормата, по
време на възстановителния не са настъпили усложнения, постигнато е пълно
възстановяване, не са настъпили трайни неблагоприятни последици и не се очакват
такива вбъдеще. Възможно е в бъдеще ищецът да изпитва известен дискомфорт в
мястото на счупването при промяна на времето и при интензивно натоварване.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразно формулираните критерии с
ППВС №4/1968 г., следва да бъде определен в размер на 30 000 лв., който размер е
съобразен с вида и характера на уврежданията, довели до временно разстройство на
здравето без опасност за живота на пострадалия, с трайно затруднение на движението
за период от около един месец и нужда от чужда помощ при обслужването през този
период, преживения силен стрес и уплаха, търпените от ищеца сериозни ограничения в
обичайния му начин на живот /забрана за спорт, телевизия, ограничения на светлина,
шум, спазване на хранителен режим/ за период около два месеца, които ограничения с
оглед на възрастта на детето /9 г./ и присъщата за възрастта потребност от динамика и
активности в социална среда, са били трудно поносими за детето. Същевременно,
съдът съобразява, че проведеното лечение е било консервативно, със сравнително
6
кратък период на хоспитализация, протекло е предимно в домашна среда, без
усложнения, неврологичният статус на детето е останал в границите на нормата,
постигнато е пълно възстановяване, интензивни болки са търпяни в относително
кратък период /5-6 дни/. Макар възстановителният процес за претърпяната ЧМТ да е
бил продължителен /около една година/, няма данни през този период /след първите 60
дни/ ищецът да е търпял значителни болки, страдания и ограничения /освен
прекъсването на интензивните тренировки по кикбокс/.
Относно релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, чрез непоставянето на обезопасителен колан,
съдът намира следното:
От заключението на САТЕ /на л.248/ се установява, че автомобилът „Сузуки
вагон“, в който е пътувал ищеца, е бил фабрично оборудван с триточкови инерционни
колани на всичките 4+1 места. Приетите по делото две СМЕ са единодушни, че в
конкретния случай, при удара в задната част на автомобила, инерционните сили са
въздействали върху тялото на пасажера в посока назад, и коланът не би бил ефективен,
тъй като той е предназначен да предпази тялото от придвижването му по инерция
напред - в случай на внезапно намаляване на скоростта на превозното средство в
резултат от сблъскване или аварийно спиране. При този удар е настъпила черепно-
мозъчната травма на детето, от удар в подглавника на колата. От Протокол за оглед на
ПТП от 06.07.2019 г. /на л. 94-101/, както и от приетата Съдебно-автотехническа
експертиза /на л.248-250/, се установява, че автомобилът „Сузуки вагон“, в който е
пътувал пострадалият, като пасажер на задната седалка, при настъпването на
процесното ПТП е получил удар със значителна кинетична енергия в задната лява част
от движещия се след него л.а. „Хюндай“, в резултат от който са настъпили значителни
пластични деформации – „силно изразен удар в задната част на автомобила, по-силно
изразен в лявата част, която е хлътнала в купето … Изкривен заден мост.“ От САТЕ се
установява, че в момента на този удар автомобилът „Сузуки вагон“ е бил намалил
скоростта си на движение /със служебно спиране/ до 24 км/ч., а движещият се след
него автомобил „Хюндай“ се е движел в момента на удара със скорост 110 км/ч., т.е.
удара в задната лява част на автомобила „Сузуки“, в който е пътувал пострадалия, е
настъпил при резултатната скорост от 86 км/ч., като е предизвикал така значими
пластични промени в металните части на автомобила „Сузуки“, че задният мост е бил
изкривен, а задната част на автомобила е хлътнала в купето. Макар разположението на
задната седалка след настъпилия удар да не е било отразено в огледния протокол,
описаното „хлътване в купето“ и изкривеният заден мост на автомобила обосновават
извод за значимо изместване напред на задните части на купето, в това число на
задната седалка, в посока към предната седалка на автомобила, при което притискането
на краката на пътника на задната седалка, в областта на тибията, между задната и
предната седалка би било неизбежно, независимо от ползването на обезопасителен
колан. Ето защо, съдът намира, че с оглед конкретния механизъм на ПТП и
настъпилите пластични деформации на задната част на автомобила и хлътването им в
купето, с изместване на задния му мост, не се установява по несъмнен начин причинна
връзка между настъпилото увреждане на левия крак на ищеца в областта на тибията, и
непоставянето на обезопасителен колан. В тази връзка съдът не кредитира
заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, в частта им, в която приемат,
че травматичното увреждане на левия крак на детето би могло да настъпи под
въздействието на инерционните сили, въздействали върху тялото на детето при
7
сблъсъка между предната част на автомобила и тялото на пешеходеца П. М. Ц.. Този
извод на медицинските експерти е необоснован, тъй като от Констативния протокол за
ПТП с пострадали лица /на л.6/ е отразено, че при процесното ПТП пострадалият
пешеходец П. М. Ц. е получил повърхностни наранявания и кръвонасядания. Тялото на
пешеходеца е със значително по-малка маса от масата на автомобила и пътуващите в
него водач и пасажери, поради което ударът между автомобила и тялото на пешеходеца
не би могъл да генерира значителна кинетична енергия, въздействаща върху
пасажерите в автомобила в посока напред. Този извод се подкрепя и от факта, че
генерираната от този удар кинетична енергия не е била достатъчна да причини
фрактури на костите на незащитеното човешко тяло на пешеходеца, поради което е
логически необоснован изводът от същия удар увреждания с такъв характер да са
настъпили за пътника на задната седалка на автомобила. Ето защо, при лежаща върху
ответника доказателствена тежест да установи по несъмнен начин възражението си за
принос на пострадалия чрез непоставянето на обезопасителен колан, съдът намира, че
тази доказателствена задача не е постигната, което обосновава неоснователност на
релевираното възражение.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди в
обжалваната му част.
По разноските:
При този изход от спора разноските за държавна такса за въззивната инстанция,
направени от въззивника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, следва да останат за негова
сметка. Претендираните от страните със списъци по чл.80 от ГПК разноски за
процесуално представителство следва да бъдат присъдени по съразмерност, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна.
Общият обжалваем интерес по двете въззивни жалби е в размер на 32 000 лв., от които
20 000 лв. обжалваем интерес на ищеца, и 12 000 лв. обжалваем интерес на ответника.
Ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител по реда на чл.32, ал.2 от ЗАдв., в размер на 1130 лв., от
което, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на адв. С. Н. следва да се присъдят 12/32 части, или
сумата от 423,75 лв. Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът намира, че претендираният размер е
съобразен с липсата на правна и фактическа сложност на делото във въззивната
инстанция, поради което в полза на ответника следва да се присъдят на осн. чл.78, ал.3
от ГПК 20/32 части от претендирания размер, или сумата от 125 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260032 от 16.11.2020 г., постановено по т.д.№4
по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. П., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
8
Б. А. П., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №89Б,
сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №89Б, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат С.К. Н. – К., със служебен адрес: гр.
София, бул.“Македония“ №12, ет.3, сумата от 423,75 лв. /четиристотин двадесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция за процесуално представителство на Р. Б. П., с ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“АД, с ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9