Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 27.11.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на 28.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д.№2640 по
описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, чрез пълномощника си юрк. К.Е.С. против Я.Я.Г., ЕГН **********
с настоящ адрес и адрес за кореспонденция: *** и с постоянен адрес:***, в която
се твърди следното : в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Ваше Разпореждане по ЧГД № 440/2019г. по описа на Районен съд -
Плевен, получено от „П.К.Б.” ЕООД на 29.03.2019г., се предявява настоящия
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Я.Я.Г. в размер на 2415.84 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
********** и включващо главница в размер на 900.00 лв., договорно възнаграждение
в размер на 435.36 лв. и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
в размер на 1080.48 лева.
Вземането на „П.К.Б.” ЕООД
произтича от следните обстоятелства: На 07.07.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит №********** между „П.К.Б.” ЕООД като кредитор и Я.Я.Г.
като длъжник.
Договорът е сключен при
следните параметри:
- Сума на кредита: 900 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската по кредита: 55.64 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита: 1335.36 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
1080.48 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
45.02 лв.
Общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 2415.84 лв.;
- Общ размер на вноска: 100.66 лв.;
- Дата на погасяване: 25 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях, и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на
клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„П.К.Б.” ЕООД изпълнява точно
и в срок задълженията си по договора, като на 10.07.2017г. превежда парична
сума в размер на 900.00 лв. по посочена от длъжника Я.Я.Г. банкова сметка (***.00
лв. с банкова референция: ***, от дата 10.07.2017г.).
От своя страна длъжникът
поема задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като го
сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
100.66 лв. и падежна дата 25-то число на месеца.
Съгласно чл. 4 от Общите
условия към ДПК № ********** Я.Я.Г. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план и е в размер на 435.36 лева.
Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква
за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Не са
направени никакви плащания, които да намалят/погасят това задължение.
В искането за отпускане на
кредит ответникът е посочил, че иска да закупи пакет за предоставяне на
допълнителни услуги. С оглед на това, на 07.07.2017 г. между страните е
сключено Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Цената,
която ответникът дължи за закупуването на посочения пакет, е била в общ размер
на 1080.48 лв. Страните по това Споразумение се съгласяват възнаграждението за
пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Не
са направени никакви плащания, които да намалят/погасят това задължение.
Предвид факта, че длъжникът
не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една
погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.“, на 31.10.2017г. договорът е
прекратен от страна на „П.К.Б.“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост. На 09.11.2017г. на Я.Я.Г. е изпратено уведомително писмо от страна
на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Към настоящия момент размерът
на погасеното от Я.Я.Г. задължение по ДПК № ********** е в размер на 0.00 лв.
/нула лева/.
В настоящето производство „П.К.Б.“
ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава
в размер на 6.13 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30.00лв., поради липса на материален интерес. Претендирасе само
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
Предвид изложените по-горе
обстоятелства, към днешна дата длъжникът Я.Я.Г. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата
от 2415.84 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** и включващо главница в размер на 900.00 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 435.36 лв. и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги в размер на 1080.48 лева.
Кредиторът чрез упълномощен
от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според, т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.
Ако потребителят е желал, той
е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с
цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно
с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „П.К.Б.” ЕООД подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд
гр. Плевен. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 440/2019г. На „П.К.Б.“ ЕООД
е връчено указание за предявяване на установителен иск срещу ответника Я.Я.Г.,
получено от заявителя на 29.03.2019г.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.”
ЕООД срещу длъжника Я.Я.Г., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ********** в размер 2415.84 лв., включващо главница в
размер на 900.00 лв., договорно възнаграждение в размер на 435.36 лв. и
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1080.48
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претенидрат се разноски.
В срок е депозиран писмен
отговор от адв. М.С. ***, с кантора: ***, като особен представител на Я.Я.Г.,***,
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***. Оспорва иска и заявява
следното : оспорва истинността на документи, приложени към ИМ, досежно
авторството, като твърди, че подписът не е поставен от ответника Я.Я.Г. , а
именно : искане за отпускане на потребителски кредит от 07.07.2017г. - 1, 2, 3,
4 и 5 страница; декларация във връзка с обработването на личните данни; договор
за потребителски кредит №********** от 07.07.2017 г. на страници 1, 2, 3,
погасителен план към договора - на 2 страница, както и на декларации от
07.07.2017г.; споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги на
стр.1 и 2 от 07.07.2017 г.; Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за
потребителски кредит от 07.07.2017 г. стр.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10; както
и на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити - на стр.4; както и на допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити - текст Я.Я.Г. и
подпис.Прави искане за откриване на
производство по чл.193, ал.1 от ГПК.
Заявява, че клаузите в договора, касаещи ГПР
49.90% и ГЛП 41.17%, както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги 1080.48лв., размер по вноската по закупен пакет от допълнителни услуги —
45.02 лв. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
недействителни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и принципа за еквивалентност, сключени в нарушение на ЗПК - чл.10а и ЗЗП.
Не е налице предсрочна
изискуемост на кредита по смисъла на ТР №4/2013г., т.18, независимо, че се
визира договор за банков кредит, а в случая е налице договор за заем по чл.240
от ЗЗД. Счита, че по аналогия следва да се прилагат разпоредбите на ТР. Преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК липсва валидно волеизявление
за предсрочна изискуемост на заема. Видно от приложените към ИМ доказателства,
липсва валидно уведомяване на длъжника.
Що се касае до сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същото е нищожно,
като противоречащо по чл.10а от ЗПК. Клаузите в това споразумение са
неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗПотр. Освен това тази сума се
явява в размер по-голям от този по главницата на кредита и противоречи на
добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Следва да се отбележи
също така, че възнаграждението по този пакет се дължи предварително само за
„възможност да се ползва”, като безспорно че задължението е включено в
погасителния план, като част от месечната вноска.
В о.с.з. ищецът не
изпраща представител. Изразено е писмено
становище, приложено по делото.
В о.с.з. ответната
страна се представлява от адв.М.С., особен представител, която оспорва иска.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, а по същество –
частично основателен.
От приложеното ч.гр.д. №440/2019 г. по описа на Плевенски районен съд се установява,
че на 25.01.2019год. ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва : 900.00лв.–
главница; 435.36лв. – договорно
възнаграждение; 1080.48лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги; 30.00лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислена за периода 26.08.2017г.(дата на изпадане в забава) до 31.10.2017г.
(дата на предсрочно изискуемост); 6.13
лв. – законова лихва за забава, считано от 26.08.2017г. до 31.10.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от
25.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 49.04лв.- държавна
такса и сумата от 50.00лв. – юрк.възнаграждение. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит №********** от дата 10.07.2017г.
От представеният по делото
Договор за потребителски кредит е видно, че същият е сключен в размер по
заявените от ответника параметри, посочени от ответника в Искане за отпускане
на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. По делото е приложен Стандартен
европейски формуляр, който е попълнен от ответника на същата дата. От същия е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както
в Договора за потребителски кредит. Отразено е, че ответникът е получил
екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита
са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитополучателя.
Изготвен е погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на
ответника, ведно с Договора за потребителски кредит .От правна страна договорът е съглашение, което изисква
съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните
волеизявления на страните по основните му елементи. Съдът приема, че сключеният
договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите
изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента
на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника
всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните
на кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника Я.Г. предполага, че е прочел подписания от него договор.
Видно от Общите условия на договора, е предвидена възможност кредитополучателят
да се откаже от договора без да дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването
му. Няма данни ответникът да е направил това.
От приложения по делото/л.19 и сл. /
договор се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 900,00 лева със
срок на погасяване от 24 месеца. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 41,17%, лихвен процент на ден приложим при отказ от договора 0,11 % и
ГПР 49,90 %, като общия размер на задължението по договора е станало 1335,36
лева.
От приложеното споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/л.23 и сл./, е видно че същото е прието и сключено от ответника
на 07.07.2017год.
От приложените по делото
декларации /л.22/ се установява, че неразделна част от
договора за потребителски кредит са общите условия, с които ответникът се е запознал и приел.
От приложеното по делото
копие от Транзакции /л.37/, се установява че на 10.07.2017год. е извършен превод на сумата от 900,00 лева
към сметка на ответника в „***“.
От извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит се
установява, че няма извършвани плащания по кредите.
От представеното Уведомително
писмо от 09.11.2017 г.
е видно, че същото съдържа уведомяване на ответника за едностранно прекратяване
на договора за кредит и за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо.
Няма данни това писмо да е достигнало до ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Оспорването на
подписа на ответника в приетите и представени от ищеца писмени
доказателства, обективиращи сключения процесен догов, е неуспешно – предвди приетото
и неоспорено заключение на ВЛ Ц.Ц.. Налице е валиден договор за
кредит, сключен
между ищеца и ответника. Тъй
като ищецът е небанкова институция, то в случая не важи т.18 на ТР №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а
същата настъпва автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част
от договора и подписани от ответника.
Съдът счита, че възражението
на особения представител на ответника за нищожност на клаузата за закупуване на
допълнителен пакет на стойност 1080,48лв. е
основателно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съгласно същата, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
посочените в Споразумението /за предоставяне на пакет допълнителни услуги/
услуги са именно такива – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж и т.н. последните не представляват допълнителна
услуга, а са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните. Така уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги,
а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори
за скрита наказателна лихва, поради което съдът приема, че сумата от 1080,48
лева не се дължи от ответника, още повече че същата се явява почти идентична с
размера на кредита и поставя в неравноправно положение потребителя.
По отношение на уговорената в
договора договорна лихва за забава съдът намира за установено следното: в случая е направено възражение за нищожност на клаузата за
обезщетение за забава от страна на особения представител на ответника, макар че съдът има правомощие служебно да констатира това.
Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор.
Договорната лихва за забава има характер на цена на предоставената услуга, като
нейната стойност следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия
заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в чл.6 – „Параметри“ от Договора
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП е обща и
не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Заедно с това,
съдът приема, че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения
- към датата на сключване на договора – 2017 г., е било налице законово
ограничение на максималния размер на ГПР по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК. Към
датата на сключване на договора-м.август 2017 г., законовата лихва е била
10,00% /основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта/. Както бе посочено по-горе,
съобразно уговореното в договора, ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер
на 49,90 %, което е изключително близко до законово определения максимален
размер на ГПР. Съдът намира, че в случая е налице прекомерност при определяне
на ГПР по договора, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на
клаузата. Нищожната клауза не може да се замести и от такава за лихва за
забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на
съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по
отношение на потребителя не е търговска сделка. С оглед на констатираната от
съда нищожност на клаузата, касаеща уговорения ГПР по договора, то претенцията
спрямо договорната лихва за забава се явява неоснователна и предявения
установителен иск следва да бъде отхвърлен в тази му част – за сумата 435,36лв.
С оглед изложеното съдът
приема, че предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 900,00лв., като за разликата до
претендираните 2415,84лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски в исковото производство съразмерно с уважената част на иска. Ищецът е направил разноски в общ размер 619,96лв.- държавна
такса,, разноски за вещо лице и за възнаграждение за особен представител. По отношение претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400,00лв.
съдът счита, че ищецът има право на такова в размер, определен от съда,
съобразявайки ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.,
съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с
определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо съдът приема, че
ищецът има право на разноски за юрисконсулт в размер на 150,00 лева. С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер 286,84лв. - съразмерно уважената част на исковете.
С оглед разпоредбите на т.12
от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 75лв. съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Я.Я.Г., ЕГН
********** с настоящ адрес и адрес за кореспонденция: *** и с постоянен адрес:***, представляван по делото от
особен представител адв.М.С. от ПлАК ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление:***,
сумата от 900,00лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019год. до окончателното изплащане на вземането, която сума
представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№440/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като
за разликата до претендираните 2415,84лв. /т.е. за сумите 435,36лв. - договорно възнаграждение
и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1080,48лв./ ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.Я.Г., ЕГН ********** с настоящ
адрес и адрес за кореспонденция: *** и с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в общ размер на 286,84лв. - съразмерно уважената част на
исковете, както и
разноски за заповедното
производство по
ч.гр.д.№ 440/ 2019год. по описа на ПлРС в общ размер 75лв.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му чрез
Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: